Номер 18629.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви граждански и търговски състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000199 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 605 от 27.12.2019г. по т.д. № 265/ 2018г. по описа на
Великотърновски окръжен съд, е осъден ЗК "Лев Инс" АД-гр. София да
заплати на Т. И. П. с ЕГН *********** от гр. Стражица сумата 50000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди
вследствие на претърпяно на 25.08.2016 г. ПТП, изразяващи се в травматичен
шок, гръдна травма - контузия на десен бял дроб и отслабено дишане в
дясната белодробна половина, счупване на сакралната кост вдясно,
кръвонасядане на ляво бедро и негативни емоционални изживявания и сумата
138.25 лв. /сто тридесет и осем лв. и 25 ст./, представляваща обезщетение за
причинени му имуществени вреди вследствие на претърпяно на 25.08.2016 г.
ПТП – разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главницата на
двете обезщетения - сумата 50138.25 лв., считано от 09.06.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 463.43 лв. – разноски, съразмерно
на уважената част от иска след приспадане на насрещно дължимите от ищеца
на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Отхвърлен е
предявеният от Т. И. П. против ЗК "Лев Инс" АД иск за заплащане на
1
обезщетение за причинени му неимуществени вреди - травматични
увреждания и негативни емоционални изживявания вследствие на претърпяно
на 25.08.2016 г. ПТП за разликата над уважения размер от 50000 лв. до
пълния претендиран размер 70000 лв., както и иска за заплащане на лихва за
забава върху обезщетенията за вреди, считано от 25.05.2018 г. до 09.06.2018
г., като неоснователни в тези им части. Осъден е "ЗК Лев Инс" АД-гр. София
да заплати на адв. М. М. М. от САК, с ЕГН **********, от гр. София, на
основание чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. сумата 2330 лв. - адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от иска. Осъден е ЗК Лев Инс" АД-гр. София да
заплати по сметка на ВТОС сумата 1600 лв., представляваща допълнителна
държавна такса за производството по делото съразмерно на уважената част от
иска.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЗК „Лев
Инс“ АД-гр.София чрез юрисконсулт Р.Ч., срещу решението на ВТОС в
частта, с която е осъдено дружеството да заплати на Т. П. обезщетение за
неимуществени вреди само за сумата над 30000 лв. до 50000лв.. Счита, че
решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно по
изложени за това доводи. Счита, че обжалваният съдебен акт е в
противоречие с нормата на чл.236 ал.2 ГПК, като не са обсъдени събраните по
делото доказателства, и в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Счита, че неправилно съдът е приел, че исковете са доказани по основание и
размер, при неправилно прилагане на нормата на чл.52 от ЗЗД, като е завишил
дължимото обезщетение в разрез с принципа за справедливост и постоянната
съдебна и застрахователна практика. Счита, че неправилно съдът не е
съобразил конкретните обстоятелства в случая-характер и степен на
уврежданията, период на тяхното проявление, извършените медицински
интервенции, обективно здравословно състояние на ищеца към настоящия
момент, неговата възраст, датата на настъпване на увреждането и
икономическата конюнктура в страната към този момент. Сочи, че съгласно
СМЕ, ищецът е получил травматично увреждане, от което е напълно
възстановен, което обстоятелство не е съобразено от съда.Сочи, че
неправилно е определен този размер на обезщетението, тъй като същият не
съответства на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди-
възстановяване и без нарушение на обичайния бит на пострадалия, като счита,
2
че справедливият размер е 30000лв.
Моли въззивният съд да отмени изцяло решението на ВТОС в обжалваната
част и да отхвърли предявения иск за разликата над 30000лв. Претендира
разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по жалба Т. П.. Постъпила е молба от адв.М.М., пълномощник
на ответника по жалба, с която е заето становище по жалбата. Счита същата
за неоснователна по изложени за това доводи и моли да бъде оставена без
уважение, а решението на ВТОС в обжалваната част да бъде потвърдено като
павилно и законосъборазно. Претендира разноски за адв.възнаграждение по
чл.38 ал.2 от ЗА.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището
на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и
доказаността на предявения иск до размера на сумата 50000лв.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
3
същите за неоснователни.
Оплакването, че обжалваният съдебен акт е в противоречие с нормата
на чл.236 ал.2 ГПК, като не са обсъдени събраните по делото доказателства, и
е в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, е неоснователно.
Първоинстанционният съд в съответствие с разпоредбата на чл.236 ал.2 ГПК
е изложил изключително обстойни мотиви, като се е произнесъл по всички
искания и възражения на страните, извършил е задълбочен анализ на
обсъдените поотделно и в тяхната съвкупност доказателства по делото, като е
изложил и правилни правни изводи въз основа на правилно установената
фактическа обстановка. При определяне размера на обезщетението съдът е
спазил принципа на справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
като е взел предвид и обсъдил всички релевантни обстоятелства в тяхната
конкретика-вид, характер и степен на уврежданията, получени от П., период
на тяхното проявление, извършените медицински интервенции, проведено
лечение, продължителност и интензивност на претърпените болки и
страдания, препятстването на нормалния живот на пострадалия,
емоционалните преживявания на същия, неговата възраст, обективното му
здравословно състояние към настоящия момент, датата на настъпване на
увреждането и икономическата конюнктура в страната към този момент,
съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и Постановление №
17/ 63 г. на Пленума на ВС, като се е съобразил и със съдебната практика в
сходни случаи. Получените от пострадалия Т. П. травматични увреждания са
тежки-травматичен шок, контузия в дясната част на гръдния кош, контузия
на десния бял дроб с инфилтративни промени, контузия на таза и разкъсване
и отваряне на симфизата - хрущялът, свързващ лявата и дясната част на таза в
предната му страна, довело до нарушаване на тазовия пръстен, счупване на
последния опашен прешлен – откършек. Вещото лице, изготвило СМЕ, е
посочило, че травматичният шок е резултат от силните болки и остро
настъпилото нарушение на кръвната циркулация поради получените
кръвоизливи по всички травмирани участъци и особено при разкъсването на
тазовия пръстен. Експертът е посочил и че травмите са свързани със силни,
много силни и нетърпими болки по гръдния кош и таза. Този интензитет и
продължителността на болките и страданията в резултат на получените
увреждания, се установяват и от събраните гласни доказателства-показанията
на майката на пострадалия-св.П.. По време на престоя си в болницата /10 дни/
4
бил постоянно на обезболяващи инжекции, не можел да спи от болките и
преживяния стрес, буйствал, притеснявал се, че ще остане инвалид. След
изписването му от болницата лежал в дома си 10 дни неподвижен съгласно
указанията на лекуващите го лекари заради травмата на белия дроб и на таза,
за да не настъпят усложнения. В резултат от преживяния стрес получил и
афти по цялото тяло, заради което постъпил отново в болница, където бил 7
дни на лечение, след което-20 дни в домашна обстановка. Заради психичните
травми в резултат на стреса от преживяното провел три консултации с
психиатър. Около седмица бил и в инвалидна количка, след което-с патерици,
раздвижването и укрепването отнели много време, тъй като отслабнал с 23
кг., мускулите му били отпуснати. Получил отново психически срив, поради
което провел четири консултации с психолог. Около шест-седем месеца след
инцидента можел да се движи вече сам. Година и половина пропуснал
училищни занятия заради травмите. И към настоящия момент изпитвал болки
при промяна на времето и при продължително стоене в седнало положение,
поради което посетили ортопед, който констатирал, че имало още разстояние
между опашката и счупената кост, още не била зараснала. Вещото лице,
изготвило СМЕ, е посочило, че към момента на експертизата ищецът бил в
добро клинично здраве, но продължавал да има болка в лявата част на таза,
която се дължала на нарушена анатомия и биомеханика на таза. Това можело
да се коригира само оперативно, като поначало за ежедневния живот тази
остатъчна симптоматика нямала сериозни последици, но ищецът би изпитвал
дискомфорт при по-голямо натоварване и спортуване. Експертът е изложил и
че ако не се направи такава операция /поставяне на остеосинтеза/, отварянето
а костите на таза и за в бъдеще ще остане така, като възрастта /16г. към датата
на ПТП/ в случая няма значение за възможното възстановяване, тъй като от
само себе си двете кости не може да бъдат свързани. От експертизата се
установява и че травматичните увреждания, получени от П., са от естество,
сериозно застрашаващо здравето, но с временен характер.
Продължителността на лечението на ищеца за острия стадий била между 60 и
90 дни, като в същия период се включвало и междинно настъпилото сериозно
състояние на перитонзиларен абсцес, който довел до допълнителна загуба на
защитни сили и забавено възстановяване, като след отшумяване на острия
стадий възстановяването било около 1-2 месеца. С оглед констатираните
тежки травматични увреждания, които макар да имат временен характер,
5
сериозна са застрашили здравето на пострадалия П., който в резултат на тях е
изпитвал изключително силни болки и страдания-физически, психически и
емоционални, и то в продължителен период от време, като възстановяването
му към момента не е пълно, и налага извършването на оперативно лечение,
правилно първоинстанционният съд е определил справедливият размер на
дължимото обезщетение-50000лв. С оглед изложеното, неоснователни са и
останалите оплаквания на жалбоподателя.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск е
основателен и доказан в така определения от първоинстанционния съд размер
от 50000лв.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд. При този изход на делото следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на адв.М. адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА
съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/ 2004г. в размер на 1130 лв.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 605 от 27.12.2019г. по т.д. № 265/ 2018г. по
описа на Великотърновски окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА "ЗК Лев Инс" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Черни връх № 51Д, да заплати на адв. М. М. М. от
САК, с ЕГН **********, от гр. София, *************, на основание чл.38
ал.1 т.2 ЗА сумата 1130 лв. /хиляда сто и тридесет лева/ - адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6