РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на трети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 9659
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от М.Б.Г. против „В.И.“ ЕООД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 26 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцата М.Б.Г. твърди, че чрез
покупко-продажба от 21.20.2015 г. обективирана в Нот. акт № 193, т. LXLVI , вх. рег. 62059, дело
№ 45175 ) с продажна цена от 46 768 лв.) и в нот. акт 119, т. LXLI, дело 58539,
вх. рег. № 79377 (с продажна цена от 33 000 лв.) от 23.12.2015 г. тя и В.С.И.
(към онзи момент неин съпруг) са прехвърлили на „В.И.“ ЕООД със собственик на
капитала В.И. недвижими имоти, представляващи съпружеска имуществена общност, а
именно – поземлен имот с идентификатор 68134.1979.1609, с площ от 220 кв.м.,
поземлен имот с идентификатор 68134.1979.1686
с проектна площ от 203 кв.м., поземлен имот с проектен идентификатор
68134.1979.1687 с площ от 1673 кв.м., които проектни имоти са част от имот с
идентификатор 68134.1979.1610 и поземлен имот с идентификатор 68134.1979.1573 с
площ от 781 кв.м., всички те находящи се в гр. София, кв. Драгалевци, Твърди,
че общата цена на първите три имота, посочена в нотариалния акт от 23.12.2015
г. е в размер на 33000 лева, като е определен и срок за плащане на цената до
31.03.2015 г., а продажната цена на четвъртия имот, посочена в нотариалния акт
от 21.10.2015 г. е в размер на 46768 лева, която сума е следвало да бъде
платена в срок до 2 месеца, считано от датата на сключване на договора.
Поддържа, че плащания по двете сделки не са извършвани. Твърди, че в същия
период с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 140, т.
148, вх. Рег. № 62479, д. № 45662 от 222.10.2015 г. на СВ М.Г. и съпругът й към
онзи момент В.С.И. продали на трето лице Д.Г.недвижими имоти в режим на
съпружеска имуществена общност, съседни на описаните, а именно имот с
идентификатор 68134.1979.1574 заедно с построени в него басейн, лятна кухня и
еднофамилна жилищна сграда за сумата от 2900000 евро. Твърди, че в периода на
извършване на сделката с процесните имоти ищцата и съпругът й били в
изключително влошени отношения до степен, в която само няколко месеца по-късно,
а именно на 02.2016 г. тя напуснала семейното жилище, а бракът между тях бил
прекратен със споразумение, одобрено по гр.д. № 14426/2017 г. по описа на СРС,
91 състав. Поддържа, че сделките са извършени при заобикаляне на закона, тъй
като с тях се целяло ищцата да бъде лишена от имотите в режим на съпружеска
имуществена общност преди евентуален бракоразводен процес. Поддържа, че
сделките са нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като определената
цена е значително по-ниска (около 41 пъти) от действителната цена. Моли да бъде
прогласена нищожността на договори за покупко-продажба, по силата на които М.Б.Г.
и В.С.И. са прехвърлили на „ВВ И.“ ЕООД собствеността върху процесните имот
като противоречащи на добрите нрави. При условията на евентуалност е предявен
иск за установяване на нищожността на договора поради заобикаляне на закона. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът „В.И.“ ЕООД оспорва
исковете. Поддържа, че с оглед процесуалната легитимация на страните следва да
бъде преценено обстоятелството, че към момента на сключване на атакуваните
сделки страните са били в брак и имотите са били в режим на съпружеска
имуществена общност, която е бездялова. Поддържа, че предявеният иск е
неоснователен. Оспорва твърдението, че уговорената цена не е платена. Посочва,
че не следва да бъде извършвана съпоставка между имотите предмет на процесните
продажби и тази, обективирана в
нотариален акт № 140, т.148, вх. рег. 62479, дело 45662, тъй като сключения
договор за цена от 2 900 000 евро има за предмет освен поземлен имот и луксозна
еднофамилна жилищна сграда с лятна кухня. Поддържа, че не е налице противоречие
с добрите нрави, тъй като цената е
свободно договорена от страните по делото в съответствие с нормата на
чл. 9 от ЗЗД и съобразно съществуващите между страните отношения и техния
правен интерес. Оспорва предявения при условията на евентуалност иск за
нищожност на сделките поради заобикаляне на закона. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
С Определение от 05.04.2019 г. като
трето лице помагач на страната на ответника е конституиран В.С.И.. В
становището си по предявените искове третото лице – помагач поддържа, че те са
неоснователни, тъй като имотите, предмет на оспорените сделки са негова лична
собственост, придобити с лични средства. Поддържа, че по време на брака им
ищцата не е имала доходи, поради което нямала принос за придобиването им. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
По силата на договор за
покупко-продажба от 21.10.2015 г., сключен с Нотариален акт № 40, т. ІІ, рег. №
4926, нот.д. № 172/2015 г. на Нотариус М.К., вписана в НК под № 425, с район на
действие Софийски районен съд М.Б.Г. и В.С.И. са продали на „В.И.“ ЕООД,
представлявано от едноличния собственик на капитала и управител В.С.И. следния
имот, придобит по време на брака им – поземлен имот с идентификатор
68134.1979.1573 с адрес гр. София, кв. Драгалевци, с площ от 781 кв.м. без
изградените в този имот сгради за сумата от 46768 лева, която сума продавачите М.Б.Г.
и В.С.И. заявяват, че са съгласни да получат в срок от два месеца от сключване
на договора.
С договор за продажба на недвижими
имоти от 23.12.2015 г., сключен с Нотариален акт № 116, т. ІІ, рег. № 6035,
нот.д. № 228/2015 г. на Нотариус М.К., вписана в НК под № 425, с район на действие
Софийски районен съд М.Б.Г. и В.С.И. са продали на „В.И.“ ЕООД, представляван
от едноличния собственик на капитала и управител В.С.И. следните недвижими
имоти, придобити по време на брака им, а именно – поземлен имот с идентификатор
68134.1979.1609 с площ от 22 кв.м., поземлен имот с проектен идентификатор
68134.1979.1686 и проектна площ от 203 кв.м., поземлен имот с проектен
идентификатор 68134.1979.1687 с проектна площ от 1616 кв.м. с адрес гр. Сафия
Район Витоша, кв. Драгалевци за сумата от 33000 лева, която сума продавачите са
се съгласили да получат в срок до
31.03.2016 г.
Установява се от приетите по делото
платежни нареждания от 07.03.2016 г. и от 28.03.2016 г., че „ВВ Инженеринг“ е
превело по сметка на В.С.И. сумите съответно от 46768 и 33000 лева.
С Решение № 346443/21.02.2018 г.
по гр.д. № 14426/2017 г. по описа на СРС, 91 състав е прекратен бракът между М.Б.Г.
и В.С.И..
От заключение на съдено –
техническа експертиза от 24.03.2021 г. се установява, че имотите, предмет на
процесните два договора за продажба са били включени в други имоти и към
настоящия момент не съществуват самостоятелно. Към 2015 г. са били съседни имоти
и всички са се навирали в кв. 108 на регулационния план на м. Драгалевци –
разширение. Регулационният план бил одобрен със заповеди от 2002 и 2006 г.,
като тяхното предназначение след включването им в регулационния план не е
променяно, като те са били земеделски земи, включени в урбанизирана територия.
Вещото лице определя стойността на имотите, както следва ПИ 68134.1979.1609 –
22727 лева, ПИ 68134.1979.1686-20971 лева, 68134.1979.1687 – 196040 лева и
68134.1979.1573-75937 лева.
Другите събрани по делото доказателства са неотносими
към спора.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 26,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите нищожни са договорите, които противоречат
на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави.
Основание за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави е
налице, когато при сключване на договора има нееквивалентност на престрациите. (Решение
№ 1444 от 4.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999 г. на ВКС, V ГО. Граница на
свободата на договаряне (чл. 9 от ЗЗД)
са именно добрите нрави и при нееквивалентност на престациите, сделката е
нищожна. Съдебната практика приема, че е необходимо при преценката дали нееквивалетността
на насрещните престации нарушава добрите нрави, да бъдат определени критерии,
чрез които да не се стига до накърняване на разпоредбата на чл. 9 от Закона за
задълженията и договорите. Като такъв критерий се възприема значително голяма
разлика в престациите, която в определени случаи може да бъде разглеждана и
като липса на престация - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр.д.
№1208/2009 г.ВКС, ІІІ ГО, Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485/2010 г.
ВКС, І ГО, Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277 / 2008 г. ВКС. В
случаите, когато разликата в престациите не е толкова значителна, съдът може
само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия,
сключена поради крайна нужда (чл. 33 от Закона за задълженията и договорите)
(Решение № 24/09.02.2016 г. по гр.д. № 2419/2015 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО)
Въз основа на съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства може да се направи извод, че определената
от страните по процесните договори цена не противоречи на добрите нрави. На
първо място, предмет на сделките са поземлени имоти, върху които са изградени
сгради, т.е. това са имоти, върху които има учредено вещно право на строеж.
Освен това, цената по договор от 23.12.2015 г. е определена в размер на 1/3 от
данъчната оценка, представена от страните при сключването му. По договор от
21.10.2015 г. цената е в размер равен на данъчната оценка. Свободата на
договаряне на страните не е ограничена до размер на тази оценка, а е възможно
те да определят и по-ниска цена стига несъответствието между пазарната стойност
и продажната цена да не е в размер,
който да се определи като липса на престация. Настоящият съдебен състав намира,
че такова несъответствие не е налице, както с оглед данните за пазарната
стойност на имотите, така и с оглед обстоятелството, че тези имоти са
обременени с вещно право на строеж върху изградените в тях сгради.
Не следва да бъде обсъждано
твърдението на ищцата, че продажната цена за имотите е платена само на единия
от продавачите, доколкото към момента на сключване на договорите те са били в
брак.
Предвид на изложеното,
предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователен.
Неоснователен се явява и
предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите при условията на евентуалност. Твърденията, изложени в исковата
молба са, че със сключване на договорите е заобиколен законът, а именно, че
имотите са изключени от съпружеската имуществена общност преди развода.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс вещните права, придобити по време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат и на двамата съпрузи,
независимо на чие име са придобити, като този принос се предполага до доказване
на противното (ал. 2). В чл. 24, ал. 3 от Семейния кодекс разпореждането с
общото имущество се извършва съвместно от дамата съпрузи. Установява се от
събраните по делото доказателства, че ищцата е изразила съгласието си в
предвидената от закона форма за извършване на възмезно разпореждане с процесните
недвижими имоти. Следователно не може да се приеме, че упражняването на правото
на разпореждане от съпрузите с имоти в режим на имуществена общност е противно
на закона или цели заобикалянето му. Сключване на сделка чрез заобикаляне на
закона предполага по делото да е установено, че се цели постигането на цел,
която е противна на закона. Доколкото съпрузите биха могли да се разпореждат
свободно с имуществото си, както и да уредят имуществените си отношения преди
прекратяване на брака или при прекратяване на брака доброволно, то не е налице
и нищожност на договорите на посоченото в исковата молба основание –
заобикаляне на закона.
Следователно неоснователен и
предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите.
Настоящият съдебен състав намира,
че доколкото след сключване на процесните сделки е бил прекратен бракът между
страните, то ищцата не може да предяви
иск за прогласяване на нищожност на договорите за частта, която след
прекратяване на съпружеската имуществена общност би принадлежала на В.С.И.. При
прилагане на разпоредбата на чл. 28 от Семейния кодекс този дял би бил 1/2 ,
поради което в частта, с която е направено искане за обявяване на договорите за
нищожни до 1/2 от имотите предявените искове се явяват недопустими. В тази част
исковата молба следва да бъде върната и производството по делото прекратено.
С оглед разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 3500
лева, представляващи направени по делото разноски.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Б.Г., ЕГН-**********,***, чрез адв. К.против
„В.И.“ ЕООД, ЕИК – *******, със
седалище и адрес на управление *** искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите за прогласяване на нищожността на договор
за продажба на недвижими имоти от 23.12.2015 г., сключен с Нотариален акт №
116, т. ІІ, рег. № 6035, нот.д. № 228/2015 г. на Нотариус М.К., вписана в НК
под № 425, с район на действие Софийски районен съд до 1/2 от поземлени имоти 68134.1979.1609,
68134.1979.1686, 68134.1979.1687 и 68134.1979.1573 поради противоречие с
добрите нрави и поради заобикаляне на закона като неоснователен.
ВРЪЩА
на основание чл. 130 от ГПК предявените от М.Б.Г., ЕГН-**********,***, чрез адв. К.против „В.И.“ ЕООД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление ***
искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
за прогласяване на нищожността на договор за продажба на недвижими имоти от
23.12.2015 г., сключен с Нотариален акт № 116, т. ІІ, рег. № 6035, нот.д. №
228/2015 г. на Нотариус М.К., вписана в НК под № 425, с район на действие
Софийски районен съд до 1/2 от поземлени имоти 68134.1979.1609,
68134.1979.1686, 68134.1979.1687 и 68134.1979.1573 поради противоречие с
добрите нрави и поради заобикаляне на закона прекратява производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М.Б.Г.,
ЕГН-**********,***, чрез адв. К.да заплати на „В.И.“ ЕООД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 3500 лева, представляващи
направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
на страната на ответника – В.С.И..
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок, в прекратителната му част в едноседмичен срок, от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: