Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 17.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и втори февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 10298 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № I-31 от 25.04.2018 г., постановено по гр. д. № 61060/2016
г. по описа на СРС, I ГО, 31 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.И.Б. искове за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД, сумата от 588, 89 лв. - главница, представляваща вземане за неоснователно обогатяване с цена за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.12.2014 г. – м.04.2015
г. в имот с адрес гр. София, ул. „*******, магазин № 1, код на платеца №
Т403547, сумата от 43, 25 лв. главница
за дялово разпределение през периода м.12.2014 г. – м.04.2015 г., ведно със
законна лихва върху главниците за периода от 22.06.2016 г. до изплащане на
вземането, и на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 56, 05 лв. мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 31.01.2015 г. – 25.02.2016 г. и
сумата от 6, 47 лв. мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2015 г. – 25.02.2016
г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена на 30.06.2016 г. по ч.гр.д. № 33637/2016 г., СРС, 31 състав.
Решението е постановено при участието
на трето лице – помагач „Т.“ ООД.
Срещу така постановеното съдебно решение е
депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която го обжалва изцяло. Счита,
че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон. Излага съображения, че неправилно решаващия съд е приел, че
искът по чл.59 ЗЗД не е доказан по основание, тъй като имотът се ползвал не
като магазин, а като склад. По делото не е спорно, че ответницата е собственик
на процесния имот – магазин № 1, за който при жалбоподателя е била открита
партида с аб. № Т403547. Не се спори между страните също така, че за исковия
период писмен договор не е бил сключен. Ирелевантно е за какво конкретно е бил
използван имотът – за магазин, за склад, за офис, за обитаване или е бил
празен, тъй като в правомощията на собственика му е да го ползва, както намери
за добре. Дори имотът да е бил използван като склад, то ответницата пак щеше да
има качеството стопански потребител. Неправилен е и изводът на съда, че
вземането не е било доказано по размер, доколкото по делото е била допусната и
изслушана съдебно - техническа експертиза, от заключението на която размерът на
задължението се установява. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо
него да постанови друго, с което да уважи предявените искове, като му присъди
сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ответницата Н.И.Б., с който я оспорва. Твърди, че не е в договорни
правоотношения с „Т.С.“ ЕАД, като за исковия период имотът не е бил ползван – не
е отдаван под наем, нито е ползван от нея или от някой друг като търговски или
стопански обект. В него има само някои лични вещи. Счита, че самата
архитектурна характеристика на обекта като магазин не е основание да се
начислява топлинна енергия като за стопански обект. Представеният по делото
писмен договор касае друг имот – магазин № 2. Моли съда да остави въззивната
жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Третото лице –
помагач на ищеца – „Т.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове
съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с
чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е собственик на топлоснабден имот: магазин
1, находящ се в гр. София, ул. „*******, код на платеца Т403547. Ответницата не
е предприела необходимите действия като собственик на топлоснабден имот за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Същата
обаче е ползвала топлинна енергия, предоставяна от ищеца, за стопански нужди,
но не е заплащала нейната стойност. Така ответницата се е обогатила за сметка
на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 694, 66 лв., от която:
сумата 588, 89 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода м.12.2014 г. - м.04.2015 г., сумата 56, 05 лв. - мораторна
лихва върху нея за периода 31.01.2015 г. – 25.02.2016 г., сумата 43, 25 лв. - главница,
представляваща цената на услугата дялово разпределение и сумата 6, 47 лв. - мораторна
лихва върху нея. Във връзка с посочените вземания е постановена заповед за
изпълнение на парично задължение по заявление вх. № 3039827. В рамките на
законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение срещу постановената
заповед.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответницата Н.И.Б.
оспорва предявените искове. Твърди, че е собственик на имота, който е топлоснабден,
както и че за исковия период същият не е бил ползван като магазин или за
търговска дейност и няма такава регистрация в общината.
В проведеното на 04.12.2017 г. открито съдебно заседание пред СРС
ответницата е заявила, че имотът е малък магазин, който не е бил използван като
стопански обект, а като склад. Не е подписван писмен договор с ищеца, като на
02.12.2017 г. е извършила плащане в
размер на 66, 57 лв.
На 22.06.2016
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление вх. № 3039827 за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.И.Б. за сумата от 632, 14 лв. – главница,
както и 62, 52 лв. – лихва за забава за периода 31.01.2015 г. – 15.02.2016 г. В
т.12 от заявлението е пояснено, че дължимите суми са за доставена, но
неизплатена топлинна енергия за периода м.12.2014 г. – м.04.2015 г. за
топлоснабден имот с адрес: гр.
София, ул. „*******, магазин № 1, код на платеца № Т403547. Дължимите суми са, както следва: за доставена и незаплатена топлинна
енергия – 588, 89 лв. - главница и 56, 05 лв. - лихва, както и за дялово
разпределение – 43, 25 лв. - главница и 6, 47 лв. - лихва. Твърди, че соченият
длъжник се е обогатил без основание за сметка на заявителя, поради което е
длъжен да върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
Съдът е
постановил исканата заповед с разпореждане от 30.06.2016 г., като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 325 лв.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което е заявил, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
В срока по
чл.415, ал.1 ГПК в приложимата към
момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
Ответницата
не оспорва, че е собственик на процесния имот. Това обстоятелство се установява
и от представения нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу
задължение за построяване № 67, том V, рег. № 8377, дело № 734 от
12.09.2005 г., по силата на който И.Н.М.и М.Н.М.са учредили в полза на дъщеря
си Н.И.Б. право на строеж за
магазин № 1, находящ се на партерния етаж в жилищната сграда, която ще бъде
построена в гр. София, район „Красно село“, ул. „Кратово“, състоящ се от:
търговска зала и сервизно помещение, със застроена площ от 30, 08 кв.м., при
съседи: улица, магазин № 2, гараж № 3-4, асансьор, стълбище и помещение за
ел.табло, заедно с прилежащите ид. ч. от общите части на сградата.
Със заявление от 20.03.2008 г. Н.И.Б. е изразила воля за сключване на
договор съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Т.С.“ ЕАД *** за топлоснабдявания имот с адрес: ул. „*******, магазин
№ 1, с пълен отопляем обем от 81 м3, аб. № 403547.
Представен
е договор № 4861-403547 от 20.03.2008 г. при общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД *** по чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ,
сключен между „Т.С.“ ЕАД в качеството на продаващ и Н.И.Б. в качеството на купувач, по силата на
който продавачът продава топлинна енергия с топлоносител гореща вода на
купувача за топлоснабдения имот с адрес гр. София, ул. „*******, магазин № 1, а
купувачът я заплаща по еднокомпонентна цена, определена по предвидения в ЗЕ
ред. Договорът е сключен за срок от 5 години, който е изтекъл на 20.03.2013 г.
Представено
е писмо рег. индекс П 01/08.01.2016 г. от „Т.С.“ ЕАД до Н.И.Б., в което ищецът заявява, че съгласно чл.149,
ал.1, т.3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за небитови нужди от „Т.С.“ ЕАД се
извършва само въз основа на писмен договор и поради изтекъл срок на подписания
помежду им договор № 4861-403547 за магазин № 1 с код на платеца Т403547 и
4860-403548 за магазин № 2 с код на платежа Т403548 на адрес ул. „******* приложено,
изпраща формуляри за уреждане на търговските им отношения. Сочените като
приложения заявление и договори не са представени по делото, нито са ангажирани
доказателства ответникът да ги е подписал.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ ЕАД *** от 2008 г. и 2014 г., които не са относими към предмет
на спора, тъй като в случая се твърди топлинната енергия да е потребявана за
стопански, а не за битови нужди.
Пред СРС е ангажиран договор от
02.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.“ ООД – изпълнител,
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда
с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение
на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. С.Б.по изслушаната пред СРС съдебно -
техническата експертиза, която не е оспорена от страните, се установява, че
през исковия период процесният имот е бил топлоснабден, като технологичните
разходи на абонатната станция са приспадани от ежемесечните отчети на общия топломер.
Исковият период м.12.2014 г. – м.04.2015 г. се включва в пълния отчетен период
м.05.2014 г. – м.04.2015 г., за който фирмата за дялово разпределение е
изготвила една изравнителна сметка по отчет на топломер и водомер за топла
вода. Формулярът за отчетените стойности е подписан от титуляра на партидата.
Дяловото разпределение е извършено при спазване на действащата нормативна
уредба. По прогнозни стойности е фактурирана сумата от 636, 01 лв. и е налице
сума за възстановяване от изравняване в размер на 652, 35 лв. Общият топломер е
преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.
От
заключението на вещото лице М.В.по изслушаната пред СРС съдебно - счетоводната
експертиза, неоспорена от страните, се установява, че няма данни за извършени
плащания, касаещи процесната сума. За периода м.05.2013 г. – м.04.2015 г., част
от който обаче е извън процесния, е фактурирана по прогнозни стойности сумата
от 800, 87 лв. Ищецът е осчетоводил две изравнителни сметки: за периода м.05.2013
г. – м.04.2014 г., който съдът констатира, че е извън исковия, както и за
периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г., част от който е извън исковия. Общият им размер
възлиза на сумата от 282, 38 лв., която е за възстановяване. От изравнителни
сметки за възстановяване на абоната съобразно месеците на осчетоводяване са
приспадани/служебно прихващани изравнителни сметки за възстановяване в размер
на 823, 93 лв. с изравнителни сметки за доплащане в размер на 541, 55 лв.,
сметки за м.03-м.04.2014 г. 10, 90 лв. и лихви върху тях, както и лихви върху
изравнителните сметки за доплащане общо в размер на 59, 50 лв., остатъкът за
връщане от 211, 98 лв. е отразен в намаление на сумата за процесния период
м.12.2014 г. – м.04.2015 г. Неплатените суми за топлинна енергия са в размер на
588, 89 лв., а за дялово разпределение – в размер на 43, 25 лв. или общо
главницата възлиза на сумата от 632, 14 лв. Лихвата от датата на изпадане в
забава – 01.02.2015 г. до 25.02.2016 г. възлиза на 62, 52 лв., от която: 56, 05
лв. – върху главницата за стойността на топлинната енергия и 6, 47 лв. върху
главницата за дялово разпределение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в
рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи
със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират
със Закона за енергетиката.
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за
стопански нужди.
Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди всяко физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от
ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през
исковия период, определя като „небитов клиент“ клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
Страните не спорят, а и от представения нотариален акт за учредяване на
право на строеж срещу задължение за построяване № 67, том V, рег. № 8377, дело № 734 от 12.09.2005 г. безспорно
се установява, че ответницата е собственик на процесния имот, както и че същият
е предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди,
доколкото представлява магазин № 1, с адрес: гр. София, ул. „*******. Ето защо,
топлоснабдяването му следва да се извършва при условията на чл.149, ал.1, т.3
ЗЕ – писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и
клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
Между страните е сключен писмен договор № 4861-403547 от 20.03.2008 г. при
общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД ***
по чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, представен по делото. Неоснователно се явява
възражението на ответницата, направено с отговора на въззивната жалба, че
договорът касае друг имот, доколкото в същия е посочен процесния магазин № 1.
Същевременно срокът на този договор е изтекъл на 20.03.2013., т. е. преди
началото на заявения в настоящото производство исков период. С изтичане на
уговорения срок е отпаднала облигационната връзка между страните.
В производството не се спори, че писмен договор между главните страни по
делото за процесния период м.12.2014 г. – м.04.2015 г. не е изрично подписван и
облигационно правоотношение между страните за исковия период не е съществувало.
Както в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата
молба ищецът обосновава задължението на ответника с неоснователното обогатяване
на последния с доставената му и използвана от него топлинна енергия, доколкото за
исковия период страните не са подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че
като собственик на имота ответникът е ползвал топлинна енергия, доставена от
ищцовото дружество, без да я заплаща, поради което е налице неоснователно
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като имущественото разместване е
осъществено при липса на валидно правно основание за това.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари.
Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване
на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той
иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води
до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество,
без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията,
дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК).
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за
доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот.
От заключението на съдебно - техническата експертиза по делото обаче се
установи, че за исковия период е налице сума за възстановяване от изравнителни
сметки в размер, надвишаващ стойността на прогнозно начислената и фактурирана
от страна на ищеца топлинна енергия.
Не следва да се кредитира заключението на изслушаната съдебно -счетоводната
експертиза по делото, тъй като при определяне размера на задължението са взети
предвид суми, които са извън исковия период.
По изложените съображения съдът намира, че по делото не се установява
ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца с доставената от последния топлинна
енергия до собствения му топлоснабден имот.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и
претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер.
Във въззивната жалба не са изложени оплаквания относно претенцията за
стойността на дяловото разпределение и мораторната лихва върху нея, поради
което този въпрос е извън предмета на въззивния контрол, съгласно нормата на чл.269 ГПК, поради което не следва да се обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на иска с
правна квалификация чл.59 ЗЗД съвпадат, обжалваното решение следва да се
потвърди.
По разноските
по производството:
Ответницата по жалбата не претендира разноски по делото, поради което такива
не следва да й се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № I-31 от 25.04.2018 г., постановено по гр.д. № 61060/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 31
състав.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.“ ООД, ЕИК *******,
с адрес ***, ж. к. „Люлин“, ул. „*******.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.