Решение по дело №215/2022 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 103
Дата: 7 декември 2022 г.
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20223520200215
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. П., 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200215 по описа за 2022 година

Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по
жалба на А. Р. Н. от гр.П., чрез пълномощник адв.П. К. Р. от АК-В., против НП № *** г.
издадено от Началника на РУ П. към ОДМВР Т., с което са му наложени административни
наказания в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/, лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, отнемане на 12 к.т. , както и глоба в размер на 20 лв.
за това, че „на 23.05.2022 г., около 19.30 ч., в гр.П., ул.“***, управлява и паркира л.а.“***“ с
рег.№ **-собственост на Д.П.Д. от гр.С като извършва следните нарушения: 1.управлява
МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност – 16.12.2019 г. и 2.водачът отказва да му
бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, както и не
изпълни предписание за медицинско изследване за концентрация на алкохол в кръвта му“ -
нарушения по чл.174, ал.3, пр.1 и по чл.150а,ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва извършването на нарушенията по ЗДвП, като се сочи, че при
ангажиране отговорността на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон. Твърди, че тъй като е бил задържан по реда на ЗМВР,
обективно е бил възпрепятстван да даде кръв в изпълнение на предоставеното му
задължително предписание, поради което моли издаденото НП да бъде отменено. В с.з.
жалбоподателят, редовно призован, не се явява не се представлява.
Ответника по жалбата, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител, не
взема становище по жалбата.
Районна прокуратура Т., уведомена съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпраща
представител в с.з.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима. Жалбоподателят А. Р. Н. бил правоспособен водач на МПС по смисъла на
чл.150 от ЗДвП, с придобити през 1997 г. категории „В” и „АМ”, като до извършване на
настоящото нарушение бил санкциониран неколкоратно за различни по вид други
нарушения на ЗДвП /справка за нарушител л.11-л.12/.
На 23.05.2022 г. около 19.30 ч. на ул.“*** в гр.П., полицейските служители М. М. и
Б. Г. спрели за проверка л.а. „***“ с рег.№ **. При проверката се установило, че
автомобилът се управлява от лицето А. Р. Н., чието СУМПС било изтекло на 16.12. 2019 г.
Полицай М. предложил на Н. да го провери за употреба на алкохол с техническо средство
или да даде кръв за химическо изследване. При спазване на нормативните изисквания, на
водача бил издаден и талон за медицинско изследване № 073338 /приложен л.9/, в който
било отразено, че „лицето отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство и вземане на кръвна проба“. Била му дадена възможност да се яви до
45 минути в ФЦСМП в гр.П., считано от 19.30 ч. на 23.05.2022 г. Талонът за изследване бил
предявен на Н., който отказал да го подпише, като отказът му бил удостоверен чрез св.И.П..
По-късно същият ден била наложена и ПАМ № ** с основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП
/приложена л.10/, с която му било временно отнето СУМПС до решаване на отговорността,
но не за повече от 18 месеца, като няма данни тази заповед да е била обжалвана в 14-дневен
срок пред Административен съд Т., както и няма данни Н. да е бил задържан за срок до 24
часа по реда на ЗМВР, за което претендира в жалбата /виж и писмо от РУ П., л.23/. При
тези обстоятелства, на Н. бил съставен АУАН серия GA № *** /приложен л.6/ за
нарушенията чл.174,ал.3 и чл.150а,ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който
се запознал с него и отказал да го подпише, като отказът му бил удостоверен по реда на
чл.43,ал.2 от ЗАНН отново чрез подписа на св.И.П.. В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не
депозирал допълнително писмено възражение по акта, след което било издадено и
атакуваното в настоящия процес НП № *** г. от Началник на РУ П.. Видно от приложената
докладна записка /л.8/, на И.И. – ПИ от РУ П. е било възложено връчването на издаденото
НП, като И. е посетил три пъти единствения известен адрес на жалбоподателя в гр.П., като и
при трите посещения се е чувал шум от стъпки и човешко присъствие, но никой не е
отворил вратата. Всъщност реално не е било извършено връчване на НП, но доколкото
нарушителят е депозирал жалба срещу него и е организирал своята защита, съдът намира, че
НП не е влязло в сила и настоящата жалба срещу него е подадена в срока по чл.59,ал.2 от
ЗАНН.
Тази фактическата обстановка съдът установи от приложените и приобщени към
делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът намери, че обективната
истина по делото може да бъде разкрита и без непосредственото изслушване на
актосъставителя и свидетеля по акта /които са депозирали молби сочещи уважителни
причини за неявяване в с.з./, поради което ги заличи от списъка за призоваване.
2
При така установената фактическа обстановка и направеният детайлен анализ на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства, от правна страна съдът намира, че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност
за извършеното нарушение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно
наказание.
Съгласно чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП„водач на МПС…, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство… за срок от две години и глоба 2 000 лв.“. В конкретният случай е
налице пълно съответствие между фактическата обстановка установена в хода на съдебното
дирене и правната квалификация на нарушението, дадена от административно наказващия
орган в издаденото НП. Нарушението по чл.174,ал.3 от ЗДвП е свързано формален ОТКАЗ
на водача да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство и/или медицинско
изследване, и „пияното състояние” не е елемент от състава на визираното нарушение.
Законодателят не изисква “при пияно състояние да е налице причинна връзка между това
състояние и допуснатите нарушения на правилата за движение” /т.4, б.”в” ППВС №1/
1983 г./. По несъмнен начин в съдебното производство се установи, че е жалбоподателят Н.
е нарушил разпоредбата на чл.174,ал.3,пр.1 ЗДвП, като е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, респ. отказал е и да
му бъде взета кръв за химическо изследване в филиала на ЦСМП гр.П., въпреки
предоставената му за това обективна възможност. От субективна страна нарушението е
извършено виновно, под формата пряк умисъл, като нарушителя е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че е бил длъжен да даде съгласие да му
бъде извършена подобна проверка, но въпреки това е отказал да го направи, като е целял
осуетяването и избягването й, поради реална възможност да бъде санкциониран за употреба
на алкохол.
Поради гореизложеното, съдът намери, че издаденото НП е правилно и наложените
кумулативни санкции по чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП следва да бъдат изцяло потвърдени, като
само в допълнение следва да се отбележи, че двете санкции се налагат винаги заедно при
констатиране на подобно нарушение и административнонаказващият орган няма право на
преценка, а е длъжен да ги приложи в съвкупност. При съпоставка на ЗДвП и НП е видно, че
при установяване на всички елементи от хипотезата на правната норма, в условията на
обвързана компетентност, наказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27
3
от ЗАНН, като правилно е наложил посочените наказания в законоустановеният им
фиксиран размер – глоба и лишаване от право да управлява МПС. По отношение отнетите
12 контролни точки – отнемането на контролни точки по реда на Наредба Із-2539 на МВР не
представлява нито наказание, нито принудителна административна мярка, т.е. не се явява
санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване и респективно отмяна.
При безспорно установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано по
несъмнен начин и извършването на нарушение по чл.150а,ал.1 от ЗДвП, за което е била
наложена глоба в размер на 20 лв. по реда на чл.185 от ЗДвП, доколкото от приложената
справка за нарушител /л.11/ е видно, че издаденото на Н. СУМПС № *** е било валидно до
16.12.2019 г. и към датата на извършената проверка – 23.05.2022 г. неговият срок за
валидност е бил изтекъл. В случая Н. не е бил изгубил своята правоспособност, поради
което и правилно наложеното наказание не е било определено по реда на чл.177,ал.1,т.2,пр.1
от ЗДвП, а е приложена по значително по-леката фиксирана като размер санкция по чл.185
от ЗДвП, която също следва да бъде потвърдена.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № *** г. издадено от Началник на РУ П. към ОДМВР Т., РУ
П., с което на А. Р. Н. от гр.П., обл.Т., ул.“****, ЕГН-**********,действащ чрез
пълномощник адв.П. К. Р. вписан в АК-В., със съдебен адрес гр.В., ул.“****, за нарушения
по чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП и по чл.150а,ал.1 от ЗДвП са наложени съответно: ГЛОБА в
размер на 2 000 /две хиляди лева/; ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок
от 24 /двадесет и четири/ месеца и са отнети 12 к.т.; и ГЛОБА в размер на 20 лв. /двадесет
лева/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4