Решение по адм. дело №188/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

2. Образувано е по жалба на Д. В. Б., [ЕГН], адрес: област Пазарджик, [населено място], [улица], срещу Заповед № GPAM-1302901 от 15.01.2025 г., издадена от младши инспектор в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Жалбоподателят твърди, че резултатите от взетата му кръвна проба опровергават констатациите на контролните органи за извършено административно нарушение, поради което приложената принудителна административна мярка се явява незаконосъобразна. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

3. Ответникът - младши инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. По делото е постъпило уведомление рег. № 103000-18506/27.08.2025г. от началник на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Пловдив, че е отпаднало основанието за наложената мярка, тъй като резултатите от изготвената съдебно химикотоксикологична експертиза са отрицателни.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. Съставен е АУАН Серия GA № 3509102 от 15.01.2025г. от К. М. К. - младши инспектор в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка:

На 15.01.2025 г., около 15:01 часа, в [населено място], ул. „Цар Борис III Обединител“/[улица], Д. В. Б. като водач на лек автомобил с рег. № [рег. номер] /чужда собственост/ управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Drager DrugTest 5000, с фабр. № ARSD_0016, който отчел положителна проба на кокаин, за което е издаден талон за медицинско изследване № 283042.

6 Въз основа на така установеното е издадена Заповед № GPAM-1302901 от 15.01.2025 г. от младши инспектор в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

7. Според резултатите от извършената съдебно химикотоксикологична експертиза рег. № И-6714/07.07.2025г., в предоставената от жалбоподателя кръвна проба не се установява наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти. Присъствието на наркотични вещества – кокаин, е открито в дадената от водача проба от урина. Този резултат показва, че употребата на наркотични вещества е била преди повече от 24 часа спрямо момента на вземане на биологичните проби.

8. За процесното деяние било образувано досъдебно производство 19/2025г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив, което в последствие е прекратено с постановление от 13.08.2025г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, поради наличието на отрицателен резултат от съдебно химикотоксикологична експертиза и липса на обективни признаци на извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс.

9. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи длъжностните лица от състава на секторите „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.1 от ЗДвП.

ІV. От правна страна:

10. Описаните в АУАН Серия GA № 3509102 от 15.01.2025г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Според нормата на чл. 23, ал. 1 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.) употребата на наркотични вещества се доказва чрез резултата от изследването само на кръвната проба.

Каза се, в случая резултатът от извършената съдебно химикотоксикологична експертиза рег. № И-6714/07.07.2025г. сочи, че в предоставената от жалбоподателя кръвна проба не се установява наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти.

За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като принудителни административна мярка е предвидено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Според чл. 171, т.1, б. „Б” от ЗДвП, посочената ПАМ се прилага, в случаите когато водач управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Представените по делото резултати от изследваната кръвна проба на водача не доказват употребата на наркотични вещества или техни аналози към момента на контролната проверка, поради което се явява опровергана доказателствената сила на съставения АУАН Серия GA № 3509102 от 15.01.2025г., респ. резултатът от проведения полеви тест.

При това положение по делото не се установява жалбоподателят да е осъществил състава на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, поради което незаконосъобразно му е наложена процесната принудителна административна мярка.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна

V. По съдебните разноски:

11. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 510 лева, от които 10 лева за държавна такса и 500 лева, заплатени за адвокатска защита. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението [рег. номер]. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита под посочения минимален размер. При това положение възражението на ответника се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в доказания размер.

На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № GPAM-1302901 от 15.01.2025 г., издадена от младши инспектор в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив да заплати на Д. В. Б., [ЕГН], адрес: област Пазарджик, [населено място], [улица], сумата от 510 (пет стотин и десет) лева, представляващи съдебни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.