О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
152
гр.
Велико Търново, 23.04.2021 г.
Административен съд – гр. Велико Търново, ІV–ти състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Йорданка Матева
като разгледа
докладваното от съдия Матева адм. д. № 226/2021
г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл. 159, т. 1 от АПК.
Производството
по горепосоченото дело е образувано по жалба на И.Д.Д. *** срещу отговори от
кмета на Община Горна Оряховица относно негови „Искови жалби“ от 22.02.2021 г.
и от 24.06.2019 г., подадена директно до АСВТ с вх. № 1583/09.04.2021 г.
В
жалбата се излага подробна хронология относно „безвластие, безредие, хаос и разпуснатост,
и нарушаване на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС)“ от страна
на управителя на етажната собственост (ЕС), в която членува и жалбоподателя, като
по същество оспорването касае актове на Общото събрание (ОС) на ЕС на жилищна кооперация
в гр. Горна Оряховица, ул. Сан Стефано № 4, където жалбоподателят притежава
апартамент, за периода от 2015 г. насам. Пред настоящия съд г-н Д. оспорва като
незаконосъобразен отказа на кмета да вземе отношение по въпросите и исканията,
с които е бил сезиран, като от административният съд се иска и да потърси
административно-наказателна отговорност от кмета и/или „неговите“ юристи за
бездействието.
В
определения от съда срок ответникът - кметът на Община Горна Оряховица, е
изпратил преписката без да вземе становище по жалбата до съда.
Като
взе предвид жалбата и преписката изпратена от ответника, съдът намира, че
същата е недопустима, доколкото липсва административен акт на ответника, който като
такъв да представлява годен предмет на съдебен контрол по реда на АПК от
настоящия съд. Съображенията на съда за този извод са следните:
От т.
нар. „Искови жалби“ на Д. ***, по тълкувателен път, може да се направи извод,
че оспорващият е поискал от кмета на общината да свика служебно Общо събрание
на ЕС на жилищната кооперация, в която Д. има имот, обитаван от баща му, което служебно
общо събрание да назначи „външен управител“ на ЕС, който от своя страна да преразгледа
всички актове на досегашното събрание на ЕС, да снабди жалбоподателя по
настоящето дело с протоколи от проведените до сега общи събрания и да потърси
административно-наказателна отговорност на собствениците, ползвателите или
обитател в сграда и/или на членовете на управителния съвет (управител), член на
контролен съвет (контрольор) за нарушенията или неизпълнението задълженията им
по ЗУЕС, които сам Д. е констатирал. В този смисъл съдът намира, че са и двете
жалби (именувани „искови жалби“) на Д. *** съответно, депозирани в общината с вх.
№ 9400-1306/24.06.2019 г. и вх. № 94Ж-11/22.02.2021 г.
От
своя страна, кметът на Община Горна Оряховица е отговорил още на първата с
Писмо изх. № РД 9400-1306-1/08.07.2019 г. в смисъл, че взетите от ЕС решения на
общото събрание подлежат единствено на съдебен контрол - по реда на чл. 40, ал.
2 от ЗУЕС и то пред РС, който следва да прецени законосъобразността на
решенията на ОС. Наред с тази информация, в отговора на кмета са посочени и
правомощията на общото събрание на собствениците за възлагане на правомощия или
на част от тях на управителен съвет или на управител, както и за възлагане на
поддържането на общите части на ЮЛ/ФЛ, които не са собственици. Така по същество
кметът на общината е уведомил жалбоподателя за липсата на каквито и да е
законови възможности и компетенции на общинската администрация за решаване на
въпросите, с които е била сезирана от жалбоподателя по настоящето дело и за реда,
по който тези спорове се решават.
В
същия смисъл е и вторият отговор – на следващата във времето „Искова жалба“ от Д..
С писмо изх. № РД 94Ж-11-1/16.03.2021 г. и.ф. кмет на Община Горна Оряховица е
посочил, че жалбоподателят повторно сезира общината с искания, на които вече е отговорно,
без да сочи нови факти и доказателства, и първоначалният отговор продължава да
се поддържа от ответника.
Съдът
намира, че нито едно от тези две писма – отговори на кмета на Община Горна
Оряховица на „Исковите жалби“ на Д. не представлява административен акт по
смисъла на АПК, а същите са чисто информативни становища относно приложимото
право и законовия ред за решаване на въпросите, които жалбоподателят е поставил
пред кмета на общината.
По
начало, административните правомощия на кмета на общината по ЗУЕС са крайно
ограничени, предвид гражданскоправния характер на отношенията между
собствениците, ползвателите или обитател в сграда и/или на член на управителен
съвет (управител), член на контролен съвет (контрольор). Правомощията на кмета на
съответната община според ЗУЕС са свързани с: 1. Вписване на сдруженията на
собствениците в съответната община по местонахождението на сградата (чл. 45 и
сл. от ЗУЕС); 2. Извършване на неотложен ремонт по чл. 49 от ЗУЕС и в частност
правомощието, ако общото събрание не бъде свикано или не вземе решение за такъв,
кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице да извърши проверка
и издаде заповед в срок до един месец, с която задължава собствениците да
осъществят в определен срок ремонта; 3. както и правомощието на последния да
състави НП по реда на чл. 57 от ЗУЕС, когато обаче е установено преди това по
надлежния ред извършването на административно нарушение.
Т.е.
кметът на общината изобщо не разполага с правомощие да свика служебно общо
събрание на ЕС, още по малко да задължи това събрание да приеме определени
решения и то в смисъла, претендиран от Д., в това число да задължи това
събрание за реши да избере външно лице за управител на ЕС, да ревизира
дейността на досегашното управление на ЕС и прочие или да снабди лицето с
протоколите от вече проведените събрания. Ето защо кметът на Общината не дължи
произнасяне по т. нар. „Искови жалби“ на Д., тъй като същият няма правомощия, каквито
тези прошения му вменяват.
Писмата
– отговори на кмета на общината имат единствено информативен характер за
правните възможности за защита на лицето по съответния надлежен ред – чрез
оспорване на решенията на събранието на ЕС пред РС (който ред всъщност се признава
в жалбата до съда, е изчерпан от Д., но неуспешно за оспорващия). Тези писма не
са индивидуални административни актове по смисъла на АПК, тъй като не създават
никакви (нови) права и задължения за оспорващия и самите писма не рефлектират
върху правната сфера на лицето самостоятелно.
Още
по-малко може да се оспорва второто от писмата, доколкото дори и първото да
беше индивидуален административен акт и то незаконен, с изтичането на срока за неговото
обжалване, същото би се стабилизирало и сезирането на администрацията с последяващи
идентични на първото искане нови такива, без нови факти, обстоятелства и
доказателства не може да произведе нови правни последици за Д..
Съответно
и настоящият съд е лишен от възможност да упражни съдебен контрол върху тези
писма на ответника, тъй като правомощията на последния са свързани само с проверка
на административни актове по АПК. Още по-малко са допустими исканията към
настоящия съд да провери дали кметът е чел лично „исковите жалби“ на лицето и да
дири отговорност на последния или на юрисконсулти в общината, доколкото съдът
не е нито разследващ, нито наказващ орган.
По изложените
мотиви съдът намира жалбата, с която е сезиран за недопустима и това налага тя
да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея дело - да се
прекрати.
По
изложените съображения, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх. №
1583/09.04.2021 г. от И.Д.Д. *** до Административен съд – Велико Търново срещу
отговори от кмета на Община Горна Оряховица относно негови „Искови жалби“ от
22.02.2021 г. и от 24.06.2019 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 226/2021 г. по описа на
Административен съд - гр. Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: