Решение по дело №200/2023 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Решение № 114 от 27.02.2023 г. по НОХД № 200/2023 г. по
описа на Районен съд – Благоевград

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано с
постановление на Районна прокуратура – Благоевград от 02.02.2023 г., с
което се прави предложение Вл. К. М., роден на , ЕГН ********** да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, за това, че на 04.04.2022г., в гр.Благоевград, в сградата на сектор
„Пътна полиция“ ОД МВР Благоевград, находяща се в гр.Благоевград,
бул.”Димитър Солунски” № 83, пред С. Д. М. – системен оператор в ОД МВР
Благоевград, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ –
Удостоверение за здравословно състояние на водач/ кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на МПС амб.№64/08.02.2022г., на който е
придаден вид, че е издадено от д-р Ив. Д. Ст., д-р В. Ст. Анг., д-р Н. Д. Кр., д-
р М. Л. Як., д-р Т. Л. В., д-р М. Д. Ц., като от него за самото му съставяне не
може да се търси наказателна отговорност.-престъпление по чл.316 от НК
във връзка с чл.309, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура
Благоевград. поддържа обвинението. Счита, че от събрания по делото
доказателствен материал е установeно по безспорен и категоричен начин, че
подсъдимият е осъществил състава на вмененото му престъпление, излага
подробни доводи, относно наличието на съставомерно поведение на
обвиняемия, като счита че в подкрепа този извод са всички събрани по делото
доказателства. моли обвиняемия да бъде признат за виновен, като му се
наложи минимално предвиденото от законодателя наказание при приложение
на чл.78а от НК.
В съдебно заседание М. не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен адвокат, който от името на подзащитния си заявява, че същия
признава посоченото в предложението на РП Благоевград , като моли същия
да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му
бъде наложено наказание глоба в минимален размер
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Вл. К. М. е роден на, с ЕГН **********.
М. се водел на отчет в сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Благоевград от
16.10.2007г., но в периода от 2013г. до 2019г. пребивавал на територията на
Кралство Великобритания, където на 15.07.2013г. подменил българското си
свидетелство за управление с английско свидетелство за управление на МПС.
От Кралство Великобритания на обвиняемия било издадено СУМПС
№FY71439358.
1

През 2022г. М. се прибрал в България и решил да подаде документи за
издаване на ново свидетелство за управление на МПС в Р.България, поради
което предприел действия да се снабди с необходимите документи за
издаване на ново СУМПС. “. Съгласно чл.151, ал.2 от ЗДвП свидетелство за
управление на моторни превозни средства се издавало от органите на
Министерството на вътрешните работи на лице, завършило първи
гимназиален етап на основно образование, което е физически годно да
управлява моторни превозни средства за съответната категория. С Наредба №
І-157/01.10.2002г., издадена от министъра на вътрешните работи обн. В ДВ
бр.97/15.10.2002г. били определени условията и редът за издаване на
свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина. Съгласно чл.15, ал.1 от Наредба № І-
157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на МПС, отчета и водачите и тяхната дисциплина, при подмяна на
СУМПС /свидетелство за управление на моторно превозно средство/ по т.1 –
изтичане срока на валидност или подновяване /издаване на ново СУМПС/,
водачът следвало да представи изискуеми документи, посочени в чл.13,
ал.1,т.1,т.3 и т.6 от същата наредба- заявление по образец, карта за оценка на
физическа годност на водач/кандидат за придобиване на СУМПС, издадена от
общопрактикуващ лекар и декларация, че не е притежател на друго СУМПС,
издадено от държава- членка на ЕС и обичайното му пребиваване не е в друга
държава- членка на ЕС.
В чл.152 а от ЗДвП било посочено, че министъра на здравеопазването,
съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията определя изискванията за физическата годност към водачите на
МПС и реда за извършване на медицински прегледи за установяване на
физическата годност за водачите от различните категории - Наредба
№3/11.05.2011г. /Обн. ДВ бр.39/20.05.2011г./ за изискванията за физическа
годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за
извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата
годност за водачите от различните категории. В този поднормативен акт бил
регламентиран реда и начина за издаването на удостоверения за
здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС.
Съгласно изискванията на Наредба №3/11.05.2011г. /Обн. ДВ
бр.39/20.05.2011г./ за изискванията за физическа годност към водачите на
моторни превозни средства и условията и реда за извършване на
медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите
от различните категории, прегледите на водач/кандидатите следвало да се
извършат лично от лекарите за различните групи, като за група 1 /водачите на
МПС от категориите „АМ”, „А1”, „А2”,”А”, „В1”, „В”, „ВЕ” и „Ткт”/ и група
2 /водачите на МПС от категориите „С1”, „С”, С1Е”, „СЕ”, „D1”, „D”, „D1E”,
„DE”, „Ттм” и „Ттб” / се извършвали от общопрактикуващия лекар, при който
е осъществен постоянен избор. Първоначалният медицински преглед на
2

водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление
на МПС от група 1 и група 2, които били неосигурени лица по смисъла на
Закона за здравното осигуряване, се извършвал от общопрактикуващ лекар,
работещ в лечебно заведение за извънболнична помощ по чл.8, ал.1, т.1 от
Закона за лечебните заведения. Първоначалният медицински преглед на
водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление
на МПС от група 1 обхващал: оценка на състоянието на зрителната система и
състоянието на останалите органи и системи и проверка за наличието на
регистрирани заболявания. Когато здравословното състояние на лицето било
в съответствие с изискванията за физическа годност на водачите и на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
група 1, посочени в приложение № 1, общопрактикуващия лекар давал
заключение, че водачът или кандидатът за водач отговарял на изискванията за
физическа годност към водачите на МПС от съответната категория, като
отбелязвал това в картата по чл.9, ал.2 от Наредба №3/2011г. Когато
здравословното състояние на лицето не било в съответствие с изискванията за
физическа годност на водачите и на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от група 1, посочени в приложение
№ 1 от Наредба №3/2011г., общопрактикуващият лекар изисквал от лицето да
се яви на допълнителни прегледи при съответните специалисти.
Първоначалният медицински преглед на водачите и на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 2 обхващал
всички изисквания за физическа годност от приложение № 1 от Наредба
№3/2011г. Водачите и кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на МПС от група 2 преминавали задължително прегледи при
лекари със съответна медицинска специалност за установяване на
състоянието на зрителната система, слуховата система, нервната система,
вътрешните органи, хирургичен и ортопедо-травматологичен статус.
Заключението за съответствие на здравословното състояние на лицето с
изискванията за физическа годност се давало от общопрактикуващия лекар
въз основа на резултатите от прегледите при съответните специалисти.
Когато здравословното състояние на лицето било в съответствие с
изискванията за физическа годност на водачите и на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 2, посочени
в приложение № 1, общопрактикуващият лекар отбелязвал в картата по чл.9,
ал.2 от Наредба №3/2011г., че лицето отговаряло на изискванията за
физическа годност към водачите и кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от съответната категория. Когато
здравословното състояние на лицето не било в съответствие с изискванията за
физическа годност на водачите и на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от група 2, посочени в приложение
№ 1 от Наредба №3/2011г., общопрактикуващият лекар отбелязвал в картата
по чл.9, ал.2, че лицето не отговаряло на изискванията за физическа годност
към водачите и кандидатите за придобиване на правоспособност за
3

управление на МПС от съответната категория. Резултатите от медицинските
прегледи се нанасяли в Удостоверение за здравословното състояние на
водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС по
образец съгласно приложение № 3 от Наредба №3/2011г. Заключението за
съответствие на здравословното състояние на лицето с изискванията за
физическа годност се нанасяло в Карта за оценка на физическата годност на
водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за
управление на МПС по образец съгласно приложение № 4 от Наредба
№3/2011г.
Тъй като му било необходимо медицинско, а бил с прекъснати здравно
осигурителни права на 08.02.2022г. обвиняемия поликлиниката в гр.П. и от
неустановено по делото лице се снабдил с Удостоверение за здравословно
състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, срещу съответно заплащане в размер на 35 лева. В
удостоверението, издадено на името на обвиняемия било посочено, че М. е
преминал на прегледи при съответните специалисти Ив. Ст., В. Анг., Н. Кр.,
М. Як., Т. В. и М. Ц., за които е установено в хода на производството, че са
лекари със съответните специалности, както следва:
В. Анг. бил председател на ЛКК при „Общински медицински център“ гр.
П., като същият не изпълнявал функции на общопрактикуващ лекар.
Свидетелят М. Л. Як. работела като офтомолог, тя била управител на „Д-
р М. В. ИПСМП по очни болести“ ЕООД гр.П.. В тази връзка като специалист
по очни болести, извършвала прегледи на лица, водачи/ кандидат водачи за
издаване на СУМПС, вписвала лицата в амбулаторен журнал и с оглед
констатираното от прегледа попълвала, подписвала и подпечатвала
съответното удостоверение.
Свидетелят Т. Л. В. работела на длъжност невролог към „Общински
медицински център“ ЕООД гр.П. В тази връзка свид.В. извършвала прегледи
на лица- водачи /кандидат водачи за издаване на СУМПС, попълвала,
подписвала и подпечатвала медицински удостоверения за издаване на
СУМПС на пациенти, след извършване на клиничен преглед.
Свидетелят Н. Д. Кр. била лекар – специалист по „Уши, нос и гърло“-
индивидуална практика. В тази връзка издавала медицински удостоверения за
водач на МПС по отношение на статус „УНГ“ след личен преглед на лицето.
Свидетелят Ив. Д. Ст. работел като лекар специалист със специалност
„хирургия и съдова хирургия“ в „Общински медицински център“ Петрич
ЕООД и в тази връзка като специалист – хирург, извършвала прегледи на
лица, водачи/ кандидат водачи за издаване на СУМПС, вписвал лицата в
дневник на центъра и с оглед констатираното от прегледа подписвал и
подпечатвал съответното удостоверение.
Свидетелят М. Д. Ц. бил ортопед към „Общински медицински център“
Петрич ЕООД и в тази връзка като специалист – хирург, извършвала прегледи
на лица, водачи/ кандидат водачи за издаване на СУМПС, вписвал лицата в
4

дневник на центъра и с оглед констатираното от прегледа подписвал и
подпечатвал съответното удостоверение.
В същото удостоверение за здравословно състояние било отразено, че на
обв.Вл. К. М. са били извършени клинични прегледи от посочените лекари и
в тази връзка не били регистрирани заболявания, въпреки, че такива прегледи
не били извършени и докторите не подписали отразените констатации в
документа.
След като се снабдил с документа, на 04.04.2022г. М. отишъл в сградата
на сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Благоевград, находяща се в Благоевград,
бул.“Димитър Солунски“ № 83, за да подаде документи за издаване на ново
валидно свидетелство за управление на МПС. Заявлението на обвиняемия,
ведно с необходимите документи, включително процесното удостоверение
№64 били приети от свид.С. М., която изпълнявала длъжността „системен
оператор“ в ОД МВР Благоевград и служебните й задължения се изразявали
основно в приемане на документи във връзка с издаване на свидетелства за
управление на МПС.
Пред свид.М., обв.М. лично положил подпис върху заявлението за
издаване на документ за самоличност на български граждани, заведено с вх.
№3638/04.04.2022г.
Служителят на сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Благоевград свид.Т.
Жб. се усъмнил в истиността на представеното медицинско свидетелство и по
този повод била извършена проверка, а в последствие образувано настоящето
наказателно производство.
В рамките на досъдебното производство е изготвена комплексна
почеркова и техническа експертиза, обективирана в протокол №
151/27.10.2022г.,заключението, по която установява, че “ Подписите,
положени при отпечатъците от печати на д-р В. Анг., д-р М. Ц. в
Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на МПС с амб.№
64/08.02.2022г. са негодни за идентификация. Подписите, положени при
отпечатъците от печати на д-р М. В.- Як., д-р Н.Кр. и д-р Ив. Ст. не са
положени от М. Як., Н. Кр. и Ив. Ст. Отпечатъците от печати, положени в
Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на МПС с № 64/08.02.2022г.
на името М. не са идентични с представените сравнителни образци от печати
от Ив. Д. Ст., В. Ст. Анг., Н. Д. Кр., М. Л. Як., Т. Л. В. и М. Д. Ц.. Подписът,
положен в графа „Подпис на заявителя“ в Заявление за издаване на
свидетелство за управление на МПС с вх.№ 3638/04.04.2022г. от името на Вл.
К. М. е положен от Вл. К. М.
Съдът кредитира експертното заключение, същото е изготвено от специалист
в областта, поради което липсват основания да бъде поставено под съмнение.
Възприетата фактическа обстановка намира своето потвърждение в събраните
в хода на производството гласни доказателства, събрани чрез разпита в
5

досъдебното производство на Ив. Д. Ст. /л.19-л.20/, В. Ст. Анг. /л.23-л.25/, Н.
Д. Кр. /л.27-л.28/, М. Л. Як. /л.30-л.31/, Т. Л. В. /л.34-л.35/, М. Д. Ц. /л.38-л.39/,
Т. Г. Жб. /л.55/, С. Д. М. /л.56. Свидетелите Ст., Анг., Кр., Як., В.и Ц. чрез
показанията си установяват своето участие в издаването на процесното
удостоверение, като всеки от тези свидетели е категоричен, че няма техен
подпис в удостоверението, както и че нямат спомен да са преглеждали такова
лице. Обстоятелства, свързани с приетото от съда от фактическа страна се
съдържат и в показанията на св.Жб. и М., като от тях се установява
отношението им към разследваното престъпление, като конкретно св.К. сочи,
че е извършвал проверка по случая и какво е констатирал. Св. М. от своя
страна при разпита си е разяснила реда за подаване на документи и как
установява самоличност, като същата е категорична че тя е приела
документите и се усъмнила в удостоверението.
Съдът кредитира, показанията на тези свидетели, като последователни,
логични и взаимно допълващи се.
В тази връзка съдът отчете, че за всички съществени факти, предмет на
доказване в настоящото производство тези свидетели дават подробни и
прецизни показания, които се отличават с житейска убедителност. За да
постави тези показания в основата на фактическите си констатации, съдът
съобрази и факта, че същите, преценени в съвкупност с писмените
доказателства, водят до категоричния извод, че именно подсъдимия е
представил процесните дкументи.
Приетото от съда от фактическа страна се подкрепя и от събраните
писмени доказателства, а именно копие на заявление за издаване на СУМПС
на български гражданин /л.9/, копие на английско СУМПС /л.10/, копие на
медицинско удостоверение /л.26/, справки от сектор „Пътна полиция“ ОД
МВР Благоевград /л.38, л.54-л.58; л.59-л.64/, копие на решение № 1116-р-
2947/04.05.2022г. /л.52-л.53/. протокол № 151/27.10.2022г. /л.6-л.14/,
удостоверение №64/08.02.2022г. – оригинал /л.15/, копие на заявление за
издаване на СУМПС на български гражданин №3638/04.04.2022г./л.16/,
справки от РЗОК /л.78-л.81/, заключението по изготвената експертиза.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като
съобрази събраният доказателствен материал, разгледа и анализира
доказателствата, поотделно и в тяхната взаимна връзка, съдът намира, че се
доказа по безспорен и категоричен начин, че М. е осъществил от обективна и
субективна страна процесното инкриминирано деяние по чл. 316, вр.чл.309,
ал.1 от НК .
От обективна страна е необходимо да се изследва съдържанието на
изпълнителното деяние на престъплението по чл.316 от НК. Както се приема
в теорията ползването на документ по смисъла на чл.316 от НК, се
припокрива със съдържанието на втория акт от изпълнителното деяние по
чл.309 от НК, а именно – употребата на престъпно създадения частен
документ. Следователно документът следва да е ползван пред съответното
6

лице за да се докаже определен факт, с правно значение. В случая
ползването е осъществено пред С. М. – в качеството й на системен оператор в
ОД на МВР – Благоевград. На следващо място следва да бъде установено, че
документът е неистински. По делото бяха събрани категорични доказателства
както писмени, така и гласни, включително показанията на Ив. Д. Ст. , В. Ст.
Анг. , Н. Д. Кр., М. Л. Як. , Т. Л. В., М. Д. Ц., от които се установява, че
инкриминирания документ е неистински, тъй като не представляват
конкретно писмено изявление с правно значение на обозначения в него
издател, в тази насока е и заключението по изготвената и прието по делото
експертиза.
За да е осъществен състава на престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1
от НК от субективна страна се изисква деецът да съзнава, че се ползва от
неистински частен документ. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.6 от НК
неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително
го е съставило. В конкретния случай според съда в хода на развилото се
производство се установи по безспорен начин, че инкриминирания документ
е неистински. Именно за него, заключението на експертиза е установила, че е
неистински. В настоящия случай Удостоверението за здравословно състояние
на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство, представено от М. е „частен“ документ, тъй като
съгласно съдебната практика „частен“ документ е този, който е съставен от
недлъжностно лице лично или като представител на друго частно лице, както
и когато е съставен от длъжностно лице не в кръга на службата му или от
представител на обществеността извън кръга на възложените му функции. В
случая удостоверението не е издавано от посочените доктори. а и лицата,
изпълняващи лекарска професия, без да заемат управителни или ръководни
функции в дадено учреждение, не попадат под нито една от категориите,
визирани в дефиницията за официален документ.
На изявленията в документа, относно физическия му статус е придаден
вид, че изхождат от Ив. Д. Ст. , В. Ст. Анг. , Н. Д. Кр., М. Л. Як. , Т. Л. В., М.
Д. Ц., което видно от възприетата по-горе фактическа обстановка и събраните
доказателства – никога не са преглеждали това лице, както и не са
подписвани от тях. В тази насока са показанията на посочените свидетели,
както и предоставените справки от РЗОК /л.78-л.81.
Действията на подсъдимия по представяне на този документи на 04.04.2022г..
пред С. М., в качеството й на системен оператор в ОД на МВР - Благоевград,
установяват ползването на неистински частен документ, което се подкрепя от
събраните писмени доказателства, показанията на св.М. и св.Жб., както и
приложеното по делото и приобщено като доказателство заявление.
Фактическият състав на престъплението изисква субект на същото да бъде
само лице, което не е участвало по никакъв начин в престъпното съставяне на
опорочения документ. От събраните доказателства се установява, че
обвиняемия не е участвал в съставянето на документа. Престъплението е
7

довършено, тъй като с представянето на документа на лицето, на което се
представя е настъпил неговият престъпен резултат.
Видно от събраните в хода на делото доказателства подсъдимият се е ползвал
от неистинско Удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат
за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на което е
придаден вид, че на който е придаден вид, че е издадено от д-р Ив. Д. Ст., д-р
В. Ст. Анг., д-р Н. Д. Кр., д-р М. Л. Як., д-р Т. Л. В., д-р М. Д. Ц., като на
подсъдимия не са извършвани съответните медицински прегледи, отразени в
самото удостоверение. Обстоятелството че М. се е снабдил с удостоверение
без да се яви на преглед се установява от показанията на д-р Ив. Д. Ст., д-р В.
Ст. Анг., д-р Н. Д. Кр., д-р М. Л. Як., д-р Т. Л. В., д-р М. Д. Ц., както и
предоставената справка от РЗОК. Още повече в конкретния случай
посредством експертното заключение се установява, че подписите не са
положени от посочените лекари.
Предвид изложеното според настоящия състав по делото бе безспорно
установено извършването на престъплението от обективна страна, както и
авторството на подсъдимия, а именно това, че на 04.04.2022г., в
гр.Благоевград, в сградата на сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Благоевград,
находяща се в гр.Благоевград, бул.”Димитър Солунски” № 83, пред С. Д. М.
– системен оператор в ОД МВР Благоевград, съзнателно се е ползвал от
неистински частен документ – Удостоверение за здравословно състояние на
водач/ кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС
амб.№64/08.02.2022г., на който е придаден вид, че е издадено от д-р Ив. Д.
Ст., д-р В. Ст. Анг., д-р Н. Д. Кр., д-р М. Л. Як., д-р Т. Л. В., д-р М. Д. Ц., като
от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
От субективна страна деянието е осъществено виновно, при наличието на
пряк умисъл - М. е съзнавал, че се ползва от неистински частен документ, а
също и че това е забранено. В интелектуално отношение той е имал ясна
представа за естеството на извършеното /общественоопасния характер на
деянието и неговите последици/, като от волева страна, М. е искал
настъпването на тези последици. Последното се обективира именно чрез
действията му по използването на документа. В тази връзка следва да се
отбележи, че обвиняемия е съзнавал, че не се води в пациентската листа на д-
р Анг., както и че той не е общопрактикуващ лекар, че не е преминал през
клиничен преглед, при съответните специалисти, че медицинското му
удостоверение е неистинско. В тази връзка следва да се отбележи, че М. не се
снабдява за първи път с медицинско удостоверение с оглед СУМПС и е знаел,
че се посещават различни кабинети. Обвиняемият е бил запознат с реда и
процедурата за издаване на СУМПС и изискуемото в тази връзка
удостоверение за физическа годност, още повече, че свидетелството е
следвало да се поднови. От друга страна самото съдържание на
медицинското удостоверение води до извода, че следва да се извърши
преглед. Според настоящия състав същия е съзнавал , че представеното от
него удостоверение е неистинско, въпреки това се е ползвал от него, за да се
8

снабди с СУМПС. Установи се, че М. не е посещавал кабинетите на
посочените лекари, както и не е преглеждан от тях, което съдът приема с
оглед събраните гласни доказателства и въпреки това се е ползвал от
съответното медицинско.
В случая за пълнота следва да бъде посочено, че деянието не може да бъде
преквалифицирано по чл.316, вр.ч.309, ал.5 от НК, поради това, че
настоящия случай не може да бъде квалифициран като маловажен. Според
ПВС № 3-82 при преценката за наличие на маловажен случай на документно
престъпление следва да се имат предвид обстоятелствата, при които е
съставен или преправен документът, целта на подправката, характерът на
обществените отношения, които са застрашени от невярното документиране
или подправката, дали документът е употребен, или ако не е употребен, по
какви причини деецът не е сторил това, значимостта на засегнатите права и
отношения от престъплението, дали се касае до едно деяние или за две или
повече деяния, представляващи продължавано престъпление, данните за
личността на дееца, отношението му към извършеното деяние и др. В
конкретния случай не са обективирани обстоятелства, които да определят, че
деянието на обвиняемия е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от този род. Използването
на неистински частен документ е целяло издаване на СУМПС. Документа е
представени пред орган на изпълнителната власт, на който са възложени
съответни функции с нормативни актове. Целта е била да се въведе в
заблуждение служителя в сектор "ПП". Тези обстоятелства изключват
възможността за третиране на деянието на подсъдимия като маловажен
случай на документно престъпление.
От друга страна, всички характеристични данни за обвиняемия, очертаващи
го като една положителна личност, в контекста на целия комплекс от
обсъдените до тук релевантни фактически обстоятелства не са достатъчни
сами по себе си да обосноват, че се касае за маловажен случай. В случая,
обществените отношения, обект на защита по Глава девета, озаглавена
"Документни престъпления", се оказват засегнати в значителна степен, още
повече както се посочи той е подновявал СУМПС. При преценката си в тази
насока съдът взе предвид и това, че ползвайки се от неистинското
удостоверение за снабдяване със СУМПС, което е предпоставка за
управление на МПС и с ясното съзнание, че не е преминал съответните
прегледи съдът намира, че се засягат и други обществени отношения,
свързани със сигурността на участниците в пътното движение, още повече
като се вземе предвид статистиката в страна за ПТП. Ето защо съдът прие, че
не са налице предпоставките за преквалификация по чл.316, вр. чл.309, ал.5
от НК, а още по-малко да бъде прието, че в случая са налице предпоставките
на чл.9, ал.2 от НК.
След като прие, че обвиняемият е извършил деянието, за което е
привлечен към наказателна отговорност, съдът в настоящия състав намира, че
същия следва да бъде освободен от наказателна отговорност поради
9

наличието на всички предпоставки за това.
При преценката си за освобождаване на М. от наказателна
отговорност с налагането му на административно наказание съдът намира, че
са налице всичките законоустановени и кумулативно необходими от закона
предпоставки на чл. 78а от НК, за това престъпление се предвижда налагане
на наказание “лишаване от свобода” до две години, видно от свидетелството
за съдимост обвиняемият не е осъждан за престъпления от общ характер и не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, както и
от престъплението не са настъпили имуществени вреди. Освен това същото
не е включено и в диапазона на разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК. Ето защо
обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и на
същия бъде наложено административно наказание глоба.
При определяне на административното наказание за извършеното от
обвиняемия престъпление в конкретният случай, съдът отчете, като
смекчаващи вината на дееца обстоятелства, изразеното съжаление, оказаното
съдействие в хода на разследването, както и липсата на доказателства за
други криминални прояви. Освен това съдът съобрази и материалното
положение на обвиняемия,като счете, че наказанието “глоба”, предвидено в
чл. 78а от НК следва да бъде в минимален размер 1000 /хиляда/ лева,
постановено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и при
липса на отежняващи такива. В конкретния случай макар и с чисто съдебно
минало, същото не може да бъде отчитано като допълнително смекчаващо
обстоятелство, доколкото е предпоставка за приложението на чл.78а НК и по
аргумент от чл.56 от НК не може да се отчита и като смекчаващо
отговорността на дееца.Съдът намира, че така наложеното наказание и в този
размер ще окаже възпитателно и възпиращо го от криминални прояви
въздействие и ще допринесе за неговото поправяне, дисциплиниране и
интегриране в обществото. В случая следва да бъде посочено, че е
неприложима разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, доколкото с тази
разпоредба е предвидено, че когато за престъплението е предвидено само
наказание глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното
наказание не може да надвишава размера на тази глоба. Очевидно, идеята на
законодателя е била е да ограничи размера на наказанието, което може да
бъде наложено на дееца, изравнявайки максималните санкции-
административната по чл. 78а и наказателната, посочена в съответния текст
на Особената част на НК, когато последната предвижда като най-тежка
санкция именно глобата. В конкретния случай за престъплението, за което М.
бе признат за виновен законодателят е предвидил наказание „лишаване от
свобода”, поради което и не може да бъде прието, че може да се определи
глоба под 1000 лв. Като за пълнота следва да бъде посочено, че дори и в
хипотеза при която би намерила приложение посочената разпоредба и в
особената част на НК е предвидена долна граница на наказанието глоба в
размер под 1000 лв., то съдът при приложението на чл. 78а НК не може да
определи размер на административното наказание под установения в ал. 1 на
10

същия член размер. Освобождаването от наказателна отговорност е винаги
по-благоприятно за дееца, като при прилагането на този текст установените
граници на наказанието са императивни. Тяхното изменение следва да бъде
изрично въведено, както е в хипотезата на чл. 78а, ал. 5 НК. След като липсва
изрично правило за изменение на минималния размер на санкцията по чл. 78а
НК, то за такъв размер винаги трябва да се взема размерът от 1000 лв. Не
може да се приеме, че това би утежнило положението на дееца, когато
разпоредбата на Особената част предвижда по-нисък минимум на глобата,
доколкото както бе посочено, независимо от тежестта си, административното
наказание по чл. 78а НК е винаги по-благоприятен резултат от осъждането.
Съдът по аргумента на чл. 301, ал.1, т.12 от НПК възложи на обвиняемия да
заплати да заплати по сметка на ОД МВР Благоевград разноски по делото в
размер на 240.79 лева, както и по сметка на Районен съд Благоевград 5 лв.,
представляващи държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

11

Номер на акта:	114
Дата:	27 февруари 2023 г. (в сила от 15 март 2023 г.)
Съдия:	Кристина Евгениева Панкова

Дело:	20231210200200
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	3 февруари 2023 г.

Решение по дело №200/2023 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите