РЕШЕНИЕ
№ 3387 12.10.2018г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На дванадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година
В открито
заседание на трети октомври 2018г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя
Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 7489 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
В.И.К., ЕГН **********,***, твърди, че между него и ответника Община Б. с
административен адрес гр.Б., ********** е съществувало трудово правоотношение в
периода ******* г., възникнало на основание трудов договор, по силата на който
ищецът заемал длъжността „*****“. Заявява, че трудовото правоотношение е
прекратено със Заповед № ***** г. на работодателя на основание чл.330, ал.2,
т.6 от КТ – за това, че за периода ********г.
е допуснал преразход на гориво, извършил е манипулиране на километража
на автомобил марка ***, рег. № *****, както и неизпълнение на служебните му
задължения / некоректно ******/. Твърди, че уволнението е незаконосъобразно, тъй
като са нарушени императивните норми на чл.194 и чл.195 от КТ. Ищецът бил
уведомен, че е допуснал преразход на гориво на управлявания от него в
качеството на ***** в размер на 207 л. и в тази връзка му били снети обяснения.
На 09.03.2018 г. със заповед на ***** му бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение в размер на 449,19лв. за
възстановяване на преразхода. На същата дата е прекратено и трудовото
правоотношение. В двете заповеди периодите се разминават, като житейски и
логично не било приемливо да бъде манипулиран километражът и да не бъде изтрит
преразходът. Не било ясно и дали при
ежемесечното счетоводно отчитане е установен преразход на гориво и засичан ли е
километражът на автомобила, т.е. дали ищецът се наказва за нарушение, открито
преди година и повече. Автомобилът домувал в гараж на *** и ключовете от него
се оставяли в **** след края на работния ден и ищецът не е единствен с достъп
до автомобила.
Заявява,
че работодателят не е спазил преклузивните срокове за налагане на дисциплинарно
наказание, уредени в разпоредбата на чл.194 от КТ. От друга страна заповедта не
била мотивирана – не са описани конкретните нарушения, които се вменяват на
ищеца, както и времето и мястото на извършването им. В заповедта не се съдържало
и прекратително волеизявление на работодателя.
С
оглед изложеното моли съда да признае за незаконосъобразно уволнението, ищецът
да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, както и да бъде
осъден ответникът да му заплати обезщетение за оставане без работа в периода ******
г. в размер на 3851,57 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. Ангажирани
са доказателства.
В
дадения му срок ответникът депозирал отговор, с който оспорва предявените
искове. Заявява, че работодателят е спазил процесуалните изисквания на закона
преди налагане на дисциплинарно наказание. От ищеца били поискани обяснения,
касаещи всички нарушения. Заповедта била мотивирана, тъй като било посочено
нарушението, периодичността на извършването му и кой е извършителят. Записаното
показвало на ищеца по ясен и разбираем
начин какви са нарушенията и кога са извършени и той може да организира
защитата си. Спазен бил чл.194 от КТ. Покрити
по давност били само нарушенията от 2016 г. назад. Ищецът не твърдял, че не е
извършил нарушенията. Същият от години извършвал същите нарушения, наказван бил
с по – леки наказания, заплащал сам преразхода на гориво. С оглед изложеното,
моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не
се спори между страните, че ищецът е работил при ответника по трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор на длъжност „*****“ от **** г. Със заповед
№ **** г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.330,
ал.2, т.6 вр. с чл.190, ал.1 и чл.188, т.3 от КТ – дисциплинарно уволнение,
считано от 19.03.2018 г. за това, че за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. е
допуснал преразход на гориво, извършил е манипулиране на километража на
автомобил марка „***“, рег. № *****, както и за неизпълнение на служебните му
задължения /некоректно ****/. Заповедта е връчена на ищеца на 19.03.2018 г.
От разпита на св. Е.М.К. - *****
в *****, се установи, че при постъпване на работа заварил ищеца като ******** „***“
***. Този автомобил *** само В. го карал. К. бил уволнен дисциплинарно за
поредица от нарушения, но последното било за поредната година, в която имало
преразход на гориво, което не му било за първи път. Наказван бил и преди да
започне св. работа и бил заплащал горивото. В. отговарял за *** „******“ ****,
който се използвал за вътрешни превози в ***, като се грижел за обслужването,
за зареждането и когато бил свободен, го управлявал, но повече се управлявал от
св., от тримата *****, от ***** лично, когато се ходело на близко разстояние. В
един момент, когато трябвало св. да кара колата, случайно забелязал какви са
показанията на километража и на другия ден му били дадени за подпис пътните
листове на двата автомобила, понеже той отговарял за ********. Направило му
впечатление, че имало разлика около 7 000 километра в пътния лист и
километража. По въпроса за ***, като видял тази разлика, направил заповед,
понеже тогава бил ******* и назначил комисия от трима души, която направила
сверяване на километражите на всички автомобили и тогава се оказало, че на ***
има разлика 11 000 километра. За това св. лично като ****** го бил наказал,
защото тези разлики на електронен километраж не се правели току - така.
Представен му бил пътен лист с едни показания, а показанията на километража
били съвсем различни. Това значело, че или пътният лист бил с грешни километри,
или километражът бил манипулиран, но това било предположение. Едно от двете не
било вярно. *** бил назначил св. и още двама души в комисия, която на
тримесечие преглеждала консумацията, правилното изразходване на горивни и
смазочни материали на автомобилите на *** и така се поддържал един известен
преразход, който бил достигнал до 1100 литра за около четири години и ищецът
бил наказан със забележка, за да влезе в час, защото по общо мнение нормата за
гориво, която била определена, била леко завишена и с икономия можело да се
влезе в рамките на тези четири години. Преразход на гориво било разлика между
заредено и отчетено по пътни листове количество изразходвано гориво според
километрите. Разходната норма била определена на всички автомобили със заповед
на *****, която била съобразена от служебните технически книжки на
автомобилите, като за по- старите автомобили се правила засечка с комисия,
защото по-старите автомобили изразходвали повече. За всичко имало добавки –
основно гориво плюс градско, плюс за зимно време, плюс за климатик. Съобразено
било, за да стига на всички. Това се осчетоводявало на всеки три месеца.
Докладвали от комисията на *****. Последното за 2017 г., пак 200 и няколко
литра излязло. Преди св. да започне работа, К. бил плащал преразхода. За
последната година не бил плащал. За нарушенията с километражите и пътните
листове, преразходи и т.н., *** искал от ищеца няколко пъти да даде обяснения,
но той казал: „Не мога“. Последно на 09.03 го извикал пред тях – тримата членове
от комисията, плюс *****, за да даде пред тях обяснения за изразходваното
гориво. Той казал: „Не мога да дам обяснения пред всички и няма да дам“.
Заповедта за дисциплинарното му уволнение била изготвена същия ден, или на
следващия. Заповедта била изготвена след искането на обяснения от ищеца.
Комисията била сформирана на 24.11.2017 г. или 25-ти. Тогава имало и протокол
от комисията. Същия ден, сутринта, на всички автомобили била направена засечка
на километражите и тогава се установило, че има разлика. Автомобилите домували
в гараж в ***. Ключовете стоели на В. в джоба, въпреки заповедта, която св. бил
издал да се оставят на *******. Въпреки многократните забележки, стоели му в
джоба. Този гараж за автомобилите се заключвал и имало видеонаблюдение пред
гаража. Само *** имал ключ от гаража. Той бил заедно на връзка с ключа на
автомобила. Други лица нямали достъп до този гараж. Само *****, които
управлявали автомобилите, само те имали достъп до гаража. На самия автомобил
нямало монтиран GPS и не можели да разберат дали има нерегламентирано излизане
с автомобила извън работно време. На всички други имали и ги установявали, но
на този автомобил нямало. Никой не можел да каже дали е имало нерегламентиран
достъп, защото това бил много голям период. Резервен ключ на този автомобил
нямало. Когато К. използвал отпуск и се налагало, автомобилът бил каран лично
от *****. Тогава пътните листове се попълвали от този, който го карал, т.е. от *****.
Километрите вървели последователно. Ако имало някаква грешка, ако бил допуснал *****
грешка, би трябвало *** да я изправи, но не била получена грешка. Видеонаблюдение на гаражите имало само на
площадката пред гаражите. Записите не били проверявани, защото не знаели какво
да проверяват. Не се знаел периодът, а записът реагирал само на движение, ако
имало движение тогава. Записът не бил постоянен, но те не знаели по кое време
били нарушенията.
Съдът кредитира показанията
на разпитания св. като логични, последователни и основани на преки впечатления.
Ищецът оспорва законосъобразността на уволнението,
като заявява, че работодателят е нарушил императивните изисквания на чл.194 и
чл.195 от КТ.
Нарушенията на трудовата дисциплина, с техните
обективни и субективни признаци, очертават рамката на спора. Само при
конкретното им описание в заповедта за дисциплинарно уволнение съдът може да
извърши проверка за това спазени ли са повелителните изисквания на закона,
свързани с процедурата по наказване (изслушване или приемане на обяснения и
преклузивни срокове), както и тази по същество - налице ли е виновно
неизпълнение на трудовите задължения за всеки отделен случай и правилни ли са
приложени критериите, за определяне на наказанието. Нормата
на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и неизпълнението й при издаване на
заповед за дисциплинарно уволнение не се санира с въвеждане на липсващите
фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването
им. Последователна е практиката на Върховния касационен съд по тълкуването и
прилагането на чл. 195, ал. 1 от КТ, основаваща се на съображението за
очертаване на фактическите основания за дисциплинарно уволнение чрез мотивиране
на заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения, съобразно
изискуемите елементи. Немотивирането на акта за уволнение по чл. 188, т. 3 от КТ от работодателя рефлектира и върху изпълнението на разпоредбата на чл. 193,
ал. 1 от КТ - за снемане обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание.
При положение, че наказващият орган не е уточнил нарушенията от обективна и
субективна страна, той не би могъл да иска обяснения за осъществяването им.
Правна значимост имат единствено отразените в акта за уволнение фактически
обстоятелства, формиращи съставите на визираните в чл. 187 и чл. 190 от КТ
нарушения на трудовата дисциплина. Работодателят не е изпълнил задължението си
да мотивира заповедта, съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ. Не е допустимо при
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по КТ да не се изпълнява
нормата чл. 195, ал. 1 от КТ и едва в хода на съдебния процес да се определя
какви нарушения е имал предвид работодателят, за да прекрати трудово
правоотношение. С оглед липсата в настоящия случай на посочване на канкретните
действия или бездействия, представляващи нарушения на трудовата дисциплина,
които се вменяват на работника като осъществяващи състава на дисциплинарно
нарушение, водят до невъзможността съдът да прецени законосъобразността на
наложеното наказание. Като нарушение е посочено допускане преразход на
гориво, извършено манипулиране на километража на автомобил марка „***“, рег. № *****,
както и за неизпълнение на служебните му задължения /некоректно *******/. Едва
в хода на съдебното производство от разпита на св.К. се установиха конкретните
действия и бездействия на ищеца, с които същият нарушил служебните си
задължения, но конкретизация на фактите в заповедта липсва. От друга страна,
липсва изобщо посочване на законовия текст, който работодателят счита за
нарушен, т.е. под състава на коя правна норма субсумира установените нарушения
на трудовата дисциплина.
От разпита на св.К. се установи също така, че ищецът
вече бил наказван за преразход на гориво за предходни периоди, като нарушението
било открито през м.ноември 2017 г. От личното трудово досие на ищеца се
установява, че същият е бил наказан дисциплинарно със „Забележка“ за неправилно
отчитане на изминатите километри по пътен лист със Заповед № ****** г. / л.72
от делото/. Макар в заповедта да липсва посочване на периода, през който е
осъществявано нарушението, то от разпита на св.К. се установи, че същият
обхващал такъв до датата на проверката - м.ноември 2017 г. Налагането
впоследствие на наказание за същото нарушение на трудовата дисциплина / в
атакуваната заповед периодът обхваща ******* г./ нарушава принципа non bis in
idem / за
неналагане на наказание два пъти за едно и също нарушение/, като наказанието за
това нарушение подлежи на отмяна и на това основание.
От друга страна, погасено е правото на работодателя да
наложи наказание за нарушенията на трудовата дисциплина, извършени в периода
преди 18.03.2017 г. Предвид липсата на конкретизация на отделните нарушения, то
съдът не може да извърши преценка дали останалите, визирани в заповедта,
нарушения се явяват достатъчно тежки, за да съответстват по тежест на
наложеното най – тежко предвидено в закона наказание.
С оглед горепосочените пороци
на заповедта за уволнение, същата следва да бъде отменена, без да се разглежда
спора по същество.
С оглед уважаване на главния иск, то следва да се
уважи и акцесорният такъв, и ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от
него преди уволнението длъжност.
В
шестмесечния срок по чл.225, ал.1 от КТ работникът има право на обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, като същото е
дължимо от датата на незаконното уволнение. От
заключението на ССЕ, се установява, че последното брутно трудово
възнаграждение, получено за отработен пълен работен месец от ищеца, е за
м.февруари 2018г. и е в размер на 627лв. При определяне на базата за
изчисляване на обезщетението по реда на чл.228 от КТ следва да бъдат взети предвид
възнагражденията с постоянен характер, в случая основна заплата и ДТСПО
/допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит/, но не и
субсидия застраховка „***“.
От представената трудова книжка на ищеца в оригинал в
съдебно заседание на 03.10.2018 г. се установи, че ищецът не е започнал работа
по други трудово правоотношение в процесния шестмесечен период. Основателен се
явява искът за сумата от 3762лв., /изчислен като произведение на сумата от
627лв. и 6/, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от
3851,57лв. същият следва да се отхвърли като неоснователен. Обезщетението за
забавено плащане следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът
претендира заплащане на адв. възнаграждение, като с оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на същия следва да се присъди такова в размер на
396,89лв. съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, съразмерно
на уважената част от исковете.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъди адв.
възнаграждение в размер на 6,98лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
При този изход на делото ответникът следва да
заплати в полза на съда държавна такса в размер на 315,48лв./ по 80лв. за
уважените неоценяеми искове и 150,48лв. за уважения осъдителен иск за
обезщетение, както и 5лв. за издадено на ищеца съдебно удостоверение/ и 80лв. –
разноски за ССЕ или сума в общ размер от 395,48лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със Заповед № *****
г. на ***** на Община Б., с
административен адрес гр. Б., *******, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. с чл.190,
ал.1 и чл.188, т.3 от Кодекса на труда, считано от 19.03.2018 г. е прекратено
трудовото правоотношение с В.И.К.,
ЕГН **********,***, и като такова го ОТМЕНЯ, като
възстановява ищеца В.И.К.,
ЕГН **********, на предишната,
заемана преди уволнението, длъжност –„*****“,
на основание
чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Община Б., с административен адрес гр.Б., ******, да заплати на В.И.К., ЕГН **********,***, на
основание чл.344, ал.1, т.3 от Кодекса на труда , сумата от 3762лв./три хиляди седемстотин
шестдесет и два лева/, представляваща обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението в периода 19.03.2018 г. до 19.09.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 396,89лв./триста деветдесет и шест лева и 89ст./ – разноски по производството,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния претендиран
размер от 3851,57лв., както и иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
обезщетение за забава върху отхвърлената част от главницата, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В.И.К.,
ЕГН **********,***, да заплати на Община Б., с
административен адрес гр.Б., ********, сумата от 6,98лв./шест
лева и 98ст./ - заплатено адв. възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА Община Б., с
административен адрес гр.Б., ******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС сумата от 395,48лв./триста деветдесет и пет лева и
48ст./ – разноски за държавна такса и за ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от датата на обявяването му – 17.10.2018 г., като препис от него се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ