Решение по дело №35/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 359
Дата: 19 март 2010 г. (в сила от 13 април 2010 г.)
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20102120100035
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер 468                         19.03.2010 година                                                Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският   районен   съд,                                                                  XIX граждански състав

На седемнадесети март                                                                две хиляди и десета година

В публичното заседание   в   следния   състав:

Председател: Чавдар Димитров Членове:

Секретар: К.К.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Димитров

гражданско дело                      номер 35                                                по описа за 2010 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 49 от Семейния кодекс

Делото е образувано по исковата претенция на А.Я.М. с ЕГН ********** *** против Д.М., роден на ***г. в Р Р., румънски гражданин за прекратяване на сключения между страните граждански брак.

Производството е по реда на чл.318 от ГПК, а имено за прекратяване на брака на страните поради дълбокото му и непоправимо разстройство и произнасяне на съда по всички небрачни искове, които съгласно чл.322, ал.2 от ГПК, които се разглеждат задължително в брачното производство. Иска се прекратяване на брака по вина на ответника, възстановяване на предбрачната фамилия на ответницата и предоставяне на последната на родителските права върху роденото от брака на страните дете, като ответникът бъде осъден да му заплаща месечна издръжка и бъде определен режим на личните му контакти с детето, обяснява се, че липсва общо жилище, което да представлява семейно по смисъла на закона. Причина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака ищцата намира в изоставянето й от ответника около година след сключване на гражсанския им брак и заминаването му в чужбина, придружено от само откъслечни завръщания в България, пълна дезинтересованост за издръжката на семейството - съпругата и роденото от брака им дете и отказа на съпруга да заживее със семейството си в Испания, където преимуществено се намира същият след напускане на семейното жилище в гр. Бургас.

Ответникът, призован по реда на чл.48, ал.1 от ГПК и с оглед неявяването му в първото по делото заседание, се представлява на основание чл.48, ал.2 от ГПК от особен представител - адв. Й. от БАК. Същият не оспорва така предявените искове с изключение на този за присъждане на издръжка в размер на 100,00лв. месечно в полза на роденото от брака дете и желае определяне на такава в по-нисък размер, индивидуализиран от Съда, с оглед повишаване на възможността за заплащането й от ответника.

Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са сключили граждански брак с акт № ...... от ...... г. от ......... година, издаден от Кмета на Община Бургас. От брака имат едно дете –Д. Д. М., родена на *** г.

По делото е разпитана в качеството на свидетел Ф. Т. Х. -съсед на ищцата.

Според същата двамата съпрузи са имали връзка преди да се оженят, а след това ответникът е поживял заедно с ищцата около година, макар и през това време да е пътувал в чужбина, но все пак преимуществено е пребивавал в България при съпругата си. След това е заминал за чужбина и много рядко се е завръщал при семейството си, като от роденото от брака дете е чувала, че същият се препитава като извършва престъпления основно кражби.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че между съпрузите е настъпило необратимо отчуждение. Брачната връзка е само формална, лишена от дължимото съдържание. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, поради което и на основание чл. 49, ал. 1 от СК исканият развод следва да бъдат допуснат.

При изследването на въпроса за вината за това състояние на брака, съдът намира, че тя е на съпруга. Същият от една страна е напуснал семейното жилище и се е установил в друга държава, но не за да изхранва съпругата и детето си, а за да извъшва престъпления и по този начин да преживява по-лесно. От друга страна същият е и отказал да приеме семейството си при себе си в чужбина , с което окончателно е разрушил емоционалната и физическа връзка между него и останалите двама членове на семейството му. Безспорно установено по делото е и обстоятелството, че ответникът проявява единствено ограничен интерес към роденото от брака дете, без да заплаща издръжка за същото, а към съпругата си проявява единствено епизодични жестове на интимна близост, последвани от продължителни моменти на отчуждение и липса на контакти.

Относно упражняването на родителските права, Съдът предвид установеното обстоятелство по напущане на семейното жилище преди около две - три години от страна на ответникът намира за единствена възможност предоставянето им на ищцата, в който случай детето Д. М. следва естествено да живее при своята майка А.М.. Относно режима на свиждане, съдът намира същият за особено усложнен предвид обстоятелството, че детето и неговият баща живеят в различни държави на голямо разстояние един от друг. Все пак при индивидуализация на този режим водеща следва да бъде грижата за детето и неговите интереси, вклъчващи уриждане на въпроза при осъществяването на този режим детето да не отсъства от училище, нито продължително време да бъде откъснато от домашната му среда. Изложеното обосновава приемането на следния режим на свиждане от страна на бащата: всяка първа и трета събота и неделя на всеки календарен месец от 09.00 часа сутрин до 19.00 часа вечер, без пренощуване, поради недоказано наличие на подходящи за нощуване на детето условия в България. При наличие на промяна в обстоятелствата режимът на свиждане може да бъде изменен по предвидения в закона начин.

Ищецът следва да бъде осъден да заплаща на детето месечна издръжка в търсения размер от 100 лева. Съдът определя този размер, съобразявайки се с разпоредбата на чл.142, ал.2 СК за минималния размер, който към настоящия момент не може да бъде по-малък от 60лв., като отчита от една страна потребностите на детето и възможностите на родителя - от друга. Безспорно детето е в средата на детската си възраст, когато нуждите му са както физиологични, така и социални. Това именно обстоятелство с оглед необходимостта както от храна, бельо и дрехи, така и от учебни пособия, книги музикални и видеоносители и т.н. обосновава неминимален размер на нуждите на детето. Що се отнася до възможностите на неговия родител Д.М., същите при липсата на представени доказателства за размера им Съдът преценя около средните, а не около минималните, предвид обстоятелството, че същият пребивава преимуществено в Кралство Испания - Държава със стандарт неколкократно по-висок от този в Р. България. Предвид обстоятелството, че родителят живее сам в собствено жилище, не полага грижи за други деца и не дължи издръжка никому, намира за възможно заплащането на издръжка в определения по-горе размер. Началният момент на издръжката следва да бъде датата на предявяване на иска за развод, като основателна и доказана се явява и претенцията на ищцата за осъждане на съпруга й да заплаща издръжка и за една година назад, считано от същата дата, предвид обстоятелството, че по делото бе надлежно доказано дезинтересирането на бащата и отказа му да заплаща издражка на собственото му дете за повече от две години.

Относно ползването на семейното жилище, Съдът установи, че такова напрактика липсва поради продължителността на фактическата раздяла настъпила между двамата съпрузи и изгубване на характера семейно жилище от страна на съвместния им дом.

След прекратяване на брака А.М. придвид изрично изявеното желание от нейна страна, следва да възстанови предбрачното си фамилно име –Ш..

Съгласно чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските следва да бъдат присъдени в тежест на съпруга-ответник.

Съдът определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50 лева, която ищецът следва да заплати.

Ищецът дължи и държавна такса върху платежите за издръжка в размер на

192 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА сключения с акт № ..... от ...........г., издаден от Кмета на Община Б. граждански брак между А.Я.М. с ЕГН ********** *** и Д.М., роден на ***г. в Р Р., като дълбоко и непоправимо разстроен.

ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брака има СЪПРУГЪТ Д.М., роден на ***г. в Р Р..

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето Д. Д. М., родена на *** г. с ЕГН ********** на майката А.Я.М. с ЕГН ********** ***

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето: Д. Д. М., родена на *** г. с ЕГН ********** да бъде при нейната майка А.Я.М. с ЕГН ********** ***.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата Д.М., роден на ***г. в Р Р. и детето Д. Д. М., родена на *** г. с ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета събота и неделя на всеки календарен месец от годината от 09.00 часа сутрин до 19.00 часа вечер, без пренощуване, до навършване на пълнолетие или настъпване на промяна в обстоятелствата, обосновали постановяването на горния режим.

ОСЪЖДА Д.М., роден на ***г. в Р Р. да заплаща на детето Д. Д. М., родена на *** г. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А.Я.М. с ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 100 (сто) лева, считано от 06.01.2010 г. до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателно изплащане.

ОСЪЖДА Д.М., роден на ***г. в Р Р. да заплати на основание чл.149 от Семейния кодекс на малолетното си дете Д. Д. М., родена на *** г. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А.Я.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 1200,00 /хиляда и двеста лева/ лева, представляваща дължимата месечна издръжка в размер от сто лева за една година назад, считано от 06.01.2010г., ведно със законната лихва от 06.01.2010 г. до окончателното и изплащане.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака ответницата А.Я.М. с ЕГН ********** *** да носи предбрачното си фамилно име – Ш..

ОСЪЖДА Д.М., роден на ***г. в Р Р. да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса върху платежите на издръжка в размер на 192 (сто деветдесет и два) лева и такса за решаване на делото в размер на 50,00 /петдесет лева/ лева.

ОСЪЖДА Д.М., роден на ***г. в Р Р. да заплати в полза на А.Я.М. с ЕГН ********** *** направените по делото и доказани разноски в размер на 180,00 /сто и осемдесет лева/ лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: Чавдар Димитров

 

Вярно с оригинала

Ж. С.