РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                                 №2092/19.11.2019г.2019г.

 

                                   Година 2019                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и  седми състав

На дванадесети ноември                                  Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА Х.-ЖЕЛЕВА

 

       Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 4737 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба от „П.Р.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Г.Н.К., депозирана чрез адв.П.Т., против Наказателно постановление № В-00469948/04.09.2019г., издадено от Хр.М.М. - Директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,Шумен, Търговище, Разград и Силистра, упълномощен съгласно Заповед №171/09.03.2017г, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“  в размер на 500 лева на основание чл.222  от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл. 127, ал.2 от ЗЗП.

       С жалбата  се  иска отмяна на НП, като се сочи, че същото е  издадено в противоречие с  процесуалните правила. Сочи се нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН , като се  изтъква, че в НП не било посочено място на нарушението. Не била извършена проверка на адреса на управление на търговеца, поради което и твърдението, че регистъра липсвал не било безспорно. Сочи се че липсвало нормативно изискване и утвърден образец на регистър за рекламации. В заключение се изтъкват аргументи за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

    В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се  представлява от адв.Т., която моли НП да бъде отменено на посочените в жалбата основания.

   Представителят на органа издал НП, оспорва жалбата, като моли НП да бъде потвърдено като правило и законосъобразно.

 

     С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

       На  01.08.2019г. в КЗП –РД Варна постъпила жалба от потребителката Зоя Симеонова заведена под вх.№В-03-1456/01.08.2019г. относно рекламация за направена поръчка по изготвяне на курсова работа от търговеца „П.Р.“ ЕООД, ЕИК: *********.

     По депозираната жалба, в КЗП-РД-Варна била започната проверка, възложена на  св.Х.Х.-служител в КЗП. Последната изготвила покана до търговеца за явяването му в КЗП. На отправената покана се явил управителя на възз.дружество, за което св.Х. съставила КП №2668534/13.08.2019г. С протокола тя изискала да бъдат представени в КЗП становище от дружеството по постъпилата жалба и регистър за рекламации.  На 19.08.2019г. представляващият дружеството се явил в РД на КЗП-Варна, като представил становище от възз. дружество и „Книга за похвали и оплаквания“. За горното от св.Х. бил съставен протокол за проверка на документи № К-0120368/19.08.2019г. При запознаване със съдържанието на книгата за похвали и оплаквания, св.Х. констатирала, че това била празна тетрадка с широки редове.

    С оглед на гореизложеното св.Х. приела, че  търговецът  „П.Р.“ ЕООД, ЕИК: ********* не е изпълнил административното си задължение да поддържа регистър на предявените рекламации, с което е нарушил законовата разпоредба на чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите. Приела също, че нарушението   е   извършено   на   19.08.2019г.   в гр. Варна.     

     На 19.08.2019г, св. Х. съставила АУАН  срещу въззивното дружество. АУАН бил съставен в присъствието на управителя на въззивното дружество, бил му предявен и връчен , като последният го подписал без възражение.

    Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното пред настоящата инстанция НП.

     Съдът кредитира показанията и на св.Х.Х., тъй като същите са последователни и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда доказателства.

    Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

     Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията на св.Хр. Х., дадени в с.з. , както  и от писмените материали по преписката-АУАН, КП, жалба до КЗП, копие на начална страница на книга за похвали и оплаквания, становище, копия на фактура, писма, обратни разписки, заповеди и от останалите приети по делото писмени доказателства.

 

        След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът счита следното :

 

     Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ЮЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното в НП нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

       Проверяваният акт е издаден от оправомощен за това орган, тъй като видно от приложената по преписката заповед, издалото НП лице е компетентно, тъй като е оправомощено със заповед №№171/09.03.2017г.АУАН също е съставен от компетентен служител, което се удостоверява с приложена към преписката заповед.

      АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАНН. Те съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма.И в двата акта е посочено, че нарушението е извършено в гр.Варна, като за съда не остава никакво съмнение, че това е мястото на нарушението и че именно с оглед така посоченото място сезираният съд е компетентен да разгледа спора. Ето защо съдът не споделя посоченото в жалбата, че в НП не било отразено мястото на нарушението, с което било допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

 

        При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

 

         Търговецът е наказан за допуснато нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП. Съгласно чл. 127 ал. 2 ЗЗП : „Търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации.“ Според дефиницията на § 13 т.2 ДР ЗЗП : "Търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Търговецът предоставя стока или услуга на потребителя и е длъжен да поддържа регистър на рекламациите, съгл. чл.127 ал.2 ЗЗП. Според текста на последния член, на търговеца е вменено задължение да поддържа регистър за предявените рекламации, което означава, че такъв регистър следва да се намира в съответния търговски обект в деня на извършената от контролните органи проверка или безспорно да е установено от същите, че такъв регистър съществува, но поради обективни причини, не се е намирал в съответния обект в деня на проверката.

   Съгласно чл.127 ал.4 /изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г./ - Приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката или е поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя. В ал. 4 на чл. 127 ЗЗП е посочена алтернативна възможност по отношение мястото на приемане на предявени рекламации - в търговския обект през периода на работното време или на адреса на управление на търговеца. Това налага контролиращите органи да проверяват търговеца съответно на задълженията си в пълен обем, предвид задължението да установяват точно фактите при извършвания от тях контрол, съгл. чл.193 т.1 вр. чл. 192, чл.192а ЗЗП. В конкретния случай от страна на св.Х. е било изискано представянето на такъв регистър в КЗП, като видно от съставения протокол за проверка на документи № К-0120368/19.08.2019г. регистър за рекламации не е представен, а е представена „Книга за похвали и оплаквания“. Абсолютно ирелевантно в случая е , че проверката не е извършена на адреса на управление на въззивното дружество, тъй като същото не спори, че там се намира регистър за рекламации. Напротив то е представило в отговор на изисканите му документи, в това число и регистър за рекламации, именно „Книга за похвали и оплаквания“, с което е изпълнило отправеното до него разпореждане от контролния орган.

   Действително в ЗЗП няма дефиниция за съдържанието на регистъра за предявените рекламации, поради което от значение е неговото предназначение за целите на закона /чл.2/. Законодателят е вменил в задължение на търговеца да води регистър на предявените пред него или упълномощени лица рекламации, но не го задължава да води такъв във всеки притежаван от него обект. При това положение, за да е нарушена разпоредбата на чл. 127 ал. 2 ЗЗП е необходимо да се установи, че търговеца не води регистър на предявените рекламации въобще, а не че такъв не се води в конкретен проверен търговски обект. Къде  ще се съхранява при проверката на място регистърът не е в обхвата на посочената норма, ето защо е достатъчно той да съществува, а при възникване на рекламации, те да бъдат отразявани в него. Действително в ал.4 на чл.127 ЗЗП е предвидена възможност по избор на потребителя рекламации да се предявяват във всеки търговски обект, но това не води до възникване на задължение този регистър да е отделен за всеки търговски обект и да се съхранява там Задължение на търговеца е да впише в регистъра постъпилите рекламации (чл. 127, ал.3 ЗЗП) като ако не го направи – това е отделно административно нарушение. Именно поради това – търговецът сам избира къде ще държи регистъра за рекламациите си, така че да може да изпълни задължението си и да впише в него евентуално постъпили рекламации, за което да издаде на потребителя документ. Ако изборът му е неудачен и не успее да изпълни задължението по чл. 127, ал.3 ЗЗП – ще носи отговорност за това. В горния смисъл е преобладаващата практика на съдилищата от цялата страна.

   В конкретиката на случая търговецът твърди, че води  регистър на предявените рекламации, представен с протокол за проверка на документи № К-0120368/19.08.2019г. , представляващ празна тетрадка с широки редове, озаглавена „Книга за похвали и оплаквания“. Действително в ЗЗП няма дефиниция за съдържанието на регистъра за предявените рекламации. Законодателят е вменил в задължение на търговеца да води регистър на предявените пред него или упълномощени лица рекламации, но не поставя никакви конкретни изисквания към формата на този регистър – например - дали ще е на хартиен или електронен носител; дали следва да бъде заверен по някакъв начин; дали и какви точно графи да съдържа и т.н.. В тази връзка следва да се посочи, че на интернет страницата на КЗП https://kzp.bg/primeren-registar-za-reklamacii е публикуван примерен вариант на регистър – т.е. всеки търговец може да избере дали неговият регистър да съответства на примерния или да предпочете друга форма. В случая и самият жалбоподател не оспорва констатациите по акта. Спори се единствено дали представената „Книга за похвали и оплаквания“ може да удовлетвори изпълнение на задължението на търговеца по чл.127, ал.2 от ЗЗП.  Представената в момента на проверката „Книга за похвали и оплаквания” според настоящия съдебен състав не представлява регистър на предявените рекламации. Същата не би могла да постигне гарантираните с нормата на чл.127 ал.2 ЗЗП права на потребителя. Както се установи в настоящото производство, представената на проверяващите при документалната проверка тетрадка не е съдържала данни, които да идентифицират дружеството, стопанисвания от него обект, както и датата, на която книгата е била открита, което от своя страна създава опасност конкретният търговец /в случая дружеството жалбоподател/ да не бъде обвързан от последствията на едно рекламационно производство при евентуална рекламация. Нещо повече, така оформена „Книга за похвали и оплаквания” не покрива изискванията, въведени за регистър на предявените рекламации във връзка с установеното в чл.127 ал.3 от ЗЗП задължение за търговеца при предявяване на рекламация задължително да я опише в регистъра, като издаде на потребителя документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. От гласните доказателства по делото е видно, че представената тетрадка с широки редове е била празна, като в нея не е било отразено абсолютно нищо, в това число и рекламацията предявена от лицето Зоя Симеонова, по чиито сигнал е започнала проверката. Освен това, за разлика от регистъра за предявените рекламации, чието водене е нормативно изискуемо и има за цел да осигури защита правата на потребителите, то книгата за похвали и оплаквания няма нормативна уредба. Нейното водене е по преценка на търговеца и служи единствено нему, с цел контрол и подобряване на предлаганите от него стоки и/или услуги посредством отразяване на личното мнение на клиентите за предлаганите стоки и услуги.. Предвид изложеното следва да се приеме за безспорно установено, че след като към 19.08.2019г. в гр.Варна  дружеството не поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации на потребителите, то е нарушило разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП. Поради това и съдът счита за безспорно установено, с оглед събраните гласни и писмени доказателства, че на датата и мястото посочени в НП е извършено нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП.

    Наказващият орган е изяснил спорните обстоятелства посредством запознаване на търговеца с жалбата на потребителя, изисканото му становище, правилно е посочил нарушената правна норма. Правилно е отнесена към нарушената правна норма и санкционната такава на чл.222 от ЗЗП, която предвижда, че за неизпълнение на разпоредбите на  чл. 127 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил санкцията в минимално предвидения й размер от 500 лева. Същевременно наложената административна санкция не може да бъде наложена под законоустановения й минимум, поради което е безпредметно обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. В този смисъл наказващият орган е приложил правилно материалния закон при индивидуализиране на наказанието за конкретното нарушение.  

    

Предвид факта, че нарушението е извършено от юридическо лице, което носи обективна, безвиновна административнонаказателна отговорност, е безпредметно да бъде обсъждана субективната съставомерност на извършеното нарушение.

 

     

 

 

 

При извършената служебна проверка на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът намира, че извършеното от дружеството административно нарушение не представлява маловажен случай на съответния вид нарушение. С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните или резултатни административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като "маловажен" се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай съдът не намира аргументи, за да приеме, че в случая се касае за административно нарушение с по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, в конкретния случай не само, че не е поддържан регистър за рекламации, а и е налична предявена рекламация, която не е вписана в такъв нарочен регистър. С оглед на това е видно, че обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 127 от ЗЗП са били засегнати в една значителна степен, което от своя страна изключва "маловажността" на нарушението. Обстоятелството, че процесното административно нарушение се явява първо такова за дружеството-жалбоподател /доколкото информация в обратния смисъл по преписката липсва/, и че на  потребителката е била върната една трета от стойността на услугата / по преписката е налично  преводно нареждане за 76 лв. в полза на потребителката Ст. при стойност на услугата по фактура 280 лв./не рефлектира върху обществената опасност на извършеното нарушение. С липсата на регистър на рекламациите и с неотразяване на предявена рекламация, са били засегнати съществено обществените отношения, гарантиращи икономическите интереси на потребителите по предоставянето на гаранции за стоките и услугите, което е и едно от основните права на потребителите по чл. 1, ал. 2, т. 3 от ЗЗП.

     

 

 

 

Обобщавайки гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че извършеното от въззивника административно нарушение не покрива характеристиките на "маловажен случай", тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима.

 

 

 

 

 

      С оглед всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

      Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                             Р  Е  Ш  И :

 

       ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № В-00469948/04.09.2019г., издадено от Хр.М.М. - Директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,Шумен, Търговище, Разград и Силистра, упълномощен съгласно Заповед №171/09.03.2017г, с което на „П.Р.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Г.Н.К., е наложено административно наказание „имуществена санкция“  в размер на 500 лева на основание чл.222  от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл. 127, ал.2 от ЗЗП

      Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: