№ 593
гр. Варна, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110202857 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Т. АТ. Ф. ЕГН ********** от гр.Варна, подадена чрез адв. В.П. от
ВАК, против НП № 21-0819-002281 от 21.06.2021год. на началника на група в
сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което на Ф. са били наложени адм.
наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП за нарушаване
нормата на чл. 140, ал.1 от същия закон.
В жалбата си въззивницата твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е при допуснати съществени нарушения на
процес. правила и в нарушение на материалния закон и моли съда да го
отмени.
В съдебно заседание процес. представител на въззивницата поддържа
жалбата. Същият заявява, че оспорва фактическата обстановка изложена в
НП, а във фазата по същество пледира за отмяна на последното с основен
аргумент липса на виновно поведение от страна на неговата подзащитна –
субективна несъставомерност на вмененото нарушение. Отделно от това
навежда доводи и за допуснати съществени нарушения на процес. правила –
НП било издадено въз основа на постановление за отказ да се образува
наказателно производство при положение че имало съставен АУАН, което
според защитата било недопустимо. Отделно от това сочи, че нормата на чл.
140, ал.2 от ЗДП била бланкетна, а в НП не била посочена конкретна законова
норма указваща реда по който следвало да бъде регистриран автомобила.
1
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Лукова в които същата изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита че нарушението е безспорно доказано и
моли съда потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а в условията на алтернативност отправя искане за
определяне на адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на
съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.05.2021год. в 10:21ч. въззивницата управлявала собственият си
лек автомобил „Пежо 306“ с ДК№ В3044РХ по бул. „Васил Левски“ в
гр.Варна в посока към к.к. „Златни пясъци“, когато на пътен възел „Почивка“
била спряна от полицейски екип на Сектор ПП ОД МВР Варна, в който
участвал св. Г.Г.. В хода на проверката било установено, че за управлявания
от въззивницата лек автомобил няма сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. След направена допълнителна справка чрез ОДЧ в
хода на проверката било установено, че автомобила е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДП от 23.02.2021год.
На място св. Г. съставил срещу въззивницата АУАН № 375923 в който
посочи, че същата е нарушила разпоредбата на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДП и чл.
70, ал.3 от ЗДП.
На 14.05.2021год. св. Г. изготвил докладна до началника на сектор ПП
относно установен водач да управлява МПС което не е регистрирано по
надлежния ред или е с прекратена регистрация в условията на чл. 345, ал.2 от
НК.
С Резолюция от 17.05.2021год. било образувано ЗМ № І-147/2021год.
по описа на Сектор ПП. Извършена била проверка и в последствие
материалите били изпратени на ВРП по компетентност с оглед престъпление
по чл. 345, ал.2 от ЗДП. Образувана била пр. преписка № 7364/2021год.
С постановление от 11.06.2021год. прокурор при ВРП отказал да
образува наказателно производство по преписката като е приел, че няма
данни за извършено престъпление. В постановлението прокурорът приел, че
няма виновно поведение от страна на въззивницата и изпратил препис от
постановлението началника на Сектор ПП с оглед преценка за наличие на
основания за реализиране на адм. наказателна отговорност.
На 21.06.2021год. началник група в сектор ПП ОДМВР Варна издал
2
срещу въззивницата атакуваното НП № 21-0819-002281, в което посочил, че
същата е нарушила разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП тъй като на
14.05.2021год., в 10:21ч., в гр.Варна, по бул. „Васил Левски“, на пътен възел
„Почивка“ в посока к.к. „Златни пясъци“ управлява собственият си л.а.
„Пежо“ с рег.№ В3044РХ, като автомобилът е със служебно прекратена
регистрация от 23.02.2021год. по реда на Чл. 1436, ал.10 от ЗДП и на
основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП й наложил адм. наказание глоба в размер
на 200лв. както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца. В НП наказващия орган посочи, че същото се издава на
основание постановление на ВРП № 7364/2021год. от 11.06.2021год. за отказ
да се образува наказателно производство по ЗМ №І-147/2021 по описа на
Сектор ПП при ОД на МВР Варна.
Като писмени доказателства към АНП са приложени заповед № 8121з-
515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи, постановление на
прокурор при ВРП от 11.06.2021год. с което е отказано образуване на
наказателно производство, АУАН № 375923/14.05.2021год., докладна записка
изходяща от пол. инспектор Г.Г., сведение от Тодорка Ат. Ф., справка
отнсоно извършена проверка по преписка с рег.ЗМ №І-147/2021год. по описа
на Сектор „ПП“ ОД на МВР Варна, справки от АИС „КАТ“ писмо от ИД и
председател на УС на ГФ адресирано до началника на Сектор „ПП“ Варна,
уведомление по чл. 574, ал.10 от КЗ адресирано до Т. АТ. Ф. – 2бр. справки
от база данни на ИЦ към ГФ- 2бр. справка за изпратени писма от гаранционен
фонд към собственици на МПС за които липсва действаща застраховка „ГО“,
справка за нарушител.
Допълнително в хода на съдебното следствие са служебно изискани от
съда и съответно представени и приети справка от началника на сектор ПП
при ОД на МВР Варна рег.№ 819000-46804/17.09.2021год. и приложени към
нея 2бр. справки от АИС „КАТ“, както и материалите по пр. преписка №
7364/2021год. по описа на ВРП включващи материалите по ЗМ № І-
147/2021год. по описа на сектор ПП ОД на МВР Варна.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал Г.Г.. В тях
свидетелят сочи, че въззивницата е била спряна за проверка при която било
установено, че за автомобилът й няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, както и че автомобилът бил с прекратена регистрация. сочи, че
на място й бил съставен АУАН за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДП, както и
че въззивницата заявила че била забравила да си плати застраховката, както и
3
че не е знаела че колата и била със служебно прекратена регистрация.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.
От правна страна съдът прие следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради
което и е допустима.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на
административнонаказателното производство констатира следното:
Наказателното постановление № 21-0819-0025281/21.06.2021год. е
издадено от компетентен орган и в срока по чл.34 от ЗАНН.
В случая НП е съставено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН при
наличие на акт на прокурора за отказ да се образува наказателно
производството срещу въззивницата за същото деяние.
В същото време обаче съдът констатира, че в НП липсват факти
свързани със субективната страна на вмененото на въззивницата нарушение.
Посочено е само че автомобилът бил с прекратена регистрация от определена
дата, на основание чл. 143, ал.10 от ЗДП като липсват факти досежно това
наясно ли е била въззивницата с факта на прекратяване на регистрацията и то
точно на тази дата.
Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е
съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като водят
до грубо нарушаване правото на защита на въззивницата.
Що се касае до изложеното във фазата по същество становище от
защитата и за друго нарушение на процес. правила, а именно НП не било
съставено въз основа на акта, а въз основа на постановление на прокурора за
отказ да образува наказателно производство, то не се споделя от съда
доколкото в ЗАНН е предвидена изрично такава хипотеза. Не се споделя и
4
възражението, за неяснота досежно нарушената законова норма тъй
посочената била бланкетна и препращала към друг нормативен акт. Нормата
не чл. 140, ал.1 от ЗДП – посочена като нарушена в НП не е бланкетна.
Съгласно същата по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За
каквото и да било препращане към друг нормативен акт и дума не може да
става.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е било издадено и в нарушение на
материалния закон по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
В случая по делото няма спор, че на датата и в часа посочени в НП
именно въззивницата е управлявала процесното МПС, което е и нейна
собственост. В горната насока са показанията на св. Г., АУАН №
375923/14.05.2021год., сведения изходящи от въззивницата, както и справка
от АИС КАТ досежно регистрацията на автомобила.
От друга страна от приложената към АНП справка от АИС КАТ се
установява, че към тази дата управлявания от въззивницата автомобил е бил с
прекратена регистрация като регистрацията е била прекратена на
23.02.2021год. на основание чл. 143, ал.10 от ЗДП.
Според разпоредбата на чл. 143, ал.10 от ЗДП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.11 от Кодекса за застраховането.
Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира
служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от
Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. Както
5
в чл. 143, ал.10 от ЗДП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е
регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно
прекратената регистрация.
Към преписката обаче липсват доказателства, а и в хода на съдебното
следствие не са ангажирани такива от страна на АНО за субективната страна
на нарушението.
В случая по делото липсват каквито и да било доказателства, че
въззивницата която няма спор, че е собственик на МПС-то описано в НП, е
бил уведомена за служебно прекратената регистрация. Нещо повече липсват
доказателства, че същата изобщо е била уведомена от ГФ по реда на чл. 574,
ал.10 от КЗ за липса на застраховка. В тази връзка следва да се отбележи, че
видно от материалите приложени към АНП и от тези по пр. преписка
7364/2021год., приобщени като доказателства по настоящото дело,
уведомление по чл. 574, ал.10 от КЗ е било изпратено до въззивницата, но
липсват данни то да е било връчено. По-важно обаче е друго. Дори и
въпросното уведомление изпратено от ГФ да е било получено от собственика
на автомобила (в случая въззивницата), то не дерогира задълженията на
органите на МВР да го уведомят за прекратената служебно регистрация, а
доказателства за такова уведомяване, както бе посочено по-горе по делото.
И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била
известна на въззивницата към датата на нарушението посочена в НП, ако и тя
да е управлявала автомобила на процесната дата, то няма и как да се приеме,
че от субективна страна същата е осъществил състава на нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДП. В горната насока е налице константна практика на АС
Варна по идентични казуси - Решение № 2117/07.11.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 2127/2019год.; Решение № 1784/03.10.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 1791/2019год.; Решение № 655/09.06.2020год. на АС Врана по
КНАХД № 546/2020год.; Решение № 2476/17.12.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 2126/2019год.; Решение № 1832/09.10.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 2020/25019год.; Решение № 1788/03.10.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 2032/2019год., Решение № 1375/04.07.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 1344/2019год.; Решение № 1526/19.07.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 1520/2019год., Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АС - Варна по
6
КНАХД № 1826/2020г. и мн. други.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното.
Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП
(идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК - преценката за
това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение се прави единствено с
оглед степента на обществена опасност на деянието) е формално, на просто
извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика
(в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено
само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл
предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на
състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с
прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е
от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението)
изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца
съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК.
Фактът, че застраховката не е била платена сам по себе си не може да
обуслови извод за наличие на пряк умисъл, съответно за съзнаване, че
регистрацията на МПС-то е била прекратена, най-малкото защото
прекратяването на регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДП става след
постъпване на уведомление от гаранционния фонд, което се предхожда от
уведомяване от страна на фонда на собственика на МПС-то, че застраховка не
е била платена и в 14 –дневен срок от изпращане на уведомлението (а не от
уведомяването) следва да се представят доказателства за плащане. Ако такива
не постъпят в срока, ще бъдат предоставени данни на МВР за предприемане
на мерки по прекратяване на регистрацията. Ще бъде ли изпратено
уведомление от гаранционния фонд до собственика и кога, ще бъдат ли
изпратени данни за непостъпили доказателства за платена застраховка и кога,
ще бъде ли извършено служебното прекратяване на регистрацията и кога са
факти които водачът на МПС (дори и да е собственик на МПС-то) дори не
може да предположи единствено и само на база липсата на валидна
7
застрахователна полица. Точно за това и в ЗДП, както и в специалната
наредба е предвидено нарочно задължение за съответни служби да уведомят
собственика за прекратената служебно, на това основание, регистрация, за
разлика от служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143,
ал.15 от ЗДП, която настъпва по силата на закона, с изтичането на 2 месечен
срок от придобиването на МПС-то, и за което служебно прекратяване не е
предвидено нарочно уведомяване на собственика.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски е направено от процес. представител
на въззиваемата страна в писмени бележки депозирани преди даване ход на
делото.
С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на
процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, макар и своевременно направено, се явява
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0819-002281 от
21.06.2021год. на началника на група към ОД МВР Варна сектор ПП с което
на Т. АТ. Ф. ЕГН ********** с пост. Адрес гр.варна, м. „Траката“ ул. 11-та №
36, на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДП са били наложени адм. наказание
глоба в размер на 200лв., както и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8