Р Е Ш Е Н И Е
№
23.05.2014 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН състав
На 14 май
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ЗЛАТКА ИЛИЕВА
Секретар: С.И.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЗЛАТКА ИЛИЕВА
АНД № 719 по описа за 2014 година.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 92/20.01.2014г.
на Зам. Кмета на Община Стара Загора, с което на „ИЛДЕЗИ ТАЙЕРС” ЕООД гр. Стара
Загора, със седалище и адрес на управление – гр. Стара Загора, ул. „Хаджи
Димитър Асенов” № 5, вх.А, ет.11, ап.83, представлявано от И. МИЛЕВ П., ЕИК *********
е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1000,00 лв. /ХИЛЯДА
ЛЕВА/ на основание чл.29 ал.2 от Наредба за обществения ред в Община Стара
Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен
срок от съобщението пред Старозагорски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И по АНД № 719/2014 г. на СтРС :
Обжалвано е наказателно постановление № 92/20.01.2014г. на Зам. Кмета на
Община Стара Загора, с което на „ИЛДЕЗИ ТАЙЕРС” ЕООД гр. Стара Загора, със
седалище и адрес на управление – гр. Стара Загора, ул. „Хаджи Димитър Асенов” №
5, вх.А, ет.11, ап.83, представлявано от И. МИЛЕВ П., ЕИК ********* е
наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1000,00
лв., за това, че на 05.11.2013г., в 15.49 часа в гр.
Стара Загора, ул. „Димчо Стаев” № 0-1 /масивна сграда, представляваща ПИ № 295
от УПИ № І 294.295, кв.112 „Славейков” по плана на гр. Стара Загора/, е завзело
неправомерно общинска площ от 3 кв.м., за която няма разрешение от Община Стара
Загора.
В жалбата си жалбоподателят излага подробни съображения и моли
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно
заседание упълномощеният от него представител поддържа същото становище.
Въззиваемата страна Община гр.Стара Загора оспорва жалбата и моли съда да
потвърди издаденото наказателно постановление.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
направените в жалбата оплаквания и служебно провери правилността на обжалваното
наказателно постановление намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА
С обжалваното
НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ от 05.11.2013год., жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.17 от
Наредбата за обществения ред /НОР/ в Община Стара Загора, изразяващо се в това,
че на 05.11.2013г., в 15.49 часа в гр. Стара Загора, ул.
„Димчо Стаев” № 0-1 е завзел неправомерно общинска площ от 3 кв.м., за която
няма разрешение от Община Стара Загора.
Наказващият орган е приел, че с описаното деяние, жалбоподателят е допуснал
нарушение на чл.17 от цитираната наредба, забраняваща завземането на сектори
или части от общинска земя, пътища, пътеки, граници между имоти, кариери и
други земни и водни площи.
Съдът счита, че
в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН, тъй като нарушението не е описано пълно,
точно и ясно в АУАН.
В акта липсва
посочване на мястото на нарушението. Предвид спецификата на вмененото
противоправно поведение- завземане на общинска площ без разрешение, съдът
счита, че мястото следва да е описано не просто чрез изписване на
административния адрес, а по начин, непоставящ под съмнение къде точно се
намира въпросната площ /чрез описание на граници, използване посоките на света
и др./. Последното съдът намира за наложително и с оглед правилна преценка дали
се касае за общинска земя, тъй като деянието е съставомерно по чл.17 от
Наредбата само ако е завзета площ-собственост на Общината.
Доколкото в процесния АУАН не е налице подобно ясно описание, съдът счита, че
жалбоподателят е бил лишен от възможността още в началото на
административнонаказателното производство да узнае в какво точно се състои
противоправното му поведение и какво
административно нарушение е извършил.
Действително
посоченият пропуск е отстранен при издаване на НП, където обстоятелствата на
нарушението, в това число и мястото му на извършване, са описани пълно,
подробно и ясно. Съдът счита обаче, че това не е достатъчно, за да санира
недостатъците на съставения АУАН. Това е така, тъй като нормативно установените
изисквания за минимално необходимото съдържание на акта за нарушение гарантират
и обезпечават правото на защита на лицето, спрямо което е образувано
административнонаказателното производство, в това число да се запознае със
съдържанието на АУАН и административното обвинение, да направи възражение, да
поиска събирането на други доказателства. Неспазването на изискванията на чл.
42 от ЗАНН, води до ограничаване правото на нарушителя да узнае своевременно в
какво се изразява противоправното му поведение и да се защити от началото на
административнонаказателното преследване.
В конкретния
случай съдът счита, че не може да намери приложение разпоредбата на чл.53 ал.2
от ЗАНН, при която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта. Това е
така, тъй като извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина не са безспорно установени.
Както бе
посочено, едва при издаване на НП за първи път ясно е описано мястото на
извършване на нарушението и са описани доказателствата, които го потвърждават.
Това не е сторено в акта за нарушение, въпреки императивните изисквания на
закона, посочени по- горе. За първи път при съставяне на постановлението е
посочено ,че се касае за общинска площ – тротоар, както и че дружеството,
стопанисващо обекта притежава разрешение за поставяне на временни съоръжения и
елементи, но за по – малка площ от действително ползваната. Нещо повече, за
първи път с НП се вменява виновно поведение на дружеството-жалбоподател.
Внимателният прочит на съдържанието на АУАН сочи, че според контролните органи
деянието е осъществено от физическото лице И.П. – управител на „Илдези Тайерс”
ЕООД. Използваните глаголи в трето лице, ед. число – „заплатил”, „завзел”,
„нарушил”, водят до недвусмисления извод, че нарушението е извършено от лице,
различно от посоченото в НП.
Ето защо, съдът
намира, че на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание –
имуществена санкция, без по отношение на него да има повдигнато обвинение и да
му е осигурена възможност за участие в производството. Обстоятелството, че
физическото лице, срещу което е съставен АУАН и управителят на търговското
дружеството са едно и също лице, не променя горния извод. / В този см. Р
303/20.05.14г. по КАНД 237/14г. на СтАдмС/
Допуснатият
пропуск е от категорията на съществените процесуални нарушения и като такова е
абсолютно основание за отмяна на НП.
В заключение,
съдът счита, че допусната неточност в АУАН и несъответствието между него и НП
не може да бъде преодоляна по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, тъй като не е налице
съответствие между конкретното фактическо описание на нарушението в АУАН и това
в НП, поради което правото на защита на нарушителя и в частност правото му да
узнае, кой и какво точно нарушение е извършил, е сериозно накърнено.
Освен това,
съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е издадено от орган,
чиято компетентност не е установена по достатъчно надлежен начин.
Съгласно
разпоредбата на чл. 28 а от Наредбата за обществения ред, наказателните постановления
се издават от Кмета на Общината или упълномощен от него заместник кмет.
Видно от
приложената по делото заповед № РД 252163/29.11.2011г., Кметът на Община Стара
Загора е „оправомощил” зам.- кмета – издател на НП да „подписва” наказателни
постановления. Използваните изрази / цитирани в кавички/ съдът намира за
непрецизни и неудостоверяващи по безспорен начин, че компетентният орган по
наредбата е прехвърлил чрез надлежно
упълномощаване правото и задължението на издателя на обжалваното НП да извършва
дейност по налагане на административни наказания за нарушения на Наредбата за
обществения ред на територията на Община Стара Загора. В тази връзка следва да
се отбележи, че дейността по издаване на наказателни постановления представлява
сложен и отговорен процес по преценка на законосъобразността и обосноваността
на съставените актове за нарушения, на направените възражения и събраните
доказателства, на предпоставките за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя и определяне вида и размера на наказанието. Същата
далеч не се изчерпва да правомощието да се подпише наказателното
постановление.
Отделно от
изложеното по-горе, съдът счита, че нарушението/ доколкото може да се приеме,
че същото е описано достатъчно пълно и е безспорно авторството на деянието/ не
е установено по категоричен начин.
Както бе
посочено, в хода на съдебното следствие не са ангажирани надлежни
доказателства, а това е в тежест на наказващия орган, че завзетата площ е
общинска собственост. Освен това, от приетото разрешение №
17-02-1097-3/01.0112013г. за поставяне на временни съоръжения и елементи се
установява, че жалбоподателят разполага с разрешение за разполагане на обект –
автомобил на площ от 4 кв.м. на административен адрес – ул. Димчо Стаев № 0-1.
От същото не се установява къде точно се намира мястото за където е издадено
разрешение за поставяне на временно съоръжение и налице ли е идентичност между
него и мястото на нарушението, описано в обжалваното постановление.
С оглед на така установената фактическа обстановка и изложените мотиви
съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Водим от изложените мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :