Решение по гр. дело №503/2019 на Районен съд - Ловеч

         

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е   №

                                                 гр. Ловеч, 31.07.2019 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря........................Петя Маринова…….................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 503 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

 

            Производство с правно основание чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.

 

            Постъпила е искова молба от ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ - ЛОВЕЧ, чрез пълномощник юрисконсулт Р.П.В., против И.К.Г., с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на следните вземания: 446.00 лева – главница, 18.34 лева – мораторна лихва за периода от 15.03.2018 г. до 09.08.2018 г. и 13.26 лева – мораторна лихва за периода от 10.08.2018 г. до 24.11.2018 г.

            В исковата молба се твърди, че в Дирекция „Социално подпомагане" - Ловеч е входирано заявление-декларация с вх.№ ЗИХУ42/Д-ОВ/219 от 23.02.2018 г. за отпускане на целева помощ за покупка на медицинско изделие помощни средства, приспособления и съоръжения от И.К.Г., като исканата от него целева помощ е за закупуване на два чифта ортопедични обувки за диабетно стъпало.

            Посочва се, че е издадена Заповед № ЗИХУ42/Д-ОВ/219 от 01.03.2018 г. на Директора на ДСП - Ловеч за отпускане на целева помощ в общ размер на 446.00 лева, като сумата е преведена по банков път по сметката на И.Г., която е представил в ДСП – Ловеч.

По-нататък се изтъква, че съгласно изискванията на чл. 43а ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания /ППЗИХУ/, отпуснатата целева помощ на И.Г. за покупка на два чифта ортопедични обувки за диабетно стъпало в общ размер на 446.00 лева не е реализирана в 90-дневен срок от получаване на помощта, при което съгласно чл. 43б от посочения правилник, лицето следва да възстанови пълния размер на помощта. 

Посочва се, че на 09.08.2018 г. е издадена Заповед № Д-ОВ-ВС-20 на Директора на ДСП - Ловеч за възстановяване на целева помощ за медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения, която е връчена на ответника по пощата с известие за доставяне и не е обжалвана по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Посочва се още, че на 26.09.2018 г. е издадена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 1101-94И-00-0904 на Директора на ДСП - Ловеч до И.К.Г. с указание, че неизползваната по предназначение целева помощ следва да се възстанови в 7 - дневен срок в касата на ДСП - Ловеч или по банковата сметка на Дирекцията. Поканата била изпратена до ответника по пощата с известие за доставяне, но не е постъпило плащане в 7-дневен срок от връчването й.

При това положение, на 26.11.2018 г. от страна на ищеца ДСП – Ловеч било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и в рамките на заповедното производство по ЧГД № 2375/2018 г. на Районен съд - Ловеч била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1407/27.10.2018 г. в полза на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ловеч срещу длъжника И.К.Г. за сумата от 446.00 лв. - главница, 18.34 лв. - мораторна лихва за периода от 15.03.2018 г. до 09.08.2018 г. и 13.26 лв. - мораторна лихва за периода от 10.08.2018 г. до 24.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /26.11.2018 г./ до изплащане на вземането и разноските по делото.

Въз основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника И.К.Г., че му дължи посочените по-горе в заповедта за изпълнение вземания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2018 г. - датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и разноските по делото.

С протоколно определение от 16.07.2019 г. са приети като доказателства по делото представените с исковата молба заверени копия от: Заявление-декларация с вх. № ЗИХУ42/Д-ОВ/219 от 23.02.2018 г.; Заповед № ЗИХУ42/Д-ОВ/219 от 01.03.2018 г. на Директора на ДСП -Ловеч; Заповед № Д-ОВ-ВС-20/09.08.2018 г. на Директора на ДСП - Ловеч; Уведомление - разписка от 04.09.2018 г.; Покана за доброволно изпълнение с изх. № 1101-94И-00-0904/26.09.2018 г.; Уведомление - разписка от 24.10.2018 г.; Счетоводно извлечение на ДСП - Ловеч.

            Приложено е и ч.гр.дело № 2375/2018 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 12357 от 26.11.2018 г., подадено от Дирекция „Социално подпомагане“-Ловеч против И.К.Г. ***, за същото вземане, произтичащо от същите обстоятелства. С Разпореждане № 543/11.02.2019 г. заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията си срещу длъжника И.К.Г., в едномесечен срок от получаване на съобщението.

            С оглед на това и в указания срок е предявен настоящият установителен иск, на основание  чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт В., който поддържа исковата молба и моли за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

            Ответникът И.К.Г. не е представил в законоустановения едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призован, но не се явява и не изпраща представител, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

       Следователно, налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на искането за постановяване на неприсъствено решение.

            Налице са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответника са указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че искът е вероятно основателен, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.

            По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение срещу ответника като предявеният положителен установителен иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /26.11.2018 г./ до изплащане на вземането.

            Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.

При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото производство, а именно сума в размер на 75.00 лева – държавна такса, както и разноските му в заповедното производство в размер на 25.00 лева – държавна такса, или общо разноски: 100.00 лева.

            Водим от горното, съдът

 

                                                                    Р    Е    Ш    И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, по отношение на И.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ - ЛОВЕЧ, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 24, следните суми, произтичащи от получена и неизползвана по предназначение целева помощ за покупка на два чифта ортопедични обувки за диабетно стъпало, а именно: 446.00 лв. /четиристотин четиридесет и шест лева/ – главница, 18.34 лв. /осемнадесет лева и тридесет и четири стотинки/ – мораторна лихва за периода от 15.03.2018 г. до 09.08.2018 г. и 13.26 лв. /тринадесет лева и двадесет и шест стотинки/ – мораторна лихва за периода от 10.08.2018 г. до 24.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /26.11.2018 г./ до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1407/27.10.2018 г. по ч.гр.дело № 2375/2018 г. по описа на Ловешкия районен съд.

            ОСЪЖДА И.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ - ЛОВЕЧ, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 24, сумата 100.00 лв. /сто лева/, представляваща разноски в исковото и заповедното производство.

            Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.

            Препис от решението да се връчи на ответника.

       Препис от решението да се приложи по ч.гр.дело № 2375/2018 г. на ЛРС, за съобразяване.

                                             

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: