Определение по дело №39230/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1874
Дата: 21 януари 2022 г. (в сила от 21 януари 2022 г.)
Съдия: Иванина Иванова Пъстракова
Дело: 20211110139230
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1874
гр. София, 21.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110139230 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК,
чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:

Ищцата твърди, че с изпълнителен лист от 27.05.2002 г., издаден по гр. д.
№03634/2002 г., СРС, е била осъдена да заплати на ответника сумата от 3010.34 лв.,
представляваща неизплатена топлинна енергия, 952.06 лв. мораторна лихва и 79.29 лв.
разноски. Въз основа на този лист било образувано изпълнително дело №3027/2002 г., ДСИ
при СРС, трето отделение, 8 участък. С влязло в сила решение от 23.10.2018 г. по гр. д.
№63971/2017 г., СРС, 119 с-в било признато за установено, че ищцата не дължи главницата
по изпълнителния лист поради погасяване на правото на принудително изпълнение на
вземането по давност. В мотивите на решението било записано, че изпълнителното дело
било прекратено по смисъла на закона на 12.04.2007 г. тъй като датата на последното
изпълнително действие било през 2005 г. Твърди, че след датата на прекратяване на
изпълнителното производство по делото са постъпвали плащания, с които са били погасени
1
такси по изпълнителното дело, като за периода 10.05.2008 г. до 14.11.2016 г. от ищцата
незаконосъобразно била събрана сумата от 41.73 лв. по прекратеното изпълнително дело.
Поради това моли да бъде признато за установено, че ответното дружество й дължи сумата
от 41.73 лв. обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие
незаконосъобразно изпълнително производство, за която сума била издадена заповед по чл.
410 ГПК, но ответникът депозирал възражение в законоустановения срок. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва исковата молба изцяло като неоснователна и недоказана.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен по реда на чл. 422 ГПК е иск с правно основание чл.49 ЗЗД.

I I I. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и
главно следнитепредпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) противоправно
поведение от страна на изпълнител на работата при или по повод изпълнението на
възложена работа, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и
вредите.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
правопогасяващи и/или правоизключващи дълга обстоятелства.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. №23172/21, СРС, 169-ти с-в.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото от ищеца удостоверение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по реда на чл. 186 ГПК за изискване заверен
препис от решение по гр. д. №63971/2017 г., СРС, 119 с-в, тъй като ищцата е била страна и в
това производство и е в състояние сама да се снабди със същото.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
2
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2022
г., от 10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3