РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. К., 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225100600004 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 15.12.2021 г., постановена по НЧХД № 294/2020 г., по
описа на М.ския районен съд, подсъдимият АЛ. ХР. Т. е признат за невиновен
в това, че на 18.09.2020г. около 22.30часа в с.Б., общ.М. е причинил на О. М.
О. от с.Б., общ.М. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, изразяващо се в разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на
лигавицата на долната устна; кръвонасядане и охлузвания на кожата на
долните крайници, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по
предявеното му обвинение по чл.130, ал.1 от НК.
Съдът е отхвърлил предявеният граждански иск от О. М. О. против
А. Х. Т. за сумата в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. С
присъдата тъжителят О. М. О. е осъден да заплати на А. Х. Т. сумата в размер
на 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Настоящото въззивно производство е образувано по повод подадена
1
жалба от тъжителят О. М. О. чрез повереника му- адв.И. Б. от АК - К.. В
жалбата се твърди, че посочената присъда е необоснована по смисъла на
чл.313 от НПК, като такава е неправилна, незаконосъобразна и постановена в
нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Моли на
основание чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК да се отмени изцяло
Присъда от 15.12.2021 г., постановена по НЧХД № 294/2020 г. по описа на
РС-М., вместо което да се постанови присъда, с която АЛ. ХР. Т. от с.Б.,
общ.М. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение и е предадена на съд.
Срещу подадената въззивна жалба е постъпило възражение от АЛ. ХР.
Т., който понастоящем е с имена А. ХА.л Е., чрез защитника му – адв.Р.Х., с
което се оспорва изцяло изложеното във жалбата. Счита, че съдът правилно е
установил фактологията по делото с оглед събраните доказателства и
правилно е постановил оправдателна присъда и е отхвърлил гражданския иск.
Моли, да се потвърди изцяло присъдата, като правилна и законосъобразна.
Претендира и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание жалбодателят О. М. О., лично и чрез повереника
си - адв.И. Б. поддържа жалбата си и моли да бъде уважена съобразно
исканията изложени в нея. Изразява се несъгласие с фактическата обстановка
и мотивите на районния съд. Счита, че районният съд не е извършил цялостен
разбор и анА.з на доказателствените източници, поради което счита, че това
следва да се приравни на липса на мотиви. Алтернативно, ако съдът не
постанови нова осъдителна присъда, то моли да се приеме, че съдът е
допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила
изразяващо се в липса на мотиви, което налагало връщане на делото на
първата инстанция за ново разглеждане от друг състав.
Ответника по жалбата – подс. А. ХА.л Е., лично и чрез защитника си –
адв.Р.Х. оспорва изцяло въззивната жалба и я счита за неоснователна.
Районният съд бил спазил материално-правните разпоредби, направил бил
оценка в съвкупност на представените писмени и гласни доказателства и
достигнал до правилния извод, че подсъдимият е невиновен в извършване на
повдигнатото му с тъжбата обвинение. Моли, да се потвърди присъдата на
първоинстанционния съд, с всички законни последици от това.
Страните не сочат нови доказателства.
2
На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността
на присъдата, по повод и във връзка с подадената жалба въззивния съд
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока посочен в разпоредбата на чл.319, ал.1 от
НПК, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционния съд е изяснил обстоятелствата по повдигнатото на
подсъдимият обвинение. Въз основа на събраните доказателства от
районният съд, като нови във въззивното производство, не са искани и
събирани, се установява следната фактическа обстановка:
Тъжителят О. М. О. и А. ХА.л Е. били съседи, като били с влошени
отношения. На 18.09.2020 г. О.О. бил на гости у свои познати от селото и
около 22.00-22.30ч. тръгнал да се прибира, като пътят му минавал покрай
къщата на подсъдимия, който в този момент бил на двора заедно със св. Б. И.
и двамата се черпели. Пред двора на подсъдимия А. Е. имало две кучета,
които не били собственост на подсъдимият, но той ги хранел. Тъжителят
минавайки покрай кучетата същите го нападнА., като го ухапА. отзад по
дясното и лявото бедро в горната им част. О.О. изпитал болка и започнал да
се предпазва, като напсувал кучетата. Подсъдимият А. Е. като чул, че псува
кучетата се приближил към тъжителят и го попитал защо псува, след което
двамата започнА. да се карат. Междувременно О.О. се обадил по телефона на
сестра си, като й казал, че е бил нападнат от кучетата на А. Е. и от самия него.
Сестрата на тъжителят – св.Г. О. заедно с неин съсед – св.Ш. Ю. отишли до
къщата на подсъдимия, като в този момент последният влизал в двора си, а
пострадА.ят О.О. бил на земята. Св.Ш. Ю. се обадил на ЕЕН 112 за инцидент
с кучета, а именно, че същите са нападнА. човек, след което на място
пристигнА. линейка, в която бил – св.А. А. – фелдшер към ЦСМП – М. и
полиция в лицето на полицейските служители - св.О. Р. и Д. К..
От заверено копие на фиш (амб.№ 812/ел.№ 17246) за спешна
медицинска помощ за лицето О. М. О. от с.Б. се установява, че на 18.09.2020
г. в 23.13 ч. за същият е снета следната анамнеза: бил ухапан от куче по
краката (задните части на бедрата) и същият е бил насочен къч ОПЛ.
Видно от извършената на първоинстанционното съдебно следствие
съдебномедицинска експертиза и от съдебномедицинско удостоверение №
3
205/2020 г., двете изготвени от д-р Н. М. – съдебен лекар, при прегледа на О.
М. О. извършен на 22.09.2020 г. и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, е дадено следното заключение: на освидетелствания е било
причинено: разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на лигавицата на
долната устна; кръвонасядане и охлузвания на кожата на долните крайници.
Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или
тъпоръбест предмет и по време и място е възможно да са възникнА. така,
както е съобщил пострадА.ят. Разкъсно-контузната рана и кръвонасядането на
лигавицата на долната устна в дясната й половина, са получени при удар с
твърд тъп предмет с ограничена удряща плоскост. Ако лицето на пострадА.я е
било ударено в оградна мрежа, то биха се получили най-вече травматични
увреждания в изпъкнА. му части – нос, брада, чело, скули, каквито в случая
не са констатирани. Травматичните увреждания по двете бедра, съобразно
техния вид, добре отговарят да са възникнА. при тангенциалното действие на
твърд тъпо-ръбест предмет, каквито са зъбите на кучето, а кръвонасядането
при упражнен натиск в тези области. Разкъсно-контузната рана на лигавицата
на долната устна е довела до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, а останА.те травматични увреждания са причинили
болка и страдание.
Така описаната фактическа обстановка се установи и прие на база
обясненията на подсъдимия А.Т., вече с имената А. Е., които съдът кредитира
отчасти; показанията на свидетелите О. Р., Д. К., А. Ю. и А. А., които съдът
изцяло кредитира; от части от показанията св.Б. И., В. В., св.Г. О. и Ш. Ю. и
от писмените доказателства по делото – съдебно-медицинско удостоверение
№ 205/2020г., издадено от съдебен лекар – д-р Н. М., заключението по
изготвената СМЕ № 23/2021г. от вещото лице – д-р Н. М., писмо рег. №
105850-163 от 19.02.2020 г. на МВР Д“НС 112“ РЦ 112- К., ведно с компакт
диск, съдържащ три броя аудиозаписи и два броя снимки на електронни
картони на приетите повиквания на 18.09.2020 г. в периода от 22:15ч. до
23:00ч.; копие на преписка изпратена от РУ към МВР – М. със страни О. М.
О. и А. ХА.л Е., двамата от с.Б.; подписка от жители на с.Б.; копия на жалби
от А. Е. до Кмета на община М. и до началника на РУ М.; писмо от БАБХ-
ОДБХ- К., ведно със справка за животните на собственика А.Т.; копие на фиш
(амб.№ 812/ел.№ 17246) за спешна медицинска помощ за лицето О. М. О. от
с.Б. на 18.09.2020 г. и др.
4
Извършения анА.з на събраните по делото доказателства от решаващия
съд е обоснован, като не е нА.це превратна или неправилна оценка на
доказателствата, както и не са нА.це твърдяната във въззивната жалба липса
на мотиви. Така, правилно са кредитирани показанията на свидетелите О. Р.,
Д. К. и А. А., като районният съд правилно е посочил, че същите са
незаинтересовани от изхода на делото, а и същите са видели и разговаряли с
пострадА.я О.О. непосредствено след инцидента, като св.А. А. му е извършил
преглед и е обработил раните от ухапването от кучето по краката на
пострадА.я. Показанията на тези свидетели са последователни, логични и
взаимодопълващи се, като и тримата свидетели са категорични, че въпросната
вечер О.О. е нямал нараняване на устната, нито се е оплакал от болка в тази
област, или че е бил ударен от подсъдимия А. Е.. Показанията на тези
свидетели относно нанасяне на удари от страна на подсъдимия над тъжителя,
кореспондират и с показанията на св.Б. И., който по това време е бил на гости
в дома (на двора) на А. Е.. За да даде вяра на посочените свидетели съдът
съобрази и обстоятелството, че показанията им кореспондират и със
справката от РЦ 112 - К., а именно, че получените сигнА. са били за човек
нападнат от кучета, а не от друг човек, както и с описаното в копие на фиш
(амб.№ 812/ел.№ 17246) за спешна медицинска помощ за лицето О. М. О. от
с.Б. на 18.09.2020 г., в което е отразена анамнеза – ухапване от куче и липса
такава за увреждане от човек. Съдът дава вяра и на обясненията на
подсъдимият, в частта им, в която отрича да е нанасял удар на тъжителят
предвид, че същите кореспондират с коментираните до тук доказателства, а
именно показанията на О. Р., Д. К. и А. А. и установените със справката на РЦ
112 К. обстоятелства, както и с копие на фиш (амб.№ 812/ел.№ 17246) за
спешна медицинска помощ за лицето О. М. О. от с.Б. на 18.09.2020 г., които
по категоричен начин установяват, че на процесната вечер тажителят се е
оплакал единствено, че е бил нападнат и ухапан от кучета, но не и от друго
лице. Съответно правилно не са били кредитирани показанията на
свидетелите В. В., Г. О. и Ш. Ю., тъй като същите не са били преки очевидци
на случилото се и техните показания сочат за факти и обстоятелства
разказани им от тъжителят. Показанията им относно твърдяно от тях видимо
нараняване въпросната вечер на тъжителят О.О. причинено му от подс.А. Е.
се опровергават от показанията на св. О. Р., Д. К. и А. А., които установяват
липса на подобно нараняване и които бяха вече коментирани и които
5
показания съдът изцяло кредитира. По делото не са събрани доказателства,
които да докажат описаните в тъжбата твърдения, че подсъдимият А. Е. е
нанесъл юмручен удар на тъжителя О.О., който е попаднал в областта на
долната му устна, в дясната й половина.
Що се отнася до описаното в съдебно-медицинско удостоверение №
205/2020г., издадено от съдебен лекар – д-р Н. М., и в заключението по
изготвената СМЕ № 23/2021г. от вещото лице – д-р Н. М., нараняване -
разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на лигавицата на долната устна,
както е посочено и в мотивите на районния съд, то прегледа е извършен на
22.09.2020 г., 4 дни след инцидента, като същият разбира се, не установява
авторството на констатираното увреждане. Не без значение в тази връзка е и
вече описаното, че коментираното увреждане не е установено, а и самия
пострадал не е съобщил за такова на пристигнА.те на место полицейски
служители и фелдшера оказал му първа медицинска помощ. ОстанА.те
описани наранявания в СМУ и СМЕ, а именно - кръвонасядане и охлузвания
на кожата на долните крайници, безспорно се установява по делото, че са
причинени от ухапването от куче, а не от подсъдимия, както е предявено
частното обвинение. ОстанА.те събрани по делото писмени доказателства,
също не установяват конкретни факти относими към предмета на доказване и
в този смисъл не доказват повдигнатото с тъжбата обвинение за извършено от
подс.А. Е. престъпление – умишлено нанесена лека телесна повреда.
Във връзка с така установеното по делото от фактическа страна,
безспорно се установи, че подсъдимият А. ХА.л Е. не е осъществил състава на
престъплението по чл.130, ал.1 от НК, за което е предаден на съд, поради
което правилно и законосъобразно е бил признат за невиновен и оправдан от
първоинстанционния съд по повдигнатото му с тъжбата обвинение.
Правилно и законосъобразно първоинстанционнит съд е отхвърлил
приетият за съвместно разглеждане граждански иск предвид, че по делото е
безспорно установено, че деянието предмет на обвинението не е извършено
от подс.А. Е., поради което за него не може да възникне отговорност за вреди
по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
При този изход на делото - оправдателна присъда, правилно тъжителят
О.О. е осъден да заплати на А.Т., понастоящем А. Е. направените от
последния разноски по делото в размер на 1000 лева, адвокатско
6
възнаграждение, а неоснователността на въззивната жалба на тъжителят
обосновават възлагането на направените от подсъдимия разноски за
въззивното производство, които в настоящия случай са в размер на 400 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
При извършената цялостна проверка на правилността на обжалваната
присъда, въззивният съд не констатира в първоинстанционното производство
да са допуснати нарушения, които да обосноват нейното изменяване или
отменяване, поради което същата като правилна, обоснована и
законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Ето защо и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК,
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.12.2021 г. по НЧХД № 294/2020 г. по
описа на Районен съд – М..
ОСЪЖДА О. М. О. от с.Б., общ.М., обл.К., с ЕГН **********, да
заплати на А. ХА.л Е. от с.Б., общ.М., обл.К., с ЕГН **********, сумата в
размер на 400 лева, представляваща направените от него деловодни разноски
във виззиното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7