№ 914
гр. София, 13.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Лилия М. Руневска
Георги Ст. Мулешков
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500909 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 от ГПК.
Образувано е по жалба на Д. И. Т. с ЕГН ********** с адрес гр.С.,
бул.“П. Х.“ № 74,взискател по изпълнително дело № 20229250400321 на ЧСИ
Радост Горанова –Чолакова рег.№ 925 с район на действие СОС,против отказа
на ЧСИ да присъди разноски на основание чл.38, ал.1,т.3 от (((Закона за
адвокатурата с мотиви,че съдебният изпълнител не бил компетентен да
присъжда адвокатски хонорар при условията на чл.38 ЗА.Неправилно
ответният ЧСИ мотивирал отказа си с липсата на предпоставки за допускане
на правна помощ по ЗПрП.Адвокатът имал право да предостави безплатно
правна помощ на свои близки съгласно чл.38, ал.1, т.3 от ЗА .Според ал.2 от
чл.38 ЗА ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски,адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер,не по –
нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. на САК.Взискателят представил
договор с адвокат Т. за оказване на правна помощ при условията на чл.38 ЗА
и доколкото разноските се определяли от съдебния изпълнител,той бил
длъжен да присъди адвокатско възнаграждение независимо дали Т.а реално е
платено от страната.Жалбопоадателят прави аналогия със законовата
възможност страната в изпълнителния процес да обжалва отказа на съдебния
изпълнител на намали адвокатско възнаграждение.Застъпеното от ответната
ЧСИ становище би довело до нарушаване на правото на защита в
изпълнителния процес.
Ответникът по жалбата я оспорва като неоснователна.Не само ,че
възнаграждение не било платено, но и минималният размер към датата на
образуване на изпълнителното производство бил 200 лв. съгласно чл.10,т.1
от Наредба № 1/2004г. на САК.Претендира разноски за производството по
частната жалба в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение,платено в брой
според представен договор.
1
Ответната ЧСИ е депозирала мотиви по чл.436,ал.2 ГПК,в които
изтъква съображения,изразени в атакувания акт.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав намира частната жалба процесуално недопустима.
Изпълнителното производство е образувано на 18.10.2022г. по молба на
Д. И. Т. против длъжника Ц. И. В. въз- основа на изпълнителен лист по адм.д.
№ 69/2022г. на АССО за сумата 1900 лв.,от които 1500 лв. депозит за
експертиза и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.В молбата за инициране
на производството има искане „да бъдат присъдени разноски за образуване и
водене на изпълнителното дело в размер на 381.50 лв.,равен на минималния
по Наредба № 1 от 09.07.2004г.“ като същите бъдат преведени по посочена
банкова сметка.Приложено е пълномощно за извършване „всякакви правни и
фактически действия“ по адм.д.№ 69/2022г. на АССО,включително да
образува изпълнителни дела, да обжалва отказите на СИ. Договорът съдържа
клауза за безплатна адвокатска помощ на осн.чл.38, ал.1,т.3, хип.2 от
ЗАдв.Атакуваният отказ е обективиран в постановление от 20.10.2022г.,в
което ЧСИ оставя без уважение „молбата на взискателя за предоставяне на
правна помощ по реда на Закона за правната помощ“.,поради липса на
основание за предоставяне на такава.Съдебният изпълнител нямал
правоомощие да присъжда разноски при условията на чл.38 ЗАдв.
Настоящият състав споделя крайния извод на ответната ЧСИ,въпреки ,че
казусът не свързан с Наредбата за правна помощ.В случая не е атакувано
извършеното разпределение на сумата 225.30лв.,платена на 04.11.2022г. от
длъжника по изпълненито ,с протокол от 08.11.2022г.,видно от който за
взискателя са определени 170.75 лв. от вземането и на ЧСИ 54.55лв.такси и
разноски с ДДС. И са погасени такси 36 лв. по т.4 и 18.55лв. по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.В чл.435, ал.2 ,т.т. ГПК законодателят е допуснал длъжникът да
обжалва действие на ЧСИ относно разноските по изпълнението,но спрямо
взискателя чл.435, ал.1 ГПК не предвижда такава хипотеза.Съдът намира,че
не е налице основание за разширително тълкуване или прилагане по аналогия
на разпоредби на общия исков процес.Законодателят е предвидил
лимитативно възможностите за обжалване действията на ЧСИ.
Водим от горното,Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ жалбата на Д. И. Т. против отказа на ЧСИ Радост Горанова-
Чолакова рег.№ 925 с район на действие СОС да присъди разноски за
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38,ал.1,т.3 от Закона за
адвокатурата по изпълнително дело № 321/2022г. БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд
2
в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3