Р Е Ш Е Н И Е
№ 416/ 08.12.2022 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две
хиляди двадесет и втора година, I
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 249/
2022 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „г“ и чл. 187, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на ****“, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление: с. ****, обл. Добрич, ул. „****“ № 1, представлявана от
председателя В.П.В., срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 78-ФК/ 19.04.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
Варна.
Жалбоподателят
счита заповедта за незаконосъобразна и постановена в противоречие с материалния
и процесуалния закон, необоснована, несъразмерна и в противоречие с целта на
закона. Сочи, че ведомственият обект с 2 броя подземни резервоари за дизелово
гориво се използва единствено и само за зареждане на притежаваните от
кооперацията моторни превозни средства (МПС), в това число селскостопанска
техника, необходими за обработката на стопанисваните от кооперацията земеделски
земи и други нужди, свързани с управлението и организацията на работа.
Настоява, че това не е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на Закона
за данък върху добавената стойност (ДР на ЗДДС), тъй като в него не се извършва
продажба на стоки и услуги, поради което кооперацията е получател на стока –
гориво, но не и продавач или доставчик. В този смисъл изразява становище, че
посочените от административния орган разпоредби на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, чл.
3, ал. 3, във връзка с ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ са неотносими към
адресата на Заповедта. Според жалбоподателя е направена неправилна квалификация
на нарушението, което е довело до необоснованост и неяснота досежно качеството
на нарушителя, нарушението, вината, отегчаващи и смекчаващи обстоятелства,
което пък пречело на преценката за маловажност на случая. Прави възражение, че
законът е приложен неправилно с посочването, че е на лице, което не подава
данни от ЕСФП по чл. 118 в НАП, като твърди, че от доказателствата се
установява, че кооперацията подава редовно данни, но в случая се е получила
грешка, която не се дължи на виновно действие или бездействие на задълженото
лице. Изтъква, че не били изследвани възможните причини за некоректно отчитане
на доставките в резервоарите. Добавя, че не било ясно по какъв начин
установените разлики са навредили на фиска или могат да му навредят. Сочи, че
срокът на мярката не съответства на целта на закона и прилагането ѝ през
летния сезон дори за 14 дни, би нанесло непоправима вреда на Кооперацията. Иска
отмяна на наложената принудителна мярка и присъждане на сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. Е.,***, която поддържа жалбата и иска
нейното уважаване изцяло. Представя договор за правна защита и съдействие и списък
на разноските (л. 74 – 75)
Ответникът, в съдебно заседание,
редовно призован, не се явява, представлява се от юриск. С.Ж., редовно
упълномощен, който оспорва жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание е приета като
доказателство административната преписка.
Като доказателство е приет и АУАН от
26.04.22 г. (л. 39), съгласно който на 12.04.22 г. при извършена проверка на
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – обект за търговия на
дребно с автомобилни горива и смазочни материали – ведомствен обект, находящ се
в с. ****, община Шабла, ул. **** № 1, стопанисван от ****“, ЕИК ****, с капацитет 2 броя
резервоари за горива в експлоатация: 1 брой подземен резервоар за дизел с
вместимост 24250 л и 1 брой подземен резервоар за дизел с вместимост 31993 л. Отразено
е, че като средство за измерване от одобрен тип е монтирана нивомерна
измервателна система за обем на течни горива Fafnir Visy-X,
свързана с централно регистриращо устройство, въведено в експлоатация 1 бр.
ЕСФП, модел Ойл Сис 2.0 Д-KL, с компютърна конфигурация и
фискален принтер със съответен ИН и фискална памет. Описано е в АУАН, че от
Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 4332826, ЕИК ****,
****, за период от 01.01.2022 г. до 11.04.2022 г. е установено, че е подадена
информация за 5 бр. доставки, съответно на дати: 12.01.2022 г., 17.01.2022 г., 18.01.2022
г., 19.01.2022 г. и 02.03.2022 г.
В хода на проверката е установено, че
на 12.01.2022 г. няма реализирана доставка на гориво, а е извършено калибриране
на резервоарите от външна фирма, за което е представен Протокол за извършен
ремонт № 18222/ 12.01.2022 г. от обслужващата фирма **** (л. 88, на гърба) и
фактура № **********/ 17.01.22 г. от „****“ ООД за извършеното калибриране (л.
89) За целите на калибрирането горивото е източено и след това отново е върнато
в резервоарите. По подадена информация по документ - фактура №
05000000000000018222/ 12.01.22 г. количеството дизелово гориво е било 8993.00 л,
а по показания на нивомерната измервателна система (НИС) - 5197.40 л.
Установена е разлика от 3795.60 л.
На следващо място, при проверката е
установено, че при последващи 4 бр. доставки на дизелово гориво също е налице
разминаване между данни за получено гориво, отчетени по документи чрез баркод
четец в обекта и данните, получени от НИС. Доставките са, както следва:
На 17.01.2022 г. доставка на дизелово
гориво е АДД № **********/ 17.01.2022 г. с УКН № 0000000006628693/ 17.01.2022 г.
от доставчик ****ЕООД, ЕИК **** на получател
**** ЕООД, ЕИК ****, фактура № **********/ 17.01.2022 г. от доставчик ****
ЕООД, ЕИК **** на получател ****, ЕИК ****; служебен бон от ЕСФП № 0002831/ 17.01.2022
г. за документална доставка; служебен бон от ЕСФП № 0002830/ 17.01.2022 г. за
нивомерна доставка - по документ: 12500.00 л; от НИС: 8000.20 л; разлика от 4499.80
л.
На 18.01.2022 г. доставка на дизелово
гориво е АДД № **********/ 13.01.2022 г. с УКН № 0000000006622414/ 13.01.2022
г. от доставчик ****ЕООД, ЕИК **** на получател **** ЕООД, ЕИК ****, фактура №
**********/ 18.01.2022 г. от доставчик **** ЕООД, ЕИК **** на получател ****,
ЕИК ****; служебен бон от ЕСФП № 0002833/ 18.01.2022 г. за документална
доставка; служебен бон от ЕСФП № 0002832/ 18.01.2022 г. за нивомерна доставка -
по документ: 12500.00 л; от НИС: 12988.30 л; разлика от 488.30 л.
На 19.01.2022 г. доставка на дизелово
гориво е АДД № 10009969549/ 18.01.2022 г. с УКН № 0000000006629718/ 18.01.2022
г. от доставчик ****ЕООД, ЕИК **** на получател
**** ЕООД, ЕИК ****, фактура № **********/ 19.01.2022 г. от доставчик ****
ЕООД, ЕИК **** на получател ****, ЕИК ****; служебен бон от ЕСФП № 0002838/ 19.01.2022
г. за документална доставка на 11400.00 л; служебен бон от ЕСФП № 0002839/ 19.01.2022
г. за документална доставка на 700.00 л; служебен бон от ЕСФП № 0002834/
19.01.22 г. за нивомерна доставка на 15293.60 л; служебен бон за нивомерна
доставка № 0002835/ 19.01.22 г. за нивомерна доставка на 373.40 л или - по
документ общо: 12100.00 л; от НИС: 15667.20 л; разлика от 3567.00 л.
На 02.03.2022 г. доставка на дизелово
гориво е АДД № **********/ 02.03.2022 г. с УКН № 0000000006722461/ 02.03.2022
г. от доставчик Бент Ойл АД, ЕИК ********* на получател **** ЕООД, ЕИК ****,
фактура № **********/ 01.03.2022 г. от доставчик **** ЕООД, ЕИК **** на
получател ****, ЕИК ****; служебен бон от ЕСФП № 0002981/ 02.03.2022 г. за
документална доставка; служебен бон от ЕСФП № 0002979/ 02.03.2022 г. за
нивомерна доставка - по документ: 12500.00 л; от НИС: 12028.90 л; разлика от 471.10
л.
Посочено е, че са представени документи
за доставките на дизелово гориво за датите - АДД и фактури, както и изведените
служебни бонове от ЕСФП за отразени доставки по документ и от НИС, показващи
разминаванията в количествата.
В резултат в АУАН е отбелязано, че
задълженото лице не е спазило реда и начина да предава на НАП по установената
дистанционна връзка коректни данни, които да дават възможност за определяне на
наличното гориво в резервоар за съхранение на дизелово гориво, с което е
нарушило разпоредбите на чл. 3, ал. 3, във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.
Посочено е, че за резултатите от проверката е съставен на основание чл. 110,
ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК Протокол за извършена проверка сер.
АА № 0059353/ 12.04.22 г. (л. 15) Последният е нечетим поради специфика на
почерка, с оглед на което от ответника с вх. № 4002/ 14.11.22 г. е представен
препис на същия (л. 76 - 77).
По делото са събрани и гласни
доказателства, като в съдебно заседание на 14.11.22 г. са разпитани св. Д.В. и Р.Р.,
инспектори по приходите, извършили проверката съвместно с БИМ.
Св. В. сочи: „…На 12.04.22 г. има
извършена проверка и съответно съставен протокол за извършена проверка на ****“,
с. ****… Целта на
тази проверка е основно от страна на БИМ да се направи коригирана блок схема на
обекта, ако има някакви нередности да се изправят. Ние присъстваме там просто,
за да направим едно проточване на гориво и да установим дали резултатът от това
проточване се предава по дистанционна връзка с НАП. Преди проверката обаче на
имейл получих от колега, отдел „Селекция“, насоки с някои индикации за
неточности, за нарушения в обекта, които бяха изпратени на имейл, поради
причината, че за такива планови проверки с БИМ не се изработват работни карти
от нашите колеги отдел „Селекция“ и в самата работна карта и резолюцията нямах
насоки на какво да наблегна по време на проверката… Установи се, че има разминаване
в данните от документите за доставките и данните от нивомерната измервателна
система за четири дати, когато е извършвано зареждане на гориво. На 17.01.,
18.01., 19.01. мисля, че беше и на 2.03. Това са датите и въз основа на
разминаванията, които от два от случаите бяха доста значителни, ние съставихме
и връчихме акт за установяване на административно нарушение на осн. чл. 3, ал.
3 от Наредба Н18… Искахме
информация от сервизната фирма на какво
се дължат тези разлики. Действително двете са по-малки от порядъка 471 литра
едната, 488 другата. И малките, и
големите разлики са в плюс и минус. Това не можем да го обясним на какво се
дължи и искахме становище от сервиза. Според мен и от тяхното становище не
стана напълно ясно защо в единия случай са положителни, а в другия са
отрицателни. Това, което се изясни в хода на цялата проверка, беше, че
резервоарите са много сериозно деформирани…“
Св. Р. споделя: „…По насоки, дадени по
имейл на колежката, насоките, имаше 4-5, не съм сигурен, разлики в количествата
между нивомера и документалната доставка. Където тя поиска допълнително да
ѝ бъдат предоставени всички документи във връзка с доставката, понеже не
бяха налични в обекта. Това е, което си спомням… Проверката за посочените дати е
направена по документи.“
Административен съд - Добрич, Първи
състав, като обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, съответно като извърши цялостна проверка на оспорената Заповед във
връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 12.04.22 г. е извършена проверка,
както е описано в административната преписка, на търговски обект по смисъла на
§ 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – обект за търговия на дребно с автомобилни горива и
смазочни материали – ведомствен обект, находящ се в с. ****, община Шабла, ул. ****
№ 1, стопанисван от ****“, ЕИК ****, с
капацитет 2 броя резервоари за горива в експлоатация: 1 брой подземен резервоар
за дизел с вместимост 24250 л и 1 брой подземен резервоар за дизел с
вместимост 31993 л. В обекта е монтирана като средство за измерване от
одобрен тип нивомерна измервателна система (НИС) за обем на течни горива Fafnir
Visy-X, свързана с централно регистриращо устройство, въведено в експлоатация,
1 бр. ЕСФП, модел Ойл Сис 2.0 Д-KL, с компютърна конфигурация и фискален
принтер със съответен ИН и фискална памет. При проверката е установено, че при
4 бр. доставки на дизелово гориво е налице разминаване между данни за получено
гориво, отчетени по документи чрез баркод четец в обекта и данните, получени от
НИС, разминаване е налице и при горивото, което при проверката е източено при
калибрирането на резервоарите.
За резултатите е изготвен Протокол за
извършена проверка сер. АА № 0059353/ 12.04.22 г. Впоследствие е съставен на 26.04.2022
г. и Акт за установяване на административно нарушение (л. 39).
Приложена е заповед № ЗЦУ - 1148/
25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, изменена със Заповед № ЗЦУ -
1157/ 27.08.2020 г. (л. 41 – 42), с която се определя компетентност на
началниците на отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на
принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС.
След констатиране на нарушението, въз
основа на Протокола за извършена проверка (ПИП) е издадена оспорената в
настоящото производство ЗНПАМ № 78 – ФК/ 19.04.22 г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“при ЦУ на НАП, в която е
описана фактическата обстановка така, както е описана в ПИП и в АУАН.
Със ЗНПАМ е наложена ПАМ – „запечатване
на търговски обект”, посочен по – горе и е забранен достъпът до обекта за срок
от 14 дни.
Прието е, че установеното
нарушение изпълнява състава на чл. 3,
ал. 3 от Наредба № Н – 18/ 2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, което
се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г” от ЗДДС за
прилагане на принудителна административна мярка и на основание чл. 186 от ЗДДС
е наложена конкретната мярка.
В ЗНПАМ административният орган е
изложил, че, съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/ 2006 г. на МФ, всяко лице
по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива, като за тази
цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване
към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен
контрол. Съгласно чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, всяко лице по ал. 1, извършващо
доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата,
извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на
Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна
връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия с течни горива. В тази връзка е посочил, че при
конкретната проверка е установено, че в обекта, стопанисван от ****“,
изградената нивомерна измервателна система не предава към НАП коректни данни,
които да дават възможност за определяне на наличните количества течни горива в
резервоарите за съхранение в обекта. Приел е, че това нарушение е установено по
безспорен начин от приложените към административната преписка, съставени на
основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК документи, а
именно Протокол № 0059353/ 12.04.2022 г., ведно със събраните към тях писмени
доказателства, като е направил извод, че ****“ не е спазила реда и начина да
предава на НАП по установената с нея дистанционна връзка данни, които да
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта.
Административният орган е изтъкнал, че
определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект
указва на значимостта на охраняваното обществено отношение. Отразил е, че при определяне
на продължителността на мярката са взети предвид тежестта на извършеното
нарушение, последиците от същото, неспазване на реда и начина на предаване на
НАП по установената дистанционна връзка на данни, които да дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта
за значителен период от време, видът на стоките, горива, т.е. такива с висок
фискален риск по смисъла на глава XVa от ДОПК и Наредба № Н - 2/ 04.02.2014 г.
за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на
стоки с висок фискален риск на територията на Република България и изискванията
към фискалните контролни пунктове, издадена от Министъра на финансите и Заповед
№ ЗМФ-1092/ 16.11.2017 г, на Министъра на финансите; общият обем на доставените
количества течни горива, за които са установени несъответствия в подадените от
ЕСФП данни в НАП, като е счел, че следва да се осигури защитата на обществения
интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Добавил
е, че точното и коректно подаване в НАП на данни за наличните в резервоарите
количества горива е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи
и/или управляващи търговски обекти, в които се извършват продажби на течни
горива, с цел да бъде възможно извършването на текущ и последващ контрол от
органите по приходите. Посочил е, че срокът е съобразен с целта нарушителят да
промени начина на извършване на дейността в конкретния обект, както и
надлежното и законово подаване на данни за движението на горивата и на всички
реализирани обороти. В този смисъл е приел, че е налице важен държавен интерес
от преустановяване на констатираното противозаконно поведение. Отбелязал е, че
запечатването следва да стане в 3 - дневен срок след влизане в сила на
Заповедта, че е задължително присъствието на представител на Кооперацията за
осигуряване на достъп. Указал е срок за обжалване на заповедта и пред кого е
възможно това.
Заповедта е връчена на 26.04.2022 г. (л.
14) на председателя на Кооперацията, видно от разписката по делото, а жалбата е
подадена на 09.05.2022 г. чрез административния орган.(л. 3)
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е
приложена заповед, с която Изпълнителният директор на НАП е оправомощил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в териториалните дирекции на НАП
към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за запечатване на
обект по чл. 186 ЗДДС. С оглед на това актът е издаден от компетентен орган.
Заповедта е издадена в предвидената
писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактическо и правно основание. Подробно в Заповедта за налагане на
ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи нарушение.
Оспорената Заповед е мотивирана, като
са изложени мотивите, описани по – горе, включително и за конкретната
продължителност на наложената мярка. В тази връзка и с оглед възраженията на
жалбоподателя, съдът съобрази следното:
В разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване
на обект“ да се прилага за срок до 30 дни. След като законодателят е предвидил
срок до 30 дни, то административният орган е длъжен да обоснове защо е
определил срок от 14 дни, който е към средния срок, определен в закона.
По делото не е спорно, че проверяваният
обект съставлява ведомствена бензиностанция с 2 броя резервоари с вместимост
над 1000 л и служи за зареждане на гориво за собствени нужди. Бензиностанцията
разполага с нивомерна измервателна система, която е одобрена за използване към
типа ЕСФП с цел предаване на данни на НАП по установената дистанционна връзка.
Не е спорно и това, че подадените от НИС данни не отговарят на тези по
документи. От представения пред съда Договор за сервизно обслужване № 36 от
03.09.2019 г. между Кооперацията и фирма „****“ ООД Варна, съответно
подписаният от управителя на тази фирма Протокол (л. 7), е видно, че причините
за некоректно отчитане на доставките, а оттам и некоректно подаване на данни от
НИС към НАП, са многобройни, вкл. и обстоятелството, че и двата резервоара са
били изключително деформирани в основата, но това не променя факта, че е налице
некоректно предаване на данни към НАП за полученото гориво по процесните
доставки. В случая законодателят не е предвидил изискване относно изпълнение
състава на нарушението да е налице виновно поведение на длъжностно лице. Важно
е обстоятелството, че не е налице коректно подаване на данни и не може да се
извърши проследимост на доставеното и налично количество гориво.
По силата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС
всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски
обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива
от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е
длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Правилото на
чл. 118, ал. 8 от ЗДДС регламентира, че данъчно задължено лице, което извършва
зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за
собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по
реда на наредбата по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В тази връзка следва да се има
предвид, че:
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н - 18/
2006 г., която е приета на основание на законовата делегация на чл. 118, ал. 4
от ЗДДС, всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за
измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна
връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива.
За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване
към централно регистриращо устройство на ЕСФП. Съгласно чл. 3, ал. 12 от
Наредба № Н - 18/ 2006 г. лице, което извършва зареждане на течни горива по чл.
118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за
съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на
собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра, е длъжно да
регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и ал. 3, с изключение
зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или
отопление.
Предвид изложеното неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че нарушението е квалифицирано неправилно, а
Кооперацията поради това, че има ведомствена бензиностанция със зареждане
гориво за собствени нужди, не е задължено лице по смисъла на § 1, т. 41 от ДР
на ЗДДС. С оглед на цитираната нормативна уредба следва изводът, че Кооперацията
е осъществила фактическия състав на нарушение на чл. 3, ал. 12, във връзка с
ал. 3 от Наредба № Н - 18/ 2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 8, във връзка с
чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, тъй като не е изпълнила задължението си да предава на
НАП по установената дистанционна връзка коректни данни за доставените горива по
нивомер. Вярно е, че в случая административният орган е посочил като нарушени
само нормите на чл. 3, ал. 3 от Наредбата, във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС,
без да ги привърже с разпоредбите на чл. 3, ал. 12 от Наредбата и чл. 118, ал.
8 от ЗДДС, но тази непрецизност на правната квалификация на нарушението не е
съществен порок, водещ до неправилност на обжалваната Заповед. Освен това
текстово нарушението е описано подробно и ясно.
При наличието на формално нарушение
правилно административният орган е приел, че са налице материалноправните
предпоставки на чл. 186, ал. 1, във връзка с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В случая
изпълнителното деяние се изразява в неподаването на коректни данни, което се
равнява на неподаване на данни от нивомерната система за доставка на горива
чрез установената дистанционна връзка до НАП, което представлява състав на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС, както правилно е посочил административният орган.
От данните по делото е видно, че
определеният с акта срок за налагане на ПАМ от 14 дни е съобразен с принципа за
съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК, сочещ, че административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Мотивите към Заповедта
по отношение на продължителността на срока са обосновани с конкретни
обстоятелства, налагащи запечатването на ведомствената бензиностанция и
забраната за достъп до нея за 14 дни. Предаването на данни по чл. 118 от ЗДДС е
нормативноустановено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи
търговски обекти, които следва да се изпълняват при съответните предпоставки с
цел да бъде възможно извършването на текущ и последващ контрол от органите по
приходите. В случая информацията за доставените количества горива е изцяло непроследима,
независимо че доставките са оформени с надлежни данъчни документи (АДД). Видно
от приложените по делото документи, в един продължителен период от време са
установени разлики по документи и НИС, както в плюс, така и в минус, което
очевидно пречи на контрола на доставките и налага предприемане на мерки за
въвеждане на такава техника и организация, която да допринесе за коректно
подаване на данни към НАП, а оттам и изпълнението на нормативно установените
задължения от конкретния субект. Независимо от извършеното на 12.01.22 г.
калибриране на резервоарите, разликите са продължили и занапред, вкл. до
02.03.22 г. Дали впоследствие са променени начинът на организация и състоянието
на резервоарите, респ. дали са предприети мерки за закупуване на нови, за да се
изпълняват надлежно законовите задължения от Кооперацията, липсва информация и
не са представени доказателства от жалбоподателя. С оглед всичко изложено, се
налага изводът, че административният орган, действайки в условията на обвързана
компетентност, при констатиране на конкретното нарушение, правилно е подходил
към налагане на ПАМ, като при определяне на срока е съобразил фактите и
обстоятелствата и е определил срок при среден размер, който е счетен за
достатъчен за вземане на необходимите мерки за спазване на финансовата
дисциплина и подаване на надлежни данни към НАП за получените горива.
По изложените съображения съдът приема,
че обжалваната Заповед е законосъобразна, с оглед на което следва да бъде
потвърдена, а жалбата като неоснователна – оставена без уважение.
С оглед изхода на спора и предвид
изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника,
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на НАП следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. (сто лева).
Водим от изложеното, както и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, Първи състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на ****“, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: с. ****, обл. Добрич, ул. „****“ № 1, представлявана от
председателя В.П.В., срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 78-ФК/ 19.04.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
Варна.
ОСЪЖДА ****“, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление: с. ****, обл. Добрич, ул. „****“ № 1, представлявана от
председателя В.П.В., да заплати на НАП - София сумата от 100 лв. (сто лева),
разноски по делото за ****та инстанция.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14 – дневен срок от получаване на съобщението чрез
Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: