Р Е Ш Е Н И Е
№
Град
Варна, 18 януари 2017 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, „Гражданско отделение”, първи състав, в открито
съдебно заседание проведено на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
СЕКРЕТАР:
Н.И.
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев, в.гр.д. № 1832 по описа за 2016 година на ВОС, намира следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано
по жалба от Д.В.Х., чрез адв.Д.П. против Решение № 576 от 19.02.2016 година,
постановено по гр.дело № 10 088/2007 година, по описа на ВРС, в частта, с което е била отхвърлена
исковата претенция за прогласяване на нищожност на обективирания договор за
покупко – продажба на място от 1 000 кв.м., находящо се в град Варна,
район „*****“, местност „*****“, осъществена на 21.09.2007 година в н.а.
226/2007 година , поради противоречия със закона и в условията на евентуалност
за прогласяване на договора за унищожаем, поради измама.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, т.к. не отчита наличните по делото доказателства, което
същевременно прави и извода незаконосъобразен.По същество искането е решението
да бъде отменено и исковата претенция – уважена.
По делото е постъпила и частна жалба от
страна на Х., чрез адв.П., против Решение № 576 от
19.02.2016 година, постановено по същото дело, в частта, с която е била
отхвърлена молбата на ищцата по отношение на присъдените и дължими от нея
разноски, в полза на Ж.С.А. разноски.
По този пункт в жалбата се излага, че се
оспорва извършеното плащане на разноски от страна на Ж.А.; излага се, че
липсват реквизити като три имена и ЕГН, а предвид ТР № 6/2012 година, Х.
настоява решението да бъде отменено и в тази му част.
В съдебно заседание пред ВОС, адв.П., като процесуален представител на Д.В.Х. поддържа
жалбите си и моли съдът да ги уважи.
Ж.С.А., редовно призован, не се явява, нито
се представлява.
След като се запозна с материалите по делото,
със застъпените от страните становища и предвид приложимото право, ВОС намери
за установено следното:
В исковата си молба пред ВРС и уточнителните
молби към нея, ищцата Х. излага, че се е свързала с ответното дружество „Муун
Финанс“ ЕООД, като й е бил предложен кредит срещу неин недвижим имот.Също тя
излага, че е била поканена пред нотариус, където е считала, че ще сключват
договора за кредит, но където й е обяснено, че за да сключи договора за кредит
тя следва да прехвърли своя имот на името на К.В..Поради стрес и напрежение тя
е допуснала сделката да бъде изповядана, като по – късно е узнала, че
въпросната К.В. и нейния съпруг са прехвърлили процесния имот на лицето Ж.А..Във
връзка с последната сделка, обективирана в н.а. № 45, том.II,
рег.№ 5937, н.д. № 226/2007 година
ищцата е изложила, че тя също се явява нищожна на две основания – първото
поради противоречие със закона поради противоречие със закона и за прогласяване
за унищожаем на същия договор, като сключен при измама и крайна нужда срещу Ж.А..На
базата на многобройните указания на съда за уточняване на основанията на които
се претендира нищожност и унищожаемост, в последна сметка ищцовата страна е
навела именно тези основания - противоречие със закона, основно защото купувача
е знаел, че купува при условията на предходната сделка, че е нищожна поради прогласяване на
предходната сделка за нищожна, следователно продавача по втората сделка не е
могъл да прехвърли права които е нямал, а освен това се счита, че сделката е унищожаема като сключена при измама
поради това, че продавача е знаел, че е придобил имота чрез измама и е измамила
купувача не съобщавайки му тази информация.
За да
се произнесе съда съобрази следното:
По
основанието за нищожност:
Съобразно константната практика на ВКС под
„Закон“ следва да се разбират онези актове на НС, с които се създават, отменят,
или изменят правни норми, респективно онези актове на МС – постановления,
разпореждания и / или решения, приети
въз основа и в изпълнение на законите.Отделна част представляват международните
договори, ратифицирани но установения конституционен ред, обнародвани и влезли
в сила.Следователно, по правило всяка сделка в противоречие с нормативен акт се
явява нищожна.Сделката се явява нищожна, когато нейния предмет е незаконен или
когато основанията й противоречат на закона.Основанието за нищожност "противоречие
със закона" е общо и е налице само тогава, когато конкретното нарушение на
закона не е предвидено като специално основание за недействителност, каквито са
тези по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 27 ЗЗД.За да бъде обаче сделката, извършена при заобикаляне на закона – като
подвид на нарушението на закона, се изисква от обективна страна
тази хипотеза на нищожност е налице когато законът забранява с определена
сделка да се постигне даден правен резултат и се използва друга позволена от
закона сделка, за да се постигне този правен резултат. В този случай сделката
макар и позволена е нищожна, поради заобикаляне на закона.Хипотезата има и
субективна страна: участниците в
сделката следва да имат съзнанието, че с нейното сключване преследват една
неправомерна цел.Т.е.за да е налице основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1,пр. 2 ЗЗД следва да е
установен както обективния, така и субективния елемент на този фактически
състав.На база на наличните по делото доказателства, настоящата съдебна
инстанция прави извод, че не са налице доказателства, обуславящи подобен извод.
По делото е видно, че след първоначалната сделка,
обективирана с н.а. № 136/2007 година, с която Д.Х. е продала на К.В. процесния имот, е налична и втора такава.С нея,
обективирана в н.а. 45 от 21.09.2007 година, Великови са продали имота на Ж.С.А..Сделката,
обективирана в н.а. 136/2007 година е предмет на
разглеждане по това производство и решението по него е влязло в сила, като самата сделка е прогласена за нищожна, поради
противоречие със закона.Редно е в контекста на горното обаче да се отбележи, че
ако основанията валидни за нищожността първата сделка / н.а.136-2007 година/ са
били споделени от решаващия съд, то те в никакъв случай не обслужват сделката
предмет на настоящото произнасяне – тази обективирана в н.а.45/2007 година, с
която Великови се разпореждат с имота в полза на Ж.А..
Тази /втора/ сделка обаче не явява нищожна,
т.к. не е забранена от закон или друг нормативен акт, още повече, че в този
случай не е доказан и субективния елемент от състава на чл.26 от ЗЗС, а именно
както съдът посочи по – горе - участниците
в сделката следва да имат съзнанието, че с нейното сключване преследват една
неправомерна цел.Сделката не се явява нищожна поради липса на фактически
състав, поради невъзможен предмет или при липсата на воля и съгласие.Тя не се
явява нищожна поради липса на предписана от закона форма и/ или липса на
основание.Съдебната практика е
непротиворечива относно това, че продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, а
не поражда вещно транслативно действие. По правило при такава сделка продавачът не е
изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, поради което
сделката подлежи на разваляне с възможност за реализиране на правата при
евикция. При продажба на чужда вещ, сделката остава действителна и поражда
права и задължения за страните – особенно при посоченото от ищцата схващане, че
като противоречие в закона тя приема липсата на собственост у продавача.Ето
защо при тези данни не са налице основания са отмяна решението на ВРС.
По
основанието за унищожаемост:
Т.к. е приела, че главния иск се явява недоказан, първата съдебна инстанция е обсъдила и другия евентуален иск – унищожаемост, поради измама.Пред съда ищцата е уточнила, че според нея е налице измамливо действие, поради факта, че продавачите Великови са придобили процесния имот чрез измама и по този начин са измамили и купувача, продавайки му придобит чрез измама имот. Въпросния институт е уреден в нормата на чл.29 от ЗЗД, и той постановява, че една сделка е сключена при условията на измама, когато сключващия е подведен умишлено и в заблуждение от другата страна или от трети лица.Т.е. фактическия състав на измамата включва, както следва: да е налице сключена сделка; едната страна в сделката да е в заблуждение; заблуждението да е сторено умишлено от другата страна по сделката или от трети лица; и самата сделка да е сключена именно поради заблуждението.В съответствие с Р № 368 от 3.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 243/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска, измамата
е умишлено въвеждане в заблуждение на
едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка.
Измамата води до унищожаемост на сделката, когато волеизявлението за сключване
на сделката е направено под действието на неверни представи, които другата
страна или трето лице са предизвикали умишлено у волеизявяващия.Умишленото
заблуждаване се предприема главно с оглед на това да предизвика или засили мотивационните
процеси, които са причина за осъществяване на опороченото волеизявление. В
следствие на това погрешната представа не се отнася единствено до съдържанието
на сделката, а до чисто субективни
подбуди за извършването й.Последното обаче с оглед наведените от страна на
въззивницата твърдения, не се доказа.Изискването на закона е свързано с
условията на главно и пълно доказване, т.е. доказателствената тежест е за
ищцата.Не са налице свидетелски показания и/или писмени документи, които да
определят действията на Великови като измамливи.Липсата на фактически основания
за това обуславя и потвърждаване решението на ВРС и в тази му част.
По отношение на
разноските:
По делото е постъпила и частна жалба от
страна на Х., чрез адв.П., против Решение № 576 от
19.02.2016 година, постановено по същото дело, в частта, с която е била отхвърлена молбата на ищцата по отношение
на присъдените и дължими от нея разноски, в полза на Ж.С.А. разноски.Според
изложените доводи искането за изменение на решението, в частта за разноските
води своето основание от липсата на извършено плащане от страна на Ж.А., по
отношение на неговия процесуален представител.Излага се още, че липсват данни
такова да е осъществено и предвид липсата на определени реквизити, като ЕГН и
три имена, явяващи се задължителни, за да настъпи ефекта от плащането.
Отговаряйки на ищцата, ВРС е приел, че на
л.54 стр.2 се намира разписка, по скоро Договор за правна помощ, служещ и като
разписка от които е видно, че ответника А. е ангажирал правна помощ, в лицето
на адв.Германов и че това процесуално представително има за уговорена /а и заплатена, внесена/ сума в размер
на 1 600 /хиляда и шестотин/ лева.Ищцата се позовава на ТР № 6 от 2013
година, като намира, че са нарушени и изискванията, които то поставя.
ВОС намира, че решението на първата съдебна
инстанция и по този пункт е правилно и съответно, както на закона, така и на ТР
№ 6/2013 година на ВКС.На първо място в нормата на чл.78 ал.3 от ГПК ясно е
указано, че ответника има право на заплащане, съобразно отхвърлената част от
иска.Неправилно ищцата намира също така, че решението е в противоречие със ТР №
6/2013 година, основно защото в.т.1 от същото се
казва, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.От наличните материали –
вж.л.54 става ясно, че е уговорено процесуално представителство между ответника
А. и адв.Германов, за което е определено, уговорено и ВНЕСЕНО възнаграждение в
размер на 1 600 лева.Самия Договор за правна помощ има ролята и на
разписка по отношение на сумата, която впрочем, освен цифром, е изписана и
словом.Не е направено и възражение за неговата прекомерност до приключване на
съдебното заседание.Отделно от това обаче в мотивите си към решението, ВРС е
отчел множеството съдебни заседания и степента на сложност на делото, както и
вида и характера на предявените искове.При тези данни и в тази му част
решението се явява правилно.
С оглед горното, ВОС,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Решение №
576 от 19.02.2016 година, постановено по гр.дело № 10 088/2007 година, по описа
на ВРС, както следва:
1.В частта, с която са били отхвърлени предявените
от Д.В.Х., ЕГН ********** против Ж.С.А., ЕГН ********** искове за прогласяване
за нищожен на договор за покупко-продажба на място от 1 000кв.м. находящо
се в гр.Варна, район *****, м.”Боровец-север” осъществена на 21.09.2007г. и
обективирана в нот.акт.№45, т.ІІ, рег.5937, нот.д.№226/2007г. поради
противоречие на закона и в условията на евентуалност за прогласяване на
договора за унищожаем поради измама, на основание чл.26 и чл.29 от ЗЗД.
2.В частта, с която е била отхвърлена молбата
на Д.В.Х. ЕГН ********** за изменение на постановеното по делото Решение № 267
от 15.01.2015 година, по гр.дело № 10088/2007 година, в частта на присъдените
като дължими от нея в полза на Ж.С.А. ЕГН **********, разноски.
В останалата му част Решение № 576 от 19.02.2016 година,
постановено по гр.дело № 10 088/2007 година, по описа на ВРС е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред състав на ВКС на Р
България, в едномесечен срок от уведомяването на страните, на основанията,
посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: