№ 3
гр. Перник, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
************** по описа за **** година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Б. А. Б. и А. С. Х., с
която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно и субективно кумулативно съединени
искове за установяване дължимостта от двамата ответници в условията на солидарна
отговорност сумата в размер на 2006,07 лева – част от общо дължимата главница в размер
на 8099,02 лв. по договор за потребителски кредит № ********/**.**.**** г., както и такси
в размер на 147,50 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Поради неизпълнение указанията на съда за отстраняване на нередовности
претенцията за договорна лихва в размер на 891,43 лева е върната, а производството в тази
част – съответно прекратено.
Ищецът твърди, че на **.**.**** г. праводателят му по договор за цесия –
„Юробанк България“ АД и ответниците Б. Б. – кредитополучател, и А. Х. – поръчител,
сключили договор за кредит, по силата на който кредиторът предоставил на
кредитополучателя паричен заем в размер на 8240 лв., която следвало да бъде върната на
144 анюитетни месечни вноски, с краен падеж 24.08.**** г. Задължението за връщане на
кредита включвало и уговорка за фиксирана годишна лихва в размер на 7%, а за всяка
следваща година – надбавка в размер на 1,250 пункта, при БЛП към момента на сключване
на договора 12,75%, при ГПР 13,87%. След усвояване на кредита кредитополучателят не
изпълнил насрещните си задължения към Банката, като в негова тежест останало непогасено
задължение в общ размер на 14660,82 лева, от които 8099,02 лв. главница и договорна лихва
в размер на 6421,30 лева и 147,50 лв. такси.
1
Ищецът извежда материалноправната си легитимация да претендира от ответника
процесните вземания като цесионер по договор за цесия, сключен с „Юробанк България“
АД на 18.01.2016 г., която се твърди, че била съобщена на длъжника от страна на цесионера
като пълномощник на цедента, за което длъжниците били уведомени съответно на
23.12.2020 г. и на 08.12.2020 г. Със съобщенията за цесията кредиторът упражнил и правото
да направи вземането предсрочно изискуемо – в случай, че в предоставения 15-дневен срок,
считано от съобщението, не последва плащане на падежиралите вноски, каквото не било
извършено. За вземанията в общ размер 3045 лева ищецът-цесионер се снабдил със заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на ПРС, срещу която в срок постъпило
възражение от длъжника.
Ответната страна срочно е депозирала писмени отговори с идентично съдържание,
в които оспорва материалната легитимация на ищеца като кредитор по процесните вземания
и въвежда правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени
искове с правно основание с установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК по отношение
на отв. Б. Б. и установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
147 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 9 ЗПК по отношение на поръчителя А. Х..
От представените договор за потребителски кредит № ********/**.**.**** г.,
съдържащ права и задължения по договори за заем и договори за поръчителство, подписан
от Б. Б. като кредитополучател, от А. Х. – като поръчител, и от Юробанк – като кредитор, се
установяват твърденията за съществуващи облигационни правоотношения между страните с
посочените в исковата молба задължения. По силата на договора за заем кредиторът
предоставил на кредитополучателя паричен заем в размер на 8240 лв., която следвало да
бъде върната на 144 анюитетни месечни вноски, с краен падеж 24.08.**** г. Задължението
за връщане на кредита включвало и уговорка за фиксирана годишна лихва в размер на 7%, а
за всяка следваща година – надбавка в размер на 1,250 пункта, при БЛП към момента на
сключване на договора 12,75%, при ГПР 13,87%. По този начин в чл. 3, ал. 4 от Договора е
посочено, че общият размер на сумата, подлежаща на връщане, възлизана 16675,75 лева.
От погасителния план се установява, че общата сума, подлежааща на връщане,
възлиза на 16316,69 лева, от които главница 8240 лв. (колкото е и отпусната заемна сума), и
договорната лихва – на 8075,69 лева.
Съгласно чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. От една
страна, в чл. 3 от договора, в който са уредени лихвения процент, ГПР и общата дължима
сума, липсва посочване на конкретен размер на лихвата като конкретна цифрова величина.
Същевременно размерът на договорното възнаграждение, определен от съда по
2
изчислителен път при тълкуване на договора, още към момента на неговото сключване
възлиза на 98% от размера на отпуснатата заемна сума, и в този смисъл е налице
противоречие със ЗПК и с добрите нрави поради липса на еквивалентност на насрещните
престации досежно задължението за договорно възнаграждение. По този начин уговорката
излиза извън присъщата функция на възнаградителната лихва, а именно да служи като
възнаграждение за кредитора за това, че е предоставил паричен заем в размер на 8240 лв. и
по този начин се стига до неоснователно обогатяване на последния. Поради противоречието
й с добрите нрави клаузата е нищожна, съответно не произвежда правно действие, респ.
възникване на задължения за кредитополучателя, аналогично – и за поръчителя – арг. чл.
138 ЗЗД, доколкото поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за
изпълнение на неговото задължение, като договорът за поръчителство може да съществува
само за действително задължение.
Съгласно заключението на ССчЕ, кредитирано от съда като изготвено компетентно и
обективно, при приспадане на извършваните погасявания по кредита, без да се вземат
предвид останалите вземания и ако същите бъдат отнесени за погасяване единствено на
главницата, то неплатеният остатък от главница би била в размер на 7901,04 лева.
В чл. 20 от Договора изрично е уговорена възможност на кредитора да прехвърля
правата си по договора на трето лице. От представените доказателства се установяват
твърденията на ищеца, въз основа на които същият извежда процесуалната и материалната
си легитимация си, а именно – сключен договор за цесия с кредитора на ответниците
„Юробанк България“ АД, по силата на който вземането по процесния кредит му е
прехвърлено, като ответниците са надлежно уведомени за цесията с получаване на препис от
исковата молба.
Не се установява основанието за дължимост на претендираните такси в размер на
147,50 лв. Установява се, че в чл. 5, т. 3 от договора е уговорена такса за обслужване на
разплащателната сметка по кредита в размер на 2,50 лв. месечно, която при съобразяване на
месечните вноски, съгласно погасителния план – 144 на брой, възлиза на 360 лв., колкото е
и разликата между общата дължима сума по погасителен план (16316,69 лева) и общо
дължимата сума, съгласно чл. 3, ал. 4 от договора (16675,75 лева). Същата обаче не е
посочена в глобален размер нито в договора, а и изцяло липсва в погасителния план, поради
което и с оглед разпоредбите на ЗПК, искането за присъждането й е неоснователно.
При тези данни съдът следва да обсъди своевременно въведеното от ответниците
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.
По отношение на задължението за главницата по банков кредит приложима е общата
5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД. Когато вземането на банката по кредита е разсрочено на
отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в
различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на
закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на
срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение,
вкл. и по съдебен т.е. принудителен ред, поради което бездействието му се санкционира с
течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. В този
смисъл и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 45/17.06.2020 г. по т.д. №
237/2019 г. на ВКС, в което е прието, че началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков
кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска.
В конкретния случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чрез
3
депозирането на което се прекъсва давността за вземането, е подадено на 04.03.**** г.,
видно от пощенското клеймо. В случая се претендират частични искове за главница –
2006,07 лева, като с уточняваща молба по реда на чл. 143 ГПК е посочено, че претенцията е
с период 24.01.2019 г. до 24.01.2021 г., който не е покрит от периода на 5-годишната
погасителна давност, съобразно датата на депозиране на заявлението. Главницата за
посочения период, съгласно ССчЕ, възлиза на 2006,07 лв., а поръчителят отговаря за
заплащането й при условията на солидарна отговорност, наред с главния длъжник. Ето
защо, доколкото предявеният като частичен иск за главница се претендира като частичен за
посочения период и същият не е обхванат от периода на изтекла погасителна давност,
същият следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
Страните имат право на разноски, съобразно уважената, отхвърлената и прекратената
част на предявените претенции в исковото и в заповедното производство. Неоснователни са
възраженията на ищеца за прекомерност на адвокатските възнаграждения, заплатени от
ответната страна в исковото производство, с оглед материалния интерес.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
********* срещу Б. А. Б., ЕГН ********** и А. С. Х., ЕГН ********** искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 147, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че в отношенията между страните съществува изискуемо вземане
в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД спрямо Б. А. Б. и А. С. Х. при условията на солидарна
отговорност за сумата в размер на 2006,07 лева – главница, по договор за потребителски
кредит № ********/**.**.**** г. за периода от 24.01.2019 г. до 24.01.2021 г., заявен като
частичен иск, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението на 04.03.**** г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на РС-Перник, като ОТХВЪРЛЯ като
недоказани исковете за признаване за установено в отношенията между страните
дължимостта на сумата от 147,50 лева – такси по договора за кредит, заявени като частичен
иск.
ОСЪЖДА Б. А. Б., ЕГН ********** и А. С. Х., ЕГН ********** да заплатят на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 244,50 лева разноски в
исковото производство и 40,10 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Б. А. Б., ЕГН
********** сумата 153,50 лева разноски в исковото производство и 102,30 лева разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на А. С. Х., ЕГН
********** сумата от 119,40 лева разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на заповедния съд за обезсилване на
заповедта в частта на претенцията за договорна лихва, за която производството е
прекратено с влязло в сила протоколно определение от **.**.**** г.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5