Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 06.11.2023 г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 2263/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 517,
ал. 4 ГПК.
Ищецът „Ф.К.Л.“ АД твърди, че по силата на договор за заем от 08.10.2018 г. бил кредитор на Л.Д.П.- едноличен собственик на ответника „Е.“ ЕООД. В хода на образуваното изпълнително производство бил наложен запор върху притежаваните от П.дялове от капитала на ответника и с постановление от 17.07.2019 г. ищецът бил овластен от съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на едноличното дружество. Ищецът поддържа, че до настоящия момент вземанията му към П.не били погасени (налице било само частично погашение посредством други изпълнителни способи). Ето защо моли съда да прекрати дружеството-ответник. Претендира разноски.
Ответникът „Е.“ ЕООД оспорва иска, като твърди, че изпълнителното основание не било влязло в сила; че не било връчено изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника като съдружник; че нито към датата на овластяването, нито към датата на връчване на исковата молба съдружникът притежавал вземане за равностойността на дружествения си дял, а наличието на такова било предпоставка за уважаване на иска за прекратяване на дружеството, тъй като при липса на вземане за дружествен дял нямало да се постигне желаният от кредитора погасителен ефект. Въз основа на изложеното ответникът моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди фактическите и
правните доводи на страните, намери следното:
Фактическият състав на правото да се иска прекратяване на търговско дружество на основание чл. 517, ал. 4 ГПК включва следните факти: 1). кредиторово качество у ищеца, признато с влязъл в сила съдебен акт (решение или заповед за изпълнение) и съществуващо към момента на устните състезания; 2). налагане на запор върху дружествените дялове на едноличния собственик-длъжник; 3). овластяване от съдебния изпълнител за предявяване на иск за прекратяване. Тежестта за доказването им се носи от ищеца.
От събраните писмени доказателства се установява, че на 20.05.2019 г. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу „Е.Д.П.И.Г.ЕООД и Л.Д.П.за солидарното заплащане на суми за главница, законна лихва и неустойка за забава, дължими по договор за заем от 08.10.2018 г. Заповедта за изпълнение е влязла в сила в частта относно вземанията за главница и законна лихва, чието съществуване е установено с решение от 08.01.2021 г. на СГС, ТО, 17 състав, постановено по т.д. № 1506/2019 г., влязло в сила на 22.06.2023 г.
Междувременно, въз основа на допуснатото предварително изпълнение на заповедта ищецът е образувал изпълнително дело № 20197810400347, в хода на което е наложен запор върху дяловете на П.от ответното дружество. Според данните в търговския регистър запорът е вписан на 03.07.2019 г., като на 17.07.2019 г. съдебният изпълнител е издал постановление за овластяване на взискателя да предяви иск за прекратяване на „Е.“ ЕООД.
Според удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, към 24.10.2023 г. непогасени са вземания за главница в размер от 217 292,71 лв. и за законна лихва в размер от 105 359,35 лв., както и вземания за разноски. Т.е. към настоящия момент ищецът все още е кредитор на едноличния собственик на капитала, т.е. вземането не е погасено изцяло.
Видно е, че всички факти от гореописания фактически състав са осъществени, и това води до основателност на иска за прекратяване на ответното дружество.
Възражението относно липсата на връчено изявление за прекратяване на дружеството е неотносимо към този изпълнителен способ, тъй като последният е насочен към изпълнение на всички дялове в дружеството (чл. 517, ал. 4 ГПК), а не към дяловете на един от ограничено отговорните съдружници (чл. 517, ал. 3 ГПК). В разпоредбата на чл. 517, ал. 4 ГПК изрично е посочено, че в такъв случай не се извършва връчване на изявление за прекратяване.
По същата причина неотносимо е и възражението за евентуалната нулева стойност на ликвидационния дял на едноличния собственик. Дали съдружникът има вземане към дружеството по повод прекратяване на участието си в него или не, е въпрос, релевантен само при предявен иск за прекратяване на дружеството за дълг на един от съдружниците му. Тогава според изричното правило на закона (чл. 514, ал. 3 ГПК) съдът следва да отхвърли иска, ако установи, че дружеството е изплатило на съдружника равностойността на дела му, т.е. релевантно е каква е тази равностойност. Такава предпоставка обаче не е предвидена в чл. 517, ал. 4 ГПК – единственото основание за отхвърляне на иска за прекратяване на едноличното дружество е погасяване на дълга на едноличния собственик към кредитора, каквото погасяване в случая не е налице. Дали в полза на едноличния собственик ще възникне вземане за ликвидационен дял (след удовлетворяване на кредиторите на дружеството), е факт, установим в производството по ликвидация, което ще бъде служебно открито с влизане в сила на решението по чл. 517, ал. 4 ГПК.
По разноските:
В тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на 1 520 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 517, ал. 4 ГПК „Е.“ ЕООД, ЕИК ******., поради насочване на принудителното изпълнение на вземанията на „Ф.К.Л.“ АД, ЕИК ******., към Л.Д.П., ЕГН **********, извършено чрез налагане на запор върху дружествените дялове на длъжника от капитала на „Е.“ ЕООД, ЕИК ******., по изпълнително дело № 20197810400347.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК ******., да заплати на „Ф.К.Л.“ АД, ЕИК ******., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 520 лв. разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис.
След влизане в сила препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в търговския регистър и откриване на производство по ликвидация.
СЪДИЯ: