Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 944 по описа на Добричкия районен съд за
2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ИВА И
2016” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ***, ЕИК *********,
представлявано от И.А.Й., съдебен адрес: ***, офис 10, чрез адвокат Г.С.М. ***,
срещу наказателно постановление № 96/30.11.2018 г., издадено от Директора на
Регионална здравна инспекция - Добрич, с което на „ИВА И 2016” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ***, ЕИК *********, представлявано
от И.А.Й. – управител, ЕГН **********, за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ 9 от 21 март 2015 г. за условията и реда за създаване и поддържане на
публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от
регионалните здравни инспекции, на основание чл. 211, ал. 3 от Закона за
здравето е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Редовно призован за съдебно
заседание, жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна чрез процесуалния
си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление –
за правилно и законосъобразно.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен
интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното
наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и
констатира следното:
В процесния случай
административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № Ю 000066/2018 г., съставен на 07.11.2018 г. от
Р.С. К.-С.– главен инспектор в РЗИ - Добрич.
Както е известно от теорията,
една от функциите на акта е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение
на дадено лице, за извършено конкретно нарушение. В настоящия случай, със
съставения АУАН, на „ИВА И 2016” ЕООД е повдигнато обвинение за това, че „На 2.11.2018
г. е извършена насочена проверка, при която се констатира, че на пл. Свобода ТЦ
КООП – гр. Добрич е разкрит и функционира обект с общ. предназначение
„Компютърна зала” експлоатирана от „Ива И 2016” ЕООД с управител И.А.Й..
След направена справка в деловодството и регистъра на РЗИ – Добрич, се
установи, че обектът не е регистриран като обект с обществено предназначение по
условията и реда на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9/2005 г., изм. и доп. ДВ бр. 13/2018
г. Г-н И.Й., като управител на фирмата не е подал Уведомление в РЗИ – Добрич по
образец съгласно приложение № 2 към чл. 2, ал. 1 от цитираната по-горе наредба”/цитат/.
При така извършеното описание на
нарушението, същото е квалифицирано в АУАН по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 от 21
март 2015 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър
на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни
инспекции.
Въз основа на така съставения акт
е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, като фактическата
обстановка, описана в акта е била възпроизведена дословно в НП, като на
основание чл. 211, ал. 3 от Закона за здравето, на търговеца е била наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл. 211,
ал. 3 от Закона за здравето.
Направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП не съответства на законовото изискване за
описание на нарушението, което следва да включва посочване на елементите на
състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи
са осъществени – чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Нито в АУАН, нито в НП при
излагане на обстоятелствата на нарушението не е посочено кога /на коя дата/ е
започната дейността в обекта, а съгласно нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9
от 21 март 2015 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен
регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните
здравни инспекции, всеки, който открие обект с обществено предназначение, е
длъжен да уведоми за това съответната РЗИ по местонахождението на обекта не
по-късно от деня на започване на дейността с уведомление по образец съгласно
приложение № 2.
Следователно в случая е налице
конкретна дата, на която е извършено нарушението и това е датата на започване
на дейността. Непосочването на момента на извършване на административното
нарушение в АУАН и в НП е неизпълнение в пълен обем на задълженията съответно
по чл. 42, т. 3, предл. „първо” от ЗАНН и на административнонаказващия орган по
чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. „второ” от ЗАНН, което представлява съществено
процесуално нарушение, засягащо правото на защита на наказаното лице.
Безспорно, в случая е посочено,
че нарушението е установено на 02.11.2018 г. при извършената насочена проверка,
но датата на установяване на административното нарушение не може да бъде
безусловно отнесена към датата на извършването му /В тази връзка Виж Решение №
171 от 07.06.2016 г. на АДмС – Добрич по к.а.н.д. № 180/2016 г. и Решение № 61
от 17.01.2018 г. на АдмС – Варна по к.а.н.д. № 3357/2017 г., касаещи идентични
случаи/.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици,
наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно
следва да се съдържат в наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно –
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите
и правните основания, от които следва постановения от административнонаказващия
орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно
нарушение, с оглед разпоредбите на чл. 42, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН.
Неспазването на така установените
нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на
закона акт, а именно нарушение на чл. 42, т. 3, предл. „първо”, съответно и чл.
57, ал. 1, т. 5, предл. „второ” от ЗАНН.
Разпоредбите на закона са ясни, категорични и точни. АУАН и НП трябва да съдържат датата на извършване
на нарушението. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Тези
реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правната логика
или по тълкувателен път от съдържанието на други документи по
административнонаказателната преписка. Непосочването на този задължителен
реквизит на АУАН и на НП влече извод за липсата на законоустановените гаранции за
реализиране на правото на защита срещу вмененото нарушение, респективно,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, обосноваващо отмяна
на НП. Именно защото наказаното лице се защитава срещу фактите, визирани в АУАН
и в НП, непосочването на дата на извършване на нарушението препятства неговата защита.
Все в обсъжданата посока, следва
още да се посочи, че датата на извършване на административното нарушение, без
всякакво съмнение има съществено значение, както за индивидуализацията на
нарушението, така и с оглед преценка за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателното производство, и при липса на
посочена дата на извършване на нарушението, не е възможно да се извърши
преценка, с оглед спазване на тези срокове.
В случая допуснатото нарушение на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство е
съществено, тъй като от една страна е накърнило правото на защита на
санкционираното лице, като е препятствало възможността му да разбере за какво
конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, респективно, коя е
точната дата на извършване на нарушението, което е негов индивидуализиращ
признак, за да организира адекватно защитата си, а от друга страна, е
препятствало възможността за осъществяване на адекватен съдебен контрол срещу
наказателното постановление. То съставлява абсолютно основание, обуславящо
незаконосъобразността и отмяната на наказателното постановление, само на това
процесуално нарушение. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж
Решение № 171 от 07.06.2016 г. на АДмС – Добрич по к.а.н.д. № 180/2016 г.,
Решение № 61 от 17.01.2018 г. на АдмС – Варна по к.а.н.д. № 3357/2017 г., Решение
№ 185 от 10.05.2017 г. по к.адм.д. № 68/2017 г. на АдмС – Добрич, Решение № 278
от 13.10.2015 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 493/2015 г., Решение № 295 от
12.02.2013 г. на АдмС – Варна по к.а.н.д. № 4647/2012 г., Решение № 680 от
21.03.2014 г. на АдмС – Варна по к.а.н.д. № 366/2014 г., Решение № 770 от
31.03.2014 г. на АдмС – Варна по к.а.н.д. № 424/2014 г., Решение № 405 от
27.02.2015 г. на АдмС – Варна по к.н.а.х.д. № 307/2015 г., Решение от
27.11.2012 г. на АдмС – Велико Търново по к.а.н.д. № 10419/2012 г., Решение №
1768 от 20.07.2012 г. на АдмС – Пловдив по к.а.н.д. № 1486/2012 г./.
Допуснатото процесуално нарушение, описано по-горе е
съществено, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
нито пък може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството. Същото е
довело до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице, съставляващо
основание за отмяна на обжалваното НП. Тъй като се касае за особено съществено
нарушение, довело до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на
това нарушение обуславя отмяна на атакуваното постановление.
Съдът намира за нужно са
отбележи, че органите на държавната администрация именно защото осъществяват
контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват
процесуалните механизми по реализиране на административнонаказателната
отговорност. При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН
и/или при постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно
постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната
законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на
съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до
ненаказване на виновния нарушител.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
Съгласно чл. 211, ал. 1 от Закона
за здравето /ЗЗ/ като административно нарушение законодателят е определил
деянието, при което се осъществява дейност в обект с обществено предназначение,
без да е изпълнено задължението за уведомяване на регионалната здравна
инспекция, а като административнонаказателно отговорно лице /по аргумент и от
ал. 2 и ал. 3/, осъществяващо такава дейност физическо лице, едноличен търговец
или юридическо лице.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона
за здравето, всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да
уведоми за това съответната регионална здравна инспекция по местонахождението
на обекта не по-късно от деня на започване на дейността, като посочва адреса на
обекта, видовете дейности, които се извършват в него, както и името и
постоянния адрес на лицето, което упражнява дейността, а ако е търговец –
посочва ЕИК. Идентична е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 от 21
март 2015 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър
на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни
инспекции - всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да
уведоми за това съответната РЗИ по местонахождението на обекта не по-късно от
деня на започване на дейността с уведомление по образец съгласно приложение №
2.
На „ИВА И 2016” ЕООД е наложена
имуществена санкция на основание чл. 211, ал. 3 от ЗЗ в размер на 2000 лева за
това, че юридическото лице осъществява дейност в обект с обществено
предназначение - „Компютърна зала”, без да е изпълнило задължението си за
уведомяване на регионалната здравна инспекция – нарушение по чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 9 от 21 март 2015 г. за условията и реда за създаване и поддържане на
публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от
регионалните здравни инспекции.
От събраните по делото доказателства
се установява следното:
На 02.11.2018 г. свидетелите Р.С.К.
- главен инспектор в Дирекция „Обществено здраве”, отдел ДЗК при РЗИ – Добрич и
М.Й.Ц. *** извършили насочена проверка, при която констатирали, че на пл.
Свобода, Търговски център КООП – гр. Добрич е разкрит и функционира обект с обществено
предназначение „Компютърна зала”, експлоатирана от „ИВА И 2016” ЕООД с
управител И.А.Й..
След направена справка в
деловодството и регистъра на РЗИ – Добрич, се установило, че обектът не е
регистриран като обект с обществено предназначение по условията и реда на чл.
2, ал. 1 от Наредба № 9 от 21 март 2015 г. за условията и реда за създаване и
поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение,
контролирани от регионалните здравни инспекции.
Резултатът от проверката бил
обективиран в Протокол № 001283 от 02.11.2018 г., като на И.А.Й., в качеството
на управител на търговеца била връчена покана да се яви на 07.11.2018 г. в
15:30 часа в РЗИ – Добрич, ет. 2, стая 209, за приключване на проверката.
На 07.11.2018 г. свидетелят Р.С.К.,
в присъствието на И.А.Й. и свидетелите М.Й.Ц. и Д.С.В., съставила АУАН № Ю
000066/2018 г. за извършено нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 от 21 март
2015 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на
обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни
инспекции. При съставяне на акта, И.А.Й. не възразил срещу констатациите в
него, като изписал: „нямам възражение, не
бях информиран, че съм длъжен да направя регистрация в РЗИ Добрич” /цитат/.
На същата дата /07.11.2018 г./ И.А.Й.
*** уведомление за откриване на обект с обществено предназначение, което било
заведено с Вх. № РД-9358/7.11.2018 г., в което посочил, че от 19.11.2017 г. е
открит обект с обществено предназначение „Компютърна зала”, намираща се на пл.
Свобода, Търговски център КООП – гр. Добрич, като на 21.12.2018 г. е било
издадено Удостоверение за вписване в регистъра на обект с обществено
предназначение № **********/21.12.2018 г.
С оглед установеното, наказващият
орган е приел, че „ИВА И 2016” ЕООД осъществява дейност в обект с обществено
предназначение - „Компютърна зала”, без да е изпълнило задължението си за
уведомяване на регионалната здравна инспекция – нарушение по чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 9 от 21 март 2015 г. за условията и реда за създаване и поддържане на
публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от
регионалните здравни инспекции, като на основание чл. 211, ал. 3 от Закона за
здравето на юридическото лице е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева.
Така описаната фактическа
обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на гласните
доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по делото
свидетели Р.С.К., М.Й.Ц. и Д.С.В., както и от приложените и приети по делото
писмени доказателства - протокол № 001283 от 02.11.2018 г. и уведомление за
откриване на обект с обществено предназначение с Вх. № РД-9358/7.11.2018 г.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 9 от 21 март 2015 г. за условията и реда за създаване и
поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение,
контролирани от регионалните здравни инспекции, всеки, който открие обект с
обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната РЗИ по
местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността с
уведомление по образец съгласно приложение № 2.
В случая нарушението е установено
на 02.11.2018 г., но както вече бе посочено, датата на установяване на
нарушението не може да бъде безусловно отнесена към датата на извършването му.
С жалбата срещу наказателното
постановление са навеждат доводи, че дейността на обекта е започнала на
19.10.2017 г., като АУАН е съставен на 07.11.2018 г., т.е. след повече от една
година от възникване на задължението за уведомяване на РЗИ, респективно – от извършване
на нарушението. В тази насока се ангажират и писмени доказателства – книга за
дневните финансови отчети и книга за дневните финансови отчети /касова книга за
касов апарат/, започнати на 19.10.2017 г., както и дневни финансови отчети от
дати 25.10.2017 г. и 26.10.2017 г.
Или, с оглед представените с
жалбата доказателства се установява, че „ИВА И 2016” ЕООД е осъществявало
дейност в обекта към 19.10.2017 г. и съответно задължението за уведомяване на
РЗИ – Добрич е възникнало към тази дата, но същата не е посочена като дата на
нарушението.
Като дата на извършване на
нарушението не е посочена и датата, на която е извършена проверката -
02.11.2018 г., нито пък датата 19.11.2017 г., посочена от И.Й. в депозираното
уведомление като дата, от която е открит обекта.
В случая липсата на посочена дата
на извършване на нарушението както в АУАН, така и в НП е абсолютна пречка за
установяване на обстоятелството, кога е започната дейността в обекта, респективно
налице ли е нарушение, което влече след себе си недоказаност на нарушението.
При така очертаната въз основа на
събраните доказателства фактическа обстановка, от правна страна съдът намира,
че не е установено по несъмнен начин в съответствие с изискването на чл. 303,
ал. 2 от НПК, извършването на нарушението, поради което наказателното
постановление следва да бъде отменено.
Както вече бе посочено, датата на
извършване на административното нарушение има съществено значение, както за
индивидуализацията на нарушението, така и с оглед преценка за спазването на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателното
производство, и при липса на посочена дата на извършване на нарушението, не е
възможно да се извърши преценка, с оглед спазване на тези срокове.
За яснота и пълнота на
изложението, настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи следното:
В съдебно заседание процесуалният
представител на въззиваемата страна навежда доводи, че не е изтекла давността
по чл. 34 от ЗАНН, тъй като нарушението е извършено на 19.11.2017 г., която
дата е посочена в уведомлението, като дата на откриване на обекта, нарушителят
е открит на 02.11.2018 г., а АУАН е съставен на 07.11.2018 г.
Твърденията на процесуалния
представител на въззиваемата страна, че нарушението е извършено на 19.11.2017
г. обаче се оборват от ангажираните от страна на жалбоподателя писмени
доказателства – книга за дневните финансови отчети и книга за дневните
финансови отчети /касова книга за касов апарат/, започнати на 19.10.2017 г.,
както и дневни финансови отчети от дати 25.10.2017 г. и 26.10.2017 г.
С оглед така представените от
страна на жалбоподателя писмени доказателства, съдът намира, че АУАН не е
съставен в определените от закона срокове. Тези срокове са два и започват да
текат от два различни момента – от откриване на нарушителя и от извършване на
нарушението. Сроковете, съобразно задължителната съдебна практика /Тълкувателно
постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на Върховния административен съд на
Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС/ са давностни
и тяхната продължителност зависи от вида на нарушението, като тя е три месеца
от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението, в общия
случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Двете хипотези по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН са алтернативни, тоест достатъчно е дори едната от тях да е налице, за
да се погаси административнонаказателната отговорност, което на свой ред прави
административнонаказателното производство недопустимо. Касае се за давностни срокове,
с изтичането на които се погасява възможността да бъдат реализирани всички
правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение.
Давността погасява възможността за реализиране на отговорността, следователно
изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение
изобщо. Давността е материално правен институт с процесуални последици, тъй
като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с
идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект
/административнонаказващия орган/ създава неоправдано положение на несигурност
в правния мир.
Когато актът е съставен след
изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението, или след изтичане на
тримесечния срок от откриване на нарушителя, е налице процесуално нарушение.
Съставяне на акт за установяване на нарушение на здравното законодателство
извън посочения тримесечен срок от откриване на нарушителя, или след изтичане
на едногодишния срок от извършване на нарушението, респективно – издаването на
НП въз основа на така съставен акт означава неоснователно административно
наказателно преследване спрямо лицето, посочено като нарушител.
В процесния случай нарушението,
предмет на настоящото дело е констатирано на 02.11.2018 г. при извършената
проверка, резултатът от която е бил обективиран в протокол № 001283 от
02.11.2018 г. В хода на проверката и с обективирането на резултатите от нея в
протокола от 02.11.2018 г. е открит и нарушителят.
Следва да се приеме обаче, че дейността
в обекта е започната на 19.10.2017 г., за която дата свидетелстват книгата за
дневните финансови отчети и книгата за дневните финансови отчети /касова книга
за касов апарат/, както и дневни финансови отчети от дати 25.10.2017 г. и
26.10.2017 г., следователно, това е и датата на извършване на нарушението.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен на 07.11.2018 г., т.е. в тримесечния срок
от откриване на нарушителя, но след изтичане на едногодишния срок по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН /дата на извършване на нарушението – 19.10.2017 г., дата на
съставяне на акта – 07.11.2018 г./.
Ето защо съдът намира, че е
погасена възможността за реализиране на административнонаказателната
отговорност на наказаното лице, поради което наказателното постановление следва
да бъде отменено.
В тази насока е както
задължителната съдебна практика – Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари
2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на
ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, така и константната такава.
Така
мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено,
като неправилно и незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 96/30.11.2018 г., издадено от Директора на Регионална здравна
инспекция - Добрич, с което на „ИВА И 2016” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ***, ЕИК *********, представлявано от И.А.Й. –
управител, ЕГН **********, за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 от 21
март 2015 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър
на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни
инспекции, на основание чл. 211, ал. 3 от Закона за здравето е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
Районен съдия: /Данчо Димитров /