Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 28.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Любомир
Игнатов
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8793
по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №68117
от 18.03.2019г., постановено по гр.дело №23556/2018г. по описа на СРС, ГО, 85
с-в, поправено с решение от 03.06.2019г., е признато за установено по реда на
чл.422 ГПК, че ответникът „Е.- БГ“ЕООД с ЕИК******* дължи на ищеца „М.К.Т.“ЕООД
с ЕИК******* сумата от 2346,96 лева по фактура №370/02.10.2017г., ведно със
законната лихва от 26.01.2018г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва
в размер на 45,40лв. за периода от 07.11.2017г. до 01.02.2018г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 08.02.2018г. по
гр.д.№5820/2018г. на СРС, 85 състав. Отхвърлен е предявения от ищеца иск за
признаване за установено, че ответникът му дължи сумата от 2346,96 лева по
фактура №389/06.11.2017г. ведно със законна лихва от 26.01.2018г. до окончателното
изплащане, както и мораторна лихва в размер на 45,40лв. за периода от 07.11.2017г.
до 01.02.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по същото гражданско дело на СРС, поради погасяване на вземането чрез
прихващане с насрещно вземане на ответника за сумата от 2346,96 лева-
обезщетение за вреди от забавено изпълнение на договор за превоз по заявка
№7934 за вътреобщностен автомобилен транспорт от 17.10.2017г. Отхвърлено е възражението
на ответника за прихващане за разликата над 2346,96 лева до 4693,92 лева-
обезщетение за вреди от забавено изпълнение на договор за превоз по заявка
№7174 от 24.09.2017г. Отхвърлено е и възражението за прихващане на ответника със
сумата от 67100 лева- обезщетение за вреди под формата на пропусната полза от
забавено изпълнение на договори за превоз по заявки №№7174/24.09.2017г. и 7934/17.10.2017г.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца 297,85 лева разноски в заповедното
производство и 559,50 лева разноски в исковото производство, а ищецът е осъден
да заплати на ответника 300 лева разноски в исковото производство.
С определение №287591/28.11.2019г.
са оставени без уважение молбите на страните за изменение на решението в частта
за разноските.
Срещу решението в
отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищеца „М.К.Т.“ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че съдът е приел
за погасена чрез прихващане сума, за която такова не е поискано. Твърди, че не
съществува вземане на ответника, с което да се извърши прихващане, тъй като
липсва рекламационно писмо, изпратено в преклузивния срок. Алтернативно твърди,
че вземането на ответника не е ликвидно и изискуемо. Ето защо моли решението на
СРС да бъде отменено в тази част, а исковете- уважени изцяло. Претендира
разноски.
Срещу решението в
частта му, с която са уважени предявените искове, както и в частите с които са
отхвърлени възраженията за прихващане, е подадена в законоустановения срок
въззивна жалба от ответника „Е.- БГ“ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че в
нарушение на процесуалните правила съдът не е съдът не е изключил от доказателствата по
делото документите- три броя товарителници (ЧМР), които са били оспорени от него и които след задължаването му ищецът
не е представил в оригинал. Твърди, че рекламационните писма са изпратени в
срок, а възражението за прихващане е основателно. Ето защо моли решението на
СРС да бъде отменено в обжалваната от него част, а исковете– отхвърлени изцяло.
Претендира разноски.
В подадения в
срок отговор на въззивната жалба на ответника, ищецът оспорва същата като
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено в тази част.
В подадения в
срок отговор на въззивната жалба на ищеца, ответникът оспорва същата като
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено в тази част.
Срещу определение
№287591/28.11.2019г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което са оставени
без уважение молбите на страните за изменение на решението в частта за
разноските, е подадена частна жалба от ответника „Е.- БГ“ЕООД. Жалбоподателят
твърди, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за
заповедното производство е прекомерно и не следва да се присъжда изобщо, тъй
като е заявено едва в исковото производство. Твърди също така, че разноските са
неправилно изчислени. Претендира отмяна на обжалваното определение и намаляване
на размера на присъдените на ищеца разноски.
В подадения в
срок отговор на частната жалба ищецът оспорва същата като неоснователна и моли
определението на СРС по реда на чл.248 ГПк да бъде потвърдено като правилно.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби, е необходимо да се добави и следното:
По
въззивната жалба на ищеца „М.К.Т.“ЕООД:
Възраженията на
ответника за прихващане са направени с отговора на исковата молба, в законоустановения
срок. Съдът е разгледал възраженията поотделно и правилно, в съответствие със
събраните доказателства и съответните законови разпоредби е преценил
основателността на всяко едно от тях като е приел, че възражението за прихващане
със сумата от 2346,96 лева- незаплатена сума по заявка 7934/17.10.2017г. е основателно,
предвид своевременно отправената до превозвача рекламация на 07.11.2017г.
Заключението на изслушаната ССЕ, като и събраните писмени и гласни
доказателства в тяхната съвкупност установяват ликвидността и изискуемостта на
вземането на ответника по това възражение.
Ето защо въззивната жалба на ищеца следва да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение и в тази му част-
потвърдено като правилно.
По
въззивната жалба на ответника:
С определението
от 05.12.2018г. по чл.140 ГПК съдът е задължил ищеца в първото по делото
заседание да представи в оригинал посочените от ответника в отговора на
исковата молба писмени доказателства, съгласно разпоредбата на чл.183, ал.1,
изр.1 ГПК. В проведеното по делото единствено открито съдебно заседание на 21.02.2019г.
ищецът те представил посочените документи в оригинал, с което е изпълнил
вмененото му от съда задължение и не са налице предпоставките за прилагане
разпоредбата на чл.183, ал.1, изр.2 от ГПК. Отделно от това част от посочените
документи са и приложени по делото в оригинал, а всички представени с исковата
молба преписи са заверени от адвокат, което съгласно чл.32, изр.2 от ЗАдв има
силата на официално заверен документ.
Относно
рекламационното писмо, касаещо заявка №7174 от 24.09.2017г. първостепенният съд
правилно е преценил, че същото е подадено извън определения с чл.30, т.3 от
Конвенцията преклузивен срок. Действително по делото е установена забава при
извършването на този превоз, но писмото е подадено на 10.11.2017г., след
изтичането на 21-дневния срок. Началният момент на този срок не е 24.09.2017г.
(датата на заявката, както е приел първостепенният съд), а 04.10.2017г. в 6,00
часа и срокът е изтекъл на 25.10.2017г., а рекламационното писмо е подадено и
евентуално най-рано получено от ищеца на 10.11.2017г. (петнадесет дни
по-късно).
Възражението на
ответника за прихващане със сумата от 67100 лева- пропуснати ползи правилно е
отхвърлено от първостепенния съд като неоснователно. Ответникът не е установил със
събраните по делото доказателства както размера на така твърдяната вреда, така
и причинно- следствената и връзка с действията на ищеца, поради което вземането
не е ликвидно и изискуемо и следователно- негодно за извършване на прихващане.
Ето защо и въззивната
жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено в обжалваната от него част, като правилно.
Неоснователни са
и доводите на ответника в подадената частна жалба срещу определението на СРС,
постановено по реда на чл.248 ГПК относно разноските. В съответствие със закона
и трайно установената съдебна практика съдът се е произнесъл в исковото
производство по предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск както
относно разноските в това производство, така и за разноските в предхождащото го
заповедно производство. Не отговаря на действителността твърдението, че
разноските за заповедното производство са предявени от ищеца- заявител едва в
исковото производство. Видно от приложеното гр.д.№5820/2018г. на СРС, 85 състав
разноски са претендирани със заявлението, като е представен договор за правна
помощ и съдействие (л.32) и същите са присъдени с издадената заповед за
изпълнение на парично задължение. По отношение на размера настоящият състав
намира, че размерът на договореното адвокатско възнаграждение не е прекомерен
предвид действителната фактическа и правна сложност на спора (няколко иска,
множество писмени доказателства, международен превоз на стоки, предявени
възражения за прихващане на различни основания). Ето защо и подаденат от
ответника по делото частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК следва да се
остави без уважение като неоснователна.
При този изход на
спора никоя от страните няма право на разноски.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№68117 от 18.03.2019г., постановено по гр.дело №23556/2018г. по описа на СРС,
ГО, 85 с-в, поправено с решение от 03.06.2019г.,
във всички обжалвани части.
ПОТВЪРЖДАВА определение №287591/28.11.2019г. по гр.дело
№23556/2018г. по описа на СРС, ГО, 85 с-в, с което са оставени без уважение
молбите на страните за изменение на решението в частта за разноските.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/