Р
Е Ш Е Н И Е
№ 293 08.12.2022 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, в публично съдебно заседание на девети ноември две хиляди
двадесет и втора година, в състав
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Албена
Ангелова и в присъствието на прокурора Минчо Николов, като разгледа
докладваното от съдия Яница Ченалова КАНД №262
по описа за 2022 год., за да се
произнесе, съобрази следното
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано по жалбата на Директора на
Агенцията за държавна финансова инспекция град София, чрез редовно упълномощен
процесуален представител, против Решение №311/27.06.2022г. постановено по АНД
№522/2022г. по описа на РС Стара Загора, с което е отменено Наказателно
постановление №11-01-547/10.11.2021г, издадено от Директора на АДФИ с наложена
на Ж.В.Т. глоба в размер на 200лв., на основание чл.32 ал.1 т.1 от Закона за
държавната финансова инспекция за това, че към 31.12.2018г., в град Стара Загора в качеството си на Кмет на община
Стара Загора и първостепенен разпоредител с бюджет по смисъла на чл.11 ал.3 от
Закона за публичните финанси, е допуснал поемането на ангажименти за разходи,
въпреки че към 31.12.2017г. общината не е привела показателя си за поети
ангажименти за разходи в съответствие с ограничението по чл.94 ал.3 т.2 от
Закона за публичните финанси, като наличните към 31.12.2018г поети ангажименти
за разходи, без включени ангажименти за разходи, финансирани за сметка на
помощи и дарения, са в размер на 57 675 068лв, които представляват
53.9% на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните
четири години, с което е превишен с 3.9 на сто максимално допустимия размер от
50 на сто -53 471 981лв. С
деянието е нарушена разпоредбата на чл.128 ал.2 от Закона за публичните финанси
във връзка с чл.94 ал.3 т.2 вр. с чл.7 ал.5 вр. с §2 от ДР на ЗПФ в ред на ДВ
бр.91/14.11.2017г.
Обстоятелствата по извършване на
нарушението, въз основа на които е извършено пресмятане на процента на
превишението са следните: Отчетените в отчетна група „Бюджет“ в оборотната
ведомост на Община Стара Загора към 31.12.2018г налични поети ангажименти за
разходи в размер на 57 675 068лв, без финансираните за сметка на
помощи и дарения, представляват 53.9% на сто от 106 943 962лв,
колкото е сумата, представляваща 50 на сто от средногодишния размер на отчетените
разходи за последните четири години 2015г-100 167 001лв, 2016г-
103 114 320лв, 2017г-113 254 713лв и 2018г-111 239 815лв.
Сборът на тези суми е равен на
427 775 849, който резултат разделен на 4 определя
средногодишен размер за периода 2015г-2018г равен на 106 943 962лв, от
които 50 на сто са равни на 53 471 981лв. Сумата от
53 471 981лв, получена като размер на показателя по чл.94 ал.3 т.2 от
ЗПФ, чрез прилагане на юридико техническата норма за неговото изчисление е
повдигната в словното правно обвинение, въз основа цитираните до тук разходи за
периода 2015г-2018г.
За обосноваване на твърдението, отправено в
словното фактическо обвинение, че общината към 31.12.2017г не е привела
показателите си за поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с
ограниченията по чл.94 ал.3 т.1 и т.2 от ЗПФ, което е възприето като
съставомерно обстоятелство, изискващо от Кмета да не поема ангажименти за
разходи, описано следното в обстоятелствената част на НП: Средногодишният
размер на разходите за периода 2014г-2017г е равен на 102 404 686лв
като база за сравнение. Сумата е получена от сбора на конкретно изброени за
2014г до 2017г отчетени разходи,
разделен на четири или 93 082 708лв /2014г/, плюс 100 167 001лв
/2015г/, плюс 103 114 320лв
/2016г/, плюс 113 254 713лв /2017г/ е равно на
409 618 742лв, който резултат разделен на 4 е равен на
102 404 686лв. Петдесет на сто от 102 404 686лв е равно на
51 202 343лв /праг по чл.94 ал.3 т.2 предл второ от ЗПФ, посочен в
обстоятелствената част на НП/. С решение № 1332/31.01.2018г Общинският съвет
приема бюджета за 2018г и утвърждава максимален размер на поетите ангажименти
за разходи /поради явна грешка е написано размер на нови разходи, но сумата е
получена по формулата на чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ/, в размер на
46 457 409лв, който изменя до 49 155 845лв. с Решение
№1921/29.11.2018г. Въз основа на тези
факти е направено заключение, че Кметът на община Стара Загора е поемал през
2018г. ангажименти за разходи в нарушение на условието по чл.128 ал.2 от ЗПФ да
извършва това правно действие при условие, че общината не е привела към
31.12.2017г. показателите си за нови разходи и поемане на ангажименти за
разходи в съответствие с нормативните ограничения по чл.94 ал. 3 т.1 и т.2 от
ЗПФ. Обсъдено е, че нарушението не е
маловажно, но като извършено за първи път, съответно на тежестта му се явява
наказание в минимално определения от чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ размер на глобата.
За да отмени НП, РС е приел, че е нарушен
чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН с посочване в правната квалификация на нормите на чл.7
ал.5 вр. с §2 от ДР на ЗПФ, както и че е
допуснато съществено нарушение на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
гарантиращи правото на защита с отправяне на неясно фактическо обвинение, а
именно взети са предвид два различни четири годишни периода – 2014г -2017г и
2015г.2018г, като не е ясно защо при максимален праг по смисъла на чл.94 ал.3
т.2 от ЗПФ от 51 202 343лв, и одобрен с решенията на общинския съвет
максимален размер на ангажиментите за разходи за 2018г в размер на
49 155 945лв, АНО приема този факт като доказващ неизпълнение на
условието по чл.129 ал.2 вр. с чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ. Въпреки тези констатации е счел, че
посочените в словното обвинение съставомерни факти са доказани и при тяхното
съществуване е извършено поемане на ангажименти за разходи, чийто размер към
31.12.2018г превишава с 3.9%
нормативното ограничение на чл.93 ал.3 т.2 от ЗПФ, поради което деянието е
извършено, но съобразно процента на превишението се касае за маловажен случай,
който не следва да бъде наказван. НП е отменено при главен мотив за допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила на ЗАНН,
поради неясно обвинение.
С
касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение като постановено при
неправилно приложение на материалния закон и постановяване на ново за
потвърждаване на НП. Поддържа се, че съдържанието на НП е изрядно спрямо
изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, като се оспорва и извода на съда
за маловажен случай на нарушение на чл.128 ал.2 от ЗПФ. От съда се иска да бъде
постановено решение за потвърждаване на НП след отмяна на обжалваното въззивно
като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Претендира се
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.
Ответникът
Ж.В.Т. не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание по същество. В
писмен отговор против касационната жалба оспорва нейната основателност като
поддържа, че са му отправени различни обвинения, поради което е препятствано
правото му на защита. Обосновава тезата си с аргумента, че едновременно е
вменен факт, настъпил към 31.12.2017г, а именно към този момент общината не е
привела показателя си за поети ангажименти в съответствие с ограничението по
чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ, като наличните към 31.12.2018г поети ангажименти за
разходи, без включени ангажименти за разходи, финансирани за сметка на помощи и
дарения, са в размер на 57 675 068лв, представляващи 53.9 на сто от
средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години, с
което е превишен с 3.9 процента максимално допустимият размер от 50 на сто
-53 471 981лв. Позовава се на
текста на чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ, който указва, че наличните към края на
годината поети ангажименти за разходи не могат да надвишават 50 на сто от
средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години. АНО
посочва като последни четири годините 2015г, 2016г, 2017г и 2018г, от който
определя средногодишен размер на отчетените разходи -57 675 068лв, в същото време
установява нарушение към 31.12.2018г, но имайки предвид определението в чл.10
ал.2 от ЗПФ, бюджетната година започва на 1 януари и приключва на 31.12. на
съответната година, поради което последните четири години, спрямо които следва
да се определи средногодишният размер на отчетените разходи са 2014г, 2015г
2016г и 2017г, на както АНО посочва –
2015г, 2016г, 2017г и 2018г. Предвид тези правни съображения, ответникът иска
от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение, с което при
правилно приложение на материалния закон – посочените разпоредби от Закона за
публичните финанси, е отменено наложеното административно наказание.
Представителят
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението е постановено при правилно приложение
на материалния закон, без допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, като споделя изложените от въззивния съд подробни мотиви за
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните и след извършена
служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на
материалния закон, намира за установено следното:
Жалбата
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
АНО
е обосновал обвинението си за превишение с 3.9% на поетите към 31.12.2018г ангажименти
за разходи в размер на 57 675 068лв., като е изчислил средногодишен
размер на отчетените разходи за периода от 2015г до 2018г включително, равен на
106 943 962лв., съгласно обстоятелствата, описани в абзац втори, страница 4 и
стр.6 от НП / и цитирани по-горе/, което означава максимален праг от 53 471
981лв. /106 943 962:2/ за текущата 2018г.
Словното обвинение /стр.1-ва от НП/ за
превишение с 3.9% на ангажиментите за разходи, натрупани към 31.12.2018г по
бюджета на община Стара Загора за следващите години, се основава на половината
от средногодишния размер на разходите за 2015г.-2018г., които не са последните
четири години. Освен това в обвинението не се посочват фактите, описани в
обстоятелствената част, касаещи спазване на правилата по чл.94 ал.3 т.2 ЗПФ при одобряване, с
решението на Общинския съвет, на бюджета за 2018г. Тези факти, цитирани по-горе
опровергават обвинението, че към 31.12.2017г общината не е привела показателите
си по тези разпоредби с техните изисквания, а точно обратното, поради което
Кметът на общината е имал основание през 2018г да поема ангажименти за разходи.
Обвинението, че сумата на поетите ангажименти към 31.12.2018г превишава с 3.9%
прага на ограничението до 50 на сто от средногодишния размер на отчетените
разходи за последните четири години, не се основава на факти, имащи признаците
по чл.128 ал.2 вр. с чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ, тъй като отчетените през 2018г
разходи е обстоятелство, което не е било настъпило, когато са поемани подробно
описаните ангажименти за разходи при изпълнение на бюджета за текущата 2018г. При
изчисляване на средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири
години, от която основа е получен показателя от 53 471 981лв, представляващ нормативния максимален размер, към
31.12.2018г, на поетите ангажименти, е допуснато нарушение на материалния закон
– на чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ, с включване на отчетените разходи към 31.12. 2018г.
за 2018г. Нарушената правна норма съдържа състав, чийто признаци изискват
съзнаване на средногодишен размер на отчетени разходи за 2014г до 2017г.
включително, тъй като се изисква половината от средногодишния им размер на
отчетените през последните четири години разходи, да не бъде превишаван с
поемане на ангажименти за разходи при изпълнение на бюджета за текущата година.
Следователно този размер е конкретен факт, определен като показател за спазване
на чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ, който трябва да е настъпил, за да се известен и да е
обективно възможно да се съобрази при вземане на решение за поемане на
ангажимент за разход, който по определението на § 1 т.27 от ДР на ЗПФ винаги
има определяема стойност. Обвинението се основава на съзнаване през 2018г на
факти – отчитане на разходи, които ще настъпят едва към 31.12.2018г., който
момент е и дата на нарушението, но на тази дата ангажиментите вече са поети и
не могат да се съобразят с по-късно настъпващи факти, релевантни като
показатели по смисъла на чл.128 ал.2 от ЗПФ, но за следваща година. За
изчисляване на средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири
години не е допустимо да бъдат включени в основата отчетените разходи за
периода от 2015г до 2018г включително. Показателят, изчислен по правилата на
чл. 94 ал.3 т.2 предл. второ /след запетая/ от ЗПФ е условието визирано в
чл.128 ал.2 от ЗПФ, което Кметът следи и изпълнява към момента, в който поема
ангажимент за разходи в изпълнение на бюджета за текущата година. Това
обстоятелство, с което съобразява размера на поеманите текущо ангажименти за
разходи, следва да е настъпило, поради което в закона са посочени приключилите
предходни четири години, а не тази, чийто бюджет се изпълнява. Следователно
правнорелевантна е сумата на средногодишните разходи за последните четири
години, изчислена към 31.12. на предхождащата, за случая това е 2017г. Този
размер не е посочен в текста на словното обвинение в НП – стр.1-ва, а е
съставомерно обстоятелство – показател по смисъла на чл.128 ал.2 от ЗПФ. След
като средногодишният размер на отчетените разходи за 2014г-2017г не е вменен с
повдигане на фактическото обвинение, то спрямо него не може да се преценява
дали е извършено нарушение на посочената правна норма – съдът не повдига
обвинение за факти. АНО е посочил сумата, която е равна на 50% от
средногодишния размер на разходите за 2014г-2017г /последните четири години
преди 2018г/, но в обстоятелствената част и във връзка с проверка за спазване
на чл.94 ал.3 т.1 и т.2, предл първо /преди запетая/ от ЗПФ при одобряване от
Общинския съвет на максималните размери на новите разходи и на поетите
ангажименти за разходи, но не го е повдигнал в словното правно обвинение, нито
видно от обстоятелствената част на НП го е взел предвид, когато е изчислявал размера
на превишението от 3.9%, поради което не може да се приеме за основателно
посоченото в касационната жалба, че е приложен правилно материалният закон на
чл.128 ал.2 вр. с чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ.
Обвинението спрямо Кмета на общината е
отправено спрямо средногодишния размер на
разходите за 2015г до 2018г включително, на чиято база е извършено изчисление на превишението
от 3.9% спрямо на ограничението на чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ, което превишение е
главният съставомерен факт, съгласно чл.128 ал.2 вр. с чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ, но той следва да бъде съзнаван, за да
се приеме, че деянието е извършено виновно. Поемането на ангажименти за разходи
е в нарушение на условието, когато
техният размер към края на текущата бюджетна година преминава
ограничението по чл.94 ал.3 т.2 предл второ от ЗПФ. За да се вземе решение за
превишение, за което се съди по съзнаването на съставомерните факти, е
необходимо на първо място те да са се сбъднали. Отчетеният размер на разходите
към 31.12.2018г обаче не е факт, настъпил към момента на извършване на правните
действия по поемане на ангажименти, поради което той не е могъл да се съзнава и
решението за поемане на описаните в обстоятелствената част ангажименти не
разкрива воля на задължения субект да допусне превишение на ограничението по
чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ.
Фактическото обстоятелство – отчетени
разходи към 31.12.2018г, не може да се съзнава преди същото да е настъпило и
към момент, който предхожда тази дата, но в който се поемат ангажименти за
разходи при изпълнение на бюджета за 2018г, поради което определянето на
превишението спрямо основа, включваща и извършените през бюджетната 2018г
разходи, освен незаконосъобразно, отрича и субективният елемент на деянието, за
да бъде квалифицирано като нарушение, съгласно определението на чл.6 от ЗАНН.
Деянието е действие или бездействие, което е извършено виновно, когато
представлява изпълнение на взето решение за извършване на правонарушение. Изводът за
пряк умисъл, като единствено възможна форма на вина спрямо формалните
правонарушения, следва от съзнаване на фактическите съставомерни обстоятелства
по аргумент от чл.11 ал.2 предл. първо от НК вр. с чл.11 от ЗАНН, а на
основание чл.14 ал.1 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН умишленото деяние се квалифицира
като онова правонарушение /престъпление или административно нарушение/, чийто
фактически обстоятелства съществуват и се съзнават. Фактът, който наказаното лице не е съзнавало и
който не следва да съобразява, тоест липсва му съставомерност за конкретната
2018г., е сумата на отчетените разходи за периода 2015г-2018г, тъй като законът
посочва друг четиригодишен период, поради приключването му преди момента, в
който Кметът поема през годината ангажименти за разходи, за да е възможно да
съобрази поведението си с него и да предвиди крайната сума към 31.12.2018г,
която да не превишава нормативно установените стойности на този показател. Ето
защо липсва субективният елемент на описаното деяние, а обвинението се основава
на факти, отричащи и обективна съставомерност на приложения административно
наказателен състав по чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ вр. с чл.128 ал.2 вр. с чл.94 ал.3
т.2 от ЗПФИ.
С
посочване на връзката между чл.128 ал.2 и чл.7 ал.,5 и §2 от ДР на ЗПФ не е
извършена неправилна правна квалификация в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 вр. с
т.6 от ЗАНН, тъй като тези норми са поясняващи за определяне на Кмета като
субект на задължението, както и за разбиране на съдържанието на условието „ако
общината не е спазила показателите си за
поети ангажименти“ посочено в чл.128 ал.2 от същия закон като критерий
обективен за спазване на бюджетната дисциплина, при изпълнение на годишния
общински бюджет от органа, който представлява Общината.
По тези съображения, жалбата се явява неоснователна, а
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Претенцията на касатора за присъждане на
разноски при този изход на спора е неоснователна, а ответникът не е направил
искане в този смисъл.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 311/27.06.2022г.
постановено по АНД №522/2022г. по описа на РС Стара Загора.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.