Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260106
20.05.2021
година град
Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и седми април 2021 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 190 по описа на
съда за
2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на П.Д.П. срещу Прокуратурата на Република България.
Ищецът твърди, че живее в гр. Раднево и е извършвал търговска дейност като ЕТ,
а от месец юли 2017 г. е търговски пълномощник и продавач-консултант във
фирмата на майка си ЕТ „Ана Иванова 2017“, която имала предмет на дейност
търговия с пиротехнически изделия, като продажбите се извършвали в магазин в
гр. Раднево, ул. *****. Твърди, че на 13.06.2018 г. била извършена проверка от
служители на Служба „КОС“ при РУ-Раднево и било установено, че за 16 кутии с по
12 бр. пиротехнически изделия „Черната вдовица“, които били придобити през
месец декември 2017 г., но не предоставил документи, доказващи произхода им.
Твърди, че според РП това изделие попадало в група 4 и било необходимо да има
специално разрешително, каквото не притежавал, тъй като смятал, че за това
изделие не било нужно. Твърди, че по този повод било образувано досъдебно
производство и бил внесен обвинителен акт в съда за престъпление по чл. 339,
ал. 1 НК, което предвиждало наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години,
тоест било за тежко престъпление. Твърди, че с Присъда № 5 от 22.04.2019 г. по
НОХД № 389/2018 г. на РС-Раднево бил оправдан по повдигнатото обвинение, а с
Решение № 25 от 26.02.2020 г. по ВНОХД № 1144/2019 г. на ОС-Стара Загора бил
оправдан по обвинението по чл. 339, ал. 1 НК и му било наложено административно
наказание по чл. 53 ЗОБВВПИ в размер на 1500лв. и бил осъден да плати разноски
в размер на 4418,40 лв., като заплатил глобата и разноските. Твърди, че от
незаконното обвинение претърпял силен психически стрес, дискомфорт и
притеснения за един продължителен период от време около година и половина, тъй
като можело да пребивава 8 години в затвора. Твърди, че вследствие на това не
можел да спи, не се хранил, силно ограничил социалните си контакти. Твърди, че
неговите съседи след като разбрали за това ограничили контактите си с него,
което го накарал да се чувства унижен и с уронен авторитет, тъй като бил и
общински съветник в града няколко мандата. Твърди, че изпитвал неудобства при
поява в публични места. Твърди, че оценя неимуществените вреди на сумата от
20000 лв. Твърди, че ОС-Стара Загора в нарушение на разпоредбата на чл. 190 НПК
го осъдил да заплати разноските в двете съдебни инстанции в общ размер на
4418,40 лв., които заплатил и нямало как да обжалва поради необжалваемост на
решението. Твърди, че единственият начин е да претендира сумата по реда на
ЗОДОВ, тъй като Прокуратурата с неоснователните си действия е станала причина
за това. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответникът да му заплати сумата от 20000 лв., представляваща причинени
неимуществени вреди от повдигнатото обвинение по НОХД № 389/2018 г. на
РС-Раднево и ВНОХД № 1144/2019 г. на ОС-Стара Загора, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и мораторно
обезщетение в размер на 1511,11 лв. върху главницата от 20000 лв. за периода на
забава от 27.02.2020 г. до 24.11.2020г., както и сумата от 4418,40 лв.,
представляваща обезщетение за платените съдебни и деловодни разноски, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника Прокуратурата на Република България, чрез
прокурор от РП-Стара Загора, в който взема становище за допустимост на иска, но
поддържа становище за неговата неоснователност. Твърди се, че са недоказани
твърденията за отрицателни преживявания от обвинението срещу ищеца, които да са
дали отражение върху психиката и здравето му, както и че липсва причинна връзка
между обвинението и евентуални вреди. Твърди се, че няма никакви доказателства
представител на прокуратурата да е извършил действия извън правно
регламентираните в хода на наказателното производство. Твърди се, че спрямо
ищеца била взета МНО „подписка“, като продължителността на наказателното
производство било в рамките на разумния срок. Твърди се, че въпреки формално да
е оправдан ищецът, то всъщност съдът бил приел наличието на извършен от
формална гледна точка състав на престъпление и му била ангажирана
административно наказателна отговорност за деянието. Твърди се, че съгласно чл.
5 ЗОДОВ не се носи отговорност ако увреждането е причинено по изключителна вина
на ищеца, съответно се намалява ако ищецът е допринесъл за вредите. Твърди, че
претендирания размер не кореспондира с принципа за съразмерност по чл. 52 ЗЗД.
Твърди се, че решението на наказателния съд относно разноските не подлежи на
ревизия по реда на ЗОДОВ и поради това не се дължат претендираните имуществени
вреди за платените разноски по въззивното решение. Иска от съда да отхвърли
исковете като неоснователни. Представя писмена защита.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и с
оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
С протоколно определение от 27.04.2021 г.
е обявен за окончателен проекта на доклад по чл. 140 ГПК, обективиран в
определение № 260140 от 12.03.2021 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 от ГПК са обявени за признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване
фактите, че ищецът е признат за невиновен и оправдан на основание чл. 304 НПК
по обвинението за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК с Присъда № 5 от 22.04.2019
г. по НОХД № 389/2018 г. на РС-Раднево, която е изменена с Решение № 25 от
26.02.2020 г. по ВНОХД № 1144/2019 г. на ОС-Стара Загора относно мотивите и
основанието като ищецът е оправдан по обвинението по чл. 339, ал. 1 НК на
основание чл. 9, ал. 2 НК и му е наложено административно наказание на
основание чл. 53 ЗОБВВПИ.
За основателност на исковите претенции
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване претърпените
неимуществени вреди, представляващи страх, уронване на достойнството, негативни
емоции, занижено самочувствие и самооценка, които да са вследствие на
извършените действия от ответника, по повод на което му е повдигнато обвинение
за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК от прокуратурата, по което да е бил
оправдан със влязъл в сила съдебен акт, а по отношение на имуществените вреди
да докаже претърпяна вреда в размер на 4418,40 лв. за заплатени съдебно
деловодни разноски по наказателното производство, които да са в причинна връзка
с незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК от
прокуратурата.
Съгласно разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това,
че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване
е погасено по давност или деянието е амнистирано. В настоящия случай с оглед
твърденията в исковата молба за постановяване на въззивно решение за
оправдаване на ищеца по повод повдигнато и поддържано обвинение в престъпление
е приложима хипотезата на предложение първо от разпоредбата в частта за оправдаване
на лицето по повдигнато обвинение.
От приложеното по делото НОХД № 389/2018
г. на РС-Раднево и ВНОХД № 1144/2019 г. на ОС-Стара Загора е видно, че наказателното
производство е образувано въз основа на внесен от РП-Раднево обвинителен акт
срещу ищеца за извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, като
първоинстанционното производство е приключило с оправдателна присъда № 5 от
22.04.2019 г., която е изменена от въззивната инстанция с решение №
25/26.02.2020 г. като отново е признат за невинен ищеца по повдигнатото
обвинение, но е изменена първоинстанционната присъда относно мотивите и
основанието, тъй като деянието макар и формално да осъществява признаците на
престъпния състав по чл. 339, ал. 1 НК е с явно незначителна обществена
опасност съгласно чл. 9, ал. 2 НК, като същевременно на ищеца е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за извършено административно
нарушение по чл. 53 ЗОБВВПИ на основание чл. 337, ал. 2, т. 4 НПК във вр. чл.
212, вр. чл. 53 ЗОБВВПИ и е осъден ищецът на основание чл. 189, ал. 3 НПК във
вр. чл. 143 АПК да заплати разноски за производството в размер на 4418,40 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че
случай като настоящия, с оправдаване на подсъдимия по повод повдигнатото му
обвинение в престъпление и независимо деянието да представлява административно
нарушение и за което лицето да е санкционирано с административно наказание по
реда на чл. 337, ал. 2, т. 4 НПК, се носи отговорност по ЗОДОВ по смисъла на
чл. 2, ал. 1, т. 3, защото се касае за незаконно обвинение в извършване на
престъпление, по което лицето е оправдано. Последиците от наказателно
преследване по реда на НПК с налагане на наказание по НК са значително
по-високи от последиците от налагане на административно наказание по реда на
ЗАНН, било и от съда въз основа на въведената промяна в НПК през 2018 г. в
разпоредбата на чл. 337, ал. 2, т. 4, което води до логичен извод, че на
преследваните лица за извършено престъпление по НК се нанасят неоснователни
вреди, дори когато това деяние покрива състава на административно нарушение по
закон. Този извод следва и от граматическо и логическо тълкуване на текстовете
на чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗОДОВ, който предвижда носене на отговорност от
вреди при всички хипотези на неоснователност на обвинението, независимо дали е
за престъпление по НК или за административно нарушение по закон.
С оглед на изложеното са налице
обективните предпоставки за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на
Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 4 ЗОДОВ
за обезвреда на всички причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди от
неоснователно повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 339, ал.
1 НК, по което е бил оправдан с влязлото в законна сила решение на въззивната
съдебна инстанция.
За пълнота ще се отбележи във връзка с
наведените в исковата молба твърдения, че настоящият съдебен състав е обвързан
от правните последици на постановеното решение на въззивната инстанция по ВНОХД
№ 1144/2019 г. на ОС-Стара Загора, съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК. В
тази връзка следва да се отбележи, че гражданският съд няма правомощия да
ревизира влезли в сила съдебни актове на наказателен съд, било то и в частта за
разноските. Ревизията на влезли в сила съдебни актове на наказателен съд се
осъществява по съответния ред в Глава
тридесет и трета на НПК. В тази връзка настоящият съдебен състав не би могъл да
обсъжда въпроса за законосъобразността на въззивния съдебен акт досежно
приложение на разпоредбата на чл. 337, ал. 2, т. 4 НПК в сила от 2018 г. за
деяние от 2017 г. и досежно осъждането на ищеца за разноски в наказателното
производство. Тези въпроси подлежат на ревизия по друг съдопроизводствен ред, а
към настоящия момент съдът не може да не зачете решението такова, каквото е
постановено.
По претенцията за неимуществени вреди:
При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за вредите от незаконното обвинение, съдът следва да съобрази наличието на предпоставките по чл. 4 ЗОДОВ, а именно: настъпването на вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението, а съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл. 52 ЗЗД неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост, като се вземат предвид всички особености на конкретния случай (т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и решение № 832 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 593/2010 г., IV г.о., решение № 232 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2010 г., III г. о.). За критерия справедливост на преценка подлежат обстоятелствата - характерът на обвинението, видът и тежестта на деянието, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая /решение № 223 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о., решение № 621 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1927/2009 г., IV г. о., Решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., ГК./.
В константната практика на ВКС,
обективирана в решение № 480/23.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 85/2012 г., IV
г.о. и решение № 165/16.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 288/2015 г., III г.о., е
прието, че ищецът по иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ може да претендира
обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни
формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като
те настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай
размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за
да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от
конкретни, специфични обстоятелства или конкретно увреждане на здравето, а също
и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, той следва да ги
посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да
се мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер. В случая се
претендират обичайните вреди, свързани с негативни чувства от водено срещу
ищеца наказателно производство, като се посочват и претендират вреди над
обичайните с оглед личността на ищеца, тъй като твърди да е бил общински
съветник и публична личност.
Видно от мотивите на въззивното съдебно
решение, ищецът е бил оправдан по повдигнатото обвинение, тъй като същото макар
и формално да покрива признаците на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, с
оглед неговата явно незначителна обществена опасност съгласно чл. 9, ал. 2 НК
не представлява престъпление. Тоест ищецът не е извършил престъпление по
смисъла на НК и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
339, ал. 1 НК.
Принципно фактът на оправдаване на ищеца,
независимо да няма данни по делото за стандарта му на живот, обосновават
минимален размери на обичайното обезщетение от около 500 лв. - 1000 лв. при
прекратяване на наказателното производство на етап разследване и от около 3000
лв. при оправдаване след съдебно претендирана наказателна отговорност, както е
в случая, с оглед и стандарта на живот в региона, за който е ноторно известно,
че е развит в сферата на енергетиката, която последното десетилетие извежда
работещите в тази сфера като най-добре заплатените в страната /виж публично
достъпната статистика на електронната страница на НСИ/.
Ищецът към датата на привличане към
обвинението е бил на възраст 47 години, а към момента на постановяване на оправдателното
въззивно решение на възраст 49 години. Наказателното производство е образувано
на 17.08.2018 г., ищецът е привлечен в качеството на обвиняем на 29.10.2018 г.
и му е взета мярка за неотклонение „Подписка“, а с необжалваемия съдебен
въззивен акт е приключило съдебното производство с оправдаването му на
26.02.2020 г. От изложеното е видно, че в рамките на година и половина е
осъществено разследването от разследващите органи и е приключило съдебното
производство на две съдебни инстанции, поради което не е налице никаква забава
при осъществяване на наказателното преследване.
Съдебното минало на ищеца е фактор, който
следва да бъде отчетен при преценка на личността му, но доколко повдигането на
обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на
физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот следва да
бъде преценявано с оглед конкретиката на случая /решение № 112 от 14.06.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о./. Следва да се отчете в тази връзка
съдебното минало на ищеца, което не е обременено – същият не е бил осъждан /виж
справката за съдимост на ищеца в първоинстанционното наказателно производство/.
На този фон и като прецени съгласно чл.
172 ГПК показанията на св. А.И.С., майка на ищеца, и на св. К.С., съдът намира,
че ищецът П.П. е претърпял дискомфорт във връзка с проведеното спрямо него
наказателно преследване, ищецът се е променил вследствие на повдигнатото му
обвинение, затворил се е и се е депресирал от чувството, че може да бъде осъден
за тежко престъпление /чл. 339, ал. 1 НК предвижда наказание до 8 години
лишаване от свобода/, ограничил е социалните си контакти, било му е забранено
да развива търговската си дейност. От показанията на свидетелите е видно, че
ищецът е бил общински съветник в Общински съвет Раднево преди години, с което
бил публично известен в обществото в района. Показанията на свидетелите за емоционалното състояние на
ищеца и преживяното във връзка с наказателното преследване спрямо него следва
да се кредитират, тъй като са последователни и не създават никакво съмнение в
тяхната обективност.
Ще следва да се отчете също, че по
досъдебното производство е била взета спрямо ищеца мярка за неотклонение „Подписка“,
която е с най-ниския интензитет от предвидените в НПК мерки за неотклонение,
т.е. не му е налага мярка за отклонение „задържане под стража“ или „домашен
арест“.
В случая се касае за обвинение в
престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, което е тежко престъпление по смисъла на чл.
93 от НК. Наказателното производство е продължило около 1 година и половина.
С оглед посоченото по-горе се установяват обичайно търпените
от ищеца неимуществени вреди от наказателно преследване срещу него, като
не се установяват други неимуществени вреди над обичайните, които ищецът да претендира
с исковата молба и които обуславят с конкретните специфични обстоятелства на
разглежданото обвинение срещу него /виж пак решение №
480/23.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 85/2012 г., IV г.о. и решение №
165/16.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 288/2015 г., III г.о./. Обстоятелството, че
ищецът е бил общински съветник с мандат 2007-2011 г., далеч преди наказателното
преследване, не е годно да породи неимуществени вреди над обичайните. Това е
така, защото осъществяваната дейност като общински съветник в миналото не би
могло да направи ищеца известен в обществото с тази си дейност до степен, от
това да зависи неговото субективно чувство за достойнство дълги години напред. Това
качество би могло да се отрази на преценката докато ищецът е заемал качеството
или ако с това си качество е извършил изключителни постижения за общината,
каквито не се доказват. С оглед на посочените по-горе обстоятелства досежно
съдебното минало на ищеца ще следва да се определи обезщетението към минимума
на обичайните търпени от незаконното обвинение вреди.
С
оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че обезщетението за претърпените
от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение и последващото му
оправдаване и предвид конкретиката на случая ще следва да е в размер към
минималното обезщетение, като сума от 3000 лв. би постигнала конкретните
критерии по чл. 52 ЗЗД за справедливост и не би се превърнало обезщетението в
начин за обогатяване на ищеца.
Поради
това ще се уважи иска за сумата от 3000 лв. и ще се отхвърли за разликата до
претендираните общо 20000 лв.
В
т. 4 на ТР №3/22.04.2004 г. на ВКС по т.д. №3/2004 г., ОСГК, е прието, че при
незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на мораторната лихва и началният момент на
погасителната давност възниква от влизане в сила на оправдателната
присъда/решение - чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ /понастоящем чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 ЗОДОВ/. Въззивното решение е постановено на 26.02.2020 г. и като
необжалваемо е влязло в сила на същата дата, поради което законната лихва се
дължи от същата дата 26.02.2020 г. Ищецът претендира законна лихва от
27.02.2020 г., поради което ще се присъди от същото от 27.02.2020 г.
По
претенцията за имуществени вреди:
Както
се посочи по-горе настоящият съд като граждански съд не би могъл да ревизира решение
№ 25/26.02.2020 г. по ВНОХД № 1144/2019 г. на ОС-Стара Загора и следва да го
зачете такова, каквото е. Дали е правилно или не е извън компетентността на
настоящия съд. Осъждането за разноски в наказателно производство по реда на чл.
189 НПК не би могло да се претендира като обезщетение по ЗОДОВ за претърпени
имуществени вреди, защото това би означавало гражданският съд да ревизира
съдебния акт на наказателния съд, което е абсолютно недопустимо съгласно
Конституцията и процесуалните закони. Затова и съдът намира, че искът за
имуществени вреди в размер на 4418 лв. е изцяло неоснователен.
По
разноските за настоящото производство:
С
оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част
от исковете, в който смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 78,
ал. 1 ГПК. С оглед на уважената част от исковете на ищеца ще следва да се
присъдят разноски в размер на 148,66 лв. /база заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв. съгласно договор за правна защита и
съдействие от 23.11.2020 г. на л.9 от гр.д. № 3153/2020 г. на ОС-Стара Загора и
заплатената държавна такса в размер на 10 лв. с платежно нареждане на л.2 от
същото дело/.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, бул. „Витоша”
№ 2, да заплати на П.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, действащ чрез адв. Д., на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ и във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 3000 лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на проведено наказателно
производство за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, по което е оправдаван ищецът
с решение № 25/26.02.2020 г. по ВНОХД № 1144/2019 г. на ОС-Стара Загора, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2020 г. до окончателното
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдените 3000 лв. до претендираните 20000 лв., както и
изцяло искът за имуществени вреди в размер на 4418 лв. за заплатени разноски по
решение № 25/26.02.2020 г. по ВНОХД № 1144/2019 г. на ОС-Стара Загора, като
неоснователни.
ОСЪЖДА
Прокуратурата
на Република България, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, бул.
„Витоша” № 2, да заплати на П.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, действащ
чрез адв. Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 148,66 лв.
(сто четиридесет и осем лева и 66 ст.) разноски за производството за заплатено
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: