МОТИВИ към Присъда № 103/10.05.2010 г. по НОХД № 1970/2010 год. по описа на Старозагорски районен съд:

 

     Обвинението срещу подсъдимата Г.С.С. -  родена на *** ***, българка, български гражданин, с висше образование, омъжена, работеща, неосъждана, ЕГН **********, е за това, че на 09.02.2009 г., в гр.Стара Загора потвърдила неистина - че е неомъжена, в частен документ - писмена декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25 ал.7 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), в който по изричната разпоредба на чл.25 ал.7 от ЗННД е специално задължена да удостовери истината, и употребила този документ на 09.02.2009 г. пред помощник-нотариус Р.С., вписана в регистъра на Нотариалната камара на Република България като помощник-нотариус при нотариус М.И. *** на Нотариалната камара на Република България, като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства – престъпление по чл.313, ал.3, във връзка с ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура град Стара Загора, поддържа обвинението. Счита, че са налице безспорни доказателства в подкрепа на обвинението. Предлага подсъдимата да бъде призната за виновна в престъпление по чл.313 ал.3 вр. ал.1 от НК и на основание чл.78а ал.1 от НК да бъде освободена от наказателна отговорност и да й се наложи административно наказание над минималния законоустановен. Сочи съответни съображения.

     Подсъдимата се явява в съдебно заседание, признава се за виновна по повдигнатото обвинение и изразява критично отношение към деянието.

Съдът като съобрази доводите и становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимата Г.С.С. е родена на *** ***, българка, български гражданин, с висше образование, омъжена, с две непълнолетни деца, работи като таксиметров шофьор в ЕТ „Г. - Транс Инвест - Г.С.", не е осъждана. Подсъдимата живее заедно със семейството си в гр.***, обл.*****, ул."Лозарска" № ***.

На 30.03.2000 г. подсъдимата сключила граждански брак със свидетеля И.П.С., за което бил съставен Акт за сключен граждански брак № 22/30.03.2000 г. от длъжностно лице по гражданското състояние от Община Попово и Удостоверение за сключен граждански брак № 784/30.03.2000 г. (л.83 от досъдебното производство). Видно от изисканото от Община Попово и приложеното по досъдебното производство (л.70) Удостоверение за семейно положение и членове на семейството № 000498/29.07.2009 г, към датата на издаването му членове на семейството на подсъдимата С. са свидетелят И.П.С. - съпруг, Г.И. С. - дъщеря, и П. И.С. - син. През 2007 г. Г.С. заедно със съпруга си – свидетелят И.П.С., закупили лек автомобил „Фолксваген Поло", който им бил необходим за упражняване на таксиметрова дейност по занятие. Първоначално, след закупуването, автомобилът бил регистриран с  рег. № Т 2407 XT. Впоследствие - на 06.02.2009 г., автомобилът бил пререгистриран с нов рег. № Т 3038 КТ. В края на 2008 г. свидетелят И.С. се запознал случайно с Д.Б. в гр.Попово. Той станал негов постоянен клиент като по този повод с него се запознала и подсъдимата Г.С.. С течение на времето Д.Б. започнал да поддържа по-близки контакти с нея. Поради тази причина семейните отношения между подсъдимата и съпруга й се изострили, което довело до фактическата им раздяла и напускане на семейното жилище от страна на подсъдимата Г.С.. В резултат на това между подсъдимата С. и Д.Б. се установила още по-близка връзка, по време на която те започнали за живеят заедно.

През времето на съвместното им съжителство Д.Б. споменавал, че иска да закупи апартамент в гр.Стара Загора, където да заживеят заедно с подсъдимата С. и с нейните деца. През месец януари 2009 г. свидетелят Е.И.Е. *** с Д.Б. и подсъдимата Г.С.. От отношенията помежду им останал с впечатлението, че те са съпрузи. По време на срещата им Д.Б. предложил на свидетеля Е.Е. да закупи лекия автомобил на подсъдимата - „Фолксваген Поло". Подсъдимата С. присъствала на разговора като не се противопоставила на бъдещата сделка. От своя страна свидетелят Е. Енчев имал намерение впоследствие да продаде автомобила на свой приятел - Б.Т.Н.. Поради тази причина той не желаел автомобила да бъде прехвърлен на негово име, а подсъдимата Г.С. да го упълномощи с правото да управлява автомобила на територията на страната и чужбина, както и да го продава на трето лице или да договаря сам със себе си.

Поради тази причина на 09.02.2009 г. подсъдимата Г.С. заедно с Д.Б. и негови приятели пристигнали в гр.Стара Загора. Д.Б. и подсъдимата С. посетили кантората на нотариус с район на действие PC - Стара Загора и № 406 на Нотариалната Камара на Република България - М.И.. Там подсъдимата С. в качеството си на упълномощител се явила пред свидетеля – помощник-нотариус Р.С.-Г.. Била спазена процедурата по предоставяне на документа за прочитане на упълномощителя, запитване дали той е съгласен с текста и разбира ли съдържанието и последствията, след което подсъдимата С. била приканена да положи подписа си. Подсъдимата С. упълномощила свидетеля Е.И.Е. да управлява на територията на Република България и в чужбина собственото й МПС - л.а. „Фолксваген Поло",  рег. № Т 3038 КТ, както и да го продаде на трето лице или сам на себе си, за цена и при условия каквито намери за добре, полагайки подписа си на определеното място за „упълномощител" в изготвения проект на пълномощно.

Свидетелката Р.С.-Г. извършила нотариалното удостоверяване на подписа на подсъдимата чрез компютърно поставяне на правоъгълен щемпел върху пълномощното (съдържащ необходимите за това реквизити по чл.17 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори), в който положила и своя подпис. Пълномощното било вписано в Общия регистър на нотариалната кантора с peг. № 869/09.02.2009 година. Освен на пълномощното, подсъдимата Г.С., положила подписа си и в 2 бр. изискуеми по закон декларации - Декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК и Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.7 от ЗННД, по силата на която норма „при извършване на разпоредителни сделки страните са длъжни да представят пред нотариуса декларация за гражданство и гражданско състояние по образец, утвърден от министъра на правосъдието". Образецът на тази декларация е бил утвърден от Министъра на правосъдието със Заповед № ЛС-04-224/20.06.2003 г. При попълването на декларацията за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.7 от ЗННД, подсъдимата Г.С. потвърдила неистина относно гражданското си състояние като заявила, че е неомъжена. Именно това обстоятелство било отразено в частния документ каквато е Декларацията по чл.25, ал.7 от ЗННД. След това подсъдимата С. положила подписа си в декларацията след „Декларатор" (л.57 от ДП), и я предоставила на свидетелката - помощник-нотариус Р.С.. От своя страна свидетелката Р.С.-Г. извършила нотариалното удостоверяване чрез компютърно поставяне на правоъгълен щемпел върху декларацията, съдържащ необходимите за това реквизити (чл.17 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори), в чието поле в изпълнение на функцията си положила своя подпис. Заверките на подписите на двете декларации били вписани в общия регистър на нотариалната кантора с peг. № 870/09.02.2009 г. и № 871/09.02.2009 г. (л.59 от досъдебното производство). В последствие, на 12.02.2009 г., свидетелят Е.Е., в качеството си на пълномощник на подсъдимата Г.С., продал на Б.Т.Н. л.а. „Фолксваген Поло",  рег. № ТЗ 3038 КТ, рама № WVWZZZ6KZ1R511657, двигател № ALH068370, цвят жълт. (л.53 от досъдебното производство). При сключването на договора за покупко-продажба на това МПС в изискуемата по закон за това писмена форма с нотариална заверка на подписите (чл.144 ал.2 от ЗДвП), било представено свидетелство за регистрация на МПС № *********, с дата на последната регистрация - 06.02.2009 г. След изповядване на сделката, на 13.02.2009 г., купувачът Бончо Николов пререгистрирал автомобила в КАТ-ПП - Стара Загора, като новият регистрационен номер бил № СТ 2257 АН (л.62-64 от досъдебното производство).

В хода на разследването е назначена и изготвена графологическа експертиза (л.22-30 от досъдебното производство), от заключението на която съдът приема, че:

1. Подписът    в графата „Упълномощител" в представеното за изследване пълномощно от 09.02.2009 г. с упълномощител Г.С.С. и пълномощник Е.И.Е. е изпълнен от Г.С.С.. В посоченото пълномощно подписът от името на помощник-нотариус Р.С. е изпълнен от Р.Н.С.-Г.. В този документ кръглият оттиск от печат съответства на сравнителните образци от оттиски на кръглия печат на нотариалната кантора на нотариус М.И. ***.

2. В представените за изследване Декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК и Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.7 от ЗННД от 09.02.2009 г. с декларатор Г.С., подписите в графата „Подпис, печат на декларатора" и съответно в графата „Декларатор", са изпълнени от Г.С.С.. В тези декларации подписите на помощник-нотариус Р.С., са изпълнени от Р.Н.С.- Г.. И в двата документа кръглите оттиски от печати, съответстват на сравнителните образци от оттиски на кръглия печат от нотариалната кантора на нотариус М.И. ***. При извършеното изследване на цифровия и буквен текст със съдържание: „На 09.02.2009 г. М.И., нотариус в район РС - Ст.Загора, с рег.№ 406 на Нотариалната камара, удостоверявам подписите върху този документ, положен от Г.С.С.,*** – упълномощител, рег.№ 869. Събрана такса 7,20 лв. Помощник-нотариус Р.С.", разположен в правоъгълник с размери 150/24 мм. долу в посоченото пълномощно от 09.02.2009 г., Декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК и Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.7 от ЗННД от 09.02.2009 г., е установено, че те не са от оттиск от мокър щемпел, а са набрани на компютър отпечатани на лазерен принтер. Поради това размерът на правоъгълника не е константна величина, характерна за печатите и щемпелите. В случая той зависи от количеството на набрания на компютъра текст. Тази вариационност не дава възможност за сравнително изследване.

Заключението на експертизата не е оспорено от страните, а съдът го приема като добросъвестно и компетентно дадено.

Гореизложената фактическа обстановка, съдът приема за установена от обясненията на подсъдимата в съдебно заседание, които по своето естество представляват направени признания, прочетените показания на свидетеля Е., дадени на ДП пред съдия; показанията на свидетелите И. и С.; прочетеното в хода на съдебното следствие със съгласието на страните заключение на съдебно-графологическа експертиза (л.22-33 от ДП); удостоверение за семейно положение и членове не семейството (л.70 от ДП); Решение на Районен съд – гр. Търговище (л.73-75 от ДП); отговор от Нотариална камара на РБ (л.77 от ДП); Акт за сключен граждански брак (л.83 от ДП). По делото не са налице доказателства противни на така възприетата и описана по – горе фактическа обстановка, които да налагат отделното им обсъждане.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:

Предвид изложената фактическа обстановка се налага извода, че подсъдимата е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.313 ал.З във връзка с ал.1 от НК, като на 09.02.2009  година в град Стара Загора потвърдила неистина - че е неомъжена, в частен документ - писмена декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25 ал.7 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), в който по изричната разпоредба на чл.25 ал.7 от ЗННД е специално задължена да удостовери истината и употребила този документ на 09.02.2009 г. пред помощник-нотариус Р.С., вписана в регистъра на Нотариалната камара на Република България като помощник-нотариус при нотариус М.И. *** на Нотариалната камара на Република България, като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства. Предмет на документното  престъпление са конкретни и изрични писмени изявления на определени лица, които имат пряко или косвено правно значение. Документът съдържа факти или обстоятелства, или твърдения за съществуването или несъществуването на такива факти или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или установяват права и задължения или правоотношения. Правното значение е съществен елемент на документа. Съгласно ППВС на РБ № 3/23.03.1982 г., частен е всеки документ, който е съставен от недлъжностно лице лично или като представител на друго частно лице. Престъплението по чл.313, ал.З от НК е с бланкетна диспозиция, а видът на престъплението е двуактно. За съставомерността на деянието е необходимо от обективна страна деецът с действията си, при съставянето от негова страна на частен документ, да наруши задължението си за удостоверяване на истината досежно определени обстоятелства или изявления, вменено му от норма на конкретен нормативен или подзаконов нормативен акт и да употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления.

В конкретния случай подсъдимата С. съзнателно е потвърдила неистина относно обстоятелството, че е неомъжена, при попълването от нейна страна на декларация, която по силата на чл.25, ал.7 от ЗННД е била длъжна да представи пред нотариуса при извършването на разпоредителна сделка. Непосредствено след това подсъдимата С. е употребила този документ пред помощник-нотариус Р.С. като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства.  Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици.

 

 

 

ОТНОСНО ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:

Съдът намира, че в разглеждания случай са налице условията на чл.78А ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност за извършеното и описано по – горе престъпление. Чл.78а ала.1 от НК е бил приложим и по време на извършване на деянието. Подсъдимата не е осъждана за престъпления от общ характер; към времето на извършване на деянието не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК; липсват причинени съставомерни имуществени вреди, поради което са налице предпоставките на чл.305 ал.5 пр. последно от НПК вр. чл.78А ал.1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимата за извършено престъпление по чл.313 ал.3 вр. ал.1 от НК и налагане на административно наказание глоба. При определяне размера на административното наказание съдът се съобрази с тежестта на деянието, ниската обществената опасност на дееца, имотното състояние на дееца –/виж ДСИС приложена на ДП лист 90/ и другите смекчаващи вината обстоятелства - в случая чисто съдебно минало, направени признания, изразено критично отношение. Предвид на това съдът наложи административно наказание глоба към минималния размер предвиден в закона, действал по време на извършване на процесното деяние, а именно 520.00 лв., при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.

В тежест на подсъдимата се възложиха направени по делото разноски в размер на 315.00 лева.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си. 

    

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: