Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 09.03.2021г., град
Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
23.02. 2021
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2202 2020
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от С.А.Н.
с ЕГН ********** *** чрез адв. Е.П. – САК срещу „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория рентгенов кабинет – Поли Кукушева” ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Дупница 2600, област
Кюстендил, ул. „ Солун” № 4, представлявано от Красимир Симеонов Н..
Ищецът твърди, че бил в трудово правоотношение с ответника от 01.10.2015 г. по силата на сключен Трудов договор №39/01.10.2015 г. С последното подписано между страните Допълнително споразумение към горепосочения трудов договор от 02.01.2020 г., основното трудово възнаграждение на ищеца е определено да бъде 2 300, 00 лв., считано от 01.01.2020 г., а със Заповед № 49 от 18.11.2020 г., работодателят „СМДЛ рентгенов кабинет – Поли Кукушева” ООД с ЕИК ********* е поискал писмени обяснения от ищеца относно неявяването му на работа за периода от 10.11.2020 г. до 18.11.2020 г. В предоставения на служителя срок, същият е подал писмените си обяснения по указания в заповедта начин, като твърди, че обясненията на ищеца са получени надлежно от работодателя на 25.11.2020 г., а със Заповед № 1/24.11.2020 г., издадена от „СМДП рентгенов кабинет – Поли Кукушева” ООД с ЕИК *********, работодателят го уволнил дисциплинарно за извършени нарушения на трудовата дисциплина, а именно – неявяване на работа в рамките на 10 последователни работни дни, като в рамките на отсъствието лицето не е предоставило извинителна причина пред работодателя. Излага съображения за неспазване на условията на чл. 193 КТ от страна на работодателя – ответник, както и обстоятелства, касаещи оспорване законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание с твърдения за липса на нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца и несъобразяване от страна на ответника липсата на предходни дисциплинарни наказания на ищеца при налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му и да го отмени; да му присъди обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, а именно за периода от 24.11.2020 г. до 30.11.2020 г. в размер на 438, 09 лв. изчислено върху последното получавано трудово възнаграждение, а именно 2 300 лева; да му присъди обезщетение за времето, през което е започнал по-нископлатена работа поради уволнението, а именно за периода от 30.11.2020 г. до 30.05.2021 г., в размер на 1 274 лева месечно, на основание чл. 225, ал. 2 от КТ. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез процесуалния му представител, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове по подробно изложени в отговора съображения.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхна
съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е бил в трудови правоотношения с ответника, произтичащи от Трудов договор № 39/01.10.2015 г., като е заемал длъжността „Лекар, образна диагностика” и с допълнително споразумение към трудов договор с № 39/01.10.2015 г. от 02.01.2020 г., основното трудово възнаграждение на ищеца е определено да бъде 2 300, 00 лв., считано от 01.01.2020 г
От Уведомление от 01.10.2015г.,
издадено от Павлина Венци Кукушева-Рангелова - прокурист на „СМДЛ рентгенов
кабинет – Поли Кукушева” ООД с ЕИК ********* до Директора на РЗОК гр.
Кюстендил, се установява, че ищецът д-р С.А.Н. е назначен на работа като
рентгенолог, специалист образна диагностика на пълно работно време 7 часа с
работно време от 08:00 до 15:00 ч.
От приетото
по делото като писмено доказателство писмо на РЗОК с изх. № 211-00-7-1 от 17.02.2021
г. до прокуриста на ответното дружество се установява, че ищецът д-р С.А.Н. е
представил уведомление, че прекратява договора с НЗОК от 10.11.2020г.
Видно от Протокол от извънредно
заседание на Общото събрание на „СМДЛ рентгенов кабинет – Поли Кукушева” ООД,
проведено на 10.11.2020 г., ищецът д-р С.Н. е освободен от длъжност „Управител”
на дружеството, считано от датата на вписване на промяната в търговския
регистър.
С Анекс № 003 от 18.11.2020 г. към договор № 100211/11.02.2020 г. за оказване на
медико-диагностична дейност, сключен между НЗОК и ответника във връзка с
подадено заявление с вх. № 211-00-24/13.11.2020г. от прокуриста на ответното
дружество, д-р С.Н. е отписан от специалистите, работещи в лечебното заведение,
считано от 10.11.2020г., като на негово място е вписан д-р Красимир Симеонов Н.
считано от 10.11.2020 г.
От Единния портал за заявяване на
електронни административни услуги (ЕПЗЕУ) и състояние на „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория рентгенов кабинет – Поли Кукушева” ООД с ЕИК
********* към дата 06.01.2021г. се установява, че на 17.11.2020г. в
15:39:35ч. е регистрирано заличаването на С.А.Н. ,
като управител на дружеството.
Със Заповед № 49 от 18.11.2020 г., работодателят - ответник в процеса „СМДП рентгенов кабинет –
Поли Кукушева” ООД с ЕИК ********* е поискал писмени обяснения от ищеца относно
неявяването му на работа за периода от 10.11.2020 г. до 18.11.2020 г. (седем
последователни работни дени), като му е определен срок от три работни дни от
получаване на съобщението за депозиране на обясненията, а видно от системен бон
от 18.11.2020г., издаден от „Български пощи”ЕАД ответникът е изпратил заповедта
от 18.11.2020г. на ищеца С.А.Н. на 18.11.2020г. в 16:00 ч.
Видно от известие за доставяне от „Български
пощи”ЕАД, ищецът е получил Заповед № 49 от 18.11.2020 г. на 20.11.2020 г. в 11:00
ч.
От системен бон от 24.11.2020г.,
издаден от „Български пощи” ЕАД се установява, че ищецът е изпратил писмените
си обяснения, изискани от ответника на 24.11.2020 г. в 13:20 ч.
Видно от Протокол от извънредно заседание на Общото събрание на „СМДЛ рентгенов кабинет – Поли Кукушева” ООД, проведено на 24.11.2020 г. в 18:00 ч. е взето решение да бъде прекратен Трудов договор № 39/01.10.2015 г. на д-р С.Н., с който заемал длъжността „Лекар образна диагностика” с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Видно от известие за доставяне от
„Български пощи”ЕАД, ответникът е получил писмените обяснения от ищеца на
25.11.2020 г. в 10.30 ч.
С Заповед № 001/24.11.2020 г.
работодателят „СМДЛ рентгенов кабинет – Поли Кукушева” ООД с ЕИК *********
на основание чл. 187, т. 8 и т. 10 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 от КТ
във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ е наложил дисциплинарно наказание „уволнение”,
като на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е
прекратил трудовия договор със С.А.Н..
От Уведомление с № 103 88203018831 към НАП от 25.11.2020 г. се установява, че ответникът е подал уведомление за прекратяване по чл. 62, ал. 5 от КТ, като същото е регистрирано в 15:57:05 ч.
От известие за доставяне от „Български пощи”ЕАД се установява, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била връчена на ищеца на 27.11.2020 г. в 11:10 ч.
По делото е представен Трудов договор № 46 /30.11.2020 г. видно от който, ищецът е започнал от 01.12.2020г. работа при друг работодател „МБАЛ Свети Иван Рилски” ЕООД с ЕИК *********.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Христина Димитрова Балканска-Овчарова, Павлина Венци Кукушева-Рангелова, Илияна Сашкова Вакъвчиева и Венци Райчов Кукушев.
От показанията на св. Христина Димитрова Балканска-Овчарова се установява, че след започването на пандемията от Ковид – 19, ищецът започнал да споделя, че имало много пациенти за диагностика при ответника, а ищецът нямал предпазни облекла, само една маска. Притеснявал се за здравето си, защото страдал от хипертония.
От показанията на Павлина Венци Кукушева-Рангелова се установява, че на 10.11.2020г. С.Н. не се явил на работа, тя го търсила по телефона, но разговор не бил проведен. В процеса на работния ден установила, че електронния подпис, с който работи ответното дружество е закрит, а само с него подавали отчет към здравната каса. Потърсила съдействие от счетоводителя, свързали се с фирмата, от която е издаден подписа и от там им казали, че малко преди това д-р Н. е закрил подписа, като мотивите били, че вече не работи към дружеството. Получили телефонно обаждане от д-р Сашо Котев - директор на РЗОК - Кюстендил с информация, че ищецът д-р Н. му се е обадил и е поискал прекратяване на договора на дружеството със здравната каса. В края на същия ден свидетелката Кукушева – Рангелова в качеството й на прокурист свикала Общо събрание на което било обсъдено поведението на д-р Н. и било решено ищецът да бъде освободен като управител на дружеството - ответник. На следващия ден - 11.11.2020 г. д-р С.Н. отново не се явил на работа, св. помолила счетоводителката да го потърси и да обсъдят начините по които да бъдат прекратени трудовите му отношения с лабораторията. Имала молба към него да възобнови електронния подпис, тъй като промяната в управлението на дружеството – ответник още не била вписана. От счетоводителя разбрала, че той няма да направи нищо по този въпрос. Чрез счетоводителката искала от него обяснения в писмена форма защо не се явява на работа, като по-късно ищецът се свързал по телефона със свидетелката и заявил, че такива обяснения трябва да даде сам на себе си. До 17.11.2020 г., когато в ТР е отразена промяната на управителя на ответното дружество, ищецът все още не се бил явил на работа. На 25.11.2020 г. получила писмените му обяснения. Ищецът не се е оплаквал, че няма предпазни облекла - още в началото на пандемията св. Кукушева закупила необходими предпазни средства за еднократна и многократна употреба, и ищецът в този момент бил управител на лечебното заведение и негова отговорност било да съблюдава правилното използване на тези защити от страна на персонала на дружеството. На 25.11.2020 г. включително той отново не се явил на работа.
От показанията на св. Илияна Вакъвчиева - счетоводител на ответното дружество се установява, че на 10.11.2020 г. й се е обадила Павлина Рангелова и й казала, че електронния подпис е закрит и не могат да си подадат отчетите към здравната каса, а имали само два дни, в „ЦКБ” от където е издаден електронният подпис заявили, че сутринта към 10.00 ч. ищецът д-р С.Н. е отишъл и е поискал да закрият подписа му, тъй като вече не работел там и се притеснявал от злоупотреби. Свидетелката говорила с ищеца по негова инициатива на кафе в центъра на града, ищецът заявил, че адвокатът му го посъветвал да си тръгне без предизвестие, защото като управител не дължал такова, в месец ноември на 10- ти и 11- ти е трябвало да се подаде отчет към РЗОК за месец октомври. Направленията били предварително обработени с електронния подпис на д-р С.Н.. Направленията за периода от първи до десети ноември били оставени необработени от ищеца и и не били качени в програмата на касата - 250 направления за около 3 500 лв. останали неотчетени и незаплатени на ответника от НЗОК.
От показанията на св. Венци Райчов Кукушев се установява, че преди около две години се наложило да променят работното време, което било проблем за ищеца, но не бил коментирал нищо за предпазните средства откакто започнала пандемията, всичко необходимо било подсигурено. Твърди, че ищецът на 09.11.2020 г. поискал на говори с него, като поставил въпроса да му бъде увеличена заплатата на 3 000 лв. въпреки, че същата била увеличена в началото на 2020 г., свидетелят Кукушев пуска СОТ сутрин и отваря лабораторията, вечер обикновено е последен и заключва, при което няма как ищецът да си влезе в кабинета без св. Кукушев да го види. От 10.11.2020г. никой работещ при ответника не го бил виждал на работа.
От приетото заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Г.В. неоспорено от страните, се установява
следното: последното получено брутно трудово възнаграждение от ищеца от
работодателя му„СМДЛ рентгенов кабинет – Поли Кукушева” ООД с ЕИК ********* по
ТД № 39/01.10.2015 г. за месец октомври 2020 г. е в размер на 2 507 лв. Месечния
размер на брутното трудово възнаграждение, получавано от ищеца от работодателя
му „МБАЛ Свети Иван Рилски” ЕООД с ЕИК ********* по ТД № 46 /30.11.2020 г. е в
размер на 1 026 лв. Разликата между брутните трудови възнаграждения по двата
трудови договори е в размер на 1 481 лева. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ във връзка
чл. 225, ал. 2 от КТ за времето от 24.11.2020 г. до 30.11.2020 г. е в размер на
539, 75 лева. Обезщетението по чл. 225, ал. 2 от КТ от КТ за времето от
30.11.2020 г. до 30.05.2021 г. е в размер на
8 886 лева.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на
23.02.2021г., ищецът на основание чл. 214 ГПК е поискал и съдът е допуснал
изменение на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл.
225 от КТ по отношение размера му в посока увеличаване на същия – да се счита предявен за
сумата от 539, 75 лева вместо за 438, 09
лева за периода 24.11.2020 г. до 30.11.2020 г., както и за периода от 30.11.2020
г. до 30.05.2021 г. същият да се счита предявен вместо за сумата от 1 274
лева месечно – за сумата от 1 481 лева месечно.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал.1 от КТ.
Работодателят ответник в настоящото производство следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение към момента на прекратяването му; че извършеното уволнение е законосъобразно и основанията на които е било прекратено ТПО са били налице към момента на прекратяването.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже размера на претендираното обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.
За да е налице валидно упражнено право по налагане на дисциплинарно наказание от работодателя, е необходимо да са изпълнени следните законовоустановени предпоставки, формиращи фактическия състав по налагането на дисциплинарно наказание: за деянията, за които е наложено наказанието, да са изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ; наказанието да е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 194 КТ; наказанието да е наложено при спазване на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание; деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание да е осъществено от ищеца и същото да представлява нарушение на трудовата дисциплина; наложеното наказание да е определено при спазване критериите на чл. 189 КТ. Първото изискване е преди налагане на наказанието работодателят да е поискал обяснения от работника/служителя, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ. По делото се установява, че работодателят е спазил изискването на чл. 193, ал. 1 КТ, като преди връчване на процесната заповед за прекратяване на съществувалото между страните трудово правоотношение е поискал писмени обяснения от страна на ищеца и последният е депозирал такива – поискани са със Заповед № 49 от 18.11.2020 г., издадена от работодателя, връчена е на ищеца на 20.11.2020 г. - видно от системен бон от 24.11.2020г., издаден от „Български пощи” ЕАД, ищецът е изпратил писмените си обяснения на 24.11.2020 г. в 13:20 ч. Обясненията трябва да предхождат налагането на дисциплинарното наказание, т.е. да са получени от работодателя преди връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Изготвянето на заповедта преди изслушването обаче не е нарушение на чл. 193 КТ, тъй като наказанието се смята за наложено и поражда действието си от момента на връчването на заповедта. В случая от приетите писмени доказателства се установява, че Заповед № 001/24.11.2020 г., с която е уволнен ищецът е издадена на 24.11.2020 г., но същата е връчена на 27.11.2020 г. в 11:10 ч., видно от известие за доставяне от „Български пощи” ЕАД и е изпратена на ищеца от ответника на същата дата – 27.11.2020г. – т.е. след като обясненията са получени от работодателя на 25.11.2020г., макар и формално заповедта да е изготвена на 24.11.2020г., тя не е породила действие преди връчването й на ищеца на 27.11.2020г., т.е. в случая съдът приема, че не е налице санкцията за работодателя по смисъла на чл. 193, ал. 2 КТ и исковете – предмет на производството следва да се разгледат по същество.
Разгледани по същество, съдът намира същите за неоснователни, по следните съображения:
Сроковете за налагане на дисциплинарни наказания са уредени в чл. 194, ал. 1 КТ и те са: 2 месечен срок от откриване на нарушението и 1 годишен от извършването му. Съдебната практика приема, че сроковете са преклузивни и съдът следи служебно за спазването им, а пропускането им погасява правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание - Решение № 1506 по гр.д. № 408/99г.ІІІ г.о. ВКС, Решение № 420 от 21.05.2009г. по гр.д. № 2619/2004г. ІV г.о. ВКС. Моментът на налагане на дисциплинарното наказание е този на връчване на заповедта за уволнение – чл. 195, ал. 3 КТ. Към този момент се преценява спазен ли е преклузивният срок по чл. 194 КТ и давностните срокове по чл. 358, ал. 1 КТ, както и предварителната закрила по чл. 333 КТ (чл. 333, ал. 7 КТ). В случая наказанието е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 194 КТ и при спазване на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, поради което следва се обсъди дали ищецът е осъществил вменените му с уволнителната заповед дисциплинарни простъпки и дали наложеното наказание е съобразено с изискванията на чл. 189 КТ. Настоящият съдебен състав намира, че по делото се установява по несъмнен начин, че ищецът е осъществил вменените му с уволнителната заповед дисциплинарни простъпки. Ищецът дори не оспорва неявяването си на работа, а сочи субективни причини за това – опасения за здравословното му състояние във връзка с евентуалното му заразяване с коронавирусна инфекция, но твърденията му за неосигуряване на безопасни условия на труд от страна на работодателя му – ответник в процеса остават недоказани в рамките на производството от една страна, а от друга – дори да е считал, че такива не се осигуряват от работодателя му – това няма как да оправдае отсъствието му от работното му място повече от два работни дни – в случая за периода от 10.11.2020г. - до 18.11.2020г., та до 27.11.2020г., на която дата му е връчена заповедта за прекратяване на съществувалото между страните трудово правоотношение. Доколкото в заповедта за даване на обяснения по реда на чл. 193 КТ, работодателят не е посочил други нарушения, а единствено – неявяване на работа в седем последователни работни дни, събраните други доказателства, касаещи твърдяна нанесена имуществена вреда на работодателя, не следва да се обсъждат при преценка за тежестта на наказанието към тежестта на нарушението. Преценката на работодателя за тежестта на нарушението подлежи на съдебен контрол. С чл. 190, ал. 2 КТ е прогласено задължението на работодател при налагане на наказанието да съобрази критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, като в случая съдът намира, че наложеното наказание съответства на извършеното нарушение предвид събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Кукушева – Рангелова и Кукушев.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че работодателят, чиято е доказателствена тежест е да докаже законосъобразността на уволнението и която доказателствена тежест му е указана по реда на чл.154, ал.1 ГПК, доказва в настоящето производство, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай – ищецът е извършил визираните нарушения на трудовата дисциплина, за които му е наложено наказанието, което съдът при извършване на съдебен контрол за тежестта на наказанието и съответствието му на тежестта на нарушаването, намира за адекватно предвид професията на ищеца и хода на пандемията от Ковид – 19, в която се намира страната и градът, в който ищецът работи към момента на извършване на нарушението – м. ноември 2020г.
С оглед на това съдът намира, че искът по чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е с обуславящо значение за другите два иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като в случая иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ не е предявен в рамките на това производство. Предвид изхода на процеса относно главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорният, обусловен от него предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225 КТ - за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради уволнението и/или получавал по – ниско възнаграждение.
По разноските:
С оглед изхода от делото и предмета на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника се следват направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лева, а разноските за възнаграждение за вещо лице остават за сметка на съда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Мотивиран от
горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.А.Н.
с ЕГН **********,*** срещу „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория
рентгенов кабинет – Поли Кукушева” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Дупница 2600, област Кюстендил, ул. „ Солун” № 4,
представлявано от Красимир Симеонов Н. искове с правно основание: чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване
за уволнението, наложено му със Заповед № 001/24.11.2020 г. за незаконно
и за неговата отмяна; чл. 344, ал. 1, т.
3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради уволнението за
сумата от 539, 75 лева за периода от 24.11.2020
г. до 30.11.2020 г., както и за периода от 30.11.2020 г. до 30.05.2021 г. за
сумата от 1 481 лева месечно, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.А.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория рентгенов кабинет – Поли Кукушева” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Дупница 2600, област Кюстендил, ул. „ Солун” № 4, представлявано от Красимир Симеонов Н. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок, считано от 09.03.2021г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: