№ 19543
гр. София, 10.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. М. С.
като разгледа докладваното от В. М. С. Гражданско дело № 20241110106484
по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на А. В. М., чрез адвокат М. М. /с пълномощно на л. 4/,
срещу [ фирма ] АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от [
фирма ] АД, чрез гл. юрисконсулт П. П. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.06.2024 г. от
13:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане обективно евентуално съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от сключен между страните рамков договор за предоставяне
на платежни услуги и потребителски кредити от 31.08.2020 г., предвиждаща възможност за
ответника да изпраща на ищеца – клиент по договора уведомителни съобщения, за което да
начислява такса съгласно ценова листа, поради противоречието със закона, евентуално
поради противоречието ѝ с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че на 31.08.2020 г. между страните е бил сключен
рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по силата на
който на ищцата – кредитополучател по договора, е бил предоставен за ползване платежен
инструмент – кредитна карта, чрез която се усвоява кредитен ресурс от 3 000,00 лева. В чл.
8, ал. 1 от договора е уговорен срок за погасяване на всеки кредит от 12 месеца, считано от
датата на неговото усвояване. В чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора е предвидено, че при
неизпълнение на задължението на клиента за погасяване в срок на минималните
погасителни вноски по кредита, кредиторът има право да изпраща съобщения до клиента и
да начислява такси за това съгласно ценова листа. Ищецът навежда доводи, че клаузата на
чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1, вр. чл. 33 ЗПК и чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, евентуално неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, евентуално нищожна
поради противоречието с добрите нрави, доколкото чрез нея се постига значителна
нееквивалентност между насрещните престации на страните по договора, както и се
нарушават принципите на добросъвестността и справедливостта предвид възможността да
се начислява отделна такса от по 15,00 лева за всяко едно изпратено съобщение. При тези
аргументи отправя искане към съда за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 14, ал.
1, т. 3 от процесния. Претендира присъждане на разноски
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
1
молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Излага съображения за действителност на процесната клауза и моли за отхвърляне на
предявените искове. Поддържа, че видно от съдържанието на договора и общите условия
таксата за изпращане на уведомление се начислява за предоставяне на дейности по
подготовка и изпращане на уведомление до клиента. Сочи се, че таксата е предвидена и се
дължи с цел покриване на присъщи разходи за обработка на задължението, които дейности
произтичат от естеството на договора и част от тях са посочени в него. Поддържа, че не е
налице начисляване на допълнително обезщетение, тъй като таксата се дължи за доставена
услуга и няма характера на обезщетение или неустойка. При тези съображения моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване: сключването на рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити от 31.08.2020 г. с ответното дружество, с посоченото в
исковата молба съдържание, вкл. на оспорената клауза, която противоречи на императивни
материалноправни норми или добрите нрави.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По доказателствата:
ДОПУСКА И ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба, ведно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2