№ 606
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20211000501899 по описа за 2021 година
Разгледа в съдебно заседание на 28.03.22г. /с участието на секретаря Крайнова/
въззивно гражданско дело № 1899/21г. и констатира следното:
С решение на ОС - Кюстендил от 01.07.20г. по г.д. № 204/19г. е уважен /изцяло – за
сума в размер на 40 000 лева/ иск по чл. 422 от ГПК на А. П. против Й. Й..
Решението на ОС – Кюстендил се обжалва /изцяло/ от Й. Й..
Предмет на въззивното производство е и жалба на Й. Й. против решение на ОС -
Кюстендил от 11.12.20г. по г.д. № 204/19г. /постановено при условията на чл. 250 от ГПК и чл. 248
от ГПК/. Този съдебен акт се обжалва от Й. Й. само в частта – постановена при условията на чл.
248 от ГПК.
Предмет на въззивното производство е и жалба на Й. Й. против определение на ОС -
Кюстендил от 31.03.21г. по г.д. № 204/19г. /постановено при условията на чл. 248 от ГПК/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
ОС – Кюстендил и пред САС/.
Събраните по делото /в рамките на производството пред ОС – Кюстендил/
доказателства /писмени и гласни – преценени в съвкупност и в контекста на твърденията –
възраженията на страните/ удостоверяват, че:
При условията на чл. 410 от ГПК е издадена /по г.д. № 2471 от 18г. на РС – Дупница/
заповед за изпълнение /в полза на А. П. срещу Й. Й./ за сума в размер на общо 50 866 лева /това
вземане към момента е редуцирано до размера на сумата 40 000 лева – в съответствие с влязлото в
сила в тази част съдебно решение на ОС - Кюстендил от 11.12.20г. по г.д. № 204/19г., постановено
при условията на чл. 250 от ГПК/. С договор от 23.05.15г. /въз основа на който е издадена
посочената – процесната заповед за изпълнение/ ответникът е поел задължение да плати на ищцата
сума /адвокатско възнаграждение/ в размер на 20% от застрахователното обезщетение, което би
било присъдено на Й. Й. /в качеството му на „увредено лице“ по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ –
като баща и наследник на Й. Й. – загинал при ПТП-е на 10.05.15г./. Не се спори, че ответникът е
получил /от ЗК „Лев инс“ АД/ такова застрахователно обезщетение /в размер на сумата 200 000
1
лева/.
В случая ищцата претендира /предмет на делото е/: „присъждане“ /в съответствие с
договора от 23.05.15г. и при условията на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК/ на сума в
размер на 40 000 лева /20% от горното застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лева/.
Искът е частично основателен /решението на първата инстанция е частично правилно/:
Процесният договор /от 23.05.15г./ страда от порок /по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.
3-то от ЗЗД – в тази насока е основното възражение на ответника/:
Принципно:
Целта /предназначението/ на производството по чл. 432 от КЗ е – лицата по чл. 478 от
КЗ /пострадал; увреден/ да получат справедливо – пълноценно /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/
обезщетение /за неимуществени вреди/. В този смисъл /с оглед това/:
Процесната /и всяка подобна/ договорна клауза /адвокатът да получи възнаграждение в
размер на 20% от обезщетение за неимуществени вреди, следствие от смъртта на роднина; в случая
на син/ се явява изначално /принципно/ неморална /противоречаща на „добрите нрави“/; такъв вид
клауза /от една страна/ измества /драстично/ посоченият по-горе акцент /цел; предназначение/ на
спора /да бъдат възмездени надлежно пострадалото или увредено лице/ като /от друга страна/
позволява на процесуалния представител да се обогати /съществено и неоправдано/ за сметка на
представляваната /пострадалата/ страна. Такъв фактически, правен /и преди всичко житейски/
резултат – не може да бъде защитен.
Поради това: процесният /атакуваният/ договорен текст /касаещ размера на
адвокатското възнаграждение/ следва да бъде дерогиран /като недействителен – по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД/.
Отделно от /в допълнение на/ изложеното:
Предоставената от А. П. в полза на Й. Й. /в рамките на извън-съдебното и съдебното
гражданско производство срещу застрахователя/ защита – фактическа и правна помощ
/изразяваща се в: двукратно разменена извън-съдебна кореспонденция с дружеството, явяване в
едно открито съдебно заседание – в което производството по делото е било финализирано и
депозиране на писмена защита/ по никакъв начин не може да оправдае – обоснове /дори и
представителството да е било осъществено изцяло добросъвестно/ получаване на възнаграждение
в размер на 40 000 лева /правната и преди всичко житейска логика и справедливост изискват да е
налице все пак някаква съразмерност – еквивалентност между: вида, естеството, сложността,
тежестта, обема на реално извършената физическа и интелектуална работа – от една страна и от
друга страна – полученото възнаграждение/. Косвен /но категоричен/ аргумент в последната
връзка е и обстоятелството, че: уговореното в полза на адвоката възнаграждение в случая
надвишава 7 пъти адвокатския хонорар по Наредба № 1 /който върху материален интерес от
200 000 лева възлиза на сума в размер на 5 530 лева/.
С оглед изложеното /предвид оформилата се в тази насока съдебна практика – по
приложение на правилата по чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД във връзка с чл. 36 от ЗА/ процесното
адвокатско възнаграждение следва да бъде определено /принципно/ от адвокатския съвет /при
условията на чл. 36, ал. 3 от ЗА/. Поради изричния отказ обаче - това да бъде сторено /съгласно
решението на САС от 02.02.22г./ размерът на адвокатския хонорар следва да бъде определен /и
редуциран/ от съда - до размера на горната сума от 5 530 лева /при условията на чл. 36, ал. 3 от ЗА,
която норма изрично препраща към правилата по Наредба № 1/. Посочената сума в случая
/преценена като конкретен размер и в контекста на сторената адвокатска защита – както е очертана
по-горе като вид, естество и обем/ възмездява напълно осъществената адвокатска помощ. Поради
същата причина /обоснована с изричното правило на чл. 36, ал. 3 от ЗА във връзка с правилата по
Наредба № 1/ в случая не следва да бъде съобразяван и другият договор на страните - сключен на
19.04.17г. и представен в производството по г.д. № 3277 от 16г. на СГС 1-5 състав /на основание на
която сделка – ищцата вече е получила възнаграждение в размер на 2 000 лева; тази сума,
прибавена към горното възнаграждение в размер на 5 530 лева – възмездява в още по-голяма
степен оказаната правна помощ/.
2
Предвид изложеното /доколкото главното – основно възражение на ответника, заявено
в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД се явява изцяло основателно/ съдът не обсъжда
останалите /евентуално заявени/ защитни тези на Й. Й..
С оглед горното: обжалваното решение от 01.07.20г. следва да бъде - частично
отменено /изменено/.
Предвид изхода на спора /пред настоящата инстанция/:
Обжалваното решение от 11.12.20г. следва да бъде – отменено /в атакуваната част,
постановена при условията на чл. 248 от ГПК/; обжалваното определение от 31.03.21г. следва да
бъде – отменено /изцяло/ и отговорността на страните за съдебни разноски следва да бъде –
преразпределена /при условията на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК/ в това число и за заповедното
производство /с оглед т. 12 от ТР № 4 от 14г. на ВКС/.
При изчисляване на съдебните разноски /дължими на ищцата/ следва да бъдат
съобразени само внесените от А. П. /в рамките на производствата пред ОС – Кюстендил и пред
заповедния съд/ държавни такси /без платените в рамките на тези процеси адвокатски
възнаграждения/ доколкото: самата ищца има качеството на адвокат и ангажирането на още един
такъв /при настоящия конкретен предмет на спора, който не предполага - не изиска ползване на
допълнителна - специална правна защита/ на практика противоречи на принципното правило по
чл. 3 от ГПК. Поради същата причина – в полза на ищцата не се следват съдебни разноски
/адвокатско възнаграждение/ и за производството пред САС.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на ОС - Кюстендил от 01.07.20г. по г.д. № 204/19г. в частта, с която
искът /по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК/ на А. И. П. ЕГН ********** срещу Й. К. Й.
ЕГН ********** е уважен за сумата над 5 530 лева /в частта, с която е признато за установено, че
Й. К. Й. дължи на А. И. П. сума над 5 530 лева/ и изцяло в частта за разноските.
ОТХВЪРЛЯ иска /по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК/ на А. И. П. срещу Й.
К. Й. за сумата над 5 530 лева.
ОТМЕНЯ решение на ОС - Кюстендил от 11.12.20г. по г.д. № 204/19г. /в частта,
постановена при условията на чл. 248 от ГПК/.
ОТМЕНЯ определение на ОС - Кюстендил от 31.03.21г. по г.д. № 204/19г.
/постановено при условията на чл. 248 от ГПК/.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/ Й. К. Й. да плати на А.И. П. 143 лева
съдебни разноски /за производството пред ОС – Кюстендил/ и 141 лева – съдебни разноски /за
заповедното производство/ съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/ А. И. П. да плати на Й. К. Й. 1 275 лева –
съдебни разноски /за производството пред ОС – Кюстендил/ и 715 лева – съдебни разноски /за
производството пред САС/ съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечн срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4