Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***,
09.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на тринадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1636 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Постъпила е искова молба от Р.И.А. с
ЕГН ********** ***, чрез адв.С.Ч. против „З.к.Л.И.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, в която се твърди, че на 18.06.2015г., настъпило
пътно-транспортно произшествие на първокласен път ***), при км ***), причинено виновно от ***, като водач на лек автомобил ***,
който поради грубо нарушаване на правилата за движение, отнел предимството на
лек автомобил ***, в който пътувал ищеца Р.А.. Твърди се, че вследствие ПТП на
ищеца били причинени увреждания. След настъпване на произшествието бил
транспортиран до болнично заведение, където била поставена следната диагноза: ***
***, ***, ***. Престоял в болница повече от две седмици. Навеждат се доводи, че
получените увреждания са толкова тежки, че завинаги са ограничили възможността на ищеца да води нормален живот.
Ищецът бил парализиран, налагало се да се придвижва с инвалидна количка, не
можел да се обслужва самостоятелно, получил разстройство на речта – не можел да
говори и комуникира дори със своите близки. Сочи се, че ищецът постоянно страдал
от главоболие, повръщал, чувствал се отпаднал, нямал сили за елементарни
ежедневни дейности, а в същото време страдал от безсъние и не можел да почива
пълноценно. Твърди се, че след инцидента ищеца изпаднал в силна депресия,
довела до остро душевно разстройство, постоянно плачел, не можел да приеме, че
това му се е случило, не искал да вижда никого, страх го било за предстоящото.
Твърди се, че вследствие на получените увреждания ищецът търпял и имуществени
вреди. Здравословното състояние на ищеца не му позволявало да се обслужва сам и
водело до нуждата от присъствие на болногледач до него, който да осигурява
основните му необходимости при самообслужване.
Увреденото лице имало нужда от постоянни грижи, надзор и обслужване и
необходимост от постоянно санитарно обслужване на хигиенните нужди. Навеждат се
доводи, че тези грижи можело да се осигуряват и от близък, но и в този случай
било дължимо заплащане на обезщетение, съизмеримо с възнаграждението на
болногледач. Навеждат се доводи също така, че дължимото месечно обезщетение следвало да
се определи на база средната пазарна цена за наемане на болногледач, като
следвало да бъдат отчитани данните от Програма „Личен асистент“ на Министерство
на труда и социалната политика, Програма „Подкрепа за достоен живот“ на Агенцията
за социално подпомагане, Методика за определяне на месечното възнаграждение на
личните асистенти по проекта „Нови възможности за грижа“, Наредба за определяне
на видовете работи, за които се определя намалено работно време, специфичните
услуги, които се предлагат от ***(ценоразпис), находящ
се в ***(www.socialangel.bg), цените на предлаганите услуги от Мобилен хоспис (www.mobilenhospis.com) БгГрижа (www.bggrija.com), както и други
удачни сравнителни източници. Сочи се, че следвало да бъде калкулирано и
оскъпяването на услугата предвид обстоятелството, че болногледачът следвало да
идва до село ***от най-близкия областен град - ***, тъй като в село ***липсвало
предлагане на услугата болногледач, покриваща конкретните медицински стандарти,
необходими при полагането на грижи за ищеца. Излага се, че т;к. нуждите от
полагане на съответните грижи от болногледач били възникнали непосредствено
след настъпване на ПТП - 18.06.2015 г., то обезщетение се дължало за периода от
тази дата насетне. Твърди се, че грижи за ищеца 24 часа в денонощието полагала
и продължава да полага Е.В.А., с която Р.А. живеел на съпружески начала и имали
общи деца. Сочи се, че поради необходимостта грижите за ищеца да бъдат полагани
непрекъснато, съжителката му не можела да работи и да получава месечен доход.
Твърди се, че дължимото обезщетение за претърпените имуществени вреди за
периода от датата на ПТП - 18.06.2015 г. до 03.02.2019 г. (датата на депозиране
на исковата молба по гр.д.№***по описа на ПлРС били в
размер на 27 030 лв. Сочи се, че относно тази сума бил предявен иск за сумата
от 10 000 лв. (частичен от 27 030 лв.) по гр.д. № 732/2019 г. на PC ***. Сочи
се също, че за периода от 03.02.2019 г. до датата на подаване на исковата молба
в настоящото производство - 16.04.2020 г. дължимото обезщетение се изчислявало
в размер на 637,50 лв. месечно (или общо 8925 лв. за периода). Относно тази
сума бил предявен иск за 400 лв. месечно (частичен от 637,50 лв.) или общо 5
600 лв. по гр.д. № 732/2019 г. на PC ***. Сочи се, че искът по настоящото дело
се предявява за горницата от още 3325 лв. (237,50 лв. на месец). Излага се още,
че за периода от датата на подаване на настоящата искова молба - 16.04.2020 г.
- до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на
размера или за отпадане на задължението за изплащане на месечно обезщетение се
дължало месечно обезщетение в размер на 800 лв. на месец. За сумата до 400 лв.
на месец бил предявен частичен иск по гр.д. № 732/2019 г. на PC ***, а искът по
настоящото дело се предявява за сумата от още 400 лв. на месец.
Като
следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми:
- сумата от 17 000 лв. (част от
дължимите общо 27 030 лв.), представляващи обезщетение за имуществени вреди
(разходи за болногледач), причинени вследствие процесното
ПТП, за периода от 18.06.2015 г. до 03.02.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 3 325 лв. (част от
дължимите общо 8 925 лв.), представляващи обезщетение за имуществени вреди
(разходи за болногледач) причинени вследствие процесното
ПТП, за периода от 03.02.2019 г. до 16.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
- ежемесечно обезщетение в размер
на сумата от 400 лв., част от дължимите общо 800 лв., представляващи периодично
платимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди (разходи за
болногледач), причинени вследствие процесното ПТП, за периода от датата на подаване на
исковата молба до настъпване на юридически факт, представляващ основание за
изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на
присъденото месечно обезщетение, заедно със законната лихва върху размера на
всяко месечно плащане, считано от първо число на съответния месец, за който се
дължи окончателното плащане.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който
оспорва исковите претенции.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, в съответствие с разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Както съдът е приел с определение от 14.07.2020г., с оглед
влязлото в сила решение по гр.д.№732/2019г., в производството по което исковете
са били предявени като частични, със сила на пресъдено нещо в отношенията между
страните са решени въпросите за извършеното на 18.06.2015г. деяние от дееца ***
при управление на лек автомобил марка ***, неговата противоправност,
виновността на дееца, причинени на ищеца Р.А. увреждания в пряка причинна
връзка с това деяние, съществуването към датата на събитието на валидно
застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност с ответното
дружество относно управлявания от деликвента лек
автомобил.
С оглед на това, съдът не обсъжда представените в
настоящото производство за установяване на горните обстоятелства писмени
доказателства - констативен протокол за
ПТП с пострадали лица и протокол за оглед на ПТП при условията на чл.212, ал.2
от НПК с фотоалбум към него, постановление от 11.12.2015 г. по досъд. произв. №***на ***ска ***,
както и експертни заключения, изготвени по други водени производства, които не
са и годни доказателствени средства в настоящото.
Видно е от приложения препис на влязло в законна сила
решение от 31.10.2016г. по гр.д.№***, че по предявен от ищеца Р.А. против ***иск
с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), във вр.
с чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД
ответното дружество е било осъдено да заплати на пострадалия застрахователно
обезщетение за причинени вследствие процесното ПТП
неимуществени вреди в размер на 110 000лв., ведно със законната лихва от
датата на настъпване на ПТП /18.06.2015г./ до окончателното плащане.
С влязло в законна сила решение №2165 от 24.10.2019г. по
гр.д.№***по описа на ПлРС ответника е осъден да
заплати на ищеца следните суми по предявени частични искове по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.): сумата 13000 лв., частичен иск от общо дължимите 13238,62 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди- загуба на трудоспособност
причинени вследствие на процесното ПТП, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
сумата 400 лв. месечно, част от сумата 400,71 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди- загуба на трудоспособност причинени вследствие на процесното ПТП за периода от 04.02.2019г. пожизнено, до
настъпване на юридически факт,представляващ основание за изменение на размера
или за отпадане на задължението, заедно със законната лихва върху размера на всяко плащане, считано от
първо число на съответния месец, за който се дължи окончателното плащане;
сумата 10 000 лв., част от общо дължимите 27 030 лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди, представляващи необходими разноски за
болногледач, търпени в резултат на процесното ПТП,
дължимо за периода от 18.06.2015 г. до 03.02.2019 г.; сумата 400 лв. месечно,
част от общо дължимите 637.50 лв. месечно, представляващи обезщетение за
имуществени вреди, представляващи необходими разноски за болногледач, търпени в
резултат на процесното ПТП, дължимо за период от
04.02.2019 г. до настъпването на юридически факт, представляващ основание за
изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на
присъденото месечно обезщетение, платимо на първо число на месеца, за който се
отнася, заедно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане,
считано от първо число на месеца, за който се дължи, до окончателното плащане.
От приложения препис на удостоверение с изх.
№1021-14-850/03.06.2019 г., издадено от ***– ТП - *** (на л.114-л.115) и
разпореждане на ***№**********/01.07.2018г. (на л.93) е видно, че от м.август
2015 г. до м.юни 2019 г. ищеца Р.А. е получавал социална пенсия за инвалидност
по чл.90а от КСО, добавка за чужда помощ по чл.103 от КСО и други добавки по
чл.70 от ЗХУ.
От представения препис на Епикриза
от 03.07.2015 г. на ***- гр. *** и амбулаторен лист от 03.07.2015 г., издаден
от ***(на л.77 – л.79) се установява, че при процесното
ПТП ищеца Р.А. е претърпял фрактура на черепа в дясната слепоочна област и
контузия на мозъка с травматичен хематом, като е бил лекуван в болница от
18.06.2015 г. до 03.07.2015 г. Ходът на заболяването е бил остър, но без
усложнения. Изписан е бил в добро общо състояние. Тъй като черепно-мозъчната
травма е била с тежък остатъчен
неврологичен дефицит, довел до зависимост от чужда помощ, след изписването от
болницата пострадалия е бил прегледан и установено следното обективно
състояние: ***от тежка степен; ***; ***; ***.
Видно е от приложените преписи на медиц.
протокол на ЛКК от 03.07.2015 г., социална оценка, заповеди на директора на
ДСП-*** и приемо-предавателен
протокол №1805/26.10.2015 г. (на л.80-л.86), че по отношение на ищеца е било
установено принудително залежаване, невъзможно самостоятелно придвижване и
невъзможно самообслужване, като са му били предоставени необходими за
състоянието помощни средства.
От представения препис на експертно решение на ТЕЛК
№3311/28.09.2015 г. (на л.89-л.90) е видно, че във вр.
с преживяната ЧМТ с тежки двигателни нарушения за леви крайници, на ищеца е
била определена 95 % трайно намалена работоспособност и потребност от чужда
помощ за срок от 1 година – до 01.09.2016 г.
От приложения препис на експертно решение на ТЕЛК
№2235/19.09.2016 г. (на л.91) е видно, че ищеца е бил преосвидетелстван и отново
определена 95 % трайно намалена
работоспособност и потребност от чужда помощ за срок от 3 години – до 01.09.2019 г.
Приложени са проведени изследвания във връзка с това преосвидетелстване (на
л.150-л.153).
От приложеното копие на амбулаторен лист №2865 от
19.08.2019г., изд. от ***(на л.154) е видно, че със същия ищеца е бил насочен
за хоспитализация с оглед диагностично уточняване, като от представеното копие
на епикриза КП №59, изд. от ***-*** (на л.155-л.156)
е видно, че ищеца е престоял в болничното заведение за периода от 21.08. до
24.08.2019г.
Видно е също така от представения препис на експертно
решение на ТЕЛК №2111/03.08.2019 г. (на л.237), че ищеца е бил преосвидетелстван,
като е била определена 92 % трайно намалена работоспособност и необходимост от
чужда помощ за срок от 1 година – до 01.08.2021 г.
Съдът не обсъжда представените от ищеца писмени експертизи,
изготвени в производството по гр.д.№732/2019г., т.к. не са годни доказателствени средства в настоящото.
В о.с.з. на 13.01.2021г. е изслушано заключението по
допусната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Х.М. при съобразяване
на приложените по делото и обсъдени по-горе медицински документи, както и след
личен преглед на ищеца. Установява се от същото, че констатираното обективно
състояние на пострадалия е за ***; ***– тежка степен; ***; ***; ***, а ***;
ограничени по обем и сила движения в раменната и лакътната
става; ***. Посочено е от експерта, че моноподалният
стоеж за левия крак е невъзможен, макар и за десния да е безпроблемен;
походката на равен терен е самостоятелна, затруднена, типично спастично-паретична за левия крак. Дадено е заключение, че
от извършените образни и електрофизиологични
изследвания се установяват трайни и дефинитивни мозъчни увреждания. Като цяло
състоянието на пострадалия отговаря на ***– средно тежка степен с десностранна спастична хемипареза
до дистална плегия за
ръката. Дадено е заключение от експерта, че между получените при процесното ПТП увреждания и възникналата нужда от чужда
помощ е налице причинна връзка. Формирано е също така заключение, че в първите
три месеца след инцидента ищецът е имал неотменна нужда от чужда помощ в
ежедневието и бита, а в следващия период, и към момента, необходимостта от
чужда помощ остава препоръчителна, като тя се изразява в ежедневни грижи
относно елементарните битови и хигиенни дейности, помощ при движение в трудни
условия, помощ при евентуални екстремни ситуации. Вещото лице е дало заключение,
че прогнозите за пълно възстановяване на ищеца, вече пет години след инцидента,
са крайно песимистични, като работоспособността на ищеца в пълен обем няма да
бъде възстановена никога, както и няма да отпадне препоръчителната нужда от
чужда помощ.
Съдът възприема изцяло експертното заключение, като
кореспондиращо с писмените медицински документи, изготвено от лице разполагащо
с необходимите специални знания и достатъчно ясно и пълно обосновано, в това
число при изслушване на експерта в съдебно заседание.
В о.с.з. на 30.09.2020г. е изслушано заключението по
допусната съдебно-икономическа експертиза. Експертът е посочил часовите и дневни ставки за
болногледач за периода от 2015г. до 2020г., на база извършени проучвания на офертни цени на дружества, предлагащи такива услуги в
страната. Посочил е, че за периода 2016-2018г. Община *** е предоставяла
социални услуги по проект на АСП - „Предоставяне на почасови социални услуги в
обществена или домашна среда”, както следва: личен асистент – от 6 часа до 8
часа дневно, социален асистент – 4 часа дневно, домашен помощник – от 3 до 8
часа дневно, при заплащане в размер на МРЗ, изчислено съобразно отработените
часове. Посочено е, че към момента дейността по проекта е приключила, но
социалната услуга се е предлагала до края на м.август 2019г. Посочено е също
така в експертното заключение, че според справка в АСП часовата ставка за
заплащане на наети лица по програми за дейности „Асистенти на хора с
увреждания” и „Личен асистент” е в размер на 3,66лв. към момента, на база МРЗ
за страната. Установено е от експерта след справка на ценоразписа на
дружествата, предлагащи такава услуга, че е определено допълнително заплащане
за извънредно полагани грижи / инцидентно почасово – 9лв. на час, а за
празнични дни часовата ставка е увеличена със сто процента. Вещото лице е
изчислило пътните разходи от гр.*** до с.***за периода от 18.06.2015г. до
16.04.2020г.
Вещото лице е предложило три варианта за определяне разхода
за възнаграждение на лице, оказващо услугата болногледач, като доколкото е
съобразявана МРЗ, очевидно се касае за 8-часов работен ден и 5-дневна работна
седмица.
Дадено е заключение, че за периода от 18.06.2015 г. до
03.02.2019 г. възнаграждението на асистент, нает по програми на МТСП, Общините,
Областните администрации и т.н. срещу МРЗ, се изчислява на 19 702,28 лв.
За периода от 04.02.2019г. до 16.04.2020г. същото се изчислява на 8 328лв.
Във втори вариант е дадено заключение за възнаграждението
на такова лице по услуга, предлагана от търговско дружество. При това
възнаграждението за периода от 18.06.2015 г. до 03.02.2019 г. се изчислява на 34 357,84 лв., а за
периода от 04.02.2019г. до 16.04.2020г. – на 14 453,68лв.
При предложения трети вариант е осреднена ставка между първите
два. Така за периода от 18.06.2015 г. до 03.02.2019 г. възнаграждението на наето
за услугата лице се изчислява на 27 030,06 лв., а за периода от
04.02.2019г. до 16.04.2020г. – на 11 390,84лв.
Както се сочи от вещото лице при изслушването му в о.с.з.,
при горните изчисления не са съобразявани допълнително пътни разноски.
Обсъденото експертно заключение по ССЕ се възприема изцяло
от съда като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
В о.с. на 11.11.2020г. е проведен разпит на свидетелката Е.В.А.
– съпруга на ищеца. Същата излага в показанията си, че за денонощието отделя повече
от 7-8 часа в грижи за съпруга си. Сочи, че едната му ръка била напълно
неподвижна и стояла придържана в нещо като джоб, а кракът му горе-долу се
движел. Твърди, че било необходимо тя да го придружава до тоалетна, т.к. е
външна и се минавало през участък с няколко стъпала и наклон. Тя му помагала в
миене, обличане, хранене. Сочи, че когато излизал от дома - за да отиде на
лекар или по друга причина, също трябвало да го придружава, т.к. неподвижната
лява ръка го придърпвала на една страна, а левия крак завличал при ходенето и
се страхувал да се отпусне. Св.А. твърди още, че два пъти седмично идвал лекар за рехабилитационни процедури, а в другите дни и тя извършвала
такива, които можела.
Съдът кредитира гласните доказателства, т.к. в тях се
излагат лични възприятия и напълно кореспондират с обсъдените писмени документи
и заключението по съдебно-медицинската експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.), с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да
претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.
226, ал. 1 КЗ (отм), следва да е налице валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
собственика на управлявания от деликвента автомобил и
застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността
на прекия причинител на вредите спрямо увредения. Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител.
С оглед на това, че са установени със сила на пресъдено
нещо в отношенията между страните фактите на осъществено противоправно
поведение от страна на водача на л.а. ***, застрахован към датата на деликта по риска „гражданска отговорност” при ответното
дружество, в пряка причинна връзка, с което деяние са причинени необратими
увреждания на телесното здраве на ищеца, съдът приема, че ответника, като
застраховател, покриващ гражданска отговорност на дееца, дължи на ищеца
обезщетение за причинените му в резултат на ПТП вреди.
В съответствие с разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД
обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Обезщетението може да обхваща и всички бъдещи вреди,
доколкото е сигурно, че такива действително ще настъпят.
Както е прието в т.4 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г.
по гр. д. № 5/1975 г. на Пленума на ВС,
на пострадалия от непозволено увреждане е дължимо заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за
болногледач, когато той се нуждае от такъв, в това число и в случаите, когато
тези грижи са били полагани от негов близък.
Установи се от обсъдените писмени доказателства и експертно
заключение по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза, че в резултат на процесното
ПТП от 18.06.2015г. ищеца е получил увреждания на телесното здраве, които са
довели до инвалидизирането му с 95 % трудова
неработоспособност до 03.08.2020г. и 92 % след този момент. Установи се, че
уврежданията, довели до инвалидизирането му са в
пряка причинна връзка с пътнотранспортното произшествие. Стана ясно от
експертното заключение, че с оглед здравословното състояние на ищеца към
момента на приключване на съдебното дирене в настоящото производство, в това
число предхождащия период след настъпване на произшествието, за пострадалия е
препоръчителна чужда помощ, изразяваща се в ежедневни грижи относно
елементарните битови и хигиенни дейности, помощ при движение в трудни условия и
екстремни ситуации. Установи се още от това заключение, че прогнозите за
възстановяване на ищеца са крайно песимистични, като работоспособността му
никога няма да бъде възстановена в пълен обем.
Установи се и от показанията на разпитаната свидетелка Е.А., че за извършване на обикновени дейност
в ежедневието – тоалет, хранене, участие в дейности по рехабилитация,
придвижване извън дома, в това число за разходка, ищеца се нуждае от чужда помощ, която е
осъществявана до момента от съпругата му, при ангажираността й в тези грижи
около 8 часа.
С оглед горното, съдът приема, че за нормалното съществуване на ищеца, отговарящо
на усещанията за лично достойнство на човек с увреждания, той се нуждае от
ежедневна помощ от друго лице. Тази помощ е най-малко 8 часа ежедневно в
рамките на работната седмица – 5 дневна, както се претендира с предявените
искове. През останалото време помощта може да му бъде осигурявана от близък и
не се търси покриващо стойността й обезщетение.
Съдът приема, че е установено настъпването на вреди в
имуществената сфера на ищеца, съизмерими с разходи за възнаграждение за
болногледач за 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица, както за периода от датата на произшествието до
завеждане на настоящото производство, така е и сигурно настъпването им след
завеждане на исковата молба за неопределяем като продължителност период напред
във времето, доколкото не се очаква подобряване в състоянието на пострадалия.
Съдът счита, че предложения от вещото лице Т.И. трети
вариант на изчисляване възнаграждението
на болногледач – с усреднена ставка между МРЗ и възнаграждение на
проф.болногледач в търговско дружество, определя най-точно справедливия размер
на дължимото на ищеца обезщетение за имуществени вреди от ПТП, съизмерими с
разходите за лице, което да осигурява ежедневното му обгрижване.
При възприемане на този вариант, възнаграждението на такова
лице за
периода от 18.06.2015 г. до 03.02.2019 г. се определя
на 27 030,06лв., както стана ясно от обсъденото експертно заключение. Съдът
не приспада от посочената сума, възнаграждението изчислявано за болногледач за
периода от 18.06.2015 г. до 03.07.2015 г., когато ищеца е бил на болнично
лечение, в каквато насока са наведени доводи от ответника в писмения му отговор,
приемайки, че дори и в болница, с оглед състоянието му ищеца се е нуждаел от
постоянни грижи, които не могат да бъдат осигурени от санитар в болничното
заведение, а е следвало да бъдат осигурявани от близък или наето лице. Съдът
обаче счита, че следва от посоченото обезщетение в размер на 27 030,06лв.
да се приспадне сумата на дължимите за
посочения период добавки за чужда помощ по чл.103 от КСО, т.к. се предоставят
на увреденото лице целенасочено за осигуряване на помощта, от която се нуждае. От приложеното на л.114 от делото уд-е от ***се установява, че размера на сочените добавки за
периода възлиза на 3 746,35 лв. При това средния размер на
възнаграждението за болногледач се изчислява в размер на 23 283,71лв.
Съдът счита, че за определяне размера на обезщетението не
следва да се включват пътни разноски за придвижване на болногледач от гр.*** до
***. Касае се за полаган труд срещу възнаграждение, като придвижването на
осигуряващото престацията лице от местоживеенето му
до мястото на полагане на труд не влияе
на възнаграждението, както е и при всеки случай на наето срещу заплащане лице.
Придвижване до работното място е необходимо и в рамките на голям град, като
разстоянието и разходите може да са с незначителна разлика от посочените в заключението
по ССЕ за конкретния случай. В същото време не може да се приеме за установено,
че в населеното място, в което живее ищеца няма възможност за наемане на лице
за извършване на работата на болногледач на пострадалия, който не се и нуждае
от толкова специфични грижи, изискващи някакви специални умения в ежедневното
обслужване, с изключение на специализираните рехабилитационни
процедури.
С оглед приетото за размер на дължимо обезщетение от
23 283,71лв. за периода от
18.06.2015 г. до 03.02.2019 г. и при съобразяване, че в производството по
гр.д.№***по описа на ПлРС е присъдено по предявения в
същото частичен иск обезщетение за посочения период в размер на 10 000лв.,
съдът счита, че предявеният в настоящото производство иск следва да бъде уважен
до размера на сумата от 13 283,71лв., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, а за разликата до
пълния претендиран размер от 17 000лв. следва да
се отхвърли.
Съдът
обсъди и претенцията на ищеца за сумата от 3 325 лв. (част от дължимите общо 8 925 лв.), представляващи
обезщетение за имуществени вреди (разходи за болногледач) причинени вследствие процесното ПТП, за периода от 03.02.2019 г. до
16.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
В производството по гр.д.№***по описа на ПлРС е присъдено
обезщетение в размер на 400лв. месечно за периода от 04.02.2019г.
занапред до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение размера или отпадане
на задължението за изплащането му.
Или за процесния периода от 03.02.2019
г. до 16.04.2020 г. присъденото по предявения частичен иск в предходното
производство обезщетение се изчислява на 5 617,39лв.
При възприемане по изложените по-горе съображения на
предложения трети вариант по ССЕ, съдът приема, че възнаграждението на наето
лице за осъществяване на ежедневна грижа за ищеца за 8 часа дневно за петдневна
работна седмица за периода от 03.02.2019 г. до 16.04.2020 г. се определя на 11 390,84лв.
Съдът счита, че следва от този размер да се приспадне сумата на дължимите за посочения период добавки
за чужда помощ по чл.103 от КСО, т.к. се предоставят на увреденото лице
целенасочено за осигуряване на помощта, от която се нуждае. При съобразяване приложеното на л.114 от
делото уд-е от ***, както и правната регламентация в
чл.103 от КЗ, предвиждаща, че тази добавка е в размер 75 на сто от социалната
пенсия за старост (уредена в чл.89а от КСО), и размерите на тази пенсия през
релевантния период – 125,58лв. до 01.07.2019г. (размер на добавка 94,19лв.) и
132,74лв. от 01.07.2019г. – ПМС от 05.06.2019г. (размер на добавка 99,56лв.),
съдът приема, че за периода от 03.02.2019 г. до 16.04.2020 г. размера на
получената от ищеца добавка за чужда помощ се изчислява на 1 416,77лв.
Тази сума следва да бъде приспадната от посочения от вещото
лице размер на възнаграждението на болногледач за процесния
период във възприетия трети вариант, при което, съдът приема, че размера на
дължимото на ищеца обезщетение се изчислява на 9 974,07лв. По изложените
по-горе съображения, съдът счита, че не следва да се съобразяват допълнително
суми за пътни разноски на осигуряващото грижите лице.
При съобразяване, че в производството по гр.д.№***по описа
на ПлРС е присъдено по предявения в същото частичен
иск обезщетение за посочения период в размер на 5 617,39лв. (по 400лв.
месечно), съдът счита, че предявеният в настоящото производство иск за сумата
от 3 325лв. се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен
като такъв. Върху главницата следва да се присъди законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
Съдът разгледа и претенцията на ищеца по предявеният иск за
заплащане на ежемесечно
обезщетение в размер на 400 лв., част от дължимите
общо 800 лв., представляващи периодично платимо застрахователно обезщетение за
имуществени вреди (разходи за болногледач), причинени вследствие процесното ПТП, за
период от датата на подаване на исковата молба до настъпване на юридически факт,
представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението
за изплащане на присъденото месечно обезщетение.
С оглед установеното в настоящото производство, съдът
приема, че е налице сигурност на бъдещите вреди, съизмерими с ежемесечния разход
за болногледач, респективно придружител на ищеца ежедневно в рамките на 8
часовия работен ден за пет дневната работна седмица, както е било и до момента
на завеждане на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство.
За да определи размера на обезщетението, съдът взе предвид
следното: От заключението по ССЕ в предложения трети вариант е видно, че за
2019г. (за календарната година) средномесечния разход
за болногледач възлиза на 774,68лв. (общо 9 296,16лв. за календарната
година). За периода от м.януари 2020г. до м.април 2020г., включително средномесечния разход се изчислява на 815,39лв., при общо
за периода 3 261,54лв. (за да изчисли осреднения вариант за
възнаграждението за целия м.април съдът приема, че дневна ставката е 38,18лв. за 21 работни дни, колкото е имал съответния
месец възнаграждението за него се изчислява на 801,78лв.).
Общо за периода от м.януари 2019г. до м.април 2020г., вкл. следномесечния разход за болногледач се изчислява на
784,86лв.
Съдът счита, че посоченото време от около една година
следва да се вземе предвид при определяне на средномесечния
разход за болногледач по предложения трети вариант от вещото лице. Периодът
преди това до датата на произшествието през 2015г. е отдалечен във времето и
видно от констативно-съобразителната част на заключението по ССЕ, че е налице
значително нарастване на съобразяваните среднодневни
ставки при сравнение на 2015г. и 2020г. В същото време не е достатъчно единствено
съобразяване на установения от вещото лице средномесечен
разход за посочените месеци от 2020г., т.к. единия от компонентите при
изчисленията – данни от търговски дружества, е динамичен и следва да бъде
проследяван в по-продължителен период от време.
Съдът счита също така, че по изложените по-горе съображения
не следва да се съобразяват допълнително суми за пътни разноски на
осигуряващото грижите лице.
Следва да бъде съобразено обаче, че на ищеца ежемесечно е
дължима на основание чл.103 от КЗ, при установената степен на увреждане
над 90 на сто (най-рано до 30.07.2025г., съобразно решение на ТЕЛК от
03.08.2020г.) и постоянна нужда от чужда помощ, добавка в размер 75 на сто от
социалната пенсия за старост. Доколкото към момента на завеждане на исковата
молба се съобразява дължимия размер на обезщетението занапред, съдът счита, че
към същия момент следва да бъде съобразен и размера на дължимата на ищеца
добавка за чужда помощ, възлизаща на 99,56лв. (при размер на социална пенсия за
старост от 132,74лв., съобразно ПМС от 05.06.2019г.).
С оглед на това, съдът приема, че размерът на дължимото от
ответното дружество ежемесечно обезщетение за бъдещите вреди, съизмерими с
разходите за болногледач, възлиза на 685,30лв.
При съобразяване, че в производството по гр.д.№***по описа
на ПлРС е присъдено по предявения в същото частичен
иск обезщетение за напред в размер на 400лв., съдът счита, че предявеният в
настоящото производство иск се явява основателен и доказан до размера на сумата
от 285,30лв. и следва да бъде уважен
като такъв, респективно бъде осъден ответника да заплаща на ищеца за сумата от 285,30лв.
месечно, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи
необходими разноски за болногледач, търпени в резултат на ПТП, настъпило на
18.06.2015г., дължимо за период от 16.04.2020г. до настъпването на юридически
факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на
задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, платимо на първо
число на месеца, за който се отнася, заедно със законната лихва върху размера
на всяко месечно плащане, считано от първо число на месеца, за който се дължи
до окончателното плащане, която сума представлява част от общо дължимото
месечно обезщетение, другата част от което е присъдена по предявен частичен иск
в производството по гр.д.№***по описа на ПлРС.
Претенцията в останалата част до пълния претендиран
размер от 400лв. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По въпроса за разноските: Ищецът е направил разноски по
производството в общ размер на 4 209лв., съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК, които са и действително сторени. Ответникът е релевирал
възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение – в
размер на 2 000лв., което съдът намира за неоснователно. Съдът приема, че
за определяне размера на миничмално дължимото
адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид общата цена на исковете, а
не да се изчислява по всеки от тях поотделно дължимо възнаграждение. При това
общата цена на исковете е 34 725лв. (17 000 + 3 325 + 14 400, изчислимо
по последния иск от тригодишните платежи). При това минимално дължимото
адвокатско възнаграждение по правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г.
се изчислява на 1 571,75лв. При съобразяване дължимото ДДС то размера на
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 1 886,10лв. Ето защо,
платеното от ищеца в размер на 2 000лв. не се явява прекомерно, а
уговорено към минималния размер.
Ответникът е направил разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1 571,75лв., изчислимо по посочения вече
по-горе начин, съобразно правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г.
С оглед изхода на спора, ответника дължи на ищеца деловодни
разноски в размер на 3 240,93лв., съразмерно уважената част от исковете.
Съразмерно отхвърлената част от исковете, ищеца дължи на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 361,50лв.
По компенсация ответника следва да заплати на ищеца
деловодни разноски в размер на 2 879,43лв.
Воден от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./, З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** Д, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.И.А. с ЕГН **********,***, сумата от 13 283,71лв., по предявен
частичен иск от претендирано цяло вземане в размер на
27 030 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи
необходими разходи за болногледач, търпени в резултат на ПТП, настъпило на
18.06.2015 г., дължимо за периода от 18.06.2015г. до 03.02.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.04.2020г до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълни претендиран
размер от 17 000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./, З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** Д, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.И.А. с ЕГН **********,***, сумата от 3 325лв., по предявен
частичен иск от претендирано цяло вземане в размер на 8 925 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи необходими разходи
за болногледач, търпени в резултат на ПТП, настъпило на 18.06.2015 г., дължимо
за периода от 03.02.2019г. до 16.04.2020г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 16.04.2020г до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание
чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./, З.к. „Л.И.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** Д, ДА ЗАПЛАЩА на Р.И.А. с ЕГН **********,***, сума в размер на 285,30лв. месечно, по предявен частичен иск от претендирано
цяло вземане в размер на 800лв. месечно, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи необходими разходи
за болногледач, търпени в резултат на ПТП, настъпило на 18.06.2015г., дължима за период
от 16.04.2020г. до настъпването
на юридически факт, представляващ основание за изменение
на размера или за отпадане
на задължението за изплащане на
присъденото месечно обезщетение, платимо на първо число
на месеца, за който се
отнася, заедно със законната лихва
върху размера на всяко месечно
плащане, считано от първо число
на месеца, за който се
дължи до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер месечно обезщетение в размер на 400лв.
по предявения частичния иск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** Д, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.И.А. с ЕГН **********,***, сумата от 2 879,43лв., представляваща деловодни разноски съразмерно уважената и
отхвърлена част от исковете, по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :