Р Е Ш Е Н И
Е
№ 292 22.02.2018 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Мирослава Енчева
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 1622/2017г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по исковата
молба на П.К.Н., ЕГН ********** *** против ”Медийна Група Бургас Нова“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано
от И.И.Т. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 лева,
представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, изразяващи се
в унизяване на честта, опозоряване, обида, потъпкване на достойнството,
смущение, нервност, стрес, в резултат на разпространени от ответника, чрез
сайта му www.e-burgas.com и публикувана в него статия на
08.03.2012 г. със заглавие „Пуснаха под домашен арест биячите от Джубокс“,
позорящи, унизителни и преписващи престъпление твърдения, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.03.2012г. до окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че ответникът е публикувал горната статия, която станала достояние на
множество лица, още била достъпна на електронната страница и която му преписвала
позорящи, унизителни твърдения и извършването на престъпление, за което била
налице влязла в сила оправдателна присъда, а именно, че е нанесъл побой и смлял
от бой охранител в заведение „Джубокс“, при който последният получил телесна
повреда. Освен това счита, че думата “бияч“ в заглавието е обидна и унизява
достойнството му. В резултат на прочитането на статията, ищецът претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в унизяване на честта, опозоряване и
потъпкване на достойнството му, смущение, нервност и стрес поради изнасяне на
невярна информация и преписване на престъпление, както и поради това, че е
наречен “бияч“, с което било накърнено и доброто му име и авторитет, загубил
вяра в справедливостта и прекъснал обучението си по „право“. Ето защо счита, че
за понесените неимуществени вреди му се полага обезщетение в размер на 20000
лева. Моли искът да бъде уважен.
Правното
основание на иска е чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
В
законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
иска. Признава за наличието на публикация на процесната статия, като материалът
е бил изготвен от работещ в дружеството репортер. Заявява, че съдържанието на
материала е основано на данни на прессъобщение на ОД на МВР и на пресцентъра на
ОС-Бургас. Материалът е съобразен и със съдържанието на приложените към делото
материали по досъдебното производство, а именно твърдяните от обвинението факти
в искането за налагане на мярка за неотклонение, включително и в постановленията
за повдигане на обвинение. Ответникът оспорва изцяло по основание и размер
предявения иск. Оспорва факта на деликта, на причинно-следствената връзка между
вредите и публикацията, както и размера и вида на вредите. Съдържанието на
статията отговаря на действителността относно повдигнатото обвинение срещу Н..
Към датата на публикацията от значение е само твърдението на държавното
обвинение, според което фактите по статията са настъпили. Думата “биячите“ в
заглавието, както и изразът “смляха от бой“ са в множествено число и не визират
личността на ищеца. Ищецът не може да претендира увреждане на майка си, която е
отделен субект. Той освен това търси обезвреда от много електронни издания и
следва да конкретизира от точно кой материал в каква степен се е притеснил.
Ответникът оспорва факта на всички изброени вреди, като заявява, че ищецът е
млад човек, социално ангажиран, с прояви обаче на изнервеност, избухливост и
склонност към конфронтация. Обидата се свързва с наличието на собствена себеоценка,
а ищецът няма точна преценка за личността си. Ответникът предявява и възражение
за изтекла давност по отношение на иска за изтекли лихви. Моли се искът да се
отхвърли.
Не е спорно по делото, че в сайта e-burgas.com на 08.03.2012г. е публикувана статия под заглавие “Пуснаха под домашен арест биячите от
“Джубокс“. Статията съдържа следния текст: “Тримата арестувани за побой на охранителят в “Джубокс“ З.С. бяха
пуснати под домашен арест. Днес в Районен съд Бургас се гледа мярката за
неотклонение на П.Н., М.К. и А.Н.. И тримата пледираха, че няма да се укрият и
настояха да бъдат пуснати по домовете си. Най-сърцераздирателна бе историята на
26-годишния П.Н., известен в крими средите с прозвище. Той както сам сподели се
оказва студент по право, при това много загрижен син за майка си. П., определян
за подстрекател на побоя едва не се разплака пред съда в обяснението си, че
трябвал да посещава лекциите, да се грижи за възрастната си майка, която без
него “не можела да се оправя“. Припомняме, че тримата смляха от бой З.С. от
фирма Ви Ти Ай на 12 февруари само заради това, че им направил забележка за
неприлично поведение.“ Ответникът не оспорва съществуването и авторството
на статията.
Безспорно е също между страните, че на 08.03.2012г. Н. е бил поставен
под домашен арест, след като му е повдигнато обвинение за нанасяне на побой.
Няколко дни по-късно, на 13.03.2012г. на ищеца е била наложена по-тежката мярка
за неотклонение, а именно “задържане под стража“ и е бил приведен в ареста. С
присъда № 1895/2012г. на БРС по НОХД № 1746/2012г., влязла в сила, П.Н. е признат за
невинен в това, че на 12.02.2012г. около 3.00 часа в гр.Бургас, дискотека “Джубокс“
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителна
дързост, както и е признат за невинен и че на същата дата и място, в съучастие
като съизвършители с М.Ж.К. и А.Н.Р., по хулигански подбуди, с особена
жестокост, причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето, неопасно
за живота, на длъжностното лице З.Л.С., при изпълнение на служебните му
задължения – охранител в дискотека, като на основание чл.304 НПК е оправдан по
повдигнатите обвинения.
По делото са събрани показанията на св.К., журналист, написал статията, който е обяснил при какви обстоятелства тя е била създадена, както и показанията на св.Н. и св.В., които са споделили за преживените от ищеца негативни емоции след като е прочел статията.
При горните факти и като съобрази закона, районният съд намира следното:
Искът е неоснователен. Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне общата деликтна отговорност по чл.45 ЗЗД,
следва да е налице сложен фактически състав, очертан в закона, който включва
следните елементи: деяние, противоправност, вина, причинна връзка и вреди. Само
при едновременното съществуване на тези елементи е оправдано да се ангажира
отговорността за непозволено увреждане. В случая се търси осъждането на собственика на сайта,
публикувал статията, в качеството му на възложител на работа на журналиста,
който я е написал. Отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и е
отговорност за чужди виновни действия. Тя настъпва, след
като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа
причини виновно вреди на пострадалия.
Безспорно
се установява, че написалият статията журналист по това време е работил при
ответника. Ето защо трябва да се изследва дали лицето, написало статията, е
действало противоправно и виновно.
Настоящият съдебен състав счита, че в процесния случай не
се доказва един от елементите на отговорността по чл.45, ал.1 ЗЗД –
противоправността на деянието. Ищецът търси обезвреда за причинени му морални
вреди от процесната
статия, в която е записано, че той е нанесъл побой и е “смлял от бой“ З.С., като счита, че тези твърдения са неверни,
позорящи и преписващи престъпление. Предвид на това, че в последствие е бил
оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото обвинение, не следвало в
процесната статия да се заявява като доказан факт, че той е извършител.
Районният съд не споделя така изразените от ищеца доводи. Данните по делото
сочат, че процесната статия е написана по повод съдебното заседание, на което е
било разгледано искането на прокуратурата ищецът и другите обвиняеми лица да
бъдат задържани под стража. В статията ясно е записано, че тримата арестувани
за побой са били пуснати под домашен арест, като в районния съд се е гледала
мярката им за неотклонение. Самото заглавие на статията също съобщава, че
лицата са пуснати под домашен арест. Наистина в текста е налице посоченият от
ищеца израз, а именно че “тримата смляха
от бой З.С.“, който израз тълкуван сам по себе си може да наведе на извод,
че със статията се съобщава за извършването на побоя като сигурен и доказан
факт. БРС обаче намира, че изразът следва да се възприема смислово в контекста
на цялото съдържание на статията. Именно останалото съдържание на статията сочи
недвусмислено, че на посочения ден се е гледала мярката за неотклонение на
ищеца и на другите обвинени за побоя. Изразите “пуснаха под домашен арест“ /в заглавието/, “арестувани за побой…..бяха пуснати под домашен арест“, “днес в Районен съд Бургас се гледа мярката
за неотклонение“ безспорно съобщават на читателите, че отразяваното събитие
касае заседанието, на което се е разглеждало искането на прокуратурата за
задържането на Н., като му е взета мярка за неотклонение домашен арест. Мярка
за неотклонение се взема на лице, спрямо което е повдигнато обвинение в
извършването на престъпление. Цялото съдържание на статията всъщност касае
именно разглеждането на мярката за неотклонение на обвиненото за побоя лице.
Изразът “смляха от бой“ действително
е цветист като съдът намира, че с него се цели постигането на по-голяма
експресивност. Такава журналистическа тактика е разпространена при писането на
статии и представянето на новини, като според съда това не е противоправно
действие, доколкото журналистът, написал статията, има правото на преценка как
да поднесе информацията и какви изразни средства да използва. Разбира се, това
право на преценка е в границите на чл.39, ал.2 от Конституцията, т.е. доколкото
не засяга права на други лица, но в случая БРС намира, че такова засягане не се
наблюдава. Явно е, че със статията се съобщава за гледане на мярката за
неотклонение на Н. от съда, използван е освен това изразът “арестувани за побой“,
който в контекста на цялата новина за вземането на мярка за неотклонение следва
да се тълкува в смисъл, че ищецът е обвинен за побоя. Това е цялостният смисъл
на статията, поради което съдът не намира, че журналистът, написвайки я, е
извършил клеветническо действие спрямо ищеца.
Със
статията всъщност е отразена актуална новина – разглеждането на мярката за
неотклонение на Н. и поставянето му под домашен арест, заедно с другите
обвиняеми. Разглеждането и произнасянето на съда по искането за налагане на
мярка е обективен и верен факт от действителността. Ето защо съобщаването му от
e-burgas не може да бъде клеветническо
действие.
Съдът
също така е на мнение, че статията достоверно е отразила и повдигнатото на Н.
обвинение. В тази връзка следва да се съобрази представеното по делото
прессъобщение до медиите, изпратено от Бургаската районна прокуратура, с дата
13.03.2012г. В него медиите са уведомени, че след внесен протест, Бургаският
окръжен съд на 13.03.2012г. е определил мярка за неотклонение “задържане под
стража“ на лицата П.К.Н., М.Ж.К. и А.Н.Р. Записано е в съобщението, че лицата
са привлечени като обвиняеми за това, че на 12.02.2012г. около 03.00 часа в
гр.Бургас в дискотека “Джубокс“ в съучастие като извършители по хулигански
подбуди, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници по тялото и крайниците и
удар с бутилка в областта на главата, причинили лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, на
длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения – охранител в
дискотеката-престъпление по чл.131, ал.1, т.2 и т.12 вр. чл.130, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 НК. БРС, като съобрази текста на прессъобщението, намира, че
описаното в статията кореспондира с него, като обвинението е обобщено и
препредадено от журналиста, но написаното е в рамките на обвинението. Както
беше казано, изразът “смляха от бой“
цели експресивност на статията, но не се отклонява от обвинението за побой,
повдигнато от прокуратурата.
Действително
статията в e-burgas е от 08.03.2012г., докато прессъобщението
е от 13.03.2012г., т.е. няколко дни по-късно. Ето защо статията не може да
почива точно на това прессъобщение. В тази връзка следва да се имат предвид
показанията на св.К., журналистът, написал процесната статия. Той е заявил
първоначално, че написаното е по прессъобщение на РП-Бургас и вероятно е
ползвал това прессъобщение, но предвид изминалото време не си спомня съвсем
точно. Добавил е, че не може да си спомни колко процента от статията е написана
по прессъобщението. От показанията му е видно също така, че случаят от “Джубокс“
се е отразявал от всички медии и е било новина за всички и именно това е бил
поводът статията да се публикува. Свидетелят е признал, че представители на
медията не са присъствали на мярката за неотклонение и са се ориентирали какво
диктуват водещите медии. Заявил е, че новината е била отразена по всички медии
и е била новина на деня. При написването на статията са ползвани източници от
други статии, тъй като според него е нормално да се ориентират по написаното от
други медии. Във връзка с показанията на свидетеля съдът намира следното:
Явно
е, че доколкото процесната статия е от 08.03.2012г., а прессъобщението на
прокуратурата е от 13.03.2012г., няма как статията да е ползвала точно това
прессъобщение. Независимо от това обаче, горният извод на съда, че статията не
е клеветническо действие, не подлежи на промяна. Това е така, защото, както е
заявил и свидетелят, случаят е бил отразяван повсеместно от медиите, като това
е била новината на деня. Ето защо БРС намира, че случаят с обвинението на Н. в
извършването на побоя се е бил разчул, като твърденията на прокуратурата са
станали обществено достояние още на 08.03.2012г., когато е публикувана
статията. Не би могло да бъде иначе, след като на посочената дата се е гледала
мярката за неотклонение на ищеца и той е поставен под домашен арест. Ноторно
известно е, че делата по мерките за неотклонение се следят от местните медии и
често техни представители присъстват в съдебната зала. Така е било явно и в
конкретния случай – част от медиите са присъствали в съда, при което са узнали
обвинението, повдигнато от прокуратурата срещу Н.. По този начин случаят е
придобил гласност още същия ден и така информацията е достигнала и до e-burgas, макар и техни представители да не са присъствали.
По
горните съображения БРС намира, че в статията не се съдържа клеветническо
изявление по отношение на ищеца. С нея само се информират читателите, че на
посочената дата е гледана мярката за неотклонение на Н. и че е бил поставен под
домашен арест. Посочено е, че той е арестуван за побой, като този израз следва
да се разбира в смисъл, че му е повдигнато обвинение за побоя, тъй като само на
обвиняем може да се вземе мярка за неотклонение. Обвинението, че е извършил побоя
е пресъздадено със съответните изразни средства на журналистиката, т.е.
статията съответства на твърденията на прокуратурата.
Обстоятелството,
че в последствие Н. е бил оправдан с влязла в сила присъда няма отношение към
преценката дали в случая е налице клевета, тъй като оправдаването му следва във
времето статията. Журналистът, който я е написал, е бил длъжен да информира
обществеността за вземането на мярката за неотклонение.
По
отношение на израза “бияч“, използван в заглавието, съдът намира следното:
Главното
значение на думата “бияч“ е човек,
който бие други лица. Без съмнение думата е наситена с негативно съдържание. В
случая обаче тя е използвана, за да се опише със съществително име човек, на когото
е повдигнато обвинение, че е извършил побой. Към 08.03.2012г. повдигнатото
обвинение е безспорен факт, поради което журналистът, написал статията, е
използвал думата, за да посочи това лице. БРС намира за логично обяснението на
св.К., че заглавието на статията е журналистически прийом, който е използван за
експресивност. Ето защо според съда не е било налице умисъл ищецът да бъде
обиждан. Освен това БРС счита, че макар и думата “бияч“ негативно да описва
дадено лице, тя не е израз, който еднозначно може да се възприеме като
унизителен и обиден. Не всяка дума с негативно съдържание е обидна. Налага се
извод, че използването й не е противоправно действие по смисъла на чл.45 ЗЗД,
от което могат да възникнат вреди, подлежащи на обезщетяване.
След като с написването на статията не е
извършено противоправно действие /деликт/, не са налице законните основания да
се уважи предявеният иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. За пълнота трябва да бъде
отбелязано, че Н. наистина е получил душевни травми от прочитането на статията,
като вредите се доказват от показанията на доведените от него свидетели. Св.Н.
е заявил, че майката на Н. му е носела в ареста разпечатаните статии и така той
се е запознал с тях, при което се разстроил много. Когато го пуснали, двамата
разговаряли и ищецът споделил, че ще се откаже от учението, защото тази статия
е подействала много зле на хорското мнение и няма смисъл да продължава да учи,
след като е опетнено името му. Св.В., сестра на ищеца, също е споделила, че майка
им е носела статиите на брат й в ареста. Когато свидетелката била на свиждане,
тя разговаряла с брат си и видяла, че той е изключително афектиран от тях. Не
очаквал да бъде нападнат по такъв начин. Бил много разстроен и от стрес имал
проблем с дишането. При тези показания БРС навежда извод, че действително
ищецът се е разстроил от прочитането на статията, бил е нервен и притеснен. В
чисто житейски план, доколкото статията е негативна за него /съобщава за ареста
му за побой и за вземането на мярка за неотклонение/, логично е ищецът да е
почувствал стрес, притеснения и тревоги. Доколкото обаче написването на самата
статия не представлява противоправно действие по смисъла на чл.45 ЗЗД, то и
тези негативни емоции не са вреди от деликт и не следва да бъдат възмездявани.
В
исковата молба ищецът не претендира да е преживял вреди от тази част от
статията, в която е записано, че “Най-сърцераздирателна
бе историята на 26-годишния П.Н., известен в крими средите с прозвище. Той както
сам сподели се оказва студент по право, при това много загрижен син за майка
си. П., определян за подстрекател на побоя едва не се разплака пред съда в
обяснението си, че трябвал да посещава лекциите, да се грижи за възрастната си
майка, която без него “не можела да се оправя“. Ето защо по принцип съдът не дължи
произнасяне за тази част от написаното. За пълнота обаче следва да се каже, че
действително използваните изрази “най-сърцераздирателна история“, “много
загрижен син за майка си“ и “едва не се разплака пред съда“ сочат на иронично
отношение от страна на журналиста, написал статията, спрямо Н.. Съдържанието на
тези изрази не оставя и съмнение, че е налице проявена ирония и негативизъм
спрямо ищеца. В този смисъл, статията в цитираната си част не е обективна.
Журналистът е проявил негативно отношение, но тези му действия не са забранени
от закона, поради което не могат да бъдат противоправни. Разпоредбата на чл.39,
ал.1 КРБ гарантира всекиму правото да изразява свободно писмено мнението си,
стига да не накърнява правата и доброто име на друго лице /решение № 468/26.05.2009г. на ВКС по гр.дело № 1868/2008г./. В случая журналистът,
макар и да е изразил негативно отношение, не е използвал обективно унизителни
квалификации и изрази, поради което и в тази си част статията не представлява
деликт.
По изложените съображения следва извод, че не са налице
предпоставките да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответното дружество, тъй като не се доказа противоправно действие от страна на
написалото статията лице. Предявеният иск е неоснователен и следва да се постанови решение, с което да бъде отхвърлен.
Ответникът принципно има право на разноски, но не е поискал такива.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на П.К.Н., ЕГН **********
*** против ”Медийна Група Бургас Нова“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Б., представлявано от И.И.Т. за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 20000 лева
/двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени
вреди, изразяващи се в унизяване на честта, опозоряване, обида, потъпкване на
достойнството, смущение, нервност, стрес, в резултат на разпространени от
ответника, чрез сайта му www.e-burgas.com и
публикувана в него статия на 08.03.2012 г. със заглавие „Пуснаха под домашен
арест биячите от Джубокс“, позорящи, унизителни и преписващи престъпление
твърдения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2012г.
до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
А.С.