№ 312
от 22.11.2019 год., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд –
Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при
секретар И. С. и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа
докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 287 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано по касационна жалба от Областна дирекция по безопасност на
храните (ОДБХ) – Кюстендил при Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), чрез адвокат К. П, срещу Решение № 281/26.07.2019 г., постановено
по административнонаказателно дело (АНД) № 919/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта му, с която
е отменено Наказателно постановление (НП) № 34/18.05.2018 г., издадено от директора на ОДБХ – Кюстендил, и по
касационна жалба от „Г.М.”
ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, чрез адвокат Д.Т., срещу горепосоченото решение в частта му, с която е
потвърденото наказателното постановление. ОДБХ –
Кюстендил релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и претендира
отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване на наказателното постановление в
отменената част. „Г.М.” ЕООД релевира касационните основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и 2 от НПК и претендира отмяна на решението в обжалваната част и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница, или
отмяна на наказателното постановление в потвърдената част.
В съдебното заседание по делото адвокат К. П.
поддържа касационната жалба от ОБДХ – Кюстендил и оспорва касационната жалба от
„Г.М.” ЕООД, а адвокат Д.Т. поддържа касационната жалба от дружеството и
оспорва касационната жалба от административнонаказващия орган.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Касационните жалби са допустими. Всяка от тях е подадена от страна с право
на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт,
подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и
отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Предмет на
въззивно обжалване е НП № 34/18.05.2018 г., издадено от директора на
ОДБХ – Кюстендил, с което на „Г.М.” ЕООД, с ЕИК *****, са наложени следните
административни наказания: на основание чл. 417, ал. 2, пр. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) – имуществена санкция в размер на 1000,00 лева за
нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВД; на основание чл. 417, ал. 2, пр. 1 от
ЗВД – имуществена санкция в размер на 1000,00 лева за нарушение по чл. 132, ал.
1, т. 19 от ЗВД; на основание чл. 416, ал. 2, пр. 1 от ЗВД – имуществена
санкция в размер на 500,00 лева за нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 9 от ЗВД; и
на основание чл. 417, ал. 2, пр. 1 от ЗВД – имуществена санкция в размер на
1000,00 лева за нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 5 от ЗВД. Районният съд е
установил от фактическата страна на спора, че на 06.02.2018 г. длъжностни лица
при административнонаказващия орган извършили проверка в животновъдния обект,
собствeност на „Г.М.” ЕООД, при която било установено, че в
обекта се отглеждат 47 броя говеда с наличие на ушни марки, които не
съответстват с животните, регистрирани в обекта, а са регистрирани в други
животновъдни обекти, собственост на Г. И. М., Д. Д. Д. и Н. Г. М. Освен това
било установено, че в обекта се отглеждат телета и биволчета, като 8 броя
телета и 7 броя биволчета са над 20-дневна възраст, без да са идентифицирани. Управителят
на дружеството не представил 41 броя паспорти на животни, отглеждани в
животновъдния обект, като било констатирано, че уведомленията за починалите в
обекта животни не са подавани незабавно до ветеринарния лекар, обслужващ същия.
Резултатите от проверката са обективирани в доклад от същата дата. Същият е
предоставен на управителя на дружеството, като последния вписал възражение, че
не е съгласен с част констатациите, тъй като не е проверен обектът на
дружеството, а съседният обект, както и че животните, отглеждани от
дружеството, по време на проверката са били на паша, като проверяващите
отказали да им бъдат предоставени. С писмена покана, връчена лично на
управителя на дружеството на 23.04.2018 г., същият бил поканен за съставяне на
акт установяване на административни нарушения (АУАН) на 26.04.2018 г., и тъй като не се явил,
в негово отсъствие бил съставен акт за нарушения по чл. 132, ал. 1, т. 3, 5, 9 и 19
от ЗВД, въз основа на
който е издадено обжалваното наказателно постановление. Районният съд е приел от
правна страна липса на допуснати нарушения в процедурата по съставяне на
процесния АУАН и издаване на наказателното постановление, липса в акта на реквизитите
по чл. 42, т. 3 и 4 от ЗАНН по отношение на нарушението по чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВД, и на реквизитите по чл. 42,
т. 3 от ЗАНН по отношение на нарушението по чл. 132, ал. 1, т. 5 от ЗВД, и доказано административно
нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 19 от ЗВД. По посочените правни доводи
съдът е отменил наказателното постановление по отношение на нарушенията по чл. 132, ал. 1, т. 3 и 5 от ЗВД, и е
потвърдил наказателното постановление в останалата част.
В пределите на касационната проверка по чл.
218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбите касационни основания
настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо. Същото обаче е неправилно, поради което следва да бъде отменено и
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд по следните съображения:
Районният
съд е постановил обжалваното решение в нарушение на принципа за разкриване на
обективната истина по спора по смисъла чл. 13 от НПК
във вр. с чл. 84 от ЗАНН
с оглед правомощието си по чл. 107, ал. 2 от НПК да събира доказателствата по направените от
страните искания и по свой почин, когато това се налага за разкриване на
обективната истина. Съдът не е изискал от административнонаказващия орган документ,
обосноваващ отсъствието на титулярния директор на ОДБХ – Кюстендил – инж. Стоян
Иванов Саев, към датата на издаване на процесното наказателно постановление, в
случай че такъв е издаван. Съгласно чл. 472,
ал. 2 от ЗВД наказателните постановления за нарушенията по този закон, с
изключение на нарушенията по чл. 426, 426а,
426б, 428 и 429,
се издават от директорите на ОДБХ, на чиято територия е извършено нарушението. В
случая наказателното постановление е издадено от името на директора на ОДБХ –
Кюстендил – инж. С. С, но е подписано от д-р В. В. по Заповед за заместване №
ОСПД-1487/03.05.2018 г. Заповедта е приложена на л. 7 от делото на районния
съд. Същата е издадена от изпълнителния директор на БАБХ. Със заповедта е
осъществена фигурата на заместване на директора на ОДБХ – Кюстендил от д-р В. К.
В., считано от 03.05.2018 г. до завръщане на титуляра, но не повече от шест
месеца, като е възложено изпълнение на функциите на директор на ОДБХ –
Кюстендил. Заместването е допустим правен механизъм за изпълнение правомощията
на лицето, титуляр на същите. За заместването не е необходима изрична
законодателна регламентация. Разликата между делегация и заместване е предмет
на обсъждане в мотивите на ТР №4/22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. Не е
необходимо изрично пълномощно за възлагане функциите по издаване на
наказателното постановление, тъй като заместването по заповедта обхваща всички
правомощия на директора, между които е и това на административнонаказващ орган
по чл. 472, ал. 2 от ЗВД. Фактът, че в процесното НП е записано, че същото се
издава от директора на ОДБХ, а е подписано от органа по заместване, не
представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
тъй като действителният издател е ясно обозначен в заключителната част на
наказателното постановление с посочването на имената и длъжността му, както и
на заповедта за заместване. Независимо от това районният съд е допуснал процесуално нарушение, като не
е събрал доказателства дали действително титулярът – директорът
на ОДБХ
– Кюстендил, е отсъствал
обосновано именно на датата, на която е издадено наказателното постановление –
18.05.2018 г. Такива доказателства биха могли да бъдат заповед за разрешаване
на отпуск, заповед за командироване или болничен лист. Без представянето им или
констатацията, че такива не са издадени, не може да бъде преценено дали
законосъобразно е извършено заместването при издаването на процесното НП. Това
е така, тъй като за да бъде законно заместването, следва титулярът да отсъства
от работното си място, като отсъствието следва да бъде служебно обосновано и
това обстоятелство да се установява с изричен документ. По изложените съображения обжалваното решение следва
да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
районния съд, като последният укаже на административнонаказващия орган, че
следва да представи документ, обосноваващ отсъствието на титулярния директор на
ОДБХ – Кюстендил – инж. С. И. С, към 18.05.2018 г., в случай че такъв е издаван.
За пълнота на
изложението следва да се посочи и че е основателно възражението в касационната
жалба от „Г.М.”
ЕООД, че в
решението на районния съд липсват мотиви по съществото на спора по отношение на
нарушението по чл. 132, ал. 1, т. 9 от ЗВД.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 281/26.07.2019 г.,
постановено по АНД № 919/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.