Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …..
Гр.София, 03.06.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-19 състав, в открито съдебно заседание на десети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
при секретаря Маргарита Димитрова като
разгледа докладваното от съдия Стефанова търговско дело № 2719 по описа за 2018 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл.
от ТЗ
Производството е образувано по
молба с правна квалификация по чл.625 ТЗ за
постановяване на решение по чл. 632,
ал.1 ТЗ, на осн. Чл.607а, ал.1 ТЗ вр. чл.608, ал.1,т.2 ТЗ на И.В.А., в качеството му на
едноличен собственик и управител на "В." ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** чрез адв.Н.В.И., САК със съдебен адрес ***,
р-н Възраждане, ул. „*******, за постановяване на решение за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на "В."
ЕООД, ЕИК *******, поради
неплатежоспособност на дружеството.
Молителят твърди, че от
30.11.2016 година дружеството –длъжник не е в състояние да изпълни задължения в
размер на 166 000,00 лв., към персонал, осигурителни задължения и данъчни
задължения, както следва:
1/ задължения към работници и служители
в размер на 1000,00 лева;
2/ задължения за осигурителни вноски в
размер на 21 000,00 лева;
3/ данъчни задължения в размер на
144 000,00 лева.
Сочи,
че на 30.11.2016 година била бракувана и предадена на вторични суровини цялата
стока на дружеството, като към момента на подаване на настоящата молба,
дружеството не притежавало никакви активи, нито развивало дейност, от която да
реализира приходи за покриване на своите задължения. Според молителя,
затрудненията на дружеството да обслужва дълговете си представляват състояние
на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ.
Направено е искане за допускане на
съдебно-икономическа експертиза. Представени са писмени доказателства.
Прави преждевременно искане съда да
определи сумата, която следва да бъде платена за начални разходи за откриване
на производство по несъстоятелност и на кредиторите, чийто списък е представен
с допълнителна молба от 21.01.2019 г., както и да се укаже срок, в който да заявят
дали ще предплатят така определената сума.
Моли да бъде постановено решение по
чл.632, ал.1 ТЗ, с което съдът да обяви неплатежоспособността на дружеството и
да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да
допусне обезпечение чрез налагане на запор, забрана или други обезпечителни
мерки, да постанови прекратяване на дейността на предприятието и да спре производството
по делото.
По делото са
събрани писмени доказателства. Приета е СФИЕ.
Съдът, след като взе предвид доводите на молителя, събраните по делото доказателства и
заключението на вещото лице по СФИЕ, прецени
ги отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
Съобразно нормата на чл.607а, ал.1
от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е
неплатежоспособен. Нормата на чл.608 от ТЗ дава определение на понятието
"неплатежоспособен търговец" - който не е в състояние да изпълни свое
изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение
към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по
частно държавно вземане, задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца.
Съобразно приетите по делото
доказателства и заключението на вещото лице по назначената по делото СФИЕ/прието
в о.с.з на 10.04.2019 г. и неоспорено от молителя/, се доказва твърдението на молителят
в производството, че е налице хипотезата на чл.626, ал.1 от ТЗ, като
дружеството "В." ЕООД, ЕИК ******* е неплатежоспособно. СФИЕ
установява, че за 2016 г. и 2017 г. дружеството е реализирало загуба от
дейността си, а показателите за рентабилност имат отрицателни стойности/л.161/
Установява се още към 30.11.2018 г. и 31.12.2018 г. стойността на всички
парични задължения на длъжника превишава значително стойността на неговите
активи /дълготрайни и краткотрайни/ с 162 хил. лв./л.164/, като задълженията на
дружеството в баланса към 31.12.2018 г. са в общ размер на 166 хил. лв, от
които 165 хил. лв. са към НАП, без да са вкл. неосчетоводените към НАП
задължения в размер на 62 хил. лв. /л.166/, последните установени от приложено
по делото удостоверение от ТД на НАП-София.
Съгласно СФИЕ, предвид предоставените
отчети за приходи и разходи и счетоводни баланси към 31.12.2014 г., към
31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., ведно с декларации за неактивност за 2017 г., коефициентът на обща
ликвидност към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г. е на
границата на референтната стойност. Коефициентът на незабавна и абсолютна
ликвидност към 31.12.2016 г. е в референтните стойности.
Като референтни стойности за показателите
за ликвидност се приемат: обща ликвидност (от 1 до 3), бърза ликвидност (от 0.8
до 1), незабавна ликвидност (по-голям от 0.4), абсолютна ликвидност (по-голям
от 0.2).
ВЛ е посочило, че към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към
31.12.2017 г., коефициентът на финансова автономност има стойности многократно под
0,33 /при препоръчителна минимална стойност на финансова автономност с коефициент
0,33/, а задлъжнялостта е над 1-ца и показва превишаване на задълженията над
собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Към 31.11.2018 г. и към 31.12.2018
г. коефициентът на финансова автономност има
отрицателна стойност, дружеството е декапитализирано и зависимо от кредиторите.
В о.с.з. на 10.04.2019 г. ВЛ прави уточнение, че в заключението посочва и двете
дати /30.11.2018 г. и към 31.12.2018 г./, защото едната е към момента на
подаване на молбата за откриване на несъстоятелност, а другата е ГФО, като няма разлика в двата отчета, няма
движение през м. 12.2018 г., съответно отчетът е един и същ към ноември и
декември на 2018 г.
В експертизата се сочи, че към 31.12.2014
г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., общата балансова стойност на всички
притежавани от дружеството активи са били достатъчни за покриване на всички
негови задължения. Излага доводи, че към 30.11.2018 г. и към 31.12.2018
г., общата
балансова стойност на всички притежавани от дружеството активи не са били
достатъчни за покриване на всички негови задължения, като към 30.11.2018 г. и към 31.12.2018 г. не достигат
162 хил. лв. за покриване на задълженията и дружеството
не може да обслужва краткотрайните си задължения по търговки сделки поради
липса на краткотрайни активи. Последното плащане от "В." ЕООД е
извършено на 17.02.2015 г., когато е заплатено ДДС за месец януари 2015 година
в размер на 84 лева.
При алтернативния вариант I на осчетоводяване, отразен в заключението на СФИЕ -
чрез включване в пасива на баланса на дружеството към 31.12.2018 г. на
неосчетоводените задължения към НАП в общ размер на 62 хил.лв., а в актива
същата сума се посочва като разход за бъдещ период, при което коефициентите на
ликвидност към 2018 г. имат следните стойности:
|
Коефициент
на обща ликвидност |
0.0175 |
|
Коефициент
на бърза ликвидност |
0.0175 |
|
Коефициент на незабавна
ликвидност |
0.0044 |
|
Коефициент на абсолютна
ликвидност |
0.0044 |
При алтернативния вариант II на осчетоводяване, отразен в заключението на СФИЕ -
чрез включване в пасива на баланса на дружеството на неосчетоводените
задължения към НАП в общ размер на 62 хил.лв., като по съображения, че вземания
в размер на 3 хил. лв. са квалифицирани като несъбираеми (от починало лице),
при който коефициентите на ликвидност към 2018 г. имат следните стойности:
|
Коефициент
на обща ликвидност |
0.0044 |
|
Коефициент
на бърза ликвидност |
0.0044 |
|
Коефициент на незабавна
ликвидност |
0.0044 |
|
Коефициент на абсолютна
ликвидност |
0.0044 |
Изчислените в алтернативния I и II вариант
коефициенти за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са извън
референтните стойности.
Установява се, че за 2016 г. и 2017
г. "В." ЕООД не отчита приходи и разходи, като видно от събраните по
делото доказателства през 2017 година дружеството не е извършвало дейност.
Установява се, че към 31.11.2018 г. и 31.12.2018 г. реализирания от дружеството
финансов резултат е загуба от 57 хил. лв. Не
се установява да са извършвани погашения на задължението.
От представеното
към молбата удостоверение от НАП за наличието или липсата на задължения (л.6
-11) по делото, се установява, че към 21.12.2018 г. молителя-длъжник има
изискуеми данъчни и осигурителни задължения в общ размер на 226 954,55
лева.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна
полиция“ вх. № 24604/21.02.2019 г., ведно с приложена справка (л.130-131), се установява,
че в централната база на АИС-КАТ към 19.02.2019 г. има данни "В."
ЕООД, да е регистрирано като бивш собственик на пътни превозни средства до 2010
година.
От постъпилата от Служба по вписванията –
гр. София справка вх. № 25227/22.02.2019 г.(л.132-134), се установява, че за
периода 01.01.1998 г. – 08.02.2019 г. "В." ЕООД е било вписано като
носител на вещни права по отношение на недвижими имоти на територията на
Република България, с които се е разпоредило чрез покупко-продажбата им, като
считано от 02.06.2010 година/датата, на която в СВ-София е вписана поправка на
НА, с които имотите са продадени/ дружеството не е носител на вещни права по
отношение на недвижими имоти.
От постъпилата от ТД на НАП София справка
вх. № 27949/28.02.2019 г(л.135-135), се установява, че върху имуществото на "В."
ЕООД има наложени обезпечителни мерки по ДОПК, няма започнато принудително изпълнение по ДОПК,
няма установени и/или неплатени публични задължения с ревизионен акт срещу "В."
ЕООД. Наложените обезпечителни мерки по ДОПК са запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържание на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление в 27 различни
банки. Наложен е запор върху притежаваните безналични ценни книги, притежавани
от длъжника, вписани в регистъра на притежателите на финансови инструменти в
Централния депозитар.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност, следва да са налице всички материалноправни предпоставки от
установения в разпоредбите на чл.608 във вр.с чл.607а от ТЗ, а именно търговецът-молител
да е изпаднал в неплатежоспособност, т.е. да не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ или
публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице
неплатежоспособност съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са
временни, а да имат траен и необратим характер и да представляват обективно
състояние на търговеца и той да не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които
хипотези законът дава алтернативно. Според презумпцията предвидена в чл.608,
ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът не
е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за
последните три години, спрял е плащанията си изцяло или от части по някое от
групите вземания изброени в чл.608, ал.1, т.т.1, 2, 3, 4 от ТЗ.
В случая длъжникът е заявил за
обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за 2014, 2015 г.,
2016 г., а за 2017 г. е подадена декларация
за неактивност.
С оглед установяване на състоянието
на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали
дружеството има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
краткосрочните /текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа
гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък
период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна
стойност. От икономическите показатели, водещи относно преценката за
състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да
поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи /всички или определена част от тях/ към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Наличието на неплатежоспособност може
да се изведе от цялостния анализ на финансовото състояние на предприятието на молителя
през периода 2014г.- 2108г., извършен от вещото лице по допуснатата и приета СФИЕ.
Подробното изследване на коефициентите на задлъжнялост, ликвидност, финансова
автономност показва тенденция на увеличаващи се дългове за сметка на
намаляващия собствен капитал. ВЛ дава заключение, че предвид коефициента на
обща ликвидност към 30.11.2017 г. краткотрайните активи са станали недостатъчни
за изплащане на краткосрочните задължения/л.164/. Установява се невъзможност на
дружеството да погасява задълженията си към кредитори за по-дълъг период от
време, с оглед стойността на коефициента на финансова автономност/л.160/. Ясно
е очертана динамика на свиване /преустановяване/ на дейността дружеството,
намаляване на дълготрайните и краткотрайни активи. Последната дата, на която
дружеството е извършило плащане за погасяване на краткосрочно задължение е
17.02.2015 г. Установен е спад на размера на имуществото, недостигат 162 хил.лв
за покриване на задълженията към 30.11.2018
г./31.12.2018 г. От последните дати дружеството не е в състояние да покрива
краткосрочните си задължение по търговски сделки към двама и повече кредитори,
поради липсата на достатъчен актив /л.164/. Изследваните от вещото лице
коефициенти за ликвидност и финансова задлъжнялост, сочат постоянно намаляване
на коефициентите до спадане под референтните стойности. По изложените
съображение съдът приема, че в края на 2017 година критичното състоянието на дружеството
е придобило траен характер.
Към 31.12.2018 г. дружеството отчита
наличност на парични средства в банкови сметки в размер на 1 хил. лева. Всички
показатели на ликвидност към посочената дата са извън референтните стойности. Отчетеният
финансов резултат за 2018 година е загуба. Налице е тенденция длъжникът да не
може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки поради липса
на оборотни средства.
С включване на задълженията към НАП в размер на 62 хил. лв, с оглед
изготвения алтернативен вариант на заключението по СФИЕ, общата балансова
стойност на всички активи-дълготрайни и краткотрайни притежавани от ответното
дружество не са достатъчни за покриване на задълженията му.
В процесния случай молителят
поддържа наличие на основание за откриване на производство по несъстоятелност,
изразяващо се в неплатежоспособност.
С оглед гореизложеното и при
съвкупна преценка на всички доказателства по делото, съдът приема, че са налице
и процесуалноправните и материалноправните предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на дружеството "В."
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя И.В.А..
Предвид горното преценката относно
изпадането на длъжника в неплатежоспособност и нейната начална дата следва да
бъде направена при съпоставката на установеното от експертизата финансово
състояние и погасяването на установените задължения към кредиторите на
дружеството, съответно тяхното спиране.
По въпроса за начина на определяне на
началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производството по
несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в решение № ЗЗ от 07.09.2010
г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. №
169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I
т. о., решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о.,
ТК и други, е изразено категоричното становище, че началната дата на
неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната
неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към
кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ
с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо
състояние, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията като
външен белег на неплатежоспособността. Т. е. началната дата е най-ранната,
установена по делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия
състав на неплатежоспособността.
Началната дата на неплатежоспособност
следва да се определи според най-ранния падеж на
изискуемо непогасено задължение с характеристиките по чл.608 ал.1 от ТЗ.
Кумулативно към сочената дата следва да са налице и всички признаци, които
характеризират неплатежоспособността по смисъла на чл.608 от ТЗ, т.е. според
обективното си финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за
ликвидност и финансова автономност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност
да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки и своите задължения
към държавата, свързани с търговската му дейност. Посоченият негативен състав
следва да е изразен като трайно, обективно и необратимо състояние на търговеца.
Вещото лице е отговорило на въпроса
относно установяване на датата на последното извършено плащане за погасяване на
краткосрочно задължение по търговска сделка или на публични задължения – 17.02.2015г.,
като е посочило, че към
30.11.2018 г./31.12.2018 г. дружеството не е в
състояние да покрива краткосрочните си задължение по търговски сделки към двама
и повече кредитори, поради липсата на достатъчен актив. За 2014 година, 2015
година, 2016 година и 2017 година коефициентът на финансова автономност има стойност
многократно под 0,33.Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показва превишаване на задълженията на
собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. За 2016 и 2017
година показателите за рентабилност имат отрицателни стойности.Последното
плащане е от февруари 2015 година, а през 2016 и 2017 година показват финансова
зависимост на предприятието от кредиторите.За 2016 година и 2017 година
дружеството не отчита приходи и разходи, а за 2018 година реализирания финансов
резултат е загуба 57 хил.лв.
Водещ показател за установяване на
състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща
ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към
краткосрочните задължения, като ако той е под норматива от 1 / единица/ се
приема, че дружеството е неплатежоспособно, въпреки че референтните стойности
варират съобразно отрасъла, в който работи предприятието. Съдът намира, че се
установи по делото с оглед изслушаната експертиза и изчислените показатели,
съгласно които коефициентът на обща ликвидност за периода 2014-2016 година е извън
референтните стойности, а именно 2017 година- 0,5901 и 2018 година-0,0241, което
означава, че дружеството не е било в състояние да покрие текущите си задължения
с краткотрайните си активи и че е налице траен и устойчив характер на
затрудненията на предприятието на длъжника. Извън възприетите като нормативи
стойности са и изчислените коефициенти на другите показатели, поради което
съдът намира, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност. Не се
установява затрудненията да са временни или дружеството да има достатъчно
активи, с които да ги покрие, напротив тенденцията е на трайно влошаване на
икономическите показатели и цялостна декапитализация на дружеството.
По изложените по-горе съображения съображение
съдът приема, към 31.12.2017 г. критичното състоянието на дружеството е придобило траен
характер, т.е. от последната дата дружеството е изпаднало в състояние на трайна
и необратима неплатежоспособност.Коефициентите за обща, бърза и незабавна
ликвидност за 2017 година са извън референтните стойности, коефициентът за
финансова автономност има стойност многократно под 0,33, а коефициентът на задлъжнялост показва дългосрочна
зависимост от кредиторите.
От събраните по делото доказателства и
заключението на СФИЕ не се установя да е налице достатъчно имущество или
средства за покриване на първоначалните разноски в производството по
несъстоятелността, предвид факта че посочените
парични средства са в размер на 1 хил. лв по банкови сметки. Дружеството не
разполага с материални запаси. Установено е, че материалните и стокови активи
на стойност на придобиване 57 178, 34 лева са стари повредени ръждясали и
негодни за употреба и продажба с търговска цел, поради което са бракувани през
2018 година. Единственият актив са вземания от починало подотчетно лице в
размер на 3000 лева.
Поради изложеното, наличното ликвидно
имущество на длъжника не е достатъчно за покриване и на началните разноски в
производството по несъстоятелност. Тези разноски не са били предплатени по реда
на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 10.04.2019
г., вписано в книгата по чл.634в ТЗ на 15.04.2019 година.
При тези данни съдът
намира, че производството по несъстоятелност по отношение на "В." ЕООД, следва да бъде открито при условията на
чл.632 ал.1 от ТЗ, с произтичащите от това последици - обявяване на
неплатежоспособността на молителя, определяне на началната й дата, откриване на
производство по несъстоятелност, допускане на обезпечение, чрез налагане на
запор и възбрана, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на
дейността на предприятието му и спиране на производството по делото.
На длъжника и кредиторите следва да бъде
указано, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в
срок от една година от вписване на решението, ако бъде удостоверено, че е
налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски
градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по
несъстоятелността от 3 000 лева ( чл.
632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на
производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще
постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл.
632, ал. 4 от ТЗ).
Тъй като молбата за откриване на
производство по несъстоятелност е подадена от длъжника и съгласно чл.620, ал.1 ТЗ
държавна такса не се събира предварително, то на основание чл.620, ал.3 ТЗ държавната такса в размер на 250 лева следва да се
събере от масата на несъстоятелността.
Воден от горното и на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на
"В."
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя И.В.А..
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на
неплатежоспособността на "В." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И.В.А., а именно - датата 31.12.2017 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на "В." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И.В.А..
НАЛАГА общи възбрана и запор
върху имуществото на "В." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И.В.А..
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА
ДЕЙНОСТТА на предприятието на "В." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И.В.А..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ "В."
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя И.В.А., на основание чл.632
ал.1 от ТЗ.
СПИРА производството по
несъстоятелност по т.д.№2719/2018г. по описа на СГС, VI- 19 състав.
УКАЗВА на "В." ЕООД и на кредиторите му, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност в ТР, ако в рамките
на този срок по делото се удостовери наличие на достатъчно имущество или ако се
депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане на началните
разноски по смисъла на чл.629б от ТЗ в размер на 3 000,00 лева
ПРЕДУПРЕЖДАВА "В."
ЕООД и кредиторите му, че ако в 1-годишен срок
от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност в
ТР, не бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, съдът
ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския
регистър.
ОСЪЖДА "В." ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.В.А., да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 250 лева.
Решението ДА СЕ ВПИШЕ в
Търговски регистър при Агенцията по вписванията по партидата на "В."
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя И.В.А..
Решението ДА СЕ ВПИШЕ и в
книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийски Апелативен съд, в 7-дневен срок от датата на вписването му
в Търговския регистър.
Решението подлежи на
незабавно изпълнение.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622
и чл. 624 от ТЗ
вр. с чл. 14 от ЗТР.
СЪДИЯ: