НОХД № 923/2020 г.
МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура – Пазарджик против подсъдимия С.Х.Г. за следните престъпления:
-
За това, че на 21.06.2020 г. в гр.
Пазарджик, по ул. „Георги Райков“ при управление на МПС – лек автомобил марка
„Хюндай Купе“ с № на рама ***си е служил с табела с рег. № ***, издадена за друго
МПС – лек автомобил „Хюндай Соната“ с № на рама *** – престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК, и
-
За това, че на 21.06.2020 г. в гр. Пазарджик, по ул. „Георги Райков“ управлявал
МПС – лек автомобил марка „Хюндай Купе“ с № на рама ***, което не е било
регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140 и следващите от ЗДвП и чл. 2
и чл. 12 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства –
престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХІV от НПК -
„Бързо производство“.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с договорно упълномощения
си защитник. Признава се за виновен по първото престъпление, за което му е
повдигнато обвинение и дава обяснения. Не се счита за виновен за престъплението
по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като твърди, че е закупил автомобилът
„Хюндай Купе“ от Германия и в срока за регистрация в България е решил да сложи
регистрационните табели от другия притежаван от него автомобил, за да може на
следващия ден да отиде до КАТ и да го регистрира. Твърди, че е хванат от
полицаите, когато е извършвал маневра, за да прибере автомобила „Хюндай Купе“. В
последната си дума моли съда за справедливост.
Упълномощеният защитник – адв. С. оспорва обвинението на подсъдимия за
престъплението по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като на първо място излага
доводи, че същото е несъставомерно от субективна страна – не е извършено
умишлено, доколкото процесният автомобил е бил регистриран в Германия, а
деянието е извършено в срока за регистрация в България, като се позовава и на
Директива 1999/37/ЕО на съвета на Европа от 29.04.1999 г. Също така върди, че
не е извършено престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК съгласно международното
законодателство, приложимо и в България. На следващо място сочи, че не е налице
управление на автомобил по пътищата, отворени за обществено ползване, тъй като
ул. „Георги Райков“ не е път отворен за обществено ползване. Алтернативно
счита, че обществената опасност на деянието и на дееца е ниска. Моли съда да признае подсъдимия за виновен
единствено по престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК и да го оправдае за
престъплението по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като приложи чл. 78а от НК за първото деяние. В случай, че подсъдимият бъде признат за виновен по двете
деяние, моли за налагане на алтернативно предвиденото наказание и за двете
престъпления – глоба в размер на 1000 лв., като на основание чл. 23 от НК на
подсъдимия бъде определено едно общо наказание глоба в размер на 1000 лв.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните
доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е
извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да
признае подс. Г. за виновен за извършените две престъпления, като предлага
наказанията да бъдат определени при условията на чл. 55 от НК, като
определеното наказание лишаване от свобода да бъде заменено с пробация.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл. 301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. С.Х.Г. е неосъждан. Същият е правоспособен водач, като е санкциониран
няколкократно за нарушения по ЗДвП.
Подс. Г. притежава лек автомобил „Хюндай Соната“ с рег. № ***, с № на рама ***.
На 08.06.2020 г. подсъдимият закупил от Германия лек автомобил „Хюндай
Купе“ с № на рама ***, като новопридобитият автомобил бил без поставени
регистрационни номера от Германия.
На 21.06.2020 г. подс. Г. свалил двете регистрационни табели на
притежавания от него автомобил „Хюндай Соната“ и с помощта на свински опашки ги
поставил на закупения от него лек автомобил „Хюндай Купе“. На същата дата в гр.
Пазарджик по ул. „Георги Райков“ подсъдимият управлявал автомобила „Хюндай
Купе“ с поставените от него регистрационни табели, издадени за другия му
автомобил, когато в близост до мястото, където живее, бил спрян за проверка от полицейските
служители – свид. И.А.Г. – мл. инспектор и Н.Р.– мл. инспектор и двамата в група „Охрана на обществения ред“
при РУ - Пазарджик. При извършената му проверка, полицаите установили, че подс.
Г. не притежавал документи за автомобила, който управлявал. След извършена
проверка на поставените регистрационни табели чрез ОДЧ, полицейските служители
установили още, че същите били издадени за друг лек автомобил, а именно - „Хюндай
Соната“ с № на рама ***, също собственост на подс. Г.. След извършена справка
по номер на рама - ***на лек автомобил „Хюндай Купе“ се оказало, че няма
регистрирано моторно превозно средство с такъв номер на рама. В тази връзка
полицейските служители обяснили на подсъдимия Г., че ще бъде задържан за
случилото се, при което същият започнал да се държи грубо – да вика и да крещи,
като в резултат на това се насъбрала тълпа от около 20-30 човека и се наложило
да бъдат извикани още полицейски служители за оказване на съдействие.
На място бил извършен оглед на местопроизшествие, за който бил изготвен
съответния протокол и фотоалбум към него.
При извършения оглед на лек автомобил „Хюндай Купе“
било установено, че рамата на автомобила е № ***, а на същия били поставени
рег. табели с номер № ***. С протокола за оглед на местопроизшествие били иззети
двете рег. табели с посочения номер, приобщени като ВД по делото.
С посоченото процесуално действие било започнато настоящето наказателно
производство.
От изисканата в хода на разследването и приобщена по делото по реда на чл.
283 от НПК справка, изготвена от служител при Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
- Пазарджик, се установява от проверка в масивите на АИС МВР, че лек автомобил „Хюндай Купе“ с рама № ***е регистриран по
надлежния ред на 22.06.2020 г. на името на подс. Г., както и че с ДК № ***е
регистриран лек автомобил „Хюндай Соната“ с рама № *** на 01.12.2014 г. на
името на подс. Г..
На 22.06.2020 г. подс. Г.
регистрирал в КАТ автомобила „Хюндай Купе“.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
обясненията на подс. Г. и показанията на свидетеля Г., дадени на съдебното следствие, както
и от приетото в съдебно заседание и приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Г., тъй като същите са подробни,
логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по
делото. От показанията на Г. и от приложените по делото писмени доказателства
безспорно и по убедителен начин се установява, че на инкриминираната дата и
място, подс. Г. е управлявал процесния автомобил, който е бил с поставени
табели с регистрационен номер за друг автомобил и не е бил регистриран по
надлежния ред. В обясненията си подс. Г., също не отрича, че е монтирал рег.
табели от притежавания от него друг автомобил и ги е поставил на лек автомобил
„Хюндай Купе“. Подсъдимият отбелязва, че когато е бил спрян от полицаите,
същият е извършвал маневра, за да прибере автомобила в гаража си, като това
твърдение на подсъдимия не е в противоречие с показанията на свид. Г.,
доколкото и при извършване на маневра е налице управление на моторното превозно
средство, т.е. подсъдимият не отрича да е управлявал лекия автомобил „Хюндай
Купе“. Отрича да е извършил престъплението по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като, когато е спрян от полицаите, е бил в срока за регистрация на
новозакупения от него автомобил, предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по
делото писмени, гласни и веществени доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че от обективна и субективна
страна подс. Г. е осъществил престъпния състав на чл. 345, ал. 1
от НК, като на 21.06.2020 г. в гр.
Пазарджик, по ул. „Георги Райков“ при управление на МПС – лек автомобил марка
„Хюндай Купе“ с № на рама ***си е служил с табела с рег. № ***, издадена за
друго МПС – лек автомобил „Хюндай Соната“ с № на рама ***,
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин. Престъплението е
осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Това
е така, тъй като подсъдимият е съзнавал, че регистрационните табели, които е
монтирал на управлявания от него автомобил са издадени за друг автомобил, също
негова собственост, и че поставяйки ги на лек автомобил „Хюндай Купе“ и
управлявайки го е бил наясно, че по този начин си служи с тези контролни знаци,
независимо от целта, за която е имал намерението да ги използва.
Въз основа на установената по-горе фактическа
обстановка и въз основа на събраните по делото писмени, гласни и
веществени доказателства, съдът приема за категорично доказано, че подс. Г. е
осъществил от обективна и субективна
страна и престъпния състав на чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като на 21.06.2020
г. в гр. Пазарджик, по ул. „Георги Райков“ управлявал МПС – лек автомобил марка
„Хюндай Купе“ с № на рама ***, което не е било регистрирано по надлежния ред,
предвиден в чл. 140 и следващите от ЗДвП и чл. 2 и чл. 12 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по несъмнен начин. По отношение на направеното
от защитника възражение, че не е налице осъществено от подсъдимия престъпление
по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, доколкото автомобилът е бил
регистриран в Германия, настоящата инстанция намира същото за неоснователно по
следните съображения:
С нормата на чл. 345, ал. 2 НК законодателят е инкриминирал управлението на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. От словесната редакция на нормата е видно, че при нея е
употребена специфична законодателна техника, като изрично са уредени формата на
изпълнителното деяние и субекта на престъплението. Досежно предмета на
престъплението обаче нормата има бланкетен характер и за разкриване на
действителното й съдържание следва да се съобрази съответната законова и
подзаконова позитивноправна уредба,
действаща към момента на осъществяване на деянието.
В случаите когато предмет на
престъплението е МПС, предназначено за движение по пътищата, какъвто е
процесния случай, приложимата нормативна уредба се явява ЗДвП и издадените въз
основа на него наредби.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 2 ЗДвП предвижда, че условията и редът
за регистриране на пътни превозни средства се определя с наредба на министъра
на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и министъра на отбраната, като в изпълнение на
законовата делегация е приета НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства.
В чл. 3, ал. 1 и ал. 4 от наредбата е предвиден едномесечен срок
за осъществяване на първоначалната регистрация на МПС и на промяната в
съществуващата регистрация по смисъла на чл. 14 от Наредбата, който тече от:
-оформяне на вноса на
автомобила (постоянен или временен),
-придобиване собствеността
върху автомобила
-настъпването на промяна във
вписаните в свидетелството за регистрация технически данни за автомобила или за
собственика, като по аргумент от чл. 2, вр. чл. 4 от Наредбата субектът, върху който тежи задължението за регистрация е
собственикът на МПС.
В приложното поле на
първоначалната регистрация попадат всички МПС, които никога не са били
регистрирани в страната, като те могат да бъдат:
1. чисто нови МПС, които
никога не са били регистрирани в нито една страна /чл. 12/;
2. МПС внесени в страната от
държава членка на ЕС, ЕИП, или от Конфедерация Швейцария и притежаващи регистрация
в тази държава /чл. 12а от Наредбата/ и
3. МПС внесени от трети
страни извън ЕС, ЕИП или конфедерация Швейцария и притежаващи регистрация в
тези страни /чл. 12б от Наредбата/.
От анализа на разпоредбите на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. може да
се направи извод, че МПС ще бъде регистрирано по надлежния ред, когато за него
е налице административно разрешение да участва в пътното движение, удостоверено
с валидно от българските контролни органи СРМПС или разрешение за временно
движение, чийто срок не е изтекъл, като МПС притежава постоянни, временни или
транзитни регистрационни табели в рамките на срока им на действие.
В отговор на възражението на защитника на подсъдимия настоящата
инстанция намира, че управлението на МПС, за което е възникнало задължението за
регистрация по реда на НАРЕДБА № I-45, същото не е изпълнено (респективно МПС
няма издадени български регистрационни табели и СРПМС), но има извършена
предшестваща регистрация в друга държава – членка, е съставомерно по текста на
чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. От систематичното тълкуване на нормите на
глава втора, раздел първи от Наредбата следва, че под надлежна регистрация
законодателят разбира само регистрация по българското право, не и регистрация в
чужда глава членка. Тоест в случаите на възникнало задължение за регистрация по
реда на НАРЕДБА № I-45, законодателят приравнява чуждестранната регистрация на
липса на регистрация що се касае за преценката дали автомобила е регистриран по
надлежния ред или не. Наличието на предходна регистрация в друга държава членка
се отразява само в процедурата по регистрация пред българските органи,
доколкото в този случай изискванията за представяне на документи са облекчени.
Този извод следва на първо място от съпоставката на чл. 12 и 12а от
Наредбата. Видно е, че законодателят приравнява регистрацията на МПС
регистрирани в ЕС на МПС без никаква регистрация, доколкото и двете МПС
подлежат на първоначална регистрация, като единствената разлика е в набора от
изискуеми документи за провеждане на процедурата.
Същият извод следва и от
съпоставката на приложимото вторично право на ЕС. Така в Директива 1999/37/EО
на Съвета от 29 април 1999 година, относно документите за регистрация на
превозни средства е прието, че държавите членки запазват правото си да изискват
водачът на превозно средство, регистрирано в друга държава- членка, да притежава
и национално свидетелство за регистрация за превозното средство, за да му бъде
позволено да използва пътищата на тяхна територия. В този смисъл в чл. 4 от
Директивата е посочено, че свидетелство за регистрация, издадено от държава -
членка, се признава от другите държави- членки за идентифициране на превозното
средство при:
-международен трафик или
-за неговата пререгистрация в друга държава-членка.
Изложеното дотук налага извода, че независимо, че закупеният от подс. Г.
автомобил е бил регистриран в Германия, за подсъдимия – в качеството му на
собственик на автомобила, е възникнало безусловното задължение да го регистрира
по надлежния ред в България в предвидения в чл. 3, ал. 1 от Наредбата
едномесечен срок.
Отделно от това, доколкото и самият подсъдим признава, че закупеният от
него автомобил е бил без германски регистрационни табели, то няма как да се
установи, че същият е продължвал да бъде надлежно регистриран в Германия към
датата на деянието. В тази връзка следва да се има
предвид дадената в чл. 2, б. „в“ от Директива 1999/37/ЕО легална дефиниция на
понятието регистрация, според която “регистрация: означава административно
разрешение за завъвеждане в експлоатация
по пътищата на превозно средство, включително идентификацията на последното и
издаването за него на сериен номер, известен като регистрационен номер.“ Тази
дефиниция е възприета в националното законодателство посредством т. 4 от ДР на визираната Наредба, според която "Регистрация" е
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на
табели с регистрационен номер. В този смисъл липсата на валидно поставени регистрационни табели на
управлявания от подсъдимия автомобил може да е индиция, че регистрацията му в
Германия е прекратена.
Неоснователно
е и възражението на защитника, че липсва управление на МПС, доколкото ул.
„Георги Райков“ не е част от републиканската или общинската пътна мрежа.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че: „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.“ От своя страна
нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДвП посочва какво е път, отворен за обществено
ползване: „Отворен за
обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са
еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не
са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.“ От събраните по
делото доказателства може да се направи единствен верен извод, че ул. „Георги
Райков“, е път, отворен за обществено ползване – улицата е с двупосочно
движение, намира се на територията на г.р Пазарджик и условията за нейното ползване
са еднакви за всички участници в движението.
Съдът не възприема и твърдението на подс. Г., че извършеното от него не
представлява престъпление, тъй като е извършено в срока за регистрация,
предвиден в НАРЕДБА № I-45. В тази насока
изрично следва да се отбележи, че неизтичането на едномесечния срок по чл. 3,
ал. 1 от Наредбата за изпълнение на задължението за първоначална регистрация,
считано от оформяне на вноса на автомобила или от придобиване на собствеността
му, не отнема общественоопасния характер на движението му по пътищата. Точно
обратното, съгласно трайната съдебна практика срокът по чл. 3, ал. 1 от
Наредбата не представлява гратисен период, през който водачът може правомерно
да извършва движение с нерегистрираното МПС - Решение № 197/13.12.2019 по дело
№ 731/2019 на ВКС. Това е така, доколкото нормата на чл. 345, ал. 2 НК,
тълкувана и във връзка с чл. 140 ЗДвП въвежда пълна и безусловна забрана за
движение и управление на нерегистрирани МПС. Този правен запрет е адресиран към
всяко едно лице, а не само към собственика на автомобила, респективно субект на
престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Нарушението на
забраната може да се извърши само чрез активно действие- управление на
нерегистрирано МПС.
Допълнителен аргумент, че управлението на МПС, за което все още не е
изтекъл едномесечния срок за извършване на първоначална регистрация, е
неправомерно и съставомерно по чл. 345, ал. 2 НК са и изричните разпоредби на
чл. 27 и 30 от наредбата, съгласно които движение на нерегистрирани МПС (независимо
от причината за липса на регистрация) се допуска само ако същите са снабдени с
транзитни или временни табели и разрешение за временно движение и то само в
рамките на срока, който е вписан в удостоверението.
Престъплението по чл. 345, ал. 2 НК е формално (на просто извършване), като
за довършеността му не се изисква настъпването на допълнителен общественоопасен
резултат, различен от реализирането на изпълнителното му деяние. Същото може да
бъде осъществено само при пряк умисъл като форма на вината, като за да бъде
деянието съставомерно от субективна страна е достатъчно деецът да съзнава
общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го
извърши.
С оглед конкретиката на престъпния състав по чл. 345, ал. 2 НК, за да се
приеме, че деецът е осъществил от субективна страна престъплението, е
достатъчно да се установи, че същият е знаел, че МПС подлежи на регистрация по
реда на НАРЕДБА № I-45, че не е регистрирано по надлежния ред и въпреки това да
е предприел неговото управление. В конкретния случай подс. Г. е съзнавал
обстоятелствата, че на посочените по-горе дата и място е управлява процесния
лек автомобил, като е съзбнавал и това, че МПС не е било регистрирано като
такова по надлежния ред, т.е. по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. и
респ. за него няма издадени държавни контролни номера, както и че на
управляваното от него МПС няма поставени на съответните места регистрационни
табели. В подкрепа на това, че подсъдимият е съзнавал, че процесният лек
автомобил – „Хюндай Купе“ не е бил надлежно регистриран и съответно не е
следвало да бъде уравляван по пътищата, отворени за обществено ползване, служи
и обстоятелството, че подс. Г. е монтирал на автомобила регистрационните
табели, издадени за притежавания от него друг автомобил, като целта му е била
на следващия ден да се придвижи до КАТ, за да го регистрира. Тоест, ако
подсъдимият е бил със съзнанието, че закупеният от него автомобил е бил
надлежно регистриран, доколкото е бил регистриран в Германия, абсолютно
нелогично и житейски неоправдано е да сваля табелите от регистрирания си
автомобил - „Хюндай Соната“, за да ги
постави на съотвените места за това на новозакупения автомобил – „Хюндай Купе“
и то само, за да се придвижи до гаража, където да прибере автомобила. В тази
насока неоснователно се явява и възражението за несъставомерност на деянието,
поради липса на умисъл при осъществяването му, доколкото се установи, че
подсъдимият е имал в съзнанието си представата, че няма право да управлява това
МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, между които попадат и улиците
в гр. Пазарджик, но въпреки всичко, преследвайки пряката си цел да се придвижи
с автомобила по определен маршрут, е сторил това.
Подбудите за извършване на двете престъпления очевидно се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и чувство за безнаказаност.
При определяне размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия
за извършените от него престъпления, съдът се ръководи от изискванията на чл. 36
от НК- относно целите на наказанието, както и от разпоредбата на чл. 54 от НК -
относно индивидуализацията на същото.
Установените по делото обстоятелства сочат, че в идеална съвкупност деецът
е извършил две престъпления против транспорта, което го очертава като лице с
повишена обществена опасност - което не зачита обществените отношения по
законосъобразно осъществяване на транспорта в страната. Тези особености на
дееца завишават степента на обществена опасност и на самите деяния. В тази
връзка съдът отчете и статуса на подсъдимия Г. като водач – същият е
санкциониран през годините за различни нарушения на ЗДвП, като следва да се
отбележи и че за една част от нарушенията, същият е заплатил наложените му
глоби, за други – не. Впечатление прави, че последното нарушение, за което е
санкциониран по - рано тази година е по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, т.е. отново е свързано
със задължение за регистиране на придобито превозно средство.
Изложеното дотук обуславя по-високата степен на обществена опасност на
деянието по чл. 345, ал. 2 от НК от тези, които се санкционират като
административно нарушение, което от своя страна оправдава наказването на
извършеното по наказателен ред - 345, ал. 2 от НК, а не по административен -
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства за престъплението по чл. 345,
ал. 1 от НК съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
характеристични данни и направеното от него самопризнание. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство за престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК съдът
отчете и краткото разстояние на управление на автомобила, доколкото подсъдимият
е спрян от полицейските служите в близост до дома си, както и това, че още на
следващия ден подс. Г. е предприел действия по надлежно регистриране на автомобила
в КАТ. По отношение на това, че деянието по чл. 345, ал. 2 от НК е извършено в
едномесечния срок за регистрация, предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.,
съдът намира, че доколкото е осъществено управление на нерегистрирано МПС, при
отсъствие на причина, налагаща ползването му, свързвана с опазване на живота
или здравето например, конкретния случай не разкрива разлика от типичните
случаи на извършване на това престъпление и не налага извод за
характеризирането му като малозначително (изрично в този смисъл е цитираното по
– горе Решение № 197/13.12.2019 по дело №
731/2019 на ВКС). Още повече, че за да прикрие, че управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, подс. Г. е извършил и другото престъпление -
като си е послужил с регистрационния табели, издадени за друго превозно
средство.
Предвид гореизложеното съдът
прецени, че измежду алтернативно предвидените наказания за престъпленията по
чл. 345, ал. 1 от НК и чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК – лишаване от
свобода до една година или глоба от петстотин до хиляда лева, подходящото
наказние и за двете деяния е „глоба“. Видът и размерът на наказанието съдът
определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което и за
двете престъпления му наложи глоба в минимално предвидения в закона размер от
500 лв.
Поради обстоятелството, че двете отделни деяния, респ. престъпления са
извършени в условията на идеална съвкупност, т.е. преди да е имало влязла в
сила присъда за което и да е от тях, съдът на основание чл. 23, ал.1 от НК определи
и наложи на подс. Г. едно общо най-тежко наказание – „глоба“ в размер на 500
лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пазарджик.
Така определеното по вид и размер наказание, съдът намери за справедливо и
обосновано, както и от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36
от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
Съдът постанови веществените доказателства - два броя регистрационни табели
с № ***, следващи делото, да се изпратят на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР- Пазарджик по компетентност.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: