Решение по дело №11073/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3841
Дата: 27 юни 2024 г.
Съдия: Мария Милкова Запрянова
Дело: 20231100111073
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3841
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. И.А
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20231100111073 по описа за 2023 година
Производството е бразувано по предявени от О. И. П. срещу
Прокуратурата на Република България обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на следните
суми: сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди /болки страдания/ и сумата от 10 700 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата
на заплатено адвокатско възнаграждение по образуваното наказателно дело,
ведно със законната лихва върху всяка една от главниците, считано от
10.05.2023г. /датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство/ до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с Постановление на Софийска градска прокуратура
(СГП) от 14.10.2011г. било образувано досъдебно производство № 196/2011
г., пр. пр. 13501/2010 г. за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3,
вр. ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. В хода на разследването, с
Постановление от 17.10.2014г. по досъдебно производство № 196/2011г., пр.
пр. № 13501/2010г. по описа на Следствен отдел, сектор 01 към СГП на ищеца
било повдигнато обвинение и бил привлечен към наказателна отговорност за
извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 2
от НК. Със същото Постановление му била взета мярка за неотклонение
„подписка”. През 2015г. на база повдигнатото обвинение бил изготвен
1
обвинителен акт. Във връзка с обвинителния акт и било образувано НОХД №
524/2015г. по описа на Софийски градски съд (СГС), НО, 27 с-в. С Присъда №
43/14.02.2017 г. по горепосоченото дело бил признат за виновен за това, че в
периода 04.10.2006 г. до 11.02.2008г., в качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ от НК, като изпълнителен директор и член на
съвета на директорите на „БДЖ“ ЕАД“, въпреки задълженията по чл. 237, ал.
2 ТЗ, не положил достатъчно грижи за управлението и стопанисването на
повереното му имущество в процедура по възлагане и изпълнение на
обществена поръчка, от което са последвали значителни щети за „БДЖ“ ЕАД
в размер на 695 900 евро с левова равностойност 1 361 062 лв., изразяващи се
в направени разноски за транспортиране на посочените вагони вместо
изпълнителя на обществената поръчка, като деянието е извършено умишлено,
а последвалата щета е в особено големи размери и случаят е особено тежък,
поради което на основание чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК
бил осъден на лишаване от свобода за срок от четири години, при
първоначален общ режим на изтърпяване; лишаване от право да заема
длъжност в управителни органи на държавно или общинско търговско
дружество за срок от пет години; лишаване от право да упражнява професия
или дейност, свързана със стопанско управление за срок от пет години, както
и да заплати съдебни разноски в размер на 386.14 лв., разноски в досъдебното
производство в размер на 210 лв. и 10 лв. държавни такси за издаване на два
изпълнителни листа.
Ищецът обжалвал присъдата на СГС в съответния срок и в Софийски
апелативен съд, НО било образувано ВНОХД № 1157/2017г., пети въззивен
състав, който с Решение № 555/12.12.2017г. отменил изцяло присъдата и
върнал делото на друг състав на СГС за ново разглеждане от фазата на
разпоредителното заседание, поради множество процесуални нарушения,
извършени както на съдебна фаза, така и на досъдебното производство. Въз
основа на горепосоченото решение било образувано НОХД № 5882/2017г.,
НО, 15 с-в, по описа на СГС. Още в разпоредителното заседание, с
Определение от 07.02.2018г. СГС прекратил съдебното производство и
върнал делото на прокуратурата за отстраняване на отстраними съществени
процесуални нарушения. Определението на СГС било протестирано от
Софийска градска прокуратура и във Софийски апелативен съд (САС) било
образувано ВЧНД № 224/2018г. по описа на САС, НО-7 състав, който със
2
Определение № 100/22.02.2018г. потвърдил Определение от 07.02.2018 г. по
НОХД № 5882/2017 г. на СГС в частта, в която е прекратено производството
и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения. С Постановление от 30.03.2018г. по
досъдебно производство № 196/2011 г. по описа на Следствен отдел към СГП,
пр. пр. № 13501/10 г., му било повдигнато обвинение и бил привлечен към
наказателна отговорност за извършено престъпление но чл. 219, ал. 4, вр. ал.
3, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК. С Постановление от 19.04.2018г. по
досъдебно производство № 196/2011 г. по описа на Следствен отдел към СГП,
пр. пр. № ********* г. по описа на СГП, наложената му мярка за
неотклонение („подписка“) била отменена, тъй като бил изтекъл максимално
допустимият срок, за който може да бъде наложена.
На 20.04.2018 г. на база повдигнатото обвинение бил изготвен
обвинителен акт. Във връзка с обвинителния акт било образувано НОХД №
1919/2018г. по описа на СГС, НО, 15 с-в. В разпоредителното заседание, с
Определение от 14.06.2018г. СГС прекратил съдебното производство и
върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения. Определението на СГС било протестирано от СГП и в САС било
образувано ВЧНД № 939/2018г. по описа на САС, НК, IV въззивен състав,
който с Определение № 378/13.07.2018г. потвърдил изцяло Определение от
14.06.2018 г. по НОХД № 1919/2018г. по описа на СГС, с което било
прекратено съдебното производство и делото било върнато на СГП за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения. На 09.05.2019 г. на база
повдигнатото обвинение бил изготвен обвинителен акт. Във връзка с
обвинителния акт било образувано НОХД № 1932/2019г.,по описа па СГС,
НО, 15 с-в. Още в разпоредителното заседание, с Определение от
12.07.2019г., СГС прекратил съдебното производство и върнал делото на
прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
Определението на СГС било протестирано от СГП и в САС било образувано
ВЧНД № 1152/2019 г. по описа на САС, но, 6 с-в, който с Определение №
470/21.10.2019г. потвърдил Определение от 12.07.2019г. по НОХД №
1932/2019г. по описа на СГС, с което било прекратено съдебното
производство и делото било върнато на СГП за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения. С Постановление от 04.04.2023г. по
досъдебно производство № 196/2011 г., пр. пр. № 13501/2010г. по описа на
3
СГП, наказателното производство било прекратено на основание чл. 24, ал. 1,
т. 1 НПК, поради липса па престъпление. В ИМ се релевира, че наказателното
производство продължило 8 години 3 месеца и 18 дни – от 17.10.2014г.
/датата на привличането на ищеца към наказателна отговорност/ до
04.04.2023г. /датата, на която наказателното производство е прекратено/. В
тази връзка заявява, че продължителността на производството е неоправдана,
с оглед на факта, че деянието не представлява престъпление като през целия
този времеви период ищецът изтърпял всички ограничения и житейски
неприятности, произтичащи от процесуалното му положение на обвиняем, а
впоследствие и на подсъдим. Същевременно наложената му мярка за
неотклонение („подписка“), била в сила за период от време, надвишаващ
максимално допустимият срок за действие съгласно чл. 234, ал. 8 НПК.
Мярката за неотклонение била в сила година и два дена, което било повече от
допустимото по закон. Ищецът посочва, че през целия период на воденото
срещу него наказателно производство претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в страдания от морален, психологически и емоционален
характер, изпаднал в психологически и емоционален стрес, и травма от
случващото се с него. Уронен бил престижът и доброто име на ищеца в личен
и професионален план, претърпял морални страдания и унижения от
положението, в което бил поставен, като лице обвинено в извършване на
тежко умишлено престъпление. Чувствително били засегнати честта,
достойнството и авторитета, които имал сред над двадесет хиляди души,
работещи в сектора на железопътния транспорт в България, както и всички
клиенти на БДЖ АД. Ищецът посочва, че над двадесет години е бил част от
ръководния състав на българските железници, като началник отдел, заместник
началник по експлоатацията на железопътно управление Пловдив, а от 1992 г.
до 1997 г. е бил началник на железопътно управление Пловдив като в периода
от 2005г. до 2008г. бил член на Съвета на директорите и изпълнителен
директор на БДЖ АД. В тази връзка изтъква, че наказателното производство
и обвиненията срещу ищеца повлияли негативно на обществената оценка за
него в средата, в която живее и работи, бил злепоставен, изпитвал чувство на
неудобство и срам за него и семейството му. През целия период на
наказателното производство се чувствал унизен и оскърбен от
неоснователните обвинения, постоянно през тези години живеел с мисълта, че
е обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление, което не е
4
осъществил. Засегнато било чувството му за справедливост, бил в
непрекъснат емоционален и психически стрес от обвинението и мисълта за
него, от възможността във всеки един момент да бъде призоваван, от
ограниченията, които търпял в качеството на обвинено лице, спрямо което
има висящо наказателно производство и взета мярка за неотклонение.
Чувствително били засегнати конституционните му права – правото му на
свободно придвижване /регламентирано в чл.35, ал.1 от Конституцията; чл.2
от протокол № 4 към Конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи/. В резултат на неоснователното обвинение срещу ищеца ограничил
контактите си с хората, затворил се в себе си, променил обичайния си начин
на живот, като го съобразявал с процесуалното положение на обвиняем и
подсъдим, което имал и ограниченията, които то налага, с необходимостта
във всеки един момент да бъде на разположение на органите на
Прокуратурата и съда.
През целия период на наказателното производство имал напълно
добросъвестно процесуално поведение. Нервното и психическо напрежение и
стресът, на които бил подложен в периода на воденото наказателно
производство, се отразили и на здравословното му състояние, което рязко се
влошило, включително имал проблеми с кръвното налягане, тежест и болки в
сърдечната и коремната област, провокирани от психическия стрес в резултат
на обвинението и воденото производство, като например радикулопатия,
дискинеза на жлъчния мехур, стеатоза на черния дроб. Получил усложнения
във връзка с диабета, от който боледувал, като се наложило да усложни
терапията си, преминавайки на два различни вида инсулин през 2017г.,
поради което се налагало и четири пъти в денонощието да контролира нивата
на кръвната си захар. В следствие от всичко това, придобитата от диабета
полиневропатия се засилила. Освен това, поради стреса, който изпитал,
състоянието на сърцето ми се влошило, като имал повишено кръвно налягане,
а през април 2023г. се наложило да му бъде проведено оперативно лечение,
поради изострена сърдечна недостатъчност, в следствие на която му били
поставени три аортокоронарни байпаса. Тези състояния били предизвикани от
психическо напрежение и стрес, които са противопоказни условия за ищеца
съобразно издаденото му през 2013 г. експертно решение на ТЕЛК.
Обвинението срещу ищеца се отразило негативно и на семейството му, то
понесло тежко случващото се с ищеца. В резултат на психическата
5
затормозеност от повдигнатите обвинения, не полагал пълноценни грижи за
семейството си, настроението и състоянието му влияело и на него. Всички
гореизложени неблагоприятни изживявания се отразили негативно на личния
и професионален живот на ищеца, както и на семейството му, живеели в
постоянен стрес, страх и несигурност. В професионален план, воденото
наказателно производство и повдигнатите срещу ищеца обвинения, се
отразили негативно на кариерата му. Воденото наказателно производство и
повдигнатите срещу ищеца обвинения, с оглед тежестта на престъплението,
дискредитирането му, създали обективна пречка да намери работа,
съответстваща на професионалната му квалификация, поставили го в
положение на социална и професионална изолация. Наказателното
производство и повдигнатите срещу ищеца обвинения /които били разгласени
и чрез медиите/, създали обективна пречка за ищеца да намери работа на по-
висока позиция /каквито предложения имал/, съответстваща на
професионалната му квалификация и по същество сложили край на
професионалната му кариера. Възможността да си намеря работа в сектора на
железопътния транспорт била загубена, а предстояло на ищеца да се
пенсионира. Освен това изгубил и правото си на обезщетение за
продължителната работа при един и същ работодател.
В указания законоустановен срок по чл.131 ГПК от ответника
Прокуратура на Република България е постъпил отговор, в който взема
становище като оспорва като недоказани по основание и по размер
предявените искови претенции. Релевира, че отговорността на държавата за
дейност на правозащитните органи се простират за вредите, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение и счита, че в случая
няма доказателства, които да установяват действително претърпените вреди
като пряк и непосредствен резултат само от предявеното обвинение. В
отговора на исковата молба се оспорва при условията на евентуалност
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като
завишен, несъответстващ на твърдените вреди и на икономическия стандарт в
България, несъобразен с изискванията за справедливост.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ: „държавата отговаря за
6
вредите, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление.“
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които съдът
кредитира като обективни и безпротиворечиви.
Не е спорно и от приложеното наказателно производство се
установява, че с Постановление на Софийска градска прокуратура (СГП) от
14.10.2011г. било образувано досъдебно производство № 196/2011 г., пр. пр.
13501/2010 г. за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. В хода на разследването, с Постановление от
17.10.2014г. по досъдебно производство № 196/2011г., пр. пр. № 13501/2010г.
по описа на Следствен отдел, сектор 01 към СГП на ищеца било повдигнато
обвинение и бил привлечен към наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 2 от НК. Със
същото Постановление му била взета мярка за неотклонение „подписка”.
През 2015г. на база повдигнатото обвинение бил изготвен обвинителен
акт. Във връзка с обвинителния акт и било образувано НОХД № 524/2015г. по
описа на Софийски градски съд (СГС), НО, 27 с-в.
С Присъда № 43/14.02.2017 г. по горепосоченото дело бил признат за
виновен за това, че в периода 04.10.2006 г. до 11.02.2008г., в качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ от НК, като изпълнителен
директор и член на съвета на директорите на „БДЖ“ ЕАД“, въпреки
задълженията по чл. 237, ал. 2 ТЗ, не положил достатъчно грижи за
управлението и стопанисването на повереното му имущество в процедура по
възлагане и изпълнение на обществена поръчка, от което са последвали
значителни щети за „БДЖ“ ЕАД в размер на 695 900 евро с левова
равностойност 1 361 062 лв., изразяващи се в направени разноски за
транспортиране на посочените вагони вместо изпълнителя на обществената
поръчка, като деянието е извършено умишлено, а последвалата щета е в
особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което на
основание чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК бил осъден на
лишаване от свобода за срок от четири години, при първоначален общ режим
на изтърпяване; лишаване от право да заема длъжност в управителни органи
7
на държавно или общинско търговско дружество за срок от пет години;
лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана със
стопанско управление за срок от пет години, както и да заплати съдебни
разноски в размер на 386.14 лв., разноски в досъдебното производство в
размер на 210 лв. и 10 лв. държавни такси за издаване на два изпълнителни
листа.
Ищецът обжалвал присъдата на СГС в съответния срок и в Софийски
апелативен съд, НО било образувано ВНОХД № 1157/2017г., пети въззивен
състав, който с Решение № 555/12.12.2017г. отменил изцяло присъдата и
върнал делото на друг състав на СГС за ново разглеждане от фазата на
разпоредителното заседание, поради множество процесуални нарушения,
извършени както на съдебна фаза, така и на досъдебното производство. Въз
основа на горепосоченото решение било образувано НОХД № 5882/2017г.,
НО, 15 с-в, по описа на СГС. В разпоредителното заседание, с Определение от
07.02.2018г. СГС прекратил съдебното производство и върнал делото на
прокуратурата за отстраняване на отстраними съществени процесуални
нарушения. Определението на СГС било протестирано от Софийска градска
прокуратура и във Софийски апелативен съд (САС) било образувано ВЧНД
№ 224/2018г. по описа на САС, НО-7 състав, който със Определение №
100/22.02.2018г. потвърдил Определение от 07.02.2018 г. по НОХД №
5882/2017 г. на СГС в частта, в която е прекратено производството и делото е
върнато на СГП за отстраняване на допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения.
С Постановление от 30.03.2018г. по досъдебно производство №
196/2011 г. по описа на Следствен отдел към СГП, пр. пр. № 13501/10 г., му
било повдигнато обвинение и бил привлечен към наказателна отговорност за
извършено престъпление но чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от
НК.
С Постановление от 19.04.2018г. по досъдебно производство №
196/2011 г. по описа на Следствен отдел към СГП, пр. пр. № ********* г. по
описа на СГП, наложената му мярка за неотклонение („подписка“) била
отменена, тъй като бил изтекъл максимално допустимият срок, за който може
да бъде наложена.
На 20.04.2018 г. на база повдигнатото обвинение бил изготвен
обвинителен акт. Във връзка с обвинителния акт било образувано НОХД №
8
1919/2018г. по описа на СГС, НО, 15 с-в. В разпоредителното заседание, с
Определение от 14.06.2018г. СГС прекратил съдебното производство и
върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения. Определението на СГС било протестирано от СГП и в САС било
образувано ВЧНД № 939/2018г. по описа на САС, НК, IV въззивен състав,
който с Определение № 378/13.07.2018г. потвърдил изцяло Определение от
14.06.2018 г. по НОХД № 1919/2018г. по описа на СГС, с което било
прекратено съдебното производство и делото било върнато на СГП за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
На 09.05.2019 г. на база повдигнатото обвинение бил изготвен
обвинителен акт. Във връзка с обвинителния акт било образувано НОХД №
1932/2019г.,по описа па СГС, НО, 15 с-в. Още в разпоредителното заседание,
с Определение от 12.07.2019г., СГС прекратил съдебното производство и
върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения. Определението на СГС било протестирано от СГП и в САС било
образувано ВЧНД № 1152/2019 г. по описа на САС, но, 6 с-в, който с
Определение № 470/21.10.2019г. потвърдил Определение от 12.07.2019г. по
НОХД № 1932/2019г. по описа на СГС, с което било прекратено съдебното
производство и делото било върнато на СГП за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения.
С Постановление от 04.04.2023г. по досъдебно производство №
196/2011 г., пр. пр. № 13501/2010г. по описа на СГП, наказателното
производство било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, поради
липса па престъпление.
Същото продължило 8 години 3 месеца и 18 дни – от 17.10.2014г.
/датата на привличането на ищеца към наказателна отговорност/ до
04.04.2023г. /датата, на която наказателното производство е прекратено/.
От представената медицинска документация се установява, че към
м.11.2013г. ищецът е страдал от коронарна болест, артериална хипертония и
захарна болест. През периода 30.8.2016г.-4.9.2016г. е лекуван в Неврологично
отделение на Многопрофилна траспортна болница в гр. Пловдив. В епикриза
от 20.4.2017г. му е поставена диагноза дискинезия на жлъчен мехур,
чернодробна стеатоза, кисти на ляв бъбрек. На 9.5.2017г. е постъпил в
Кардиологично отделение на Многопрофилна траспортна болница в гр.
Пловдив в увредено общо състояние, като до 12.5.2017г. се е лекувал там и му
е поставено диагноза изострена хронична сърдечна недостатъчност III ФК по
НИХА. В периода 27.4.2023г.-10.5.2023г. е лекуван в УМБАЛ „Проф. Д-р А.
Чирков“ ЕАД, като му е извършена сърдечна операция. Видно от етапна
епикриза от личния лекар от 5.7.2023г., както и от епикриза от лекуващия
ендокринолог от 19.7.2023г., ищецът е в силно увредено общо състояние, като
историята на заболяването датира от 2010г. след преживян силен стрес през
2008г., започва опресия на сърдечната област, неконтролирано повишаване на
кръвното налягане, сухота в устата, диагностициран инсулинозависим диабет,
поради влошаване на стенокрадната симптоматика се стига до коронарен
шънтов трансплант. Влошаване има и в състоянието на кръвната захар, което
води до включване на 2 инсулина и увеличение на дозировката, развива тежка
диабетна полиневропатия.
9
От показанията на св. Е. П.а, съпруга на ищеца, се установя, че
наказателното производство повлияло върху авторитета на ищеца в
професионалните среди, в които се ползвал с уважение като отличен
специалист. Делото се водило дълги години, след постановяване на присъдата
ищецът бил много разтревожен и почти в нервна криза, години наред го
мъчело безсъние, получил усложняване на диабета и се стигнало до
инсулинова зависимост, както и до инфаркт, като едва се спасил с операция
с 3 байпаса. Делото му разсипало здравето. Заради наказателното
производство не можели да пътуват в чужбина, където живеели децата.
Криели от внуците си за наказателното производство. Трудно било и с
намирането на работа, отвсякъде бил отхвърлен. КО.ите го смятали за
престъпник, познатите не им вдигали телефона. За присъдата се писало във
вестниците, говорело се в телевизиите, в радиото - че той е откраднал
милиони. Моралният удар бил жесток, не са само за него, но и за цялото
семейство. Заболяванията му се влошили заради делото.
От показанията на св. Р. П.а, семейна приятелка и кО.а на ищеца, се
установява, че ищецът много трудно приел нещата, които му се случили. Най-
трудно му било да обясни на децата си, не можел да пътува, не можел да ги
вижда, за него това бил много труден момент. Здравето му се влошавало
прогресивно. Основните му теми за разговор били железницата и болестите.
Диабетът му се влошил, имал сърдечна операция. Много страдал заради
делото, за това как ще го приемат децата и внуците, за мнението на кО.ите
му, за това, което се пишело в пресата, както и че не можел да си намери
подходяща работа.
Съдът, след преценка на показанията по реда чл.172 ГПК на
показанията на св. Е. П.а, като взима предвид всички други данни по делото и
обстоятелството, че свидетелката е съпруга на ищеца, намира, че показанията
й са последователни, житейски логични и отговарят на събрания
доказателствен материал, поради което ги кредитира.
Съдът намира, че в случая прекратяването на наказателното
производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, поради липса па
престъпление, обосновава отговорност на държавата в лицето на
Прокуратурата на РБ за причинени на ищеца вреди от неоснователно
обвинение, като са налице и останалите предпоставки за това, а именно -
настъпили за лицето вреди и причинно-следствена връзка между незаконното
обвинение и вредите.
От представените договори за правна помощ и съдействие от
3.11.2014г. /за 700лв., за които е описано, че са договорени, но не и че са
платени/, 22.4.2015г. /за 6000лв., за които е отбелязано, че са внесени от
ищеца/ и м.12.2017г. /за 4000лв., за които е отбелязано, че са внесени от
ищеца/ е видно, че ищецът е заплатил адвокатски възнаграждения за водените
10
срещу него наказатени поизводства в общ размер 10 000лв. по договори за
правна помощ и съдействие от 22.4.2015г и от м.12.2017г., като не се
устоновява да е платил реално договореното възнаграждение от 700лв. по
договор за правна помощ и съдействие от 3.11.2014г. Предвид правната и
фактическа сложност на наказателното производство платените от ищеца
адвокатски възнаграждения не са прекомерни. Платените разноски за
адвокатско възнаграждение представляват имуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от наказателното преследване, поради
което и подлежат на обезщетяване.
Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснение, напрежение и стрес от висящото обвинение, както и от
дискредитирането му пред семейството, приятелите и обществото.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, за
което се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства - тежестта на обвинението, продължителността на
наказателното преследване, взетата мярка за процесуална принуда, данните за
психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца.
В случая относно размера на обезщетението следва да се съобразят
характерът на обвинението – за тежко престъпление, за което е предвидено
наказание от 3 до 12г. лишаване от свобода и лишаване от права по чл.37, т.6
и т.7 НК, продължителността на наказателното преследване – 8 години 3
месеца и 18 дни; взетата мярка за неотклонение, която в случая е най-леката –
„подписка“, настъпилите последици в личния живот на ищеца –
притеснението и негативните емоции във връзка с обвинението в деяние,
което не е извършил, душевните болки и страдания, които е търпял във
връзка с това наказателно производство, което в крайна сметка е прекратено;
неудобството пред кО.ите, приятелите му и роднините му. От представената
медицинска документация се установява, че през годините, в които
наказателното производство е било висящо, здравословното състояние на
ищеца се е влошавало. За това влошаване, видно от кредитираните
свидетелски показания, съществено е допринесло и притеснението и
напрежението, преживявани от ищеца години наред във връзка с обвинението
в тежкото престъпление.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира за
11
съответен с тежестта на вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл.
52 ЗЗД, размер на обезщетение от 50 000лв.
По разноските:
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в настоящото
производство в размер на 10лв. държавна такса и 7500лв. адвокатско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност от страна на
ответника, което предвид невисоката правна и фактическа сложност на
делото, обема на извършените съдопроизводствени действия и
приключването на производството в едно съдебно заседание, е основателно.
Предвид изложеното на основание чл.78, ал. 5 ГПК, адвокатскто
възнаграждение следва да се намали до 2500лв. Предвид изхода на спора, на
ищеца следва да се присъди сумата 1660,42лв., съразмерно с уважената част
от иска.

Воден от горното, Софийски градски съд





РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
Витоша №2, да плати на О. И. П. с ЕГН **********, гр. Пловдив, ул.
„*******“ №3 сумите:
- 10 000лв., ведно със законната лихва от 10.5.2023г. до окончателното
плащане – обезщетение за имуществени вреди за платени адвокатски
възнаграждения, настъпили вследствие повдигане и поддържане на незаконно
обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 2
от НК, за което досъдебно производство № 196/2011 г., пр. пр. №
13501/2010г. по описа на Софийска градска прокуратура е прекратено на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, поради липса па престъпление, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 10000лв. до предявения размер от 10700лв.
- 50 000 лева, ведно със законната лихва от 10.5.2023г. до
окончателното плащане - обезщетение за неимуществени вреди /тревожност,
12
притеснение, безсъние, уронване на престижа и доброто му име в обществото
и влошаване на здравословното състояние/, настъпили вследствие повдигане
и поддържане на незаконно обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр.
ал. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, за което досъдебно производство №
196/2011 г., пр. пр. № 13501/2010г. по описа на Софийска градска
прокуратура е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, поради липса
па престъпление, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 50 000лв. до
предявения размер от 80 000лв.
- 1660,42лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13