Р Е Ш Е Н И
Е
№……../…….г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното
съдебно заседание на двадесет и осми ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 1994
по описа на ВРС за 2019год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на М.П. К. ЕГН **********,***, депозирана чрез адв.Д.,
против НП СК -658/ 08.04.2019г.. на
Зам. Кмета на Община Варна, с което на
въз.К. е наложено административно наказание
“ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лв., на основание чл.232 ал.2 от ЗУТ, за нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ.
Жалбата е подадена в срок,
от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.
С
жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон и при
неизяснена фактическа обстановка, излагат се аргументи в подкрепа на
становището, че авторството на процесното нарушение и виновно поведение от
страна на жалбоподателя нито са установени, нито са доказани, тъй като макар и
собственик на проверения имот, жалбоподателят го е придобил в процесния вид преди години и то с подобренията, направени
от неговия починал баща още през 2006г., визират се като нарушени нормите на
чл.57 ал.1т.5 и т.6 от ЗАНН, касаещи описанието на нарушението, дата или период
на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата
,които го потвърждава.Твърди се, че не са посочени и нормите, които са нарушени
виновно.Приема се, че не е спазен давностният срок по
смисъла на чл.34 от ЗАНН и се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност
се моли да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят е
маловажен..
В с.з. въззивникът се
представлява от адв.Д., надлежно
упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител на въззивника поддържа
жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по
същество моли НП да бъде отменено с аргументи, аналогични с изложените в
жалбата срещу НП, като алтернативно мотивира малозначителност на случая.
В съдебно заседание АНО се представлява от ю.к.К.,
надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, депозира писмено становище, съгласно което
в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения, твърди се, че
правилно като дата на нарушението е посочена датата на проверката, тъй като
няма как да се установи кога е изграден незаконния строеж, приема се, че
нарушението е доказано, тъй като безспорно незаконният строеж е бил премахнат
след проверката, излагат се аргументи относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН
и справедливост на наложеното административно наказание и се иска потвърждаване
на НП, като законосъобразно, правилно и обосновано, като в последно с.з. изцяло
се придържа към писменото становище.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът възприе следната фактическа обстановка:
След подадена
жалба от гражданин, извършена проверка в документацията на районната
администрация и общинския архив и при извършена фактическа проверка на место,
на 29.01.2019 год., около 16,00 часа, в имот с идентификатор 10135.3523.221 по
КК и КР на гр. Варна - СО „Кочмар" №221, св.Д. констатирал, че в северозападната
част на имота има изграден строеж: „Два броя подпорни стени и плътна
ограда", без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за
строеж, в нарушение на разпоредбите чл. 148, ал. 1 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).На место по време на проверката присъствала св.П., майка на
жалбоподателя, като към момента на проверката на место не се изпълнявали
каквито и да било СМР.
Собственик на имота бил М.П.К., поради което св.Д. приел, че К. във
функциите си на възложител е възложил изграждането в северозападната част на
имота на строеж: „Два броя подпорни стени и плътна ограда", без одобрени
строителни книжа и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на
разпоредбите чл. 148, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Прието
било, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради
което бил съставен Констативен акт
№4/29.01.2019 год., въз основа на който било започнало административно
производство по реда на чл. 225а , ал. 1 от ЗУТ, за издаване на заповед за
премахване на незаконния строеж.
Актът за установяване на административно
нарушение №4/29.01.2019 год. бил съставен в отсъствието на нарушителя, предявен
на нарушителя ,който отказал да го подпише, като отказът бил удостоверен с подпис на свидетел.
В законоустановения срок, в деловодството на Община Варна, срещу акта не постъпило възражение, поради което въз основа
на материалите по преписката на 08.04.2019г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Видно
от съдържанието на НП, АНО направил
преценка, че не са налице основания за прилагането на чл. 28, б. „а" от ЗАНН, и че М.П.К. е възложил извършването на незаконен строеж, като по този
начин е нарушил разпоредбите на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и е осъществил състава на
нарушението по чл. 232, ал. 2 от ЗУТ. Определен е минимален размер на
предвиденото в закона наказание.
В хода на съдебното производство се събраха писмени и гласни доказателства, от
които е видно , че въззивникът е придобил процесния
имот от родителите си през 2006г., че бащата на жалбоподателя е починал през
2008г. и че процесният строеж е бил изграден от
починалият баща и негов родител и от бащата на св.П. далеч преди датата на
проверката.
От гласните доказателства по делото-
показанията на св.Д. се установи, че датата на изграждане на незаконния строеж
не е била установена в хода на проверката.
Съдът напълно кредитира показанията на
св.Д., дадени в с.з. тъй като същите са последователни, искрени непротиворечиви
и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът напълно кредитира и показанията
на св.П., дадени в с.з. тъй като същите са последователни, искрени,
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а и
липсват доказателства, които да ги оборват.
Съдът напълно кредитира и всички
писмени доказателства по делото- тези, приложени към АНП и тези , приети в
с.з., тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно допълващи се.
Гореописаното се установява от приобщените
материали по делото- показанията на св.Д. и св.П., дадени в съдебно заседание,
КА, АУАН, заповед, НА, както и от
останалите писмени доказателства, приложени в АНП и тези приети допълнително в
с.з..
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314
от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.
По
приложението на процесуалния закон:
След събиране на доказателствата по
делото съдът констатира, че при издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1т.5
от ЗАНН, НП следва да съдържа пълно,
точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават.
В тази връзка, на първо
място съдът е лишен от възможност да прецени компетентността на АНО.Правото на
Кмета на Община Варна или на упълномощено от него длъжностно лице да издава НП
се регламентира от нормата на чл.223 ал.1 т.11 от ЗУТ и касае единствено
строежи от четвърта, пета и шеста категория.Нормата
на чл.137 ал.1 от ЗУТ, в множество
точки и букви визира категориите на различните строежи.Касае се за изграден
строеж: „Два броя подпорни стени и плътна ограда", но липсва посочване в
НП на каквито и да било факти относно
спецификите на строежа, съгласно разпоредбата на чл.137 ал.1 от ЗУТ и чл.147
ал.1 от ЗУТ/ за разлика от заповедта за премахването им от 29.03.2019г. където
подробно са описани двата строежа/, за да се приеме в коя от категориите попада
процесното строителство.Доколкото в НП е посочено единствено, че се касае за „Два
броя подпорни стени и плътна ограда", няма как да се прецени
компетентността на АНО, а горната липса на факти е съществено процесуално
нарушение.Недопустимо е тези факти да се установяват едва в с.з.
Съдът констатира и друг
изключително съществен пропуск в НП, тъй като в него не е посочена датата на
извършване на нарушението, визира се единствено датата на проверката в процесния обект, когато са били констатирани определени
факти, без да е ясно кога точно е извършено нарушението.Категорично се установи
от писмените и гласни доказателства по делото, че при проверката на
29.01.2019г. , процесният
строежът е бил завършен, поради което по никакъв начин датата на проверката не
може да се приеме за дата на извършване на нарушението, поради което и
настоящия състав не споделя становището на процесуалния представител на
въззиваемата страна в тази насока. Категоричен извод за това, на коя дата е
било извършено нарушението, не би могъл да се направи от нито едно писмено или
гласно доказателство по делото, напротив видно от гласните доказателства по
делото е установено, че процесните СМР не
са извършени от жалбоподателя и са били извършени далеч преди датата на
проверката. С непосочването на датата на извършване на нарушението е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, не само защото същата е реквизит
от императивно и изчерпателно определеното от закона съдържание на НП и е
съществен елемент при индивидуализацията на нарушението, касаещ описанието на същото от фактическа страна, съответно
липсата й води до ограничаване правото на защита на нарушителя, а и защото
лишава съда от възможност да прецени спазени ли са давностните срокове
по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Изтичането на определените от закона срокове от
датата на извършване на нарушението изключват възможността за образуване на административнонаказателно производство и с тези срокове
законът цели дисциплиниране на компетентните държавни органи и постигане на
правна стабилност и сигурност в обществото, а и доколкото не е установена
датата на извършване на СМР, съдът не би могъл да изложи аргументи относно
възражението за неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, още повече, че след
като бащата на жалбоподателя, за който се събраха гласни доказателства, че е
изградил процесните два броя подпорни стени и плътна
ограда, е починал през 2008г., към настоящия момент са изтекли всякакви давностни срокове за ангажиране на нечия административно
наказателна отговорност.
Освен горното следва да се
отбележи, че в НП фигурира единствено правният извод на АНО, че именно въз.К.,
в качеството на възложител е допуснал изграждането на незаконния строеж, но
факти, които да сочат, че жалбоподателят притежава качеството на възложител и
че именно той е допуснал извършването на административно нарушение липсват
както в АУАН, така и в НП.В с.з. се установи, че жалбоподателят, далеч преди проверката е придобил процесния имот и че процесният строеж е извършен от други лица, които са починали, но няма как установените в
с.з. факти да компенсират липсата на такива в НП, тъй като съдът не може да
компенсира от фактическа страна допуснатите пропуски.
Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението
от фактическа страна и липсата на факти, касаещи компетентността
на АНО, съставляват съществено процесуални нарушения, тъй като са ограничили правата на нарушителя, който е бил лишен от възможността
да разбере в извършването точно на какво
нарушение е обвинен, въз основа на какви доказателства и по този начин адекватно да организира
защитата си.
Горепосочените пороци на НП
не биха могли да бъдат санирани от настоящата
въззивна инстанция, като липсата на точно и ясно описание на нарушението, особено непосочването
на датата, на която е извършено и факти, касаещи авторството на деянието,
непосочването на всички доказателствата, които го потвърждават, лишават съда от
възможността да прецени налице ли е нарушение, правилно ли е квалифицирано
същото и правилно ли е приложена санкционната норма.
Предвид констатираните
съществени нарушения на процесуалните правила съдът не счита за необходимо да коментира
възраженията за приложимостта на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП№ СК -658/ 08.04.2019г.. на Зам. Кмета на Община Варна, с
което на М.П. К. ЕГН **********,***, е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в
размер на 1000 /хиляда/ лв., на основание чл.232 ал.2 от ЗУТ, за нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ.
Решението подлежи на касационна проверка пред
Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП да се изпрати по компетентност на Наказващия орган.
СЪДИЯ при ВРС: