Мотиви по Н.Ч.Д.№3078/2020г. по описа
на СГС, НО, 5-ти с-в
Производството
е по реда на чл.16 и сл. от Закона за екстрадицията и
европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/.
Образувано е по искане на
СГП поради постъпила в Министерство на правосъдието /МП/ молба за екстрадиция от
Генералната прокуратура на Руската Федерация спрямо естонския гражданин Е.Р. /E.R./,
известен и като А.А.Д.. В искането на прокуратурата се посочва, че Р. се търси от руските
власти за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 19
/деветнадесет/ години в затвор при „строг“ режим, наложено му с присъда от
22.02.2012г. по дело №2-1/2012г. на Вологодския областен съд, Руска федерация в
сила от 05.03.2012г. Излагат се твърдения на база на приложените документи, че
може да се счете, че Р. се
е отклонил от правосъдието и се е укрил, поради което и искането на Руската
федерация е основателно.
В заключителното по
делото съдебно заседание представителят на СГП поддържа искането и доводите за
основателност предаване на Р. във
вида, в който са направени. Счита, че молбата от чуждата държава съдържа всички
законовонеобходими реквизити, налагащи произнасяне по същество. Настоява по
делото да са приложени нужния обем документи по чл.9, ал.3 от ЗЕЕЗА, преведени на български език, които
съдържат данни за престъпленията, за които е осъден Р., правната им квалификация, приложимите законови разпоредби, вкл.
и тези за давността по руското законодателство. Отчита се, че престъпленията,
за които е осъден Р. имат свой
аналог и в НК на РБългария в разпоредбите на чл.116, ал.1, т.1, вр. чл.115, вр.
чл.18, ал.1 и чл.339, ал.1 от НК. Обосновавайки липсата на отрицателните
абсолютни и относителни предпоставки за предаване на търсеното лице, СГП
акцентира на дадените от руската държава гаранции, че положението на осъдения Р. няма да бъде влошено, че лицето няма
да бъде подложено на насилие, изтезание или жестоко и унизително отнасяне при изтърпяване
на наказанието.
Първият упълномощен защитник на
засегнатото лице - адв.Б.И. в пледоарията си по чл.291 от НПК,
счита, че
искането за предаване на клиента му не следва да бъде уважено.
Обръща внимание, че Р. е етнически руснак, въпреки че от
страна на Руската федерация е прието, че същият няма политико-правна връзка с
руската държава и е осъден като естонски гражданин. Според защитата естонското гражданство е било основание за
отмяна на оправдателната присъда спрямо клиента му, още повече предвид
влошените отношения между РЕстония и Руската федерация. Отрича знание у исканото лице за решението на касационната
инстанция оправдателната присъда спрямо него да бъде отменена, което е дало
основание на естонския съд да откаже екстрадиция на Р.. Отхвърля се идентитета между органа, поискал екстрадицията и
този, предоставил гаранции по повод последващото искане от българския съд.
Счита да липсват и нарочни гаранции изобщо производството спрямо Р. да бъде преразгледано. Още повече,
че дори и това да бъде сторено, от извършване на твърдяното престъпление са
изминали петнадесет години, което изключва възможност за реализиране в пълнота
на правото на защита на Р., тъй като
повечето от свидетелите са починали. Този защитник набляга на тежкото
заболяване на Р. - туберколоза,
резултат от престоя му в затвора. Позовава се на решения на ЕСПЧ, чието
съдържание отразява условията в местата за лишаване от свобода в руската
държава и издевателствата върху лишени от свобода, вкл. и български граждани. Добавя се, че след 2016г. руският Конституционен съд има
възможност избирателно да преценява кое решение на ЕСПЧ да изпълни или не,
представляващо нарушение на чл.46 от КЗПЧОС. Предвид непоследователното
прилагане на правните норми и суспендирането на основни правила от руската
страна, адв.Б.И. приема, че липсват каквито и да било гаранции, че в определен
бъдещ момент Руската федерация няма да отмени понастоящем действащия мораториум
върху смъртното наказание.
Вторият процесуален представител на Р. - адв.В.И.
в обширната си защитна реч приема, че евентуална екстрадиция на клиента му би представлява
нарушение на КЗПЧОС. Набляга
на факта, че постановената въззивна присъда е влязла в сила, тъй като не е била
обжалвана по касационен ред, поради незнание от страна на Р. за наказателното производство срещу
него. Възприема се теза да липсват достатъчно гаранции, че присъдата спрямо
исканото лице ще бъде преразгледана. Отново се дава светлина на твърденията на Р., че е бил подлаган на изтезания,
жестокост и мъчително отношение по време на престоя му в Руската федерация, в резлутат
на което е и заболял от туберкулоза. Обръща се внимание на многобройните
осъдителни решения на ЕСПЧ срещу Русия в тази насока, вкл. и от 2020г. Извеждат
се акценти от решения на ЕСПЧ, че в екстрадиционното производство съдът следва
много внимателно да провери цялата налична информация, вкл. и международни
доклади и становища, решения на институции, медийни публикации за състоянието в
руските затвори, особено при осъдени на „строг“ режим, както е Р.. Още веднъж се обръща внимание на
постановения отказ от екстрадиция от естонски съд, поради което и вземане на
противно становище от съд в друга държава-членка на ЕС, би било в противоречие
с принципа на свободно придвижване на граждани на Съюза. Този защитник накрая намира
като основание за отказ от екстрадиция и влошените отношения между Руската
федерация и Прибалтийските републики, в частност РЕстония като република, част
от бившия СССР.
Третият защитник на исканото лице - адв.Д.И. като се
солидаризира с доводите на останалите двама, отново акцентира на липсата на достатъчно гаранции за
повторно разглеждане на делото, с осигуряване право на защита на лицето Р.. Подчертава извършените през 2016г. промени
в Конституцията на Русия, които насочват към възможност да се отмени наложения
мораториум върху смъртното наказание.
В правото си на лична защита, Р.
в подробен вид излага част от обстоятелствата, предхождащи задържането му,
престоя му в руски затвор, начина на провеждане на съдебните процеси срещу
него, както и че не е бил уведомен за преразглеждането на делото и последващото
осъждане, въпреки че руските власти са имали сведения къде се намира. Заявява,
че едва в България е разбрал поради какви причини е отменена оправдателната
присъда от ВС на Русия. Настоява в резултат на престоя си в пенитенциарно
заведение в Руската федерация да е заболял от туберкулоза, от чийто последици
страда и до сега. Изключва участието си в престъпленията, за които е осъден от
чуждата държава. Приема за ненадеждни, дадените от руската държава гаранции за
преразглеждане на процеса, още повече поради изтеклия период от време и смъртта
на част от лицата, които могат да докажат невинността му. В предоставената
му последна дума, исканото лице моли да не бъде
екстрадирано.
СЪДЪТ, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Исканото лице Е.Р. /E.R./
е роден на ***г.
в гр.Уфа, Руска федерация, естонски гражданин, притежаващ документ за
самоличност - л.к. №*******, изд. на *******от РЕстония, с адрес по сертификат
за регистрация на граждани на ЕС, изд. на 23.10.2017г. в Кралство Испания:
гр.Барселона, ул.„*******ап.2, с висше образование, неженен, работи като частен
предприемач /собственик на фирма/.
С присъда от 20.10.2006г. на Вологодския областен
съд естонският и руски все още тогова гражданин А.Д.бил оправдан частично и частично осъден
по част от повдигнатите му обвинения за извършени престъпления като му било
наложено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 18
/осемнадесет/ години в затвор при тежък режим на изтърпяване. С касационно определение
по дело №2-007-1сп от 22.03.2007г. по повод подадена касационна жалба от
осъдения Данилов,
присъдата била отменена, поради допуснати процесуални нарушения и делото било
върнато на същия съд за разглеждане от друг съдебен състав.
С нова
присъда от 24.04.2008г. състав на Вологодския областен
съд, Руска федерация А.Д.бил признат за невиновен и мярката му за неотклонение „Задържане под
стража“ била отменена. С касационно определение
на ВС на Руската Федерация от 10.07.2008г. по дело №2-008-11СП присъдата на
Вологодския областен съд била повторно отменена и делото било върнато за ново
разглеждане от същия съд на друг съдебен състав.
По време на престоя
задържането си в Руската федерация Р.
бил диагностициран с туберкулоза на левия бял дроб във фаза на инфилтрация като
за времето от 07.03.2007г. до 23.04.2008г.
било провеждано лечение в болнично заведение.
Въз основа на присъда
от 22.02.2012г. по дело №2-1/2012г. на Вологодския областен съд, Руска
федерация, А.Д.бил
осъден задочно за извършени престъпления по чл.30, чл.105 и чл.222 от НК - „умишлено причиняване смърт на друг
човек, във връзка със изпълняване от това лице служебна дейност, със цел за да
улестни извършването на другото престъпление,
опит за убийство, нелегално придобиване, трансфер, съхранение, транспорт, или
държане на оръжие, основни части и муниции“ на общо наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 19 /деветнадесет/ години в затвор при строг режим на
изтърпяване. Със същия съдебен акт било осъдено и лицето С.А.С.. Присъдата не била обжалвана пред ВС
на Руската Федерация и влязла в законна сила на 05.03.2012г.
На 30.07.2013г.
Генералната прокуратура на Руската Федерация изпратила искане за екстрадицията
на Р. до властите на РЛитва, поради задържането
му на територията на тази държава. На 13.03.2014г. Вилнюският окръжен съд оставил без уважение искането за
предаване на Р.
като взел
решение за предаването му на РЕстония за извършване
на наказателно производство. Същият бил предаден на РЕстония на 31.12.2014г.
С касационно определение на ВС на Руската
федерация от 19.03.2015г. присъдата на Вологодския
областен съд спрямо осъдения С.С.била отменена, тъй като лицето било задочно
осъдено и делото било върнато на същия съд за разглеждане от друг съдебен
състав.
Въз
основа на заключение от Управлението на федералната миграционна служба /УФМС/
от 05.11.2015г. по повод запитване от Управление по информация и водене на
производство по делата на миграционното бюро на РЕстония било прието, че А.Д.не
би могъл да се счита за гражданин на Руската федерация по рождение.
С постановление от
02.05.2016г. по наказателно дело №1-15-2061 Харюския Окръжен съд, РЕстония
отказал екстрадиция на Р. /тогава
все още с името А.Д./ в Руската федерация по повод направено искане в такава
насока от руските власти, поради недопустимост на екстрадиция на естонски гражданин
и липса на данни лицето да има руско гражднство.
С
циркуляр №2016/5801,
издирвателно дело №1657222 от
09.12.2016г.,
издаден от Управлението на федералната служба за изпълнение на
наказания /УФСИН/, Вологодска област, Р. бил обявен за федерално издирване.
С постановление от
10.03.2017г. на началник в УФСИН за Вологодска
област, Р. /под името А.Д./
бил обявен за международно издирване чрез Интерпол чрез телеграма /червен
бюлетин/ за лице, издирвано с цел арест и екстрадиция, след като било констатарано,
че се намира в РЕстония
Естонският гражданин Е.Р. бил задържан при влизане в
РБългария от гр.Барселона /Карлство Испания/ на 09.07.2020г. на Терминал 2 на
Летище „София“ въз основа на Заповед за задържане на лице
№8177зз-49/09.07.2020г. по описа на ГПУ София.
Въз основа на експертни
справки №372 и №373/09.07.2020г. била извършено лицева индетификация на
снимката от естонската лична карта на Р.
и наличната снимка в масивите на Интерпол като било констатирано, че лицата
на двете снимки са идентични. Посредством експертна справка №374/09.07.2020г.
били изследвани пръстовите отпечатъци на Р.
и представените от ДМОС като била установена идентичност.
С писмо №А
-17627/09.07.2020г. от ДМОС - МВР е предадено искане на съдебните власти на
Руската Федерация, чрез Интерпол - Москва, за временно задържане под стража на
естонския гражданин Е.Р. /E.R./. С постановление от 09.07.2020г. на
прокурор от ВКП търсеното лице е задържано за 72 часа, считано от 04.00 часа на 10.07.2020г.
на осн. чл.13, ал.5 от ЗЕЕЗА, вр. чл.64, ал.2 от НПК и чл.1, 16 и 22 от
Европейската конвеция за екстрадиция /ЕКЕ/. Въз основа на определение от
12.07.2020г. по НЧД №2511/2020г. на СГС, НО, 31 с-в, потвърдено с определение
от 23.07.2020 г. по ВНЧД №783/2020г. на САС на осн. чл.13 от ЗЕЕЗА и чл.16 от EKE, по
отношение на посоченото лице е постановено временно задържане за срок до 40
/четиридесет/ дни.
С писмо
№99-Е-98/13.08.2020г. на Министерство на правосъдието от Руската федерация са
постъпили документи, ведно с искането за екстрадиция. С постановление от
17.08.2020г. на прокурор във ВКП, отдел „Международен“, на осн. чл.14, ал.2 и
ал.3 от ЗЕЕЗА Р. е задържан за срок
от 72 часа, считано от 18.08.2020г. На 18.08.2020г. в СГП от ВКП е постъпила
официалната молба от Генералната прокуратура на Руската Федерация за
екстрадиция на естонския гражданин Р.
заедно с документите по чл.12, ал.2 от ЕКЕ, чл.9, ал.3 от ЗЕЕЗА - в оригинал и в
превод на български език, сред които официалната молба за екстрадиция на Р.,
данни за самоличността на исканото лице, присъда от 22.02.2012г. в сила от
05.03.2012г. по дело №2-1/2012г. на Вологодски областен съд, Руска федерация, с
която на Р. е наложено общо
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 19 /деветнадесет/ години при „строг“
режим на изтърпяване, присъда от 20.10.2006г. по дело №2-21.2006г. на Вологодски
областен съд и Присъда от 24.04.2008г. на Вологодски областен съд, касационно
определение на ВС на Руската Федерация от 22.03.2007г. по дело №2-007-1сп,
касационно определение на ВС на Руската Федерация от 10.07.2008г. по дело
№2-008-11СП и касационно определение на ВС на Руската Федерация от 19.03.2015г.
по дело №2-УД15-1сп, постановление за обявяване на федерално издирване на Р. от 09.12.2016г., извадка от
текстовете на НК на Руската федерация - за престъпленията по чл.30, чл.105 и
чл.222 от НК - „убийство, опит за убийство, нелегално придобиване, трансфер,
съхранение, транспорт, или държане на оръжие, основни части и муниции“, вкл. и за давността.
В нарочна справка от
20.07.2020г. от оперативен отдел на УФСИН било посочено, че срокът на давността
е спрян до момента на задържане или явяване на Р.. Към материалите било приложено и писмо №2/5465/22.07.2020г. от
Управлението на МВР на Русия и Вологодска област в насока, че А.Д.не е придобил
руско гражданство към 22.07.2020г.
В молбата за
екстрадиция, изходяща от Зам.-генерален прокурор
на Генералната прокуратура на Руската Федерация изрично е посочено, че Р. се издирва за изпълнение на влязла в
сила съдебна присъда, давностният срок за чието изпълнение, не е изтекъл, с която
е признат за виновен задочно в извършване на горепосочените престъпления. Съобразно
чл.3 на Втори допълнителен протокол към КЗПЧОС в молбата е отразено, че на
лицето ще бъде предоставено право за повторно съдебно разглеждане, осигуряващо
спазването на правата за защита, вкл. ще му бъдат предоставени всички
възможности за защита, вкл. помощ от адвокати, като няма да бъде подлаган на
мъчения, жестоки, безчовечни, унижаващи достойнството видове третиране или
наказания. В случай на екстрадиция било уточнено, че лицето ще се съдържа в
учреждение, в което са зачетени стандартите, изложени в КЗПЧОС и на
Европейските пенитенциарни правила от 11.01.2006г. като отделно от това
сътрудници на Посолството на РБългария в Руската Федерация по всяко време ще
могат да го посещават за целите проверка спазването на гаранциите, дадени от
Руската държава.
Според справка от старши инспектор от отделение за
специална регистрация УФСИН на Русия във Вологодска област,
остатъка от наказание, който следва да изтърпи Р. е в
размер 16 /шестнадесет/ години, 6 /шест/ месеца и 28 /двадесет и осем/ дни.
С определение от
19.08.2020г. по НЧД №3033/2020г. по описа на СГС, НО, 19-ти с-в, потвърдено с
определение по ВНЧД №946/2020г. от 27.08.2020г. по описа на САС, спрямо Р. на осн. чл.15 от ЗЕЕЗА, вр. чл.64,
ал.5 от НПК е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до приключване
на екстрадиционното производство.
С нарочен документ от
30.09.2020г. на осн. чл.14, ал.4, т.2 и т.3 от ЗЕЕЗА на искането лице, в
присъствие на двама от упълномощените му защитници и преводач, били предявани
материалите по преписката /пр.пр.№15386/2020г. по описа на СГП/ във връзка с
молбата за екстрадиция от Руската федерация.
В хода на съдебното
производство пред СГС по делото е постъпила справка от 13.10.2020г. от първи
заместник на прокурора на областта Вологда /старши съветник по правосъдие/, в
която в отговор на запитване от българския съд е посочено, че понастоящем в
Руската федерация, мораториума върху смъртното наказание не е отменен. Отразено
е още, че съгласно НПК на Руската федерация, преразглеждане по касационен ред
на присъда на съда по причини, които влекат влошаване на осъденото лице е
допустимо в срок от не повече от една година от деня на влизането й в сила, ако
в хода на съдебното производство са допуснати нарушения на закона, което
съотносимо към постановения съдебен акт спрямо Р. означава, че сроковете за преразглеждане на присъдата, които
влекат влошаване на положението му, са изтекли.
По делото е постъпило и
писмо от Министерство на правосъдието на РЕстония от 27.10.2020г., в което в
отговор на питане от българския съд е посочено, че въпреки че естонската
държава би имала юрисдикция върху предполагаемото престъпление, службата на Гл.
прокурор на РЕстония е счела, че няма основания да бъде издавана ЕЗА спрямо Е.Р..
Горната фактология,
съдът изведе на база на приобщените по делото относими писмени доказателства на български език,
съпътващи молбата за екстрадиция, приобщените към производствата във връзка с
временното задържане на Р.,
изисканите от българския съд и привнесени от защитата. Съдът изключи от доказателствената съвкупност
представеното от защитата писмо, кореспонденция с адвокатска кантора в
гр.Талин, РЕстония, доколкото не изхожда от официален орган в РЕстония. Още
повече, че настоящият съдебен състав изиска нарочен отговор от компетентните
власти на РЕстония, който единствено и само може да бъде предмет на обсъждане
от СГС, независимо че част от съдържанието му се припокрива обективираното в
отговора на чуждата адвокатска кантора. СГС прецени представения от естонската държава отговор единствено и
само в пределите на направеното от СГС запитване. В останалата част, наведените
сведения са препотвърдени с писмени доказателства /постановление за отказ за
екстрадиция на Р. от РЕстания/, или са ирелевантни към процеса на вземане на решение от
българския съд /в частност ситуацията с Ковид 19, която е усложнена по целия
свят, а не само в Руската федерация/.
С оглед изложеното и на
база на наличния годен доказателствен материал, съдът прие от правна страна следното:
ЕКЕ от 13.12.1957г. е приета от Съвета на Европа и цели
правното уреждане на условията и процедурите на екстрадиция между подписалите я
държави. РБългария и Руската федерация са подписали и ратифицирали ЕКЕ и тя е
влязла в сила съответно на 01.10.1994г. за първата и на 09.03.2000г. - за
втората държава.
Поради това и приложимо в случая право са нормите на ЕКЕ и на ЗЕЕЗЕ, като част
от вътрешното право, детайлно уреждащо тази
материя, тъй като съгласно
чл.28,
§ 1 ЕКЕ по отношение на териториите, за които се прилага, тази конвенция отменя
разпоредбите на всеки двустранен договор, конвенция или споразумение, уреждащи
екстрадицията между две договарящи държави.
Разглежданият акт, с
която е сезирана българската държава представлява молба за екстрадиция по
смисъла на чл.9 от ЗЕЕЗА и чл.12, ал.1 от ЕКЕ, подадена от компетентен орган на молещата държава /Зам.-генерален прокурор
на Генералната прокуратура на Руската Федерация/ в писмена форма до съответния надлежен орган в страната ни - МП. Към
преписката към молбата за екстрадиция са приложени всички изискуеми съгласно чл.9,
ал.3 от ЗЕЕЗА /чл.12, ал.2 от ЕКЕ/, документи в
нарочен превод на български език /чл.9, ал.4 от ЗЕЕЗА/. Искането за еккстрадиция е направено с цел изтърпяване на общо наказание „Лишаване от свобода“, наложено в молещата държава, чийто срок е значително над
минимално указания в чл.5, ал.2 от ЗЕЕЗА - 19 /деветнадесет/
години, вкл. и неизтърпяваната част, макар че законодателят не е го е предвидел
като нарочно условие за отказ.
Представено е заверено копие от влязлата в сила присъда от 22.02.2012г.
по дело №2-1/2012г. на Вологодския областен съд, удостоверено с подписа
на компетентния орган, отправил молбата до МП на РБългария, а дори и копия на всички предходни, постановени преди нея /чл.9, ал.3,
т.1 от ЗЕЕЗА/, от които да се проследи хронологията до
постановяването й, описание на престъпленията, за които е осъден Р. и за които се иска екстрадиция,
време и място на извършването им /вкл. в подробен вид в присъдата/, степента на
участие на Р., правна квалификация
/по чл.30, т.3 - покушение за престъпление, чл.105, т.2, б.“а“, б.“б“, б.“з“ и
б.“к“ - умишлено причиняване на смърт на друг човек, във връзка с осъществяване
от това лице на служебна дейност, с цел да се улесни извършването на друго
престъпление, покушение за убийство на две лица, по отношение на единия от тях
- във връзка с осъществяване на служебна дейност и с цел да се облегчи
извършване на друго престъпление, а по отношение на друго - от користни
подбуди, при което престъплението не е било извършено до край по независещи от
това лице обстоятелства и по чл.222, т.1 от НК - незаконно придобиване,
предаване, съхраняване, превоз, носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси/. Изпратени
са и извадки от приложимите законови разпоредби, вкл. за давността /чл.9, ал.3,
т.2 от ЗЕЕЗА/, от които може да се направи категоричен извод, че давността за
изпълнение на наказанието не е изтекла - чл.83, т.1, б.“г“ от НПК на Руската
федерация, вр. чл.15, т.5 от НК на Руската федерация. Още повече, че видно от
наличната по делото справка от 20.07.2020г. от оперативен отдел на УФСИН,
срокът на давността е спрян до момента на задържане или явяване на Р. /вж. и чл.83, т.2 от НПК на Руската
федерация/. От изложените фактически данни в
подлежащия на изпълнение чуждестранен акт може да се направи извод, че
престъпленията не са погасени по давност. Поради това и доводи в
насока изтичане на давността за изпълнение на наказанието, както по
българското, така и по руското право или непредставяне на такива от страна на
чуждата държава, не могат да се обосноват.
Настоящият съдебен
състав намира, че молбата с искане за екстрадиция съдържа в достатъчна степен данни
за самоличността на исканото лице, въпреки че преобладаващата част от
документите по делото се отнасят до лицето А.Д.. Съдът приема
за достоверна представената информация от компетентните съдебни власти на
молещата държава, че молбата за екстрадиция действително касае задържаното
лице, и че самоличността му е установена. Горните изводи се подкрепят от
приложената сред материалите по делото снимки на Р.,
вкл. в документа му за самоличност, с който е задържан и лично възприетото от
съда. Отделно от това, съдът взе предвид
обективираното в експертни справки №372 и №373/09.07.2020г. за идентичност на
снимката от естонската лична карта на Р.
и наличната снимка в масивите на Интерпол и в експертна справка
№374/09.07.2020г. за такава по отношение на пръстовите отпечатъци на Р. и представените от ДМОС. Спор между
впрочем в тази насока липсва, а също и възражения от страна на исканото лице и
защитата му.
Категорични са и
данните за гражданството на Р.. Касае за гражданин на държава-членка
на ЕС - РЕстония, който по определени причини, ирелевантни за настоящето
производство, е изгубил руското си гражданство по рождение - в такава насока е
и писмо
№2/5465/22.07.2020г. от Управлението на МВР на Русия и Вологодска област.
Обстоятелството, че руските власти са извършвали обследване на гражданството на
Р., съдът намира единствено и само с
оглед с преценка правния статут на това лице и във връзка с провежданото
екстрадиционно производство в РЕстония, което е налагало получаване на акуратна
информация и от Руската федерация и довело в крайна сметка до отказ от
екстрадиция на Р. /вж. заключение от
УФМС на Русия от 11.09.2015г., изготвено по повод запитване от
Управление по информация и водене на производство по делата на миграционното
бюро на РЕстония/. В този смисъл е изпълнено
условието на чл.9, ал.3, т.3 от ЗЕЕЗА.
Сред документите
е налична информация за неизтърпяната
част от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ - 16 /шестнадесет/ години, 6 /шест/ месеца
и 28 /двадесет и осем/ дни /вж. справка
от старши
инспектор от отделение за специална регистрация УФСИН на Русия във Вологодска
област/ - чл.9, ал.3, т.4 от ЗЕЕЗА.
Съдът в
настоящия му съдебен състав намира, че към молбата за екстрадиция, ведно с допълнително
изисканите от съда документи в достатъчна степен се съдържат такива,
удостоверяващи гаранциите по чл.7, т.8 и чл.8, т.4 от ЗЕЕЗА - чл.9, ал.3, т.5
от ЗЕЕЗА, подробна обосновка на които ще бъде дадена по-долу.
Тук е мястото да се
отбележи, че от страна на СГП е допуснато нарушение в развитието на
екстрадиционната процедура, разписана в ЗЕЕЗА, на етапа след получаване на молбата за екстрадиция, доколкото в срока по чл.14, ал.2 от закона, прокурорът не е изпълнил
правомощията си, визирани в чл.14, ал.4, т.2 и т.3 от ЗЕЕЗА - да запознае лицето и неговия
защитник с всички документи по преписката като вземе писмени обяснения от лицето, вкл. с правото му да
изрази съгласие пред съда за незабавното му екстрадиране. Допуснато процедурно
нарушение е санирано, доколкото на 30.09.2020г.
и преди даване ход на делото, в присъствие на двама от упълномощените му
защитници и преводач, материалите по пр.пр.№15386/2020г. по описа на СГП във
връзка с молбата за екстрадиция от Руската федерация са били предявани на
исканото лице, удостоверено с нарочен документ за това и изявленията на Р.. Дори и това да не беше сторени от
прокурора, което процесуално поведение не следва да бъде толерирано, съдът би
осигурил и осигури възможност на издирваното лице чрез преводача, а и на
упълномощените му защитници, да се запознаят с всички приложени по делото материали,
гаранция за което са множеството молби и становища, изготвени на база наличните
по делото документи.
Съобразявайки новелата на чл.17,
ал.5 от ЗЕЕЗА, СГС намира, че така отправената молба отговаря на изискванията
на чл.5 и чл.6 от закона като не са налице основанията за отказ по чл.7 и чл.8
от същия закон. Описаните деяния в чуждия съдебен акт съставляват и
престъпления по българския НК, а именно по чл.116, ал.1, т.1, т.4, т.7 и т.8,
вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК и по чл.339 от НК, за
които се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за повече от една година.
Не са налице императивните основания
за недопустимост на екстрадицията по чл.6, ал.1, т.1-4 от ЗЕЕЗА, каквато
преценка направи по-рано и съдията-докладчик. Не се касае за български
гражданин, за лице,
на което е предоставено убежище, или такова, което се ползва с имунитет по отношение на
наказателната юрисдикция на РБългария. Липсват доказателства,
от които да се обоснове извод, че се касае за лице, което е наказателно
неотговорно, съгласно българското законодателство към момента на получаване на
искането за екстрадиция.
Обстоятелството,
че Р.
е гражданин на ЕС не може да доведе до друг извод, тъй като законодателят
не е предвидил това като основание за преценка - абсолютна или относителна за
недопускане на екстрадиция. Няма как българската държава, в частност българският
съд да откаже екстрадиция на лице на база на становището на трета държава, вкл.
и ако това е държава, чийто гражданин е искането лице и тази държава е
държава-членка на ЕС, тъй като такова основание за отказ не е посочено в чл.7
или чл.8 от ЗЕЕЗА или в ЕКЕ. Понастоящем Р. се намира в РБългария, където правораздавателните органи на
никоя друга държава, нямат каквато и да било юрисдикция. Отказът на естонския съд от 02.05.2016г. по искането на Русия да
допусне екстрадицията на Р. е ирелевантен за настоящата процедура и основанията, на които е
постановен. Обстоятелството, че Р. и по-рано е посещавал страната ни, при условие че не е задържан и е
липсвало нарочно искане от Руската държава, също е неотносимо.
На база на постановеното тълкуване от Съда на ЕС по решението по
дело №С-182/15 /Aleksei Petruhhin/, съдът единствено счете за резонно изрично да уведоми РЕстония за постъпилата
молба за екстрадиция от Руската държава за преценка дали да бъде направено искане
в съответствие с Рамковото решение 2020/584/ПВР на Съвета от 13.06.2020г. относно
ЕЗА и процедурите за предаване между държавите-членки, изм. с Рамково решение
2009/299/ПВР на Съвета от 26.02.2009г. като постъпи изрично такова, че макар и съгласно
националното си законодателство РЕстония да е компетентна да преследва това
лице за деяние, извършено извън националната й територия, ЕЗА няма да бъде
издадена спрямо Р.. Още повече, че
такава процедура, по искане на Руската федерация вече се е развила в
прибалтийската република.
Съдът в този му състав приема, че не
са налице условията на чл.7 и чл.8 от ЗЕЕЗА. Престъпленията, за които е осъден Р. и за изтърпяване на наказанието за
които се иска предаването му на молещата държава, не са политически или свързани
с такива престъпление или военни престъпления /чл.7, т.1 и т.2 от ЗЕЕЗА/. Съдебният
състав е категоричен, че иде реч за криминални деяния, предвидени в НК не само
на страната ни, но и в НК на всички демократични държави по света, именно тъй
като две от тях засягат най-важната ценност - човешкия живот.
Вологодският областен съд, който е
постановил подлежащата на изпълнение присъда не е извънреден съд, а доколкото
при дадените гаранции от Руската федерация за повторно раглеждане на делото,
това отново ще бъде сторено от друг състав на същия съд /вж. определението на
ВС на Руската федерация по отношение на другия подсъдим С.А.С./, няма
основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.7, т.3 от ЗЕЕЗА.
Според СГС в молбата за екстрадиция,
приложените към нея документи и служебно изисканите от съда не може да се
изведат данни екстрадицията
да има за
цел преследване или наказване на лицето, основано на раса, религия, гражданство,
етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения,
вкл. и риск за утежняване на положението му, на някое от посочените основания
/чл.7, т.4 от ЗЕЕЗА/.
Необезпечена
с доказателства е и тезата, че към настоящия момент Р. е застрашен в Руската Федерация поради това, че е естонски
гражданин. Обстоятелството от какво гражданство е лицето, поискано за
екстрадиция, в конкретния случай не е от никакво значение, тъй като престъпленията, за които се иска
екстрадицията му, както беше посочено и по-горе, са криминални по своя характер и не могат обективно да се
свържат с неговото
гражданство или с някое от обстоятелствата, визирани в чл.3, т.2 от ЕКЕ. По
начало при съблюдаване принципите на чл.3 от Конвенцията е необходимо в
процедурата по предаване на лицето, да се разкрият сериозни и обосновани
причини, поради които да се заключи, че в случай на екстрадиция лицето ще бъде
подложено на реален риск да бъде подложено на отношение, противоречащо на чл.3
от ЕКЕ. В настоящия
случай, такива заключения не могат да се направят единствено на базата на
сочените от защитата „обтегнати
отношения“
между Руската федерация
и РЕстония, още повече при съпоставянето им с други политико-правни
отношения между други държави, в частност отношенията между Русия и РУкрайна,
извършените действия в Крим и т.н.
Отново следва да бъде подчертано, че в случая категорично не се касае за политически престъпления, за каквито иде реч в част от докладите на ООН,
цитирани в становището на защитата от 27.10.2020г., в Резолюция на
Европейския парламент от 24.11.2016г. относно случая на Илдар Дадин /относно
лишен от свобода заради убежденията си в Русия (2016/2992(RSP)/, в Резолюция
на Европейския парламент от 14.02.2019г. относно положението в Чечения и случая
на Оюб Титиев (2019/2562(RSP)). Съдът
служебно е запознат с решението от 25.03.2014г., IV-то отделение на ЕСПЧ по делото M.G.
срещу България, жалба №59297/12. Същото обаче касае наказателно преследване на лице, предадено на
Руската федерация не само, поискало статут на бежанец, но и което е преследвано
на територията на Северен Кавказ - Ингушетия, именно за чиято територия са
налични доклади на международни организации и медиийни публикации за нарушаване
на правата на гражданите, като жалбоподателят е бил обвинен в извършване на
престъпления по чл.205, 209, 222 et 234 от НК - подготовка на терористични
актове, участие във
въоръжена група и трафик на оръжия и токсични вещества, какъвто не е настоящия случай.
Ако естонското
гражданство беше дало отражение върху вида и размера на наказателната
отговорност на Р., необяснимо би
било защо спрямо него са постановени както частично оправдателна, така и изцяло
оправдателна присъда. По делото е имало данни Р. да е имал и руско гражданство, което прави нелогично виждане
Руската държава да цели да „навреди“ на собствен гражданин.
Съдът няма
как да постави на коментар твърденията на осъдения и защитата, че по време на водене на наказателното
производство в Руската федерация са допускани нарушения, тъй като българският
съд няма правомощия да се произнася по законосъобразността или обосноваността
на постановени влезли в сила съдебни актове на чужда
държава.
Няма основания за предположение, че
във връзка с изпълнение на наказанието или при гарантираното повторно
разглеждане на делото, лицето
ще бъде подложено в Руската федерация на насилие, изтезания или жестоко,
нечовешко или унизително наказание, или не са гарантирани правата му съгласно изискванията на международното право /чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА/. От обстоятелствата, посочени в молбата за екстрадиция,
следва извода, че руската държава е дала достатъчни за
нуждите на настоящето производство и при отчитане принципа на взаимно доверие между
държави, ратифицирали ЕКЕ гаранции, че съобразно чл.3 на Втори допълнителен
протокол към КЗПЧОС на Р. ще бъде
предоставено право за повторно съдебно разглеждане, осигуряващо спазването на
правата за защита, вкл. ще му бъдат предоставени всички възможности за защита,
вкл. помощ от адвокати, като няма да бъде подлаган на мъчения, жестоки,
безчовечни, унижаващи достойнството видове третиране или наказания.
От приобщената и изискана от руската
държава медицинска информация относно здравословното състояние на Р. може да се направи извод, че същият
в действителност е страдал от туберкулоза, но и че лечение заради състоянието
му е прилагано, и то не за кратък период от време. Поради това и не би могло да
се приеме, че лицето е било подложено на нечовешко и
унизително
отнасяне в нарушение на чл.3 от Конвенцията в смисъла, вложен в решението от
10.04.2012г. по делото Shchebetov срещу Русия, жалба №21731/02, §71 и Магнитски и други срещу Русия, жалби № № 32631/09 и 53799/12. Наличието
на заболяване от туберкулоза и на други български граждани, пребивали в руски
затвори, не може да бъде самостоятелно основание да се счете, че и в този
случай лицето ще бъде настанено в учреждение, в което не са зачетени
стандартите, изложени в КЗПЧОС.
В обобщение следва да
се отбележи, че макар и искането на чуждите власти да е за предаване на осъдено
лице, в случая на същото се гарантира възможност за преразглеждане на делото, а
поради това и изхода от същото не е ясен, за да се презюмира, че при евентуално
бъдещо осъждане, Р. ще изтърпява
наказание в заведение, което е в дисонанс с изискванията на чл.3 от КЗПЧОС. Още
повече при дадените гаранции от Руската държава в обратна насока. От факта, че
Р. е осъден да търпи наказанието при
„строг“ режим не би могло автоматично да се изведе, че именно този режим по
своята същност би довел до унизително или нечовешко третиране на лицето.
Решението по ЕСПЧ от 02.06.2020 г. по делото Н.Т. срещу Руската федерация касае
лице, осъдено на доживотен затвор, какъвто не е настоящия случай. Не може да се
предполага и изначално, че Р. ще
бъде изпратен да изтърпи наказанието „Лишаване от свобода“, в случай че при
повторното разглеждане на производството му бъде наложено такова в „отдалечени наказателни колонии в Сибир и Далечния север“
- решението от 25.07.2013г. по делото Ходорковски и Лебедев, жалба №11082/06 и 13772/05.
Права е защитата, че Руската федерация е осъждана многократно за
нарушения на
чл.3
и чл. 6 от КЗПЧОС, но за съжаление, такива решения има срещу много европейски
държави, вкл. и РБългария, т.е единствено и само на база на тях не би могло да
се направи преценка, че и в конкретния случай Р. ще бъде подложен на нехуманно третиране или ще изтърпява
наказание в затвор, в който не се зачитат човешките права. Факт е, че са
налични и доклади на ООН, Европейския парламент, Европейски комитет за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание, Комитета по правата на човека на ООН, на неправителствени
организации като „Амнести Интернешанъл“, „Хюман райтс уоч“ и др., както и
публикации в руските и международните медии относно жестокото, нечовешкото и
унизителното отношение спрямо затворниците, които излежават присъди в Руската
федерация, вкл. и в български медии. Внимателната преценка, която налага както
европейската, така и националната съдебна практика не допуска автоматична
съпоставка, а строг анализ на всички факти и обстоятелства по конкретния
случай. Именно след извършването му в настоящия случай според този съдебен
състав не може да се изведат данни с оглед личността или гражданството на
исканото лице, престъпленията, за които е осъдено и всички обстоятелства във
връзка с отмяната на присъдата, невъзможността за влошаване положението на Р., ведно с гаранциите за поредното й
преразглеждане, че лицето ще бъде обект на насилие, изтезания или жестоко,
нечовешко или унизително наказание, или че не са гарантирани правата му съгласно
изискванията на международното право. Именно тези обстоятелства са сред задължителните,
обект на обсъждане в Решение на СЕС
от 06.09.2016г. Petruhin (С-182/15, EU:C:2016:630).
Нещо повече, изрично е
отбелязано в молбата на чуждата държава, че при вземане на решение от страна на
българския съд за екстрадиция на Р.,
същият ще се съдържа в учреждение, в което са зачетени стандартите, изложени в
КЗПЧОС и на Европейските пенитенциарни правила от 11.01.2006г. при възможност
сътрудници на Посолството на РБългария в Руската Федерация по всяко време да го
посещават за целите проверка спазването на тези гаранции. Приложените по делото
документи, обосноваващи двукратно връщане на делото за ново разглеждане,
навежда към разсъждения в насока, че целта на чуждата държава е правилно
разрешаване на казуса, а не непременно постановяване на осъдителна присъда, при
условие че първата присъда срещу Р.
е частично осъдителна, а втората оправдателна.
СГС няма как да
коментира извършените в руската Конституция поправки, даващи възможност на
Конституционния съд на страната да „прецени“ кои решения на ЕСПЧ да прилага.
Настоящата инстанция няма компетентост да преценява суверенното право на дадена
държава да прави изменения на законодателството си, когато те не са пряко
свързани с процесното производство, а в случая съдът не откри директна връзка.
Първостепенният съд счете, че при съдържащите се в молбата за екстрадиция
данни, за престъпленията, за които е издадена същата, не са амнистирани в България, нито наказателното преследване е погасено по давност,
както според законодателството на
българската или на молещата държава /чл.7, т.6 от ЗЕЕЗА/. Не са налице и такива по чл.7, т.7 от същия закон,
тъй като липсват данни в РБългария за същите престъпления спрямо Р. да има влязла в сила присъда.
Не е обективирано и абсолютното
условие за отказ по чл.7, т.8 от ЗЕЕЗА. На търсеното от чуждата държава лице не
е наложено смъртно наказание. С оглед дадените гаранции за повторно разглеждане
на производството от Русия в молбата за екстрадиция, поради задочното осъждане
на Р., СГС изиска и получи уверение
от Руската федерация, че понастоящем мораториума върху смъртното
наказание не е отменен. За да прецени действието на принципа reformatio in
pejus и с цел недопускане при екстрадиция влошаване положението на осъденото
лице, по делото бяха инкорпорирани достатъчно гаранции, че понастоящем
преразглеждане по касационен ред на присъда на Вологодския областен съд, което
би довело до влошаване на осъденото лице, е недопустимо, поради изтичане на
законния срок за това.
В действителност за
престъплението по чл.105 от НК на Руската федерация е предвидено смъртно
наказание /вж. извадка от текстовете на НК на Руската федерация/. След Решение
на Конституционния съд на Руската Федерация от 19.11.2009г. е била отречена
възможността на руските съдилища да постановяват смъртни присъди. Въпреки, че
формално въпросната държава не е ратифицирала по парламентарен път Протокол №6
към ЕКПЧ, който забранява да се налага смъртно наказание в мирно време,
ноторноизвестен е фактът, че повече от 20 години в Русия не е изпълнено смъртно
наказание. При дадените еднозначни, и поради това достатъчно
гаранции от молещата
държава, че смъртното наказание няма да бъде наложено на Р. при повторно
разглеждане на делото, съдът няма как да приеме друго.
Неснователно според този съдебен
състав е виждането на защитата за липса на идентичност между органа, подал искането до българската
държава - Генералната прокуратура на Руската федерация и органа, изпратил
последващите гаранции, изискани от СГС - зам.прокурор на областта Волоград
справка. В случая, българската държава е сезирана от Руската държава, която
напълно съответно е реализирала нужната комуникация с българските власти
посредством свои държавни органи, каквито са както зам.-главния прокурор на
държавата, така и зам.-прокурора на Волоградска област.
Права е защитата, че нито тя, нито съдът може да прецени
какво ще предприеме Руската федерация и
дали в бъдеще ще отмени понастоящем действащия мораториум върху смъртното
наказание. Тук е мястото да се посочи, че макар и да липсват политико-правни
основания от такъв характер към момента в Русия, гаранции, че спрямо Р. това най-тежко наказание няма да
бъде наложено има и те се обективират в невъзможността да бъде влошено
положението му, поради изтеклите за това срокове, което изключва даденото
тълкуване в решението от 29.10.2015г. по делото A.L. (X.W.) срещу Русия, жалба
№44095/14, §§ 63-66.
Не е налице
и нито едно от факултативни основания за отказ по чл.8 от закона, тъй като
деянието не е подсъдно на българския съд /чл.8, т.1 от ЗЕЕЗА/. Съдът
отчете факта, че престъпленията, за които се иска предаването на Р. са
извършени и довършени изцяло на територията на Руската федерация – гр.Череповец. Поради това липсват основания и за прекратяване на производството пред
този съд - чл.8, т.2 от ЗЕЕЗА. С оглед
изложеното по-горе и съобразно приложените от СГП доказателства /справка от
унифицираната информационна система на прокуратурата на РБългария/ е видно, че в РБългария
няма висящо производство срещу лицето, чието екстрадиране се иска за престъплението, за което се иска екстрадиц
- чл.8, т.3 от ЗЕЕЗА.
На следващо място категорично е
установено по делото, че се касае за присъда, постановена след провеждане на
задочно наказателно преследване срещу лицето /чл.8, т.4 от ЗЕЕЗА/. Спорен е
въпросът дали Р. е знаел за
наказателното преследване срещу него след отмяната на предходния оправдателен съдебен
акт от висшата инстанция на Руската федерация, още повече при изявлението му,
че е напуснал пределите на Руската федерация незабавно след постановяване на
оправдателната присъда спрямо него.
Съдът не споделя виждането на
исканото лице, че в съзнанието му не е имало каквато и да било представа
относно обстоятелството, че е било възможно оправдателната присъда спрямо него
да бъде отменена. Присъдата на областния съд не е била окончателна и това обстоятелство
е било известно на исканото лице, доколкото е постановена в негово присъствие
/според отразеното в нея подлежи на обжалване в касационен ред в срок 10
денонощия от деня на огласяване в съдебно колегия по наказателни дела във ВС на
Руската Федерация чрез Вологодски областен съд/. Видно от
установеното по делото, именно на база на предходно оспорване на частично
осъдителния съдебен акт на Волоградския съд от 20.10.2006г. от Р.,
ВС на Руската федерация е отменил присъдата и е върнал делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав. Неспорим е бил
неокончателният характер на присъдата, поради което е било в интерес на тази
най-заинтересована страна в процеса да следи развитието на производството.
Доколкото до опровергаването
им, постъпилите документи в производства по международно-правно сътрудничество следва
да се приемат с доверие, настоящата инстанция не намира за доказани твърденията
на исканото лице в насока, че руската държава не го е издирвала за
провеждане на наказателното производство. По делото са
приобщени значителен обем доказателства за издирване и след постановяване на
съдебния акт.
Не е вярно твърдението на защитата,
че отказа за екстрадиция от страна на РЕстония се базира на обстоятелството, че
производството в Руската федерация е било проведено задочно. Изводимо от
писмото от МП на РЕстония, в действителност неприсъствено решение не може да
бъде признато според националното законодателство. Видно от съдържанието на
инкорпорираните по делото документи /постановление на Харюския
съд,
гр.Талин, РЕстония/ обаче, екстрадицията на Р. не е допусната на основание гражданство, тъй като естонското
законодателство изключва възможност за предаване на чужда държава на свой
гражданин, при условие че категорично е установено по делото, че Р. няма руско гражданство към този
момент. Естонският съд изрично е цитирал в съдебния си акт нормата на чл.36 от Конституцията на страната, според който „никой естонски гражданин
не може да бъде изгонен от Естония и нито един гражданин на Естония не може да
бъде възпрепятстван да се установи в Естония. Нито един естонски гражданин не
може да бъде екстрадиран в чужда държава, освен в случаите, предвидени в
международни договори, в съответствие с процедурата, установена от съответния
договор и закона“.
Не са предмет на обсъждане в
настоящето причините, поради които осъдителната присъда от
22.02.2012г. по дело №2-1/2012г. на Вологодския областен съд, Руска федерация в
сила от 05.03.2012г. спрямо Р. не
е била оспорена, като въпреки това руската държава е дала достатъчни гаранции,
че присъдата, при желание на осъдения, няма да остане в сила и производството
спрямо него ще бъде възобновено, подобно на това спрямо другото лице Сазонов /вж. касационно определение
от 19.03.2015г. на ВС на Руската федерация/.
Настоящият съдебен състав намира,
че предоставените от молещата държава гаранции са в съответствие с изискванията
на Втория допълнителен протокол към ЕКЕ и тези на националният закон, поради
което не е налице пречка да се уважи искането за предаване на естонския
гражданин за изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода”. ЗЕЕЗА
не предвижда изискване гаранциите да съдържат съответните нормативни разпоредби
относно процедурата, съгласно която се извършва повторното разглеждане на
делото. Същественото изискване е да се гарантира обезпечаването на правото на
задочно осъденото лице на повторен справедлив процес с негово участие и при
спазване на правото му на защита. С писменото деклариране от съответния
компетентен орган на молещата държава, че такава гаранция се предоставя на
поисканият за екстрадиция естонския гражданин, законовото изискване е
изпълнено, поради което и не са налице основания за отказ за неговото
предаване.
Възраженията на
исканото лице, че не е извършил инкриминираните деяния и че няма доказателства
в подкрепа на повдигнатите му обвинения, а още повече каква ще е съдбата на
делото при ново разглеждане, поради изтеклия дълъг период от време, също са ирелевантни
за производството по ЗЕЕЗА и не
следва да се обсъждат от този съд. Настоящата инстанция
не може да обсъжда въпросите
по същество, които касаят доказаността на обвинението, тъй като би навлязла в недопустима от международното право преценка на
влязъл в сила съдебен акт. СГС е призван да прецени единствено въпроса за валидността и основателността на
искането за екстрадиция.
Липсват и основания за отлагане на
екстрадицията или за временна екстрадиция съгласно чл.17, ал.5, т.2, вр. чл.18
от ЗЕЕЗА. Съобразно приложените от СГП
доказателства /справка от унифицираната информационна система на прокуратурата
на РБългария/ Р. няма висящо
наказателно производство или влязла в сила присъда, подлежаща на изпълнение за
престъпление различно от това, за което е допусната екстрадицията.
Ето защо, СГС прие, че са налице всички законово необходими условията за
предаване на лицето Е.Р.
в изпълнение на подадената молба за екстрадиция на съдебните власти на Руската
федерация за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“.
Съставът на СГС,
съобразявайки императивната норма на чл.17, ал.7, изр.2 от ЗЕЕЗА, не намира
основания за обсъждане вземането спрямо исканото на лице на различна от мярката
за неотклонение „Задържане под стража“ до фактическото му предаване.
Законодателят в цитираната по-горе разпоредба на ЗЕЕЗА е категоричен, че
преценка в случаите на уважаване искането за предаване на дадено лице по искане
за екстрадиция, не може да бъде правена от решаващия съд.
Не са налице
основанията по чл.17, ал.8 от ЗЕЕЗА за предаване на иззети вещи, намиращи се у Р. при задържането му, тъй като липсва
такова искане от чуждата държава.
Така мотивиран, СЪДЪТ постанови решението си с изложеното в него съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................................
ЧЛЕНОВЕ:1........................................
2..........................................