Р
Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 10.11.2021 г.
Административен
съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мариана Кадиева
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 152/ 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба
на З.Ф.М. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-107/ 17.05.2021
г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу
Разпореждане № О-08-000-00-01456621/ 24.03.2021 г. на действащ за ръководител
по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. Твърди се,
че обжалвания административен акт е незаконосъобразен поради съществено
нарушение на административнопроизводствените правила
и противоречие с материалноправни разпоредби, без да
се посочват конкретни основания за това. Претендира се присъждане на деловодни
разноски. Искането е да се отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ
– Кърджали и Разпореждане на ръководителя по изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ – Кърджали. В съдебно заседание, чрез пълномощник,
поддържа жалбата си, като заявява, че по безспорен и категоричен начин, от
свидетелските показания, било установено, че З. М. е засадила ягоди през месец
ноември 2020 г., а през месец февруари 2021 г. – домати, чушки и картофи.
Ответникът – Директор
на ТП на НОИ – Кърджали, не се явява и не се представлява.
АС – Кърджали приема,
че жалбата е допустима, като подадена от лице, в правната сфера на което
въздейства по неблагоприятен начин и в срока по чл. 118, ал.1 от КСО.
След проверка на
събраните доказателства съдът приема следното от фактическа страна:
Административното
производство, в което е постановено решението на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, е започнало с представен в ТП на НОИ – Кърджали БЛ № ***/ 15.12.2020
г. за периода от 15.12.2020 г. до 13.01.2021 г., общо 30 календарни дни.
Съгласно отразеното в този БЛ той е продължение на БЛ ***/ 01.12.2020 г., за
времето от 01.12.2020 г. до 14.12.2020 г. Въз основа на този документ е поискано
изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване,
като е представено удостоверение, вх. № ***/ 12.01.2021 г. от Осигурителна каса
***, в която е член З.М.
С Разпореждане №
О-08-000-00-01456621/ 24.03.2021 г. на ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали е отказано отпускане на
поисканото обезщетение с мотив, че няма доказателства З.Ф.М. да е упражнявала
трудова дейност като земеделски стопанин, поради което не е осигурено лице за
риска „Общо заболяване и майчинство“ и не отговаря на условията на чл.40, ал.1
от КСО за отпускане на обезщетение. Посочено е също, че от представени от ОД
„Земеделие“ документи се установило, че лицето е заявило „намерение“ да засее
площи с домати.
С оспореното в
настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлена
жалбата на З.М. срещу разпореждането за отказ за изплащане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Фактическите
основания в обжалвания административен акт на горестоящия
административен орган са, че не е доказано лицето да е осигурено по смисъла на
§ 1, т.5 от ДР на КСО. Този извод е мотивиран с приетото в обжалваното решение,
че З.М. не е извършвала дейността, за която е регистрирана като земеделски
стопанин, а именно – не е засадила домати. На следващо място, е посочено, че
декларираната площ – 0,0500 ха, не може да обоснове извод, че регистрираната за
отглеждане култура – домати, е предназначена за продажба.
При така установената
фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Относимата разпоредба на чл.40, ал.1 от КСО предвижда, че Осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при
трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени
за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата,
ненавършили 18-годишна възраст.
Съгласно мотивите на
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали основание за отказ да
се изплати парично обезщетение за временна нерабоспособност
поради бременност е приетият за доказан факт, че З.Ф.М. не е осигурено лице,
тъй като не е осъществява дейност като земеделски производител, така както е
декларирала в ТП на НОИ – Кърджали.
Следователно,
спорният въпрос е: било ли е лицето осигурено по смисъла на §1, т.3, във връзка с § 1, т.5 от ДР на КСО.
Осигурено е това
лице, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването възниква
от деня, в който лицето започва да упражнява трудова дейност на някое от
основанията за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. В случая, основанието
за осигуряване е осъществяване на дейност като земеделски производител. Ето
защо, за възникване на осигуряването и произтичащите от него права, за жалбоподателката е необходимо да е възникнало
правоотношение, чието изпълнение е започнало и не е прекратено.
В решението на
директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че независимо от наличието на
регистрация като земеделски производител, не съществува второто кумулативно
изискване в §1, т.5 от ДР на КСО, а именно – лицето да произвежда растителна
и/или животинска продукция, предназначена за продажба.
В настоящия случай е
безспорно, че З. М. се е регистрирала като земеделски производител в ОблС „ Земеделие“ – Кърджали, на 09.11.2020 г. В анкетен
формуляр, таблица 1 – използвана земеделска земя, е посочила земя с площ 0,1160
ха, като начин на трайно ползване е вписан зеленчукова градина. Декларирала е
отглеждана култура домати-полски на площ от 0,0500 ха. Представила е договор за
отдаване на земя под наем, с дата 09.11.2020 г., в землището на ***. На
21.04.2021 г. З. М. е заявила промяна в отглежданите култури, както следва:
картофи – 0,0100 ха, домати полски – 0,0150 ха и ягоди – 0,0250 ха, на обща
площ от 0,0500 ха.
При тези
доказателства, правилно в оспореното решение е прието, че жалбоподателката
не е осъществявала дейността, за която е била регистрирана като земеделски
стопанин, следователно не е притежавала качеството „регистриран земеделски
стопанин“ по смисъла на §1, т.5 от ДР на КСО. Поради декларираната, на
09.11.2020 г., земеделска култура – домати-полски, не може да се приеме, че З. М.
от датата на регистрацията си като земеделски стопанин, до настъпване на
временна неработоспособност на 01.12.2020 г., за която е представен БЛ,
продължила на 15.12.2020 г., е отглеждала домати-полски. Тази земеделска
култура се отглежда на полето на открито, като се засажда разсад или семена, за
разлика от оранжерийно отглежданите домати. Предвид климата в страна и
конкретно – в населеното място, където жалбоподателката
е декларирала извършване на дейността, е невъзможно през месец ноември да се
отглеждат домати-полски.
Поради изложеното не
може да се съобразят и показанията на Ф.А.Ш. и Р.С.Н., съответно – *** и *** на
жалбоподателката. Тези показания не следва да се
вземат предвид и поради обстоятелството, че свидетелите обясняват, че жалбоподателката и съпругът й, през месец ноември 2020 г.,
са разорали земята и са засадили ягоди. Тази култура не е била заявена при
регистрацията на З. М. на 09.11.2020 г., а е посочена на 21.04.2021 г., когато
е декларирана промяна на отглежданите култури.
Следователно,
доказани са констатациите в оспореното решение, че жалбоподателката
не е отглеждала земеделска култура – домати-полски, която е декларирала на
09.11.2020 г. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от
компетентен орган, в предвидената форма, като не са допуснати съществени
нарушения на административнопроцесуалните правила.
Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал.2, предл.5-то от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на З.Ф.М. от ***
срещу Решение № 2153-08-107/ 17.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №
О-08-000-00-01456621/ 24.03.2021 г. на действащ за ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали.
Решението е
окончателно – чл.119 от КСО.
Съдия: