№ 9203
гр. С., 13.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С.АТ.П.
при участието на секретаря Г.Ц.Г.Ш.
като разгледа докладваното от С.АТ.П. Гражданско дело № 20211110133859
по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба на „Д.“ ООД срещу „Д. 26“ ООД.
Ищецът твърди, че между страните имало сключен договор от 24.01.2020 г., по силата
на който същият е следвало да извърши срещу възнаграждение доставка и монтаж на PVC
настилки и други материали и консумативи на обект на ответника, съгласно количествено-
стойностна сметка по Приложение № 1 към договора. Заявява, че е изпълнил надлежно
договора, като работата му била приета с предвидените в договора приемо-предавателни
протоколи. Счита, че ответникът следвало да му заплати авансово възнаграждение в размер
на 22937,57 лв. в 3-дневен срок от доставката, за което ищецът издал фактура на
12.03.2020г., но същата била платена едва на 13.04.2020г., т.е. с 29 дни забава. Поддържа, че
заради закъснението си ответникът му дължал неустойка по чл. 15 от договора в размер на
0,1 % на ден от дължимата сума. Поддържа, че ответникът е в забава и по отношение на
плащането на действителния обем на извършените по договора работи, който бил установен
с подписването на приемо-предавателен протокол от 30.10.2020 г., за което ищецът е издал
проформа фактура № ********** от 22.10.2020 г. Поддържа, че забавата на това задължение
продължила до 22.12.2020г. (т.е. 50 дни), когато ответникът платил дължимата сума, поради
което дължал неустойка в размер на 1077,50 лв. за периода от 03.11.2020г. до 22.12.2020г.
Моли ответната страна да бъде осъдена да му заплати следните суми: 513,06 лв. – непогасен
остатък от неустойка по чл. 15 от договора от 24.01.2020г., дължима за периода от
15.03.2020г. до 13.04.2020г., начислена за задължението за авансово плащане по чл. 5.1.2. и
1077,50 лв. – неустойка по чл. 15 от договора от 24.01.2020г., дължима за периода от
03.11.2020г. до 22.12.2020г., начислена за задължението за окончателно плащане.
1
Ответникът е депозирал отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Не отрича, че между страните е бил сключен
договор от 24.01.2020 г., но отрича да е налице забава. Поддържа, че по отношение на
задължението за сумата от 22937,57 лв. е имало издадено кредитно известие от 30.03.2020г.
към фактурата от 12.03.2020г., като задължението било осчетоводено отново на 08.04.2020г.
и било платено на 13.04.2020г., тъй като 11.04.2020г. бил неработен ден. Възразява да
дължи и неустойка за забава и върху сумата от 21549,94 лв., тъй като фактурата била
издадена едва на 21.12.2020г., а плащането е извършено на следващия ден – 22.12.2020г.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Независимо от обстоятелството, че ищецът не е изпратил представител в първото заседание
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, съдът е приел, че представените
доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че исковете са вероятно неоснователни по
смис. на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което същите подлежат на разглеждане по общия
ред като решението се мотивира по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца
е да докаже наличието на правоотношение по описания в исковата молба договор за
изработка от 24.01.2020 г. за доставка и монтаж срещу заплащане на PVC настилки и други
материали и консумативи на обект на ответника; наличието на валидно уговорена
неустоечна клауза; размер на дължимата главница, върху която се претендира неустойка;
изпадане на длъжника в забава (в т.ч. че ищецът е изпълнил възложената работа, която е
приета с подписването на приемо-предавателен протокол, както и че е издадена от ищеца и
получена от ответника фактура за съответното плащане поне 3 дни преди датата, от която
претендира съответната неустойка за забава); размер на дължимата неустойка. При
установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответника да докаже, че е заплатил в
срок дължимата главница.
В случая между страните не е налице спор, че между тях е имало сключен договор от
24.01.2020г. по силата, на който ответникът като възложител възлага, а ищецът като
изпълнител се задължава срещу определената в договора цена да извърши доставка и
монтаж на PVC настилка и други материали и консумативи, съгласно количествено-
стойностна сметка – Приложение № 1, неразделна част от договора (чл. 1 от договора).
Не е налице спор и по отношение на съдържанието на договора, съгласно който общата
стойност на дължимата от възложителя цена се равнява на 114687,86 лв. (чл. 4 от договора),
дължимата на следните вноски (чл. 5): 1) 68812,72 лв. с ДДС в 3-дневен срок от подписване
на договора срещу фактура за авансово плащане (чл. 5.1.1.); 2) 22937,57 лв. с ДДС в 3-
дневен срок от деня на доставка на материалите, съгласно количествено-стойностната
сметка - Приложение № 1 срещу фактура за авансово плащане, издадена от изпълнителя на
възложителя и приемо-предавателен протокол за доставените материали (чл. 5.1.2.); 3)
2
22937,57 лв. – остатъчна цена дължима в 3-дневен срок от приемане на извършената работа
срещу фактура и двустранно подписан приемо-предавателен протокол (чл. 5.2.).
Съгласно чл. 15 от договора при забава на поето по договора задължение неизправната
страна дължи неустойка за забава за всеки просрочен ден в размер на 0,1 %, но сумарно не
повече от 5 % от стойността на забавеното изпълнение.
От цитираните по-горе договорни клаузи е видно, че 3-дневният срок за плащане на
вноската по чл. 5.1.2. тече след подписване на приемо-предавателен протокол и след
издаването на фактура от изпълнителя. Между страните не се спори, че първата от
уговорените предпоставки за настъпване на падежа на задължението, а именно
подписването на приемо-предавателен протокл, се е осъществила на 10.03.2020г. (л. 32). По
отношение на втората предпоставка – издаването на фактура от изпълнителя – се
установява, че ищецът е издал две фактури за сумата от 22937,57 лв., с които е осчетоводил
едно и също вземане - № ********** от 12.03.2020г. и № ********** от 08.04.2020г.
Задължението на ответника, осчетоводено с първата от цитираните фактури (№ **********
от 12.03.2020г.), е сторнирано от самия ищец, видно от приложеното кредитно известие №
********** от 30.03.2020г. (л. 34). Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС, известие към фактура се
издава при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, за която е
издадена фактурата (чл. 115, ал. 1 ЗДДС), поради което в случая следва да се приеме, че с
действията си по издаване на кредитно известие към фактура № ********** от 12.03.2020г.
ищецът сам е приел, че не са били налице основанията за издаване на сторнираната фактура
(чл. 115, ал. 3 ЗДДС). Ето защо, следва да се приеме, че уговорената предпоставка за
изпадане на длъжника в забава – издаването на фактура от изпълнителя – е осъществена едва
с издаването на фактура № ********** от 08.04.2020г. (л. 35), от който момент е започнал да
тече и уговореният между страните 3-дневен срок за плащане. Последният е изтекъл на
11.04.2020г. (събота, неприсъствен ден), поради което на основание чл. 72, ал. 2 ЗЗД срокът
за изпълнение е бил до 13.04.2020г. От приложеното платежно нареждане (л. 37) е видно, че
ответникът е извършил плащането на 13.04.2020г., към който момент същият не е бил в
забава.
По отношение на остатъчната цена, дължима като трета вноска по чл. 5.2. от договора,
страните също са уговорили две кумулативни предпоставки, при осъществяването, на които
настъпва и падежа на задължението за плащане - подписване на приемо-предавателен
протокол и издаване на фактура от изпълнителя. Между страните не се спори, а и от
приложения протокол (л. 41) е видно, че първата предпоставка е осъществена на
30.10.2020г. В същото време ищецът не е ангажирал никакви доказателства за това, че към
датата, от която претендира неустойка за забава (03.11.2020г.) са били изтекли 3 дни от
издаването на фактура. Напротив, от приложените по делото доказателства е видно, че
вземането на ищеца по чл. 5.2. е осчетоводено едва на 21.12.2020г. въз основа фактура №
********** от 21.12.2020г. (л. 46). От приложеното платежно нареждане (л. 47) е видно, че
ответникът е погасил задължението на следващия ден – 22.12.2020г., към който момент не е
бил изтекъл уговореният от страните 3-дневен срок за плащане. Без правно значение за
3
настъпване на падежа на процесното задължение е издаването на проформа фактура от
ищеца на 22.10.2020г., тъй като в договора е предвидена изрична уговорка, че вземането
става изискуемо едва след издаването на окончателна фактура (чл. 5.2.), каквато в случая не
е доказано да е била издадена преди 21.12.2020г.
По изложените съображения следва да се приеме за недоказано изпадането на ответника в
забава, което обуславя и неоснователността на предявените искове, които подлежат на
отхвърляне.
При този изход на спора, ищецът няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в
полза на ответника следва да се присъди сумата от 516 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н К.П., ул. „Д.“, бл. *** ап. 9 срещу „Д. 26“ ООД, с ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление гр. С., р-н Л., ул. „К.П.“ № *** осъдителни искове за
следните суми: 513,06 лв. – непогасен остатък от неустойка по чл. 15 от договор от
24.01.2020г., дължима за периода от 15.03.2020г. до 13.04.2020г., начислена върху
задължение за авансово плащане по чл. 5.1.2. от договора и 1077,50 лв. – неустойка по чл.
15 от договор от 24.01.2020г., дължима за периода от 03.11.2020г. до 22.12.2020г., начислена
върху задължение за окончателно плащане по чл. 5.2. от договора.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н
К.П., ул. „Д.“, бл. *** ап. 9 ДА ЗАПЛАТИ на „Д. 26“ ООД, с ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление гр. С., р-н Л., ул. „К.П.“ № *** сторените по делото разноски, а именно:
516 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4