Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260112 18.12.2020 год. гр.Д.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На осемнадесети ноември 2020 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Г.ПАШАЛИЕВ
Секретар:Павлина Пенева
като разгледа докладваното от
председателя
въззивно гражданско дело №
777
по описа за 2020 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
по делото е за въззивното обжалване на решение № 601/08.07.2020 год. по гр.д.№
4125/2017 год. на Районен съд Д.,изменено с определение № 1914/05.08.2020 год.
,с което е признато за установено в отношенията между ищците С.С.С. с ЕГН **********
и В.К.С. с ЕГН **********,***, от една страна, и ответниците П.В.Д. с ЕГН **********
и М.И.Д. с ЕГН **********,***, от друга страна, че ответниците не са
собственици на недвижим имот, представляващ 194 кв.м идеални части от ПИ с
кадастрален идентификатор 72524.607.1090, целият с площ от 384 кв.м, c трайно
предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване средно
застрояване от 10 до 15 метра, изходящ се в гр. Д., ***, ***,като П.В.Д. с ЕГН **********
и М.И.Д. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят на С.С.С. с ЕГН ********** и В.К.С.
с ЕГН ********** сумата от 1 603.36 лв.,сторени по делото
съдебно-деловодни разноски.
Образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадените
от П.В.Д. и М.И.Д. въззивна жалба рег.№ 13357/30.07.2020 год.
и частна жалба рег.№ 260242/12.08.2020 год. срещу
съдебните актове,постановени по гр.д.№4125 /2017 год. на Районен съд Д. ,с които е бил уважен спрямо тях предявеният от С.С.С. и В.К.С. отрицателно установителен иск за
собственост на недвижим имот и е постановено те да понесат отговорността за
разноските по делото.
С едни и същи аргументи,въззивниците считат предявения при
липса на интерес иск за недопустим, респ. неоснователен и съответно настояват
за обезсилване,респ.отмяна на решението за уважаването му.Въззивниците нито
оспорвали правата на въззиваемите страни,нито претендирали свои такива
върху процесните 194 кв.м. в идеални
части от имота,като признавали,че са
праводатели/продавачи/ по сделки на противната страна/купувачи/.Нито подаването
на декларация за собственост на идеални
части от имота пред дирекция“Местни
данъци и такси“,нито отчуждаването в полза на съсобственика Г. Д. К. в
хода на производството на 81 кв.м.,след вписването на исковата
молба,съставлявали действия по оспорване и нарушаване правата на ищците,годни
да обосноват правен интерес от водене на настоящото производство.По тези
причини и отговорността за разноските не следвала да им бъде възлагана,още
повече че молбата за това била подадена лично от адвокат,респ. присъдените
възнаграждения за адвокат и вещо лице били прекомерни.
При данни,че постановените
неизгодни за въззивниците съдебни актове са им били връчени на дати 20.07.2020
год. и 10.08.2020 год., въззивна жалба рег.№ 13357/30.07.2020 год. и частна
жалба рег.№ 260242/12.08.2020 год. са
подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.
Въззиваемите
страни С.С.С. и В.К.С. считат жалбите за неоснователни и
настояват да не бъдат уважавани,което свое становище са изразили в подаден в
срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 260643/20.08.2020 год.
Предявеният от С.С.С.,ЕГН ********** и В.К.С.,ЕГН ********** срещу П.В.Д.,ЕГН ********** и М.И.Д.,ЕГН *********
е отрицателно установителен за вещно
право на собственост относно недвижим
имот .В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения,че
поземлен имот с идентификатор 72624.607.1090 с площ от 384 кв.м. е обект на
съвместно притежание на ищците в обем от 194 кв. в идеални части,на неучастващо
по делото лице-Г. Д. К. в обем от 109 кв.м. в идеални части и на ответниците за
разликата от посочената площ 81 кв.м. в идеални части (384-194-105 = 81).Правата
си в имота ,ищците основават на договори за продажба,сключени с
ответниците:първоначално 80 кв.м в
идеални части от парцел **, пл. № ***, в кв.*, по плана на
гр.Д., по ***, целият с площ от 384 кв.м, ведно с първи етаж от двуетажно, двуфамилно жилище,построено в същия парцел, състоящо се от две стаи, дневна-кухня, коридор и
сервизни помещения със застроена площ от 79.10 кв.м, при граници: горе Г.
Д., долу избени помещения, четири избени помещения със застроена площ от 35.70 кв.,а впоследствие и 114 кв.м.в идеални
части от поземлен
имот с кадастрален идентификатор 72624.607.1091, целият с площ от 384 кв.м, с начин на трайно ползване: средно
застрояване от 10 до 15
метра, с трайно предназначение
на територията: „Урбанизирана”, с
номер на
предходния
план ***, квартал **, парцел
**, находящ се в гр. Д., ***, *** ,съответно с нотариален акт №*** год. и нотариален акт №*** г., вх. рег. № ***г. на Службата по вписванията при PC Д.. В резултат на посочените
договори ищците придобили 194 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор 72624.607.2090 целият с площ от 384 кв.м. След закупуването на имота ищците се настанили в него,
като заживели в жилището и оградили идеалните части от имота в размер
на 80 кв., които се намират в югоизточната част от постройката в имота. С.ползвали
посочените идеални части от закупуването им и към настоящия момент. Ответниците подали
декларация в Дирекция“Местни данъци и такси“ в Община гр.Д.,че притежават 195
кв.м. от посочения недвижим имот,в който случай площта на целия имот следвало
да надхвърля посочената по скица в размер от 384 кв.м. и да възлиза на 498
кв.м.Извършената от Община гр.Д. проверка по жалба на ищците,потвърдила горното
несъответствие,вън от горното налице били данни,че ответниците предлагали за
продажба правата си в имота,което би накърнило тези на ищците .Тъй като бил
налице спор за собствеността на имота относно размера на идеалните части само
между ищците и ответниците, се настоява да бъде установено,че ответниците
не са собственици на недвижим имот, представляващ 194 кв.м идеални части от ПИ
с кадастрален идентификатор 72524.607.1090, целият с площ от 384 кв.м, c трайно
предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване средно
застрояване от 10 до 15 метра, изходящ се в гр. Д., ***, ***. С молба за
отстраняване на нередовности на исковата молба,правният си интерес от търсената
искова защита ищците са обуслови и от факта на извършената разпоредителна
сделка от ответниците на 15.12.2017 год. за продажба на 81 кв.м. в идеални част
от ПИ с кадастрален идентификатор 72624.607.1090 на Г. Д. К. след като исковата
молба, по която е образувано настоящото дело е била вписана в Службата по
вписвания – гр. Д. на дата 07.11.2017
год. и след като П.В.Д. и М.И.Д. са били получили препис от исковата молба на
21.11.2017 год.
П.В.Д. и М.И.Д. са представили
отговор на исковата молба, според който предявените искове са недопустими,
поради липсата на правен интерес от търсената искова защита – наличието на
правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за наличието на която съдът
следи служебно. В условията на евентуалност Д.оспорват изложените в исковата
молба твърдения и настояват предявените искове като неоснователни и недоказани
да бъдат отхвърлени. Считат, че изброените от С.обстоятелства в исковата
молба не отговарят на действителното фактическо положение, тъй като ищците,
съгласно описаните по-горе документи за собственост, се легитимират като
собственици на общо 194 кв. м. ид.ч., ведно с жилище на първи етаж от двуетажна
жилищна сграда. Сборът от ид.ч. от поземления имот, притежавани от ищците 194
кв.м., тези, които са извън обема на тяхното право на собственост след двете
прехвърлителни сделки /81 кв.м./ и притежаваните такива от третия съсобственик
в поземления имот Г. Д. К. /109 кв.м./ представляват общата площ на процесния
поземлен имот - 384 кв.м. , а не както
сочат ищците – 498 кв.м.
Пред въззивната инстанция не са посочени
нови факти и не са представени нови доказателства,както и не се оспорват фактическите
констатации в първоинстанционното решение , поради което въззивният съд следва
да основе решението си на фактическата обстановка,въз основа на която се е
произнесъл първоинстанционният съд.
Въз основа на
представените по делото нотариални актове и заключение на вещо лице са проследени регулационните
отреждания и записвания относно спорния
недвижим имот по всички действали в
периода след 1958 год. планове на
населеното място ,всички промени в
собствеността на имота ,резултат на правни сделки,подавани декларации в отдел
Местни данъци и такси за периода от 1962 год. и понастоящем,наличното
застрояване в имота и съответно въз основа на какви разрешения и строителна документация
е извършено ,начина по който съсобствениците са разпределили ползването на
застроената и незастроената част от имота. Установено е,че ПИ с идентификатор 72624.607.1090 има площ по КК – 392
м2, а по документи за собственост – 384 кв.м. Съсобственици на имота са: ищците
С. и В. С.,придобили с договори -194
кв.м. в идеални части ,както и Г.и Д.К.,придобили
190 кв.м. в идеални части,от които 81 кв.м. по договор за продажба от дата
15.12.2017 год. ,сключен след депозиране на искова молба рег.№ 18960/07.11.2017
год. с ответниците по делото. Ответникът П. В.Д. не живее в имота и не ползва
никакви части от него. Според данните в КККР към 27.11.2019 год. сред
собствениците на процесния ПИ фигурира и ответникът П.В.Д. с 81 кв.м. в идеални
части, което не отговаря на действителното фактическо положение, тъй като не е
отразена продажбата на 81 кв.м. Експертизата е установила наличието на вещи, предмети
и пр. (включително и отпадъци), натрупани върху незастроената площ на ПИ с
идентификатор 72624 .607.1090, които не възпрепятстват ползването на имота по
предназначение, но не дават възможност за озеленяване и влошават хигиенните и
естетическите му качества.
По
искане на страните по делото са събрани и гласни доказателства, като са
разпитани посоченият от ищците свидетел Ц. Д. А., както и тези ангажирани от
ответниците: Р. П. Д. и Д. Н. И.. И тримата свидетели, без да са очевидци на
преките и непосредствени взаимотношения между страните споделят пред съда за
наличието на спорове между тях – „Дразнят се като съседи”, „Имат спорове” (така
първата свидетелка); „спор за някакви квадрати”, „имотът е в страшна
неразбория” (св. Д.).
Въз
основа на тези доказателства,съдът
заключил ,че правото на собственост върху 194 кв.м идеални части от ПИ с
кадастрален идентификатор 72524.607.1090, целият с площ от 384 кв.м. е обект на
притежание на ищците, поради което тези
права в полза на ответниците по делото следва да се отрекат .
Правомощията на въззивният съд съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение ,а по останалите въпроси –ограничително от посоченото
в жалбата по отношение на пороците,водещи до неправилност на решението.
При служебната проверка на решението,съдът не
установи порок, който да го определя като нищожен акт.
Постановеното решение е издадено от надлежен
съдебен състав,в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентост ,поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение,обуславя
неговата допустимост.
Според
т. 1 от тълкувателно
решение № 8/27.11.2013 год. по тълкувателно дело №
8/2012 год. на ОСГТК, в производството по предявения отрицателен установителен
иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да
оспорва правото на ответника, при което и доколкото правният интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск,
при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по
отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази
постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес
от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той
отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот,
по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам
да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи
до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т. е.
предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че
спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на
материална легитимация- въпросът за титулярството на правото обуславя
произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на
собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот –така
решение № 9 / 10.02.2017 год. по гр. д. №
6320/2015 год.,на ВКС II г. о., ГК,определение № 427/12.12.2013 год. по ч. гр. д. №
3593/13 год. на ВКС, II г. о.,решение № 15 / 19.02.2016 год. по гр. д. №
4705/15 год. на ВКС, II г. о. и решение № 13 / 12.03.2016 год. по гр. д. №
3637/15 г. на ВКС ,II г. о./. Производството по делото ще подлежи на
прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на ищеца, обуславящи
правния му интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с претенция
ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното, респ.
позовава се на фактическо състояние или на възможност да придобие процесния
имот при отричане правата на ответника.
Ищците
претендират за себе си принадлежността на спорните идеални части от 194 кв.м.
от недвижим имот ,т.е. искът е допустим.
Съобразно
фактическата установеност по делото
,искът е и основателен.
В хода на
производството ответниците са заявявали последователно,че не оспорват
вещните права на ищците,нито претендирали свои такива върху процесните 194 кв.м. в идеални части от имота .В съдебното заседание пред
въззивната инстанция заявяват ,че признават правата на ищците , а именно,че
имотът описан в петитума на исковата молба принадлежи на ищците.При положение,
че относно спорния имот правата на собственост е установено, че принадлежат на
ищците, то в полза на ответниците по делото следва да се отрекат тези права,т.е.
да бъде уважен предявения отрицателно установителен иск.
Този извод обжалваното решение
съдържа,поради което и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,въззивният съд го
потвърждава.
Неоснователна е и подадената от
ответниците частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК,което следва да
потвърдено.Независимо,че като подател на
искането е посочен адвоката,процесуален представител на ищците,използваните от
формулировки в множествено число несъмнено сочат,че се претендира присъждане на
разноски в полза на доверителите му,а не лично на него. Заявеното от тях възражение по чл.78 ал.5 от ГПК е
обсъдено от съда и законосъобразно въз основа на данните за материалния интерес
по делото,размера на минимално предвиденото адвокатско възнаграждение ,фактическата и правна сложност и
продължителността на разглеждането му е счетено за неоснователно. Възнаграждението
на вещите лица се определя от съда с оглед на извършената работа и направените
разноски-чл.75 от ГПК и съобразно предвижданията на НАРЕДБА № 2 от
29.06.2015 год. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица,поради което неоснователно е възражението
,че срещу него може да се възразява от страна по делото ,така както е
предвидено по отношение на адвокатското възнаграждение.Искът съставлява отправено до съда искане
за разрешаване на граждански спор със сила на присъдено нещо. Същият подлежи на
преценка както относно неговата допустимост, така и относно неговата
основателност /съвпадане на наведените в исковата молба фактически твърдения от
ищеца и действителното правно положение/. Горното означава, че оспорването на
допустимостта на иска от страна на ответниците е осъществяване на процесуална
защита, която е несъвместима с признание на иска
по смисъла на чл.78 ал.2 от ГПК. В случая ответниците са дали повод за завеждане на
делото-декларирали са несъответно притежавани вещни права,извършили са
разпоредителна сделка по време на висящност на производството,свидетелите сочат
наличието на спорни взаимоотношения между страните.Изхода по спора обосновава
наличието на хипотезата на чл. 78, ал.1 от ГПК и липсата на основание за прилагане
разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК, изискваща кумулативното наличие на две
предпоставки – поведение на ответника, лишаващо ищеца от повод за водене на
иска и признание на предявения иск.
По
изложените съображения,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
601/08.07.2020 год. по гр.д.№ 4125/2017 год. на Районен съд Д.,изменено с
определение № 1914/05.08.2020 год.
ОСЪЖДА
П.В.Д. с ЕГН ********** и М.И.Д. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на С.С.С. с ЕГН ********** и В.К.С. с ЕГН **********,*** сумата от 400 лв.,сторени съдебно деловодни
разноски за въззивната инстанция-заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.