Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. К., 09.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и
първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 446 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за делба с правно основание член 34 от ЗС, във фазата по извършване на делбата.
С Решение № 222 от 26.08.2020г., влязло в сила на 16.09.2020 г. е допусната съдебна делба между М.Б.Б. с ЕГН ********** *** от една страна и Г.Д.С. с ЕГН ********** *** – от друга страна, на техния съсобствен недвижим имот, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ******, находящ се в град К., област П., с адрес на имота: град К., улица „Х.Б.“ ******: самостоятелният обект се намира в поземлен имот с идентификатор ******: предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: едно с площ 19.20 кв.м и прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ****** и ******.3.4, под обекта - няма, над обекта - няма: стар идентификатор-няма,
при квоти: ¾ (три четвърти) идеални части за М.Б.Б. и ¼ (една четвърт) идеална част за Г.Д.С..
І. ОТНОСНО ликвидиране на съсобствеността:
В първото заседание след допускане на делбата не са направени претенции от страните за възлагане в дял на процесния имот по реда на чл. 349 от ГПК. До даване ход на устните състезания, и двете страни са заявили желание съдът да извърши делбата чрез изнасяне на имота на публична продан.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническата експертиза от 05.11.2020 г. се установява, че допуснатият до делба недвижим имот – гараж е неподеляем и справедливата му пазарна стойност възлиза на 5527.50 лева.
Друго доказателства във втората фаза на делбеното производство не са ангажирани.
При така установените факти, съдът намира, че единствения възможен начин за ликвидиране на съсобствеността между страните е по реда на чл. 348 от ГПК, чрез изнасяне на имота на публична продан. Допуснат е до делба един недвижим имот, който е неподеляем и от него не могат да се образуват дялове според броя на съделителите и правата им в съсобствеността. След изнасяне на имота на публична продан, получените суми следва да се разпределят между съделителите съобразно квотите, при които е допусната съдебната делба, а именно – ¾ (три четвърти) идеални части за М.Б.Б. или 4145.62 лева и ¼ (една четвърт) идеална част за Г.Д.С. или 1381.88 лева, на каквато стойност възлизат дяловете на съделителите.
ДЪРЖАВНИ ТАКСИ по член 355, изр. І-во от ГПК:
За извършване на делбата, всеки от съделителите следва да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 4% върху стойността на дела си, както следва: М.Б.Б. – 165.82 лева, Г.Д.С. – 55.28 лева.
ІІ. ОТНОСНО претенциите по чл. 346 от ГПК във връзка с чл. 31, ал.2 от ЗС:
В първото по делото заседание след допускане на делбата ответницата е предявила и е приета претенцията й по сметки с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС.
Ответницата твърди, че от смъртта на баща й Д.И. – 02.07.2018 г. до предявяване на претенцията, целият процесен гараж се използва от ищцата по делото. Твърди, че същата е поканена да й заплаща ежемесечно, до 5-то число на всеки месец обезщетение за ползване на собствената на ответницата ¼ ид. част от имота. На ищцата била изпратена нотариална покана рег. № ****, том ІІ, акт № 50 от 22.11.2019 г. на ***П.И.с рег. № *** на Нотариалната камара и връчена на 07.01.2020 г.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да ищцата да й заплати сумата от 550 лева, представляваща обезщетение за неползване на процесния имот за периода от 07.01.2020 г. до 13.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 13.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение в размера на иска, като същият се счита предявен за сумата от 114.75 лева.
Ищцата (ответник по претенцията по сметки) оспорва иска в първото по делото заседание. В хода по същество пледира съдът да реши делото според събраните доказателства.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 26.01.2020 г. е приет за безспорен и неподлежащ на доказване факта, че за процесния период – 07.01.2020 г. – 13.11.2020 г., процесния гараж е бил заключен от ищцата, ответницата не е имала ключ и не е ползвала гаража.
Въз основа на така установените факти, съдът прави следните изводи от правна страна:
Претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС е основателна в случаите, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане, то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това ползващият съсобственик продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ съобразно предназначението ѝ, за задоволяване на свои (лични или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, както и в случаите, когато той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея, например като държи ключа (ТР 7/2012г. ОСГК на ВКС). Такъв е и настоящият случай. Прието е за безспорно, че ищцата в процеса държи гаража, същата го е заключила, не е предоставила ключ на ответницата и само тя има достъп до него. С отправената нотариална покана 1296/2015г. по описа на КрлРС, явно е заявила желанието си да ползва собствената си ¼ ид. част от гаража, в случая да получава обезщетение за неползването му, равняваща се на месечния пазарен наем. Съгласно мотивите на посоченото по-горе тълкувателно решение, забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. Такъв е настоящият случай – ищцата е поискала да си служи с общата вещ, отправяйки покана за заплащане на обезщетение. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик – има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС право да получи обезщетение. Установено е по несъмнен начин от неоспорените доказателства, че ответницата по иска по сметки си служи с гаража, заключила го е еднолично и това състояние продължава до 13.11.2020г. Не се твърдят и установяват обстоятелства, свързани с общо решение на съсобствениците или на мнозинството за ползването на процесния имот.
Поради това ответницата по сметки дължи обезщетение за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял, в настоящия случай от получаване на поканата – 07.01.2020 г. до датата на първото заседание след допускане на делбата – 13.11.2020 г. (както е заявена претенцията). Размерът на обезщетението е определен в съответствие с наемното възнаграждение – за ¼ ид. част от имота и се равнява на 114.75 лева – сума, представляваща сбора от месечните наеми за процесния период, съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните.
Следва да се осъди ответника по сметки да заплати на ищцата по сметки сумата от 114.75 лева, представляваща обезщетение на неползване на ¼ ид. част от съсобствения на страните гараж за процесния период.
ДЪРЖАВНИ ТАКСИ по чл. 355, изр. ІІ-ро от ГПК.
На основание чл. 355, изр. ІІ-ро от ГПК във вр. с чл. 78, ал.6 от Тарифа за държавните такси събирани по ГПК дължимата държавна такса по иска по сметки е общо в размер на 50 лева (4% от 114.75 лева, но не по-малко от 50). С оглед уважаване на претенцията, следва да се осъди ответницата по сметки да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 50 лева.
РАЗНОСКИ по претенцията по сметки:
Ищцата претендира да се осъди ответницата да й заплати направените разноски във връзка с претенцията по сметки. В тази връзка същата е представила договор за правна помощ по сметки и претендира заплащане на съдебно-техническата експертиза за определяне на месечния пазарен наем. Представен е списък с разноски. Искането е основателно, претенцията е уважена в пълния претендиран размер и ответницата следва да се осъди за заплати на ищцата направените по делото разноски във връзка с претенцията по сметки в размер на 350 лева за реализирано адвокатско възнаграждение и 100 лева за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
І. ИЗНАСЯ на публична продан, на основание член 348 от ГПК, съсобствения между М.Б.Б. с ЕГН ********** *** и Г.Д.С. с ЕГН ********** ***, недвижим имот, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ******, находящ се в град К., област П., с адрес на имота: град К., улица „Х.Б.“ ******: самостоятелният обект се намира в поземлен имот с идентификатор ******: предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: едно с площ 19.20 кв.м и прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ****** и ******.3.4, под обекта - няма, над обекта - няма: стар идентификатор-няма,
ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА от 5527.50 лева (пет хиляди петстотин двадесет и седем лева и петдесет стотинки), като СЛЕД извършване на проданта, получените суми се разделят както следва: ¾ (три четвърти) идеални части за М.Б.Б. и ¼ (една четвърт) идеална част за Г.Д.С..
ОСЪЖДА М.Б.Б. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса по извършване на делбата в размер на 165.82 лева (сто шестдесет и пет лева, осемдесет и две стотинки).
ОСЪЖДА Г.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса по извършване на делбата в размер на 55.28 лева (петдесет и пет лева двадесет и осем стотинки).
ІІ. ОСЪЖДА, на основание чл. 31, ал.2 от ЗС, М.Б.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.Д.С. с ЕГН ********** *** сумата от 114.75 лева (сто и четиринадесет лева, седемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение на неползване през периода от 07.01.2020 г. до 13.11.2020 г. на ¼ ид. част от съсобствения на страните недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ******, находящ се в град К., област П., с адрес на имота: град К., улица „Х.Б.“ ******: самостоятелният обект се намира в поземлен имот с идентификатор ******: предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: едно с площ 19.20 кв.м и прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ****** и ******.3.4, под обекта - няма, над обекта - няма: стар идентификатор-няма, ВЕДНО със законната лихва, считано от предявяване на иска – 13.11.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.Б.Б. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса по иска по сметки в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, М.Б.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.Д.С. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски във връзка с претенцията по сметки в общ размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: