№ 16016
гр. София , 13.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20211110151144 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление вх.№1948/13.08.2021 г. по описа на РС-Царево на „АКПЗ“
ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Л.
К. СТ. за задължения по договор за паричен заем №5556295/11.10.2019 г. между „Вива
кредит“ ООД и длъжника, които са цедирани на заявителя, като се претендират и следните
суми: 810,84 лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, 175,00 лв.-разход и такси за извънсъдебно събиране на дълга, както и 200,00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител“, а заявлението се отхвърля, когато „искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави“ (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или „се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това“ (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
Процесният договор е сключен при действието на ЗПК-2010 г.
Заявлението е частично неоснователно.
1. Клаузата за претендираната неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение е нищожна.
1.
1. Тя е нищожна като противоречаща на добрите нрави (чл.26, ал.1, хип.ІІІ ЗЗД)-от
неизпълнението на задължението за недаване на обезпечение по кредита не
произтичат преки вреди за кредитора; тази неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Поставените прекомерни
изисквания относно дължимото от длъжника обезпечение за изпълнение на
задължението му за връщане на главницата по договора сочат на единствената
цел, противоречаща на добрите нрави-задължението за предоставяне на
обезпечение да не може да бъде изпълнено от длъжника и като последица от
това неизпълнение кредиторът да получи претендираната неустойка;
1
2. Тази клауза за неустойка е нищожна и поради заобикаляне на закона (чл.26, ал.1,
хип.ІІ ЗЗД), доколкото чрез прехвърлянето на риска от осигуряване на
поръчители върху потребителя кредитодателят си осигурява приход по договора
над определения годишен процент на разходите в чл.19, ал.4 ЗПК, което е
очевидно при съпоставката между размера на претендираната неустойка и на
законната лихва. По този начин кредиторът постига незаконен резултат, което
представлява заобикаляне на закона-следователно клаузата за неустойка е
нищожна и поради заобикаляне на закона.
2. Клаузата за дължимостта на разходи и такси за извънсъдебно събиране на дълга също
е нищожна. Тя се основава на нищожна договорна клауза, според която длъжникът
следва да заплати на кредитора второ обезщетение за забава, различно от
претендираното със заявлението обезщетението за забава, което е в противоречие с
императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК, според която при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата.
3. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК, приложим и в заповедното производство, „В полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.“ Според чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП) „За защита по бързи
производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск
възнаграждението е от 50 до 150 лв.“. При сезиране на съда със заявление по чл.410
ГПК единствената процесуална дейност за защита интересите на заявителя в
производството е изготвянето на заявлението по нормативно утвърдения образец и
депозирането му в съда, поради което следващото се юрк.възнаграждение (което не
зависи от материалния интерес по делото) следва да е в минималния размер по чл.26
НЗПП. Цитираната в заявлението разпоредба на чл.13, т.2 НЗПП изобщо не касае и
е напълно неприложима при възнагражденията за процесуално представителство по
чл.78 ГПК, защото касае т.нар.“първична правна помощ“ по чл.21, т.1 и 2 ЗПП, която е
различна от правната помощ под формата на процесуално представителство-чл.21, т.3
ЗПП-следователно на основание чл.78 ГПК не може да се присъжда
юрк.възнаграждение за „подготовка на документи за завеждане на дело“ по чл.13, т.2
НЗПП, защото тази дейност се извършва преди да е налице висящо дело и не се
включва в дейността по процесуално представителство.
Заявлението следва да се отхвърли и в съответната част на претендираните разноски
съответни на отхвърлената част от заявлението: за държавна такса и юрк.възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.413 ГПК Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№1948/13.08.2021 г. по описа на РС-Царево на „АКПЗ“ ООД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Л. К. СТ. за
задължения по договор за паричен заем №5556295/11.10.2019 г. между „Вива кредит“ ООД и
длъжника, които са цедирани на заявителя, за следните суми: 810,84 лв.-неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, 175,00 лв.-разход и такси
за извънсъдебно събиране на дълга, както в частта му относно искането за присъждане на
държавна такса от 20,53 лв. (над дължимата държавна такса от 20,26 лв. до пълния
претендиран размер от 40,79 лв.) и за присъждане на юрк.възнаграждение по делото в
2
размер на 175,17 лв. (над дължимото юрк.възнаграждение от 24,83 лв. до пълния заявен
размер-200,00 лв.).
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3