Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 16.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 5525 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20035713 от 08.02.2021
г. по гр.д. № 46963/2019 г. по описа на СРС, 42 с-в е отхвърлен като
неоснователен предявеният от В.Г.Г. против В.с. АД иск с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10000.00
лева обезщетение- за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки
и страдания във връзка с причинени му травми при падане в
резултат на техническа
неизправност на бариерата на лифта
станало на 07.03.2019 г., за което отговорност носи ответника.
Срещу постановеното съдебно решение е
депозирана въззивна жалба от ищеца В.Г.Г. с излагане на доводи, че
решението в обжалвана част е неправилно като
необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила, материалния
закон и утвърдената съдебна практика.
Заявява, че при
постановяване на атакуваното решение съдът не е съобразил дадените показания от
свидетеля К. Г. и констатациите на експерта по СТЕ и ДСТЕ. Така, съдът е
достигнал до неправилен извод, че в производството не е доказано, че вредите са
настъпили поради бездействие на ответника, който е следвало да осигури
безопасност на съоръжението, което поддържа. В случая при съобразяване
събраните в производството доказателства се установява, че пададенот ан ищеца е
причинено от удар в краката от бариерата на лифта. Освен това, в случая вещо
лице със специалност компютърен инженер не е компетентно да даде заключение за
това дали кинетичната енергия на бариерата е достатъчна, за да наруши
равновесието на човек. Именно и поради това вещото лице инж.П. в с.з. заявява,
че не е сигурен дали при промяна на скоростта на бариерата би се променила
право пропорционално и кинетичната енергия. Този въпрос е останал неизяснен от
експертизата. Същевременно позоваване на съда на СТЕ за формиране на извод, че
липсата на запис в системата на неизправност е равнозначно на липсата на грешка
в устройството – по-бързо или по-бавно движение на бариерата, които могат да не
бъдат отчетени като грешка в записа на изследвания файл. Експертът изрично е
заявил, че не е изследвал дали системата ще отчете като грешка при по-бързо или
при по-бавно движение/затваряне на бариерата.
Моли за отмяна на
решението и уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника В.с. АД, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на решението на СРС, като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбата
предмет, приема следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението
на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Производството е
образувано по предявени искове с
правно основание чл.49 вр.чл. 45 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на неправомерно бездействие, изразяващо се в ненадлежно
обезопасяване на лифта /бариерата на
лифта/ „Витошко лале”.
Уважаването на иск по
чл.49 от ЗЗД е обусловено от провеждането на доказване,че са възникнали вреди
за ищеца,вредите са пряка и непосредствена последица от действия или
бездействия по повод на работа,възложена от ответника. Отговорността по чл.49
от ЗЗД е обективна по своя характер отговорност на възложителя за вреди,причинени
по повод и при изпълнение на възложената работа.
Ищецът твърди, че
на 07.03.2019 г. е отишъл да кара ски на Витоша, но при качване на лифта „Витошко лале” бариерата се
затворила внезапно поради техническа неизправност, при
което ищецът ударил своя десен крак, загубил равновесие, паднал
и счупил три ребра – след медицински преглед е констатирано,че има фрактури на
пето, шесто и девето ребро. Поддържа, че изпитвал болки при
всяко вдишване и издишване, както и при всякаква физическа активност, което
затруднявало неговото ежедневие. Изпитал силен стрес, оплаквал
се от нарушение на съня. Заявява, че ответното дружество е пасивно легитимирано да
отговаря за обезщетяване на вредите, защото стопанисва
лифта и е задължено да поддържа лифта в техническа изправност. Претендира
заплащане на сумата от 10000.00 лева, ведно със законната лихва от 07.03.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ответното
дружество в подадения писмен отговор
оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана като твърди, че
седалковата въжена линия е била в изправност, при
приближаване на седалките, трите бариери се отварят за четири секунди, за
да се качат пътниците на съоръжението. Ответникът поддържа, че
нито една от трите бариери не е била повредена, а
пътникът сам е загубил равновесие, което
му е причинило падане.
Изтъкнато е, че медицинско заведение е посетено пет дни след
датата, на която се твърди, че е
настъпил инцидентът, поради което не е доказано вредите да са настъпили при
ползване на лифта. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
От фактическа
страна в производството е установено, че на 07.03.2019 г. ищецът е отишъл да кара ски
на Витоша заедно с група приятели /около осем или десет
човека според свидетеля И.Г.. При качване на лифта „Витошко
лале” настанала суматоха около В. /ищеца/ и свидетелят К. Г. сочи, че бариерата го е
ударила през краката и той паднал настрани на лявата си страна върху парапет
/метална тръба/. Изправил се след няколко секунди и се качили заедно на лифта,
като горе ищецът му споделил как е паднал, оплакал се че го боли гръдния кош.
След като се спуснали още няколко пъти му споделил, че го боли и карал по-бавно
от нормалното. Всяко следващо спускане го правел с по-бавно темпо, оплаквал се
че го боли. На следващите качвания нямал проблем с преминаването през
бариерата. На обяд си тръгнал с друг от компанията, тъй като имал болки.
Свидетелят сочи, че по негов спомен в този ден бариерата се затваряла за две
секунди, а не според указанията на поставената табела – за четири секунди. Това
му направило впечатление в този ден и го усетил при преминаване през нея,
защото и него ударила през краката. Паузата била по-кратка, по – бърза от
обичайното.
Чрез показанията на
свидетеля И.Г., преценени съобразно указанията на чл.172 ГПК, събраните пред
първата инстанция писмени документи и констатациите на приетата СМЕ /основна и
допълнителна/ се установява, че в резултат на падането върху парапета при
бариерата на входа на лифта, на ищеца са били причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване без разместване на фрагментите
на пето и шесто леви ребра по мишничната линия и девето по задна мишнична линия.
За тези увреждания сочи направената на пострадалия рентгенография от 07.03.2021
г. поради това и доводите на въззиваемия /ответник/, че уврежданията са
констатирани със забава, а не в деня на увреждането, съдът намира за
неоснователни. Установено е, че така получените увреждания се лекуват с покой и
обезболяващи, както и че ищецът е провел лечение в продължение на около два
месеца /показанията на свидетеля Гергова и констатации на СМЕ/.
Чрез приетата в
производството пред първата инстанция СТЕ /основна и допълнителна/, която
настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че седалкова
въжена линия „Витошко лале 1“ е оборудвана с три врати/четци за достъп до
съоръжението, чрез магнитни карти, всички произведени от ,,Skidata“AG, както и
с три бариери след вратите/четци синхронизирани с движението на седалките на
съоръжението. Те притежават съответните европейски (EU) стандарти и сертификати
на турникета и самата врата/четец. Според експерта, механиката и логическата
последователност на действията по допуск на посетители с това съоръжение е
следната: Първо устройството чака да прочете RFID карта или баркод на билет.
Турникета е блокиран посредством електромагнитната си спирачка и не може да
бъде превъртян със сила или от случайно бутане. Това е необходимо, понеже на
много места скиорите се спират в турникета, преди да им бъде прочетена картата
или билета. При прочитане на валидна RFID карта или баркод билет, се задейства
сензор за присъствие на щеки или човек, сензор за вход на турникетата, сензор
за изход от турникета и сензор за присъствие дете. Ако е активиран сензора за
присъствие на щеки или човек, турникета се отворя и е готов да се завърти. Завъртането
става чрез електромотор и ремъчна предавка. Когато се активира сензора за вход,
турникета се завърта леко на 120 градуса и устройството чака да се активира
сензора за изход от турникета. Той не се завърта сам на цял оборот. Логиката на
съоръжението е да се поведе ползвателя през вратата/четеца, без да се върне
обратно, ако има валидна карта или билет. След като се активира и деактивира
сензора за изход от турникета, вратата/четецът се връща в изходно положение, Тогава
клиентът попада в зоната между магнитната врата и втората бариера. При
доближаване на седалките трите бариери се отварят за 4 секунди и пътниците
преминават и заемат изходна позиция за качване на съоръжението.
След внимателен и
подробен преглед на записите в електронната памет на съоръжението СТЕ дава
констатация за липса на неизправност на съоръжението и трите устройства в този
ден на 07.03.2019 г. Всички устройства са били изправни в този ден и са
работили без прекъсване през целия ден. За обосноваване на този извод експертът
съобразява липсата на записи в системата за регистрирана грешка и/или нередност/неизправност;
проследяване, че в този ден от 09.00 часа до 21.58 часа са регистрирани 2789
преминавания, като през врата № 2 на лифта „Лале Долна“ са били извършени 1020
преминавания; при изследване ритъма на преминаванията не е установен
промеждутък /времеви интервал/, който да дава индиция, че е имало инцидент,
авария или дефектирало съоръжение; не са установени индиректни симптоми, че е
имало някакъв технически проблем. Проследени са записите в системата за
движението на ищеца В.Г.Г., който е закупил карта „Сутрешна възрастни“ на
07.03.2019 г. в 08.59.40 часа с уникален номер 1-1079-1-145751. Установено е,
че в този ден четирите преминавания на ищеца са били регистрирани от системата
с дата и час, както следва: 2019-03-07
09.01.54; 2019-03-07 09.24.54;
2019-03-07 09.43.42; 2019-03-07 10.04.00. Това означава, че регистрираните
четири преминавания на ищеца през четците предполага преминаване на ищеца през
бариерите и ползване на въженото съоръжение.
С оглед тези констатации
и тяхната обоснованост, правилно съдът е обосновал извод, че в производството
не е установена техническа неизправност на съоръжението и устройствата на
07.03.2019 г., които да са причинили на ищеца вреди.
Доводът на въззивника, че експертът по СТЕ не
е обосновал изводите си, чрез констатация, за това че по-високата скорост на
устройствата на съоръжението генерира и по-голяма кинетична енергия на
бариерата, която е достатъчна да наруши равновесието на човек, съдът намира за
неоснователен. От една страна, както правилно е посочил и жалбоподателя,
експертът по СТЕ е със специална компетентност компютърни системи и
конфигурации /информационни технологии/, като предмет на изследването му касае
именно електронните записи в системата на съоръжението, неговите специфики и
характеристики. По отношение на механизъм на действие на устройствата върху
ползвателя същият е заявил в с.з. на 28.07.2020 г., че с оглед скоростта, която
е зададена от производителя кинетичната енергия на устройството /бариера/ не е
достатъчна да наруши равновесието на човек. Изводът е обоснован, чрез преглед
на техническата документация на съоръжението и извършените многобройни тестове
на съоръжението и устройствата към него от фирмата производител.
Същевременно в своята
допълнителна СТЕ експертът е посочил, че следващото преминаване след
преминаването на ищеца в 09.01.54 е с интервал 4.30 мин, което основно се дължи
на динамиката, т.е. колко чакащи има пред бариерата и дали са подготвени да
преминат. Това времетраене, според експерта не сочи за техническа причина, след
като няма електронен запис за това в системата и не се установява по друг
директен или индиректен път. Освен това този интервал с оглед данните по
записите и от трите врати не сочи за някакъв специфичен нетипичен интервал от
време. Цялостното изследване на динамиката на преминаване и през трите врати в
този ден сочи за някакъв ритъм в преминаванията, който в случая е налице.
При така формираните
фактически констатации, които и настоящата инстанция възприема, правилни и
законосъобразни са изводите на първата инстанция, че в производството не е
установено, че при преминаването през съоръжението /врата № 2/ бариерата се е
затворила внезапно поради
техническа неизправност, което е причинило удар и падане на ищеца, причинили му
травми и неимуществени вреди във връзка с тях.
Анализирайки събраните
доказателства, съдът намира че ищецът не е провел пълно и главно доказване, т.е.
без съмнение, че вредите са настъпили поради бездействие на ответника да
осигури безопасност на съоръжението лифт, поради което искът подлежи на
отхвърляне. При деликта, когато
едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи обезщетение, ако
действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно лице
бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не
е предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с
дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди,
дори тези действия да не са дали очаквания резултат.
С оглед изложеното, подадената
въззивна жалба се явява неоснователна. Поради съвпадане изводите на двете
инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора в полза на въззивника не следва
да бъдат присъдени разноски. Въззиваемия не представя доказателства за сторени
разноски през настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20035713 от 08.02.2021 г. по гр.д. № 46963/2019
г. по описа на СРС, 42 с-в.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.