Решение по дело №25419/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17691
Дата: 2 октомври 2024 г. (в сила от 2 октомври 2024 г.)
Съдия: Деница Николаева Урумова
Дело: 20231110125419
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 17691
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110125419 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, представлявано от А.А. и И.Е., с който е поискало да бъде установено по отношение
на ответниците Б. Е. К., ЕГН ********** и В. А. К., ЕГН **********, двете с адрес /адрес/,
*, че дължат на ищеца при квоти 9/24 за Б. Е. К. и 15/24 за В. А. К., следните суми: сумата от
1632,33 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, *,
отчитан под абонатен № 99204, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –04.06.2021 г. до окончателното
плащане на дължимото, сумата от 204,66 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода 15.09.2019г. до 10.05.2021 г., сумата от 75,15 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 04.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 14,21 лв,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.05.2022 г. до 25.05.2023 г.,
като сумите се разпределят както следва:
1. Ответника Б. Е. К. дължи сумата от 612,12 лв. - главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, *, отчитан под абонатен № 99204,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение –04.06.2021 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от
76,77 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019г. до 10.05.2021 г.,
сумата от 28,17 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 04.06.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 5,31 лв, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 25.05.2023 г.;
1
2. Ответника В. А. К. дължи сумата от 1020,15 лв. - главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, *, отчитан под абонатен № 99204,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение –04.06.2021 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от
127,95 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019г. до 10.05.2021 г.,
сумата от 46,95 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 04.06.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 8,85 лв, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 25.05.2023 г.;
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ – като собственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т.С.“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Б. Е. К. и В. А. К., не са депозирали в срок
отговор на така подадената искова молба, не са изпратили представител в първото по делото
заседание и не са поискали разглеждането му в тяхно отсъствие. С оглед на това в о.с.з. от
17.09.2024г., пълномощникът на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено
решение.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и събраните по
делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца,
чрез пълномощника си в първото по делото съдебно заседание е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение при наличие на посочените предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
условията за уважаване на предявения иск, чрез постановяване на неприсъствено решение
по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответниците не са представили такъв, като
последиците са им били изрично съобщени с нарочно съобщение. На следващо място
ответниците не са се явили лично, като не са изпратили и представител в първото съдебно
заседание, въпреки редовното си призоваване, както и не са направили искане за
2
разглеждане на делото в тяхно отсъствие – арг. чл. 238, ал.1 ГПК. Съдът намира, че
предявеният иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства, както и доказателствата приети в първото по делото съдебно
заседание - арг. чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК, а именно - заявление за издаване на заповед по чл.
410 ГПК вх. №10265/04.06.2021г., Нотариален акт №117/12.10.1992г., удостоврение за
наследници, удостоврение от ГИС-София, Протокол от проведено на 11.10.2001 г. ОС на ЕС
на сграда с адрес /адрес/, ведно със списък на етажните собственици, Договор
№1082/16.10.2001г. между ЕС и ФДР „Т.С.“ ЕООД, Договор от 03.06.2020г., сключен между
„Т.С.“ АД и „Т.С.“ ЕООД, Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от “Т.С.” ЕАД на клиенти в гр.София, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г.,
съобщение към фактура № **********/31.07.2019г., фактура № **********/31.07.2020г.,
справка за задължения на абонатен № **********, справки за извършен отчет от „Т.С.“
ЕООД.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 31786/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец, срещу
ответниците, е била издадена заповед за изпълнение за процесните суми, представляващи
парично задължение за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в
/адрес/, *, отчитан под абонатен № 99204.
Съдът, след като се увери, че на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, както и че исковете са
вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, представените
писмени доказателства, намира че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, поради което така предявените искове следва да бъдат уважени
изцяло.
С оглед изхода на делото ищцовата страна има право на разноски, за което е
направила изрично искане и е представила списък по чл.80 ГПК.
В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в
настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото
дружество сумата от по 325,00 лв. разноски по двете дела.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Е. К., ЕГН **********, с адрес
/адрес/, *, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, сумата от 612,12 лева (шестстотин и дванадесет лева и 09 стотинки),
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/, *,
отчитан под абонатен № 99204, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 04.06.2021 г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 76,77 лева (седемдесет и шест лева и 77
стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 10.05.2021
г., сумата от 28,17 лева (двадесет и осем лева и 17 стотинки), представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 04.06.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 5,31 лева (пет
лева и 31 стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018г. до 10.05.2021 г., за които суми е издадена Заповед
№1671/12.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
31786/2021 г. на СРС, 159 състав.
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. А. К., ЕГН **********, с адрес
/адрес/, *, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, сумата от 1020,15 лева (хиляда и двадесет лева и 15 стотинки), представляваща
стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/, *, отчитан под абонатен
№ 99204, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение – 04.06.2021 г. до окончателното плащане
на дължимото, сумата от 127,95 лева (сто двадесет и седем лева и 95 стотинки),
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 10.05.2021 г., сумата
от 46,95 лева (четиридесет и шест лева и 95 стотинки), представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 04.06.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 8,85 лева (осем лева и 85
стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до 10.05.2021 г., за които суми е издадена Заповед
№1671/12.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
31786/2021 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА Б. Е. К., ЕГН **********, с адрес /адрес/, *, да заплати на “Т.С.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 325,00 лева (триста
двадесет и пет лева), представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по
ч. гр. д. № 31786/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА В. А. К., ЕГН **********, с адрес /адрес/, *, да заплати на “Т.С.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 325,00 лева (триста
двадесет и пет лева), представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по
ч. гр. д. № 31786/2021 г. по описа на СРС.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което
и по аргумент на чл. 239, ал.4 ГПК не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи и страните.
Да се изготви заверен препис от решението, който да се докладва с частно гражданско
дело № 31786/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4