ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50
гр. гр.Силистра , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и девети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена И. Краева
Огнян К. Маладжиков
като разгледа докладваното от Кремена И. Краева Въззивно гражданско дело
№ 20213400500111 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото въззивно производство е образувано по две въззивни
жалби:
I.Въззивна жалба на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, срещу
решение № 260063/09.02.2021г., постановено по гр. д. № 634/2020г. по описа
на Силистренски районен съд, с което е отхвърлена молбата на частния
жалбоподател, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските, като в негова полза се
присъди пълният размер от 360 лв. на направени разноски за адвокатско
възнаграждение по предявените обективно съединени искове.
Оплакването е за погрешно тълкуване на цитираните в решението на съда
разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за МРАВ.
Петитумът на частната жалба е за отмяна на решението и уважаване на
искането за изменение на решение №260572/08.01.2020г., като в полза на
молителя се присъди пълният размер на платеното адвокатско
възнаграждение с ДДС.
II. Въззивна жалба на М. Ш. М., срещу решение
№260572/08.01.2020г., постановено по гр. д. № 634/2020г. по описа на
Силистренски районен окръжен съд, в частта му, с която е осъдена да заплати
1
на ищеца разноски по заповедното производство в размер на сумата от 325
лв.- 25 лв. заплатена държавна такса и 300лв. възнаграждение за адвокат.
Сочи, че не дължи разноски по производството, тъй като е заплатила
изцяло задълженията, предмет на установяване по делото, макар процесната
неустойка да излиза извън присъщите и функции. Няма и финансови средства
да плати претендираните разноски, тъй като е пенсионер по болест с 80%
инвалидност.
Предвид това моли въззивният съд да отмени обжалваното решение
в частта за присъдените разноските за заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбите оплаквания и
данните по делото, счита, че производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2
ГПК с оглед характера на първостепенния акт по спорния предмет за
присъждане на разноските в производството по делото, представляващи по
своята същност определение.
Обсъждайки доводите на жалбоподателите във връзка с изложените
оплаквания, и като провери данните по делото, съдът намира жалбите за
допустими, но неоснователни по следните съображения:
Производството по гр. д. № 634/2020г. по описа на Силистренски
районен съд е образувано по искова молба на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, с
която по реда на чл.422 от ГПК претендира да се признае за установено, че
отв. М. Ш. М. дължи следните суми: 154.64лева- представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.03.2018г.-
04.05.2018г. дължими по Договор за мобилни услуги с предпочетен №
++359********* от 01.03.2018г.; 62.46 лева- неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен № ................... от
01.03.2018г.
С постановеното по спора Решение 260572/08.01.2021 г. съдът е
отхвърлил исковете на ищеца, поради заплащане от страна на ответника на
претендираните суми в хода на производството. Частично е отхвърлено и
искането на ищеца за разноските направени в заповедното производство, като
съдът намалил по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на адвокатското
2
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Последствие с
обжалваното решение № 260063/09.02.2021г., първоинстанционният съд е
оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на ищеца за изменение на
решението в частта за разноските, с искане да бъде присъден адвокатския
хонорар в размер на 360 лв. с включен ДДС.
При тези данни и въззивният съд намира, че нормата на чл. 78, ал. 2
ГПК не е налице, защото ответникът е дал повод за завеждане на иска,
въпреки че е платил в хода на процеса, което изключва разноските да бъдат
възложени върху ищеца. Отделно от това, липсата на финансови възможности
не е основание за освобождаване на страната да заплати направените от
насрещната страна разноски по чл.78 ГПК, тъй като въпросът има значение за
освобождаването на ответницата от дължимите от нея такси за подаване на
въззивната жалба, но не и върху отговорността за разноските на ищеца.
Предвид това жалбата на М. Ш. М. се отклонява като неоснователна.
При наличието на доказателства, че адвокатът на страната е
регистриран по ЗДДС и доколкото ДДС се дължи от клиента, съдът поначало
следва да добави дължимото се ДДС към вече определеното по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК възнаграждение. По гр. д. № 634/2020г. по описа на
Силистренски районен съд в изискуемите процесуални срокове не са били
налице доказателства за това, че адвокатът на ищеца е регистриран като
задължено лице по ЗДДС, поради което и жалбата на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ
ЕАД е неоснователна.
Предвид изложеното, подадените жалби като неоснователни следва
да бъдат оставени без уважение, а обжалваните актове като правилни и в
съответствие със закона, следва да бъде потвърдени.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението, имащо характер на определение, с №
260063/09.02.2021г., постановено по гр. д. № 634/2020г. по описа на
Силистренски районен съд и първоинстанционното решение №
260572/08.01.2021г. в частта му имаща характер на определение, с която е
3
уважено искане за присъждане на разноски в полза на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ
ЕАД, ЕИК *********.
ОСВОБОЖДАВА М. Ш. М., от задължението за внасяне на
държавна такса за въззивно обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4