Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……........./.…..11.2020 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети октомври през  2020 година, в следния   състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА

                                                                          мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер  8465 по    описа   за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 271809 от 17.11.2017 г. постановено по гр.д. № 23339/2017 г. на СРС, 41 състав, е  признава за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, срещу Д.Б.М., искове с правно основание чл.124, ал.1 във вр.чл.415 ТПК и чл.422 ТПК във вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.150 ЗЕ и чл.124 във вр.чл.415 ГПК и ЧЛ.422 ГПК във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, че Д.Б.М. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 595,99 лева представляваш;а стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. до топлоснабден имот - апартамент № 14, находящ се в гр.София, ул. „*******бл.*******с аб. № 207846, включваща и сума за дялово разпределение за периода, ведно със законна лихва върху главница от датата на депозиране на заявление по чл.410 ГПК (05.01.2017 г.) до окончателното плащане и сумата от 75,89 лева лихва върху главница, която лихва е начислен за времето от 15.09.2015 г. до 12.12.2016 г. и включва и лихва върху сума за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 10.01.2017 г. по ч.гр.д. № 533/2017 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 41 - ви състав, като са ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове за разликата над 595,99 лева главница до пълния предявен размер от 1 787,96 лева и за разликата над 75,89 лева лихва до пълния предявен размер от 227,68 лева. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по чл.78, ал.1 и чл.78, ал.3 от ГПК.

            Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца - «Т.с. ЕООД.

            Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД в частите, в които исковете са били отхвърлени, с оплаквания за неправилност  поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като счита, че по делото ответникът не е оспорил качеството си потребител на ТЕ и съдът е следвало да приеме този факт за безспорен, а и имало доказателство че вещният ползвател е починал още през 2015 г. Моли да се уважи въззивната жалба, като се отмени решението и исковете се уважат в пълен размер, прави и искане за разноски.

            Ответникът Д.Б.М. оспорва жалбата с писмен отговоро чрез пълномощник адв.М.С., претендира разноски.

Подадената от товтеника въззивна жалба срещу частите на решението, в които исковете са уважени частично, е била върната от СРС с разпореждане от 23.03.2018 г., което е влязло в сила след връщане на подадената срещу него частна жалба и връщане и на последващите частни жалби срещу поредица от връщане на частни жалби, последното разпореждане за връщане от 15.04.2019 г. не е обжалвано.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивните жалби на страните оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

            В случая с въззивната жалба ищецът е направил оплакване относно приеутиа от първоинстанционен съд за недоказан факт с правно значение – създаване на облигационно отношение с ответника над 1/ 3 част от задълженията за ТЕ.

            Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.

            За да отхвърли предявените искове до размцер на по 1/ 3 ид.ч. от претендираните суми, , първоинстанционният съд е приел, че ищецът е в облигационно отношение с ответника като собственик на процесния недвижим отопляем жилищен имот,  но само за 1/ 3 ид.ч. от задължението за заплащане цената на ТЕ за исковия период, доколкото е установил, че върху 2/ 3 ид.ч. от същия имот, трето лице има запазено вещно право на ползване.

            Въззивният съд, при преценка на същите събрани доказателства, като тези ред СРС, и при постановен отказ да събере нови такива по реда на чл. 266, ал.3 от ГПК, достигна до същите изводи, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решени изцяло.

            В допълнение и по повод оплакванията с жалбата, добавя и следното: С доклада на първоинстанционния съд по чл.146 от ГПК, който възпроизвежда проекто доклада по чл.140 от ГПК, е указано на ищеца, че следва да докаже твърдяното облигационно отношение между страните. С доклада не са приети факти за безспорни, поради което ищецът е имал процесуалното задължение да докаже, че с ответника се е намирал във валидна облигационна връзка за целия невижим имот, вкл. и да докаже, че вещното право на ползване върху 2/ 3 ид.ч. от имота, е погасено. Липсата на изрично оспорване от ответника в тази наскоа с отговора на исковата молба не означава признание на факти с правно значение, и не освобождава ищеца от задължението да проведе пълно доказване съгласно доклада на съда. В представения от ищеца н.а. 12582005 г. е вписано, че трето за настоящия спор лице-Е.И., има запазено вещно право на ползване до живот, и при липса на доказателства това вещно право да е погасено- поради смърт на вещния ползвател преди исковия период, то настоящия ответник-т.нар. гол собственик, не отговаря за задълженията за цената на ТЕ за тези 2/ 3 ид.. , на основание чл.57 от Закона за собствеността, защото за тях задължен е вещния ползвател.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва да се потвърди.

По разноските за въззивната инстанция : По въззивната жалба на ищеца същият няма право на разноски, тъй като жалбата му не се уважава. Въззиваемата страна-ответник не е направила разноски пред възиния съд..

Воден от горните мотиви, СГС

 

Р Е Ш И :

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 271809 от 17.11.2017 г. постановено по гр.д. № 23339/2017 г. на СРС, 41 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в които исковете са били отхвърлени.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за разноски по чл. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и по чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                2.