Решение по дело №2081/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260127
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 7 декември 2022 г.)
Съдия: Цветомира Георгиева Велчева
Дело: 20204310102081
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ловеч, 16.07.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на седми юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2081/2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод постъпила молба от В.Ц.С., заместена в хода на производството от Н.П.С. за прогласяване нищожност на решения по допускане на делба.

В исковата молба се твърди, че през РС Т. е образувано гр. д. № 1040/2009 г. за делба на земеделски и горски имоти, оставени в наследство от наследодателя на страните. Твърди се, че по делото е постановено решение от РС Т., обжалвано пред ОС Ловеч. Двете решения, постановени в първата фаза на делбата /решение № 138804.05.2010 г., поставено по гр. д. № 1040/2009 г. на РС Т. и решение № 266/11.11.2010 г., по гр. д. № 300/2010 г. на ОС Ловеч/ се основават на документи с невярно съдържание – решения на Общинска служба „Земеделие“. Твърди се, че един от имотите,предмет на делба поземлен имот № 73198.124.32/ е включен в делбата без съгласието на ищеца С.. На следващо място се твърди, че оспорените решения са нищожни, тъй като в производството по делото е включени съделители без права в съсобствеността – племенници на Д.Д., която е съпруга на починалия брат на ищеца. Последният се казва, че е починал преди възстановяване на имотите, внесени в ТКЗС. Наред с това се твърди, че съдиите, участвали при постановяването на решението, чиято нищожност се иска, са били в лични взаимоотношения със страните в производството, поради което са се е отстранили от разглеждането му и спорът по извършване на делбата е пренесен за разглеждане през ОС Плевен в рамките на гр. д. № 737/2017 г.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да прогласи нищожност на решения № 138804.05.2010 г., поставено по гр. д. № 1040/2009 г. на РС Т. и решение № 266/11.11.2010 г., по гр. д. № 300/2010 г. на ОС Ловеч.

Отговор е постъпил от ответника С.В.Ш., в който той посочва, че наведените в исковата молба пороци са по правилността на оспорените съдебни актове и не са основание за прогласяване на тяхната нищожнос

Останалите ответници не ангажират в срок отговори на исковата молба.

В хода на производството по делото пред РС Т. /първоначално производството по делото е образувано през ОС Плевен, а след прекратяването му е изпратено по компетентност на РС Т./ с определение о 25.01.2019 г. като ищеца в производството е заличена В.Ц.С., починала на 30.10.2018 г., а на нейно място е конституирана Н.П.С..

В хода на делото по същество ищецът участва лично, а по същество излага становище за основателност на заявените искове, като излага съображения, които повтаря и доразвива в писмени бележки.

Ответниците не участват по делото лично или чрез представител и не ангажират становище по същество.

С решение № 644/22.01.2001 г. на Общинска служба „Земеделие“ въз основа на подадено заявление от Н. Ц.Д., на наследниците на Ц.М.Д. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху 16 земеделски имота. Под № 5 в решението е описана нива от 4,105 дка. в местността „Д.“, имот с № 122026, а под № 10 овощна градина от 0,215 дка., местността „Д.“, имот № 124032.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и изслуша становищата на процесуалния представители на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С решение № 138,  II/04.05.2010 г., постановено от РС Т. по гр. д. № 1040/2009 г. е допуснато извършването на съдебна делба между ЙО.Ц. Ш., Х.Ц.К., Й.Ц. П., Д.Ц.Д., М.И.Д., Ц. М.Д., П. М.Х., Н. Ц.Д. и В.Ц.С. за следните недвижими имоти, останали в наследство от Ц.М.Д., починал на 12.06.1958 г.: поземлен имот, находящ се в землището на гр. Т., м. Д., с кадастрален № 73198.122.26 по кадастралната карта на града, одобрена със заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ от 4 105 кв. м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, при съседи имоти с № ра: **************; поземлен имот, находящ се в землището на гр. Т., м. „Д.“, с кадастрален № ********по кадастралната карта на града, одобрена със заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ от 216 кв. м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: овощна градина, друг вид застрояване, при съседи имоти с №ра: **************; поземлени мото с идентификатор ********по картата на с. Ч. О., одобрена със Заповед РД-18-47/01.06.2009 г. адрес на имота с. Ч. О., местност „М. Ж.“, с площ, 40 000 квадратни метра, трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване - широколистна гора, при граници и съседи имоти с № ра: ************; поземлен имот с идентификатор № ************, находящ се в землището на гр. Т., м.“ Д.“, с площ 1 000 кв. м., широколистна гора, при съседи имоти с №ра: ********; поземлен имот с идентификатор № 73198.310.31, находящ се в землището на гр. Т., м. „М.“ с площ 2 000 кв. м., широколистна гора, при съседи имоти с ра ********8.310.70; поземлен имот с идентификатор № ********, находящ се в землището на гр. Т., м. „В. М.“, с площ 1 000 кв. м., широколистна гора, при съседи имоти с № ра: ****************; поземлен имот с идентификатор № **********, находящ се в землището на гр. Т., м. „М.“, с площ 1 000 кв. м., широколистна гора, при съседи имоти с № ра: ****************; поземлен имот с идентификатор № 73198.310.37, находящ се в землището на на гр. Т., м. „М.“, с площ 4 000 кв. м., широколистна гора, при съседи имоти с № ра: ****************., като от описаните имоти са обособени петстотин и четиридесет равни дяла, от които за ЙО.Ц. Ш., Н. Ц.Д. и В.Ц.С. са отредени двадесет и шест дяла, за Х.Ц.К. и Й.Ц. П. четиридесет и осем дяла, за М.И.Д., Ц. М.Д. и П. М.Х. по тридесет и два дяла и за Д.Ц.Д. шест дяла.

Решението е оспорено през въззивния съд, като в рамките на образувано гр. д. № 300/2010 г., Окръжен съд Ловеч е постановено решение № 266/11.11.2010 г., с което е отменил решението на РС Т. по допускане на делба в частта относно квотите, като е постановил нов, с което постановил делбата да се извърши допуснато при следните права между съделителите: по 96/540 ид. части за ЙО.Ц. Ш. и В.Ц.С., 60/540 ид. части за Донка Ц.Д.; по 48/540 ид. части за Х.Ц.К. и Й.Ц. П., по 32/540 ид. части за М.И.Д., Ц. М.Д., П. М.Х., В.И.Д., Е.Н.Х. и Ц.Н.Д.. В останалата част решението на първата инстанция е оставено в сила.

При установените факти съдът приема следното от правна страна.

Предявен е иск за прогласяване нищожност на съдебни решения с правна квалификация чл. 270, ал. 2 ГПК.

Процесуалният закон не посочва конкретните пороци, които са основание за нищожност на съдебно решение. Съдържанието на понятието нищожност на съдебно решение е установено в съдебната практика, като за такова се приема постановено от незаконен състав /от лице, което няма съдийска правоспособност, което не е било избрано от Висшия съдебен съвет или постановено еднолично, когато законът предвижда колективен съдебен състав/, не е подписано или е извън правораздавателната компетентност на съда /когато делото е постановени извън териториална компетентност на българския съд или срещу лица, неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища/, устно постановеното решение или решението, изготвено в писмена форма, но останало неподписано, когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав да го подпишат, както и абсолютно неразбираемото решение /в този смисъл Решение № 391/16.06.2009 г., постановено по гр. д.№ 2525/2008 г. на ВКС, II ГО; Решение № 340/11.10.2011 г., по гр. д. № 870/2010 г. на ВКС, IV ГО/.

Съдебните актове, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, са поставени от съдии, които са част от състава на съответния съд.

Първоинстанционното решение е постановено в едноличен състав /чл. 78 ЗСВ/, а въззивното в състав от трима съдии /чл. 83 ЗСВ/.

Поставеният за разглеждане пред съдилищата въпрос /за делба на имоти, оставени в наследство/ е част от правораздавателната компетентност на общите съдилища, като подлежи на разглеждане като първа инстанция от районен съд /чл. 103, вр. чл. 104 ГПК/, а като въззивна от окръжните съдилища /чл. 258, ал. 1 ГПК/.

Имотите, предмет на делба, попадат в района на РС Т., която е местно компетентен с разглеждането на спора за подялбата им.

Волята на съдилищата е изложена в предписаната от закона форма, като тя е ясно и разбираемо формулирана в диспозитивите на съдебните решения, което обвързва страните.

Релевираните оплаквания – основаването на оспорените решения на неистински документи и участието в състава на въззивния съд на съдии, които се намират в особени отношения със страните по делото, участие в производството по делото на лица, която нямат качеството на съделители, са основания за неправилност , а на нищожност на решенията. Защита във връзка с тях се провежда в рамките на инстанционния контрол или в производството по отмяна на влезли в сила решения чл. 303, ал. 1  2 ГПК/. По отношение порока на съдебния акт, постановен с участието на съдия, за който са били налице основания за отвод в ТР № 13/1976 г. на ОСГК на ВС и  11 от ППВС № 1/10.11.1985 г. е посочен, че те на обосновават нищожност или недопустимост, а единствено – неправилност на съдебното решение.

Изводите на първоинстнационния съд и на въззивния, в рамките на проведената от него проверка по правилността на съдебния акт, не могат да бъдат обект на анализ в рамките на настоящото производство /Решение № 112/07.11.2014 г., постановено по чл. 290 ГПК по гр.д.№ 1394/2014 г. на ВКС, II ГО/. Допускането на обратното би означавало заобикаляне на инстанционния контрол и принципа за непререшаемост на спора, изрично изведен като правило в чл. 299 ГПК /в този смисъл и Решение № 114/13.10.2014 г., постановено по чл. 290 ГПК по гр.д.№ 1954/2014 г. на ВКС, II ГО/.

Предвид изложеното, доводите за нищожност на оспорените в този процес решения, представляващи по съществото си доводи за тяхната неправилност, не могат да бъдат обект на обсъждане и основание за прогласяване нищожност на съдебните решения.

Поддържаното оплакване,че в производството по делба е участвало лице, което няма качеството на съделител, също не води до нищожност на решенията. Решение за делба, постановено при участието на лице, което няма качеството на съделител е неправилно, а защита срещу него се реализира отново в рамките на инстанционния контрол, в сроковете разписани в закона. Нищожна би била делбата, а не решението по допускането или извършването й, която производството е проведена без участие на всички съделители, като защитата там се провежда по исков ред, с иск по чл. 75, ал. 2 ЗН.

По изложените съображения исковете за прогласяване нищожност на решения на РС Т. и ОС Ловеч по допускане до делба на наследствени недвижими имоти, следва да се отхвърля

Ищецът е заявил искане за разноски, което при изхода на спора не следва да се уважава.

От ответниците искане за разноски е заявено от С.В.Ш., което при изхода на спора се явява основателно.

По делото Ш. е представляван от адвока В ангажиран по делото договор за плавна защита е съдействие е удостоверено заплатено възнаграждение от 1 200,00 лв. От ангажиран списък е видно, че хонорарът е заплатен освен по исковете за прогласяване нищожност на оспорените съдебни решения и по жалбите за прогласяване нищожност на оспорени административни актове /по 300,00 лв. за всяка претенция/,  е. сторените разноски за процесуално представителство във връзка с предмета на настоящото дело са 600,00 лв. Доказателства за други сторени разноски по делото не са ангажирани. Разноските в размер на 600,00 лв. следва да се възложат в тежест на ищеца С..

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 270, ал. 2 ГПК от В.Ц.С., заместена в хода на производството от Н.П.С., с ЕГН **********, с адрес: *** против Ц.М.Д., с адрес: ***, М. Иванов Д., с адрес: ***, Х.М.Х., с адрес: ***, М.Х.М., с адрес: ***, В.И.Д., с адрес: ***, Е.Н.Х., с адрес: ***, Ц.Н.Д., с адрес: ***, С.В.Ш., с адрес: ***, И.В.П., с адрес: ***, Й.Ц.П., с адрес: ***, Х.Ц.К., с адрес: ***, И.К.Ц., с адрес: ***, махала „Райковска“, Ц.К.Ч., с адрес: ***, Ц.М.С., с адрес: ***, М.П., с адрес: ***, Я.Й. *** и В.Я.Я., с адрес: *** претенции за прогласяване нищожност решения № 138804.05.2010 г., поставено по гр. д. № 1040/2009 г. на РС Т. и решение № 266/11.11.2010 г., по гр. д. № 300/2010 г. на ОС Ловеч.

ОТХВЪРЛЯ искането на Н.П.С., правоприемник на В.Ц.С., с горните данни, за присъждане на сторените разноски.

ОСЪЖДА Н.П.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, правоприемник в производството на В.Ц.С., да заплати на С.В.Ш., с адрес: *** сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева/ - разноски за процесуално представителство.

Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Ловеч.

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: