Р Е
Ш Е Н
И Е
№328
30.07.2021г. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на втори юни през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова и с участието на
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 540 по описа
за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на
ДОПК.
Образувано
е по жалба на „НАСИ - КАПИТОЛИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Казанлък, ул.“Витоша“ бл.1, вх.Б, ет.5, ап.24, представлявано от
Д. А. К. подадена чрез адв. А.Г.М., против Ревизионен акт №
Р-16002419008061-091-001/ 25.06.2020г., издаден от И. К. К. на длъжност
началник на сектор, възложил ревизията и Т. П. К. на длъжност главен инспектор
по приходите – ръководител на ревизията, в частта му, с която допълнително е
установен корпоративен данък за 2016г. и 2017г., съответно в размер на
1 557,30лв. и 2 762,47лв., с прилежащи лихви, съответно 511,35лв. и
627,03лв., потвърден с Решение № 383/ 12.08.2020г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения РА по съображения за неговата необоснованост; за издаването му в
нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Твърди се, че
жалбоподателят никога не е укривал доходи от извършваната от него дейност и
винаги точно и съвестно е декларирал получените такива. Навежда оплаквания за неяснота, непълнота и вътрешно
противоречие на констатациите, направени от ревизиращите органи и обективирани
в съставения РД, с което се нарушавало правото на защита на ревизираното лице.
Оспорва се изцяло твърдението на „административно-наказващия орган“ /вероятно
се има предвид проверяващия екип“, че „неодушевените предмети“ – масивни бюра,
паркет и щори, са дълготрайни материални активи /ДМА/. Оспорва се също така,
като недоказано и твърдението за получени от дружеството суми за извършените от
него счетоводни услуги на лицата, посочени в табличен вид, за периода
01.01.2016г-31.12.2016г и за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. С доводи, че
РА не може да почива на предположения, а единствено на доказани факти, се иска
неговата отмяна, в частта за допълнително установените задължения за
корпоративен данък за 2015г. и 2017г. в размер на 1 557,30лв. и
2 762,47лв., с прилежащи лихви, съответно 511,35лв. и 627,03лв. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция ОДОП Пловдив, чрез
процесуалния си представител по делото и в представеното писмено становище
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че
констатациите на органите по приходите за допълнително определените данъчни
задължения по ЗКПО са правилни и законосъобразни, като същите не се
опровергават от събраните в хода на съдебното производство доказателства.
Направено е искане обжалваният ревизионен акт да бъде потвърден. Претендира в
полза на Дирекция ОДОП Пловдив да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Ревизионното производство, приключило с издавеното на
процесния ревизионен акт, е образувано със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16002419008061-020-001 / 10.12.2019г.,
издадена от И. К. К. на длъжност Началник сектор, с която на основание чл. 112
и чл. 113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „НАСИ - КАПИТОЛИЯ“
ЕООД, с обхват Корпоративен данък, за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.
Извършването на ревизията е възложено на Т. П. К. - главен инспектор по
приходите /ръководител на ревизията/ и С.М.Ш.– старши инспектор по приходите.
Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на
ЗВР на ревизираното лице, което е направено по електронен път на 10.12.2019г. С
последващи Заповеди за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419008061-020-002/ 09.03.2020г. и №
Р-16002419008061-020-003/ 06.04.2020., на основание чл.112, ал.2,
т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, е продължен срокът за извършване на
ревизията, като е определено, че тя следва да завърши до 08.05.2020г. Заповедта
за възлагане на ревизия и ЗИЗВР са издадени в електронен вид и подписани с
квалифициран електронен подпис на Иман К. К. в посоченото му длъжностно
качество, валиден към датата на подписване, установено при направена справка в
представения от ответника оптичен носител.
В хода на ревизията са предприети
действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за
представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице;
извършени са справки в информационните масиви на НАП. Извършените процесуални
действия и събраните в хода на производството доказателства са подробно описани
в РД. Въз основа на извършената
ревизия и на основание чл. 117, ал.
1 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип е съставен
Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002419008061-092-001/ 20.05.2020г., с който по
отношение на ревизираното лице „НАСИ-КАПИТОЛИЯ“ЕООД се предлага да бъдат установени задължения за
Корпоративен данък за 2016 г. - в размер на 1 755.80лв., от които
198.50лв. – деклариран, но невнесен данък и 1 557.30лв – допълнително
установен корпоративен данък, заедно с прилежащи лихви в размер на 502.15лв., и за 2017г - в размер на 2 866.07лв., от които
103.60лв. – деклариран, но невнесен данък и 2 762.47лв. – допълнително
установен корпоративен данък, заедно с прилежащи лихви в размер на 599.95лв. Ревизионният доклад е
издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни
подписи от Т. П. К. и С. М. Ш., като доказателства за датата и начина на
подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази
дата, са представени по делото като разпечатка на оптичен носител.
Констатирано е, че през ревизирания
период „НАСИ-КАПИТОЛИЯ“ЕООД е извършвало счетоводни услуги. Управителят е
организирал дейността на дружеството, чрез
търговско пълномощно на С.Р.П., отговаряща на изискванията на чл. 17и чл. 18 от
ЗСч, като тя е имала право да подготвя предоставената й информация от фирми, да
прави счетоводни записвания, съставя отчети по ЗСч, да ги представя пред НСИ,
НАП и ТР. С. П. е имала регистриран КЕП.
В хода на ревизията на дружеството е връчено Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от ЗЛ - № Р-16002419008061-040-001 /16.12.19 г., връчено на 16.12.19 г., като от
РЛ са били представени изисканите
документи. От управителя на дружеството са дадени писмени обяснения, в които се
сочи, че обработката на документите на фирмите, обслужвани счетоводно от Наси
Капитолия ЕООД, се е извършвало по следния начин: регистрираните фирми по ЗДДС
са се обработвали месечно, нерегистрираните по ЗДДС - един или два пъти във финансовата година, а
тези на патент, веднъж годишно. Изготвянето на ГФСО се е извършвало в
регламентираните срокове и се подава по направления. Имало е фирми, които са
ползвали само годишна обработка, за подаване на ГДД. Цените на услугите на
редовните клиенти са отразени в приложените договори за счетоводна обработка.
От дружеството обясняват, че извършват счетоводни услуги на фирми които имат
дейност или са регистрирани по ЗДДС, но не извършват дейност1 като за
последните се подават нулеви СД. Също имали фирми, не регистрирани по ЗДДС, но
и те се обработвали месечно, като се подавали само Д1 и Д6 по отношение на
социалните осигуровки. На дружеството Наси Капитолия ЕООД няма издаден електронен подпис.
При представянето на отчети и ГДД пред НАП и НСИ, фирмите които редовно се
обслужвали от дружество до края на 2018 година, са ползвали КЕП на ГОРУН ООД,
чрез С.Р.П., със сериен номер за КЕП 23С55Е37. На името на фирмата няма издавани
пълномощни от други фирми. В подаваните ГДД се давала информация за фирмата,
която е съставител на ГО, но се е ползвал КЕП на С. П.. Относно
спазване изискванията на чл. 17 и чл. 18 от ЗСч /съответно чл. 34 и чл. 35 от
отменения ЗСч/ по отношение на лицата, съставящи финансовите отчети на
предприятията, обслужвани от счетоводната фирма е спазено изискването за
задължителна степен на завършено образование и квалификация. С.Р.П. отговаряла
на всички тази изисквания - диплом за висше икономическо образование на НСС и
МСС. Приложени са договори за счетоводно-консултантски услуги, описани на
стр.21 от РД. Във всички
представени договори като задължение на изпълнителя – Наси Капитолия ЕООД, се
сочи: да организира и поддържа счетоводното състояние на
дружеството на възложителя в съответствие с българското законодателство, което
включва изготвянето и подаването на декларации и всички взаимоотношения с РУСО;
Да изготвя платежни документи и додава в законовите срокове изчислени и дължими
данъци и социални осигуровки на дружеството; носи финансова отговорност за
своята счетоводна дейност и закъсненията при подаване на необходимите
декларации и справки; Извършва годишно приключване на дружеството без да изисква
допълнително възнаграждение; Да следи промените в българското законодателство ,
които намират отражение в предмета на дейност на сключения договор; Да дава
компетентни консултации на възложителя /чл.5 от сключените договори/.
В изпълнение на Искане
за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ - № Р-
16002419008061-040-002 /04.03.20г., връчено на 04.03.2020г., дружеството е
представило ценоразпис на предлаганите услуги, съгласно който за фирми,
регистрирани по ЗДДС месечните такси за обслужване са от 100 до 200лв., според
обема на работата и дейността на фирмата; цените на счетоводните услуги за
фирми нерегистрирани по ЗДДС - според дейността, от 30 - 80 лв.; за фирми на
патентен данък и таксиметрови превози - 20 лв.; изготвяне на ГДД, без текущо
счетоводство - 20 лв. От РЛ е пояснено, че за предоставените счетоводни услуги има неиздадени фактури, но на
фирми, които са некоректни към Наси Капитолия ЕООД и не са се издължили или не
може да се установи контакт с тях.
Въз
основа на събраните в хода на ревизията доказателства, съпоставени с данните от
извършени проверки в ТР и информационните масиви на НАП, било установено, че в
счетоводството на РЛ не са отразени всички приходи от извършените счетоводни
услуги /съставяне на ГФО и ГДД, подаване на СД и дневници, както и декларации
обр.1 и 6 по КСО/, като за това няма издадени фактури и съответно са укрити
приходи. Ревизиращият екип е определил размер на неотчетените/ укрити приходи
от из-вършени счетоводни услуги за ревизирания период на база представения от
РЛ списък на обслужваните фирми и представения ценоразпис, съобразявайки вида
на фирмата и вида на отчитане на дейността, има ли осигурявани от нея лица,
вида на подаваните декларации и др. В
табличен вид е представена информация за броя на обслужваните фирми и физически
лица през 2016г /стр.6-12 от РД/ и през 2017г. /стр.13-19 от РД/,
извършените услуги и дължимите за тях суми. Прието е, че през 2016г. нетните
приходи от продажби възлизат на 26 530лв., а в ГДД по чл.92 от ЗКПО
дружеството е декларирало приход от 10 957лв. Установената разлика
неосчетоводен и неотчетен приход за 2016г. възлиза на 15 573лв. Съответно
за 2017г. е приет нетен приход от продажби в размер на 36 230лв.,
деклариран приход в ГДД по чл.92 ЗКПО – 18 620лв., неосчетоводен и неотчетен
приход – 17 610лв.
На следващо място ревизиращият екип
е установил неправилно отразяване от РЛ
като разходи за материали стойностите по фактура, издадена от Тира-93 ЕООД с ЕИК ********* - № **********/27.07.2017 г. за
покупка на бюра, шкафчета, щори, на стойност 5600лв., и фактура № **********/21.06.17г
за 3 100лв. за поставяне на ламинат и реставриране, лакиране и претапициране на
мека мебел. Сочи се за установено в хода на ревизията, че закупените
масивни бюра, паркет и щори са използвани за осъществяваната от ревизираното
лице дейност, поради което е следвало да са заведени като ДМА. Позовава се на
т. 3.1 от СС 16 ДМА, съгласно която един актив се признава и се отчита като
дълготраен материален актив, когато отговаря на три условия: отговаря на
определението за дълготраен материален актив; стойността на актива може
надеждно да се изчисли; предприятието очаква да получи икономически изгоди,
свързани с актива. Съгласно т. 2 от същия счетоводен стандарт, дълготрайни
материални активи са установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от
предприятието, които имат натурално-веществена форма, използват се за
производство и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под
наем, за административни или други цели и се очаква да бъдат използвани през
повече от един отчетен период. А според т. 2 от СС 4 „Отчитане на
амортизациите" амортизируем актив е дълготраен материален или нематериален
актив, който се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период,
има ограничен срок на годност и се държи от предприятието за целите на
производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други
лица или за административни цели. Въз основа на цитираната регламентация е
прието, че закупените ДМА масивни
бюра, паркет, щори, са амортизируеми по смисъла на т. 2 от СС
4, поради което за тях следва да бъдат начислявани амортизации. От събраните в
хода на ревизията доказателства било видно, че през посочените периоди
ревизираното дружество е извършвало стопанска дейност с не заведените активи,
за покупката на които е начислило текущ разход. За въпросните ДМА са начислени
текущи разходи за ремонт на ДМА и са отнесени по дебита на сметките по група
601 Разходи за материали, срещу кредитиране на сметките от група 401 Доставчици
и свързаните с тях сметки и група 501 каса. Сметка 601 е приключена като е
кредитирана с дебита на сметка 703. Сумите са отнесени в разходната чест на ОПР
и ГДД за 2017г. Според ревизиращия орган е следвало да се начислят разходи за
амортизация, съобразно и предвид разпоредбите на ЗКПО, касаещи тези разходи.
Общите правила на материалния данъчен закон - ЗКПО, в сила от 01.01.2007 г.,
касаещи амортизациите са, че с данъчно признатия размер на разходите за
амортизации се намалява финансовия резултат за данъчни цели по реда на чл. 54,
ал. 1 от ЗКПО. Същевременно със счетоводните разходи за амортизации за този
период се увеличава финансовият резултат за данъчни цели по реда на чл. 54, ал.
2 от ЗКПО. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО при определяне на данъчния
финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по
реда на глава 10 от закона. Съгласно изискванията на чл. 55, ал. 1 от ЗКПО,
категорията на данъчните амортизируеми активи в случая е категория VII - всички
останали амортизируеми активи, а съгласно ал. 2 годишната данъчна
амортизационна норма е 15%. А в чл. 58, ал. 1 от ЗКПО е визирано, че
начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който
данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация или от началото на
следващия месец. В случая дружеството не е изготвило своя данъчен
амортизационен план за проверяваните отчетни периоди и не е спазило
изискванията на чл. 50, чл. 52, чл. 58 и чл. 59 от ЗКПО, тъй като в него не е
включен актив/и който отговаря на счетоводните изисквания за амортизируем
актив, респ. и за данъчен дълготраен актив. Направен е извод, че при формиране
на данъчната основа за ревизираните отчетени периоди не следва да се вземат
предвид сумите по фактури № № **********/27.07.2017
г. и № **********/21.06.17г. Доколкото обаче активът се използвал за
осъществяваната дейност, то при определяне на данъчния финансов резултат следвало
да се признаят данъчни амортизации за този актив.
По тези съображения са коригирани
разходите на дружеството през 2017г, както следва:
За придобитите активи в размер на
3100лв, амортизируеми от м. юли, на дружеството се признават разходи за
амортизации в размер на 232,50 лв., а за придобитите активи в размерна 5600 лв.
от м. август на дружеството се признават разходи за амортизации в размер на
352,80 лв. Отделно от това за направените разходи от дружеството в размер на
1900 лв. по фактура №********** от 06.12.2017г./отнесени по д-та на сметка 601 и
приключени със сметка 703/ се сочи, че доколкото не ставало ясно какво точно е
закупено от дружеството, не може да се приеме, че тези разходи са свързани с дейността на дружеството, поради
което счетоводния финансов резултат на РЛ следва да се увеличи с тази сума.
Въз
основа на установеното от органите по приходите наличие на обстоятелствата, взирани в разпоредбата на
чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно налице са укрити приходи от дружеството,
от извършени счетоводни услуги, които не са отчетени в счетоводството, е била
определена данъчна основа за облагане с Корпопративен данък за 2016г и 2017г. На стр. 3-5 от доклада ревизиращия орган е описал кои са относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК
за определяне на основата за облагане,
представляваща
разликата между установените приходи и разходи за съответния период.
Установените укрити приходи от счетоводни услуги са прибавени към декларираните
приходи; за 2016 г. установените разходи са равни на декларираните такива, а за
2017 г. са установени разходи в размер на 7 569,30 лв., след съобразяване,
че дружеството е отчело като текущ разход стойността на придобитите данъчни
дълготрайни материални активи и са налице отчетени разходи, несвързани с
дейността.
Като краен резултат за целите на определянето на Корпоративния данък е установено
следното:
За 2016 г. е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО с деклариран счетоводен
финансов резултат печалба в размер на 1 985лв./разликата между декларираните
нетни приходи от основната дейност в общ размер на 10 957лв. и общия
размер на разходите от 8 972лв/. След
извършените корекции при определяне на данъчната основа за облагане с
корпоративен данък ревизиращият екип е преобразувал
счетоводния финансов резултат в посока увеличение със сумата на недекларираните приходи,
установени при ревизията, като е определен общ размер на приходите от дейността
– 26 530лв. Разходи във връзка с дейността – 8 972лв /съответстващи
на декларираните такива от РЛ/. Въз основа на това е
установен счетоводен финансов резултат печалба в размер на 17 558лв. и полагащ се корпоративен данък за периода 01.01.2016г – 31.12.2016г. в размер на 1 755.80лв. Установен е внесен
корпоративен данък в размер на 198.50 лв. и дължим данък в
размер на 1 557.30,
ведно с лихва за просрочие в размерна 502.15лв. за периода от 01.04.2017г. до
20.05.2020г.
За 2017 г. е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО с
деклариран счетоводен финансов резултат печалба в размер на 44 163, 34 лв. разликата между
декларираните нетни приходи от основната дейност в общ размер на 10 957лв.
и общия размер на разходите от 8 972лв/. След
извършените корекции при определяне на данъчната основа за облагане с
корпоративен данък ревизиращия екип е преобразувал счетоводния финансов
резултат в посока увеличение със сумата на недекларираните
приходи,
установени при ревизията, в размер на 36 230лв. и със сумата от 10 600 /1 900 + 3100 +
5 600/ – неправилно осчетоводени разходи, като текущи разходи, а не като
разходи, свързани с дълготраен материален актив /ДМА/, съотв. в посока
намаление с начислени амортизации в общ размер на 685,30 /232.50+352.80/. По този начин са
определени нетни приходи от продажби в размер на 36 230лв и общо разходи
за продажби в размер на 7 569.30лв. Установен
е финансов резултат печалба в размер на 28 660.70лв и полагащ се корпоративен данък в размер на 2 866.07. Внесен корпоративен данък в размер на 103.60лв.
и дължим данък в размер на 2 762.47лв.,
ведно с
лихва за просрочие в размерна 599.35лв. за периода от 01.04.2018г. до
20.05.2020г.
Въз
основа на РД е изготвен РА № Р-16002419008061-091-001/ 25.06.2020г., издаден и
подписан с квалифициран електронен подпис от И. К. К., на длъжност началник
сектор, възложил ревизията и Т. П. К. на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, като доказателства за датата
и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите
към тази дата, са представени по делото на оптичен носител. С РА, неразделна
част от който е РД, са установени задължения на „НАСИ-КАПИТОЛИЯ“ЕООД за
корпоративен данък за периода 2016г - 2017г.
в общ размер на 4 621.87лв., от които 4 319.77лв са
допълнително установени /1 557.30лв. за 2016г. и 2 762.47 за 2017г/,
а разликата от 302,10лв. е деклариран, но невнесен от ревизираното лице КД за
2016г. и 2017г., ведно с прилежащи лихви в общ размер на 1 227.02лв.
В
срока по чл.152, ал.1 от ДОПК ревизираното лице е обжалвало издадения РА по
административен ред с подадена до Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив
жалба, регистрирана в Дирекция ОДОП на НАП с вх.№ 20-28-209/ 21.07.2020г. Ревизионният акт е обжалван единствено в
частта за допълнително установения Корпоративен данък за 2016г и 2017г.,
съответно в размер на 1 557.30лв. и 2 762.47лв, с прилежащите лихви
върху тези суми.
С Решение № 383/ 12.08.2020г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, на основание чл.155, ал.2
от ДОПК, РА № Р-16002419008061-091-001/ 25.06.2020г. е потвърден в обжалваната
част.
Приети са за неоснователни наведените в жалбата оплаквания за допуснати
съществени нарушения при процедурата на връчване на заповед за възлагане на
ревизията, и не връчване на доказателства, събрани в хода на ревизионната
производство. При преценка на доказателствата по административната преписка
решаващият орган е установил, че всички заповеди за възлагане, искания за
представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице, както и
ревизионният доклад и ревизионен акт, са връчени на жалбоподателя на
декларирания от него електронен адрес spesheva@abv.bg,
който е активиран своевременно и документите се считат за връчени от този
момент. Възприети са констатациите относно наличието на
предпоставките за облагане по реда на чл.122 от ДОПК. Въз основа на доказателствата,
събрани в резултат на предприетите процесуални действия в хода на ревизията и
предоставени от самото РЛ и от негови клиенти, е прието, че в през ревизирания
период дружеството е укрило приходи, като не е издало фактури и не е отчело
извършените от него счетоводни услуги в пълен размер, което обстоятелство не се
отричало и от самото РЛ, доколкото в жалбата си не оспорвало тези констатации.
Като недоказани са приети твърденията на жалбоподателя, че за нулеви отчети са
не са получавани суми, както и неиздаването на фактури на некоректни фирми,
които не са се издължили на дружеството и не може да се установи контакт с тях.
Посочено е, че съгласно чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч. (в сила от 01.01.2016 г.),
позициите, които се представят във финансовите отчети, се признават и оценяват
в съответствие с принципа за начисляване - предприятието изготвя финансовите си
отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на
принципа на начисляването - ефектите от сделки и други събития се признават в
момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането
на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите
отчети за периода, за който се отнасят. По смисъла на СС № 18 - Приходи, т. 2,
приход е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на
обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на
собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на
собствениците. Съгласно т. 5.1 от СС № 18, приходът се признава, когато: а) е
вероятно предприятието да има икономическа
изгода, свързана със сделката; б) сумата на прихода може да бъде
надеждно изчислена; в) направените разходи или тези, които ще бъдат направени
във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат измерени; г) приходите за
всяка сделка се
признават едновременно с извършените за нея разходи (принцип на
съпоставимост между приходите и разходите). Отделно от това, безвъзмездното
предоставяне на услуги или на значително занижени цени, опрощаването на вземане
и/или даренията имат специфично третиране за данъчни цели, което също води до
данъчно облагане.
Прието
е, че в случая приложеният от органите по приходите подход за определяне на
основата за облагане с пряк данък за ревизираните отчетни периоди е законосъобразен,
предвид установените в хода на ревизията факти и обстоятелства и събраните
доказателства, които са обосновали прилагането на особения ред за облагане по
чл. 122 - 124 от ДОПК. В мотивната част на РД са били посочени онези критерии
от чл. 122, ал. 2 от ДОПК, които са използвани от ревизиращия орган при
определяне на облагаема основа, като от страна на жалбоподателя не се
ангажирали надлежни доказателства, обосноваващи правен извод, различен от този
на органите по приходите.
Решението
е връчено на „НАСИ-КАПИТОЛИЯ“ ЕООД по електронен път на 12.08.2020г.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването и обжалването по административен ред
на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа,
възложил ревизията; удостоверения за
валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен
подпис в съответното длъжностно качество
РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР.
По
искане на жалбоподателя по делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице дава заключение, че стойността на дълготрайните материални активи,
за които в РА се твърди, че не са били заведени в счетоводството на РЛ, възлиза
на 5 310лв. /4 бр. масивни бюра с подвижни шкафчета и ламинат/, като
данъчната амортизация на същите е в размер на 353,25лв. Експерта сочи, че
останалата част от активите, описани във фактури № **********/ 27.07.2017г и №
**********/ 21.06.2017г. са с единична стойност под прага на същественост
/700лв./ и поради това не би следвало да се завеждат като ДМА. Въз основа на издадените от
дружеството-жалбоподател фактури за постъпили плащания от контрагенти по
сключени договори за счетоводно обслужване за 2016г. и 2016г., е дадено
заключение за приходите от дейността на дружеството за тези две години и е
определена данъчната основа, съотв.
изчислен КД.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения ревизионен
акт намира за установено следното:
Оспорването на РА № Р-16001618002515-091-001/30.04.2019
г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в
частта му, с която допълнително е установен корпоративен данък за 2016г. и
2017г., потвърден с Решение № 383/ 12.08.2020г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, като направено в законово установения срок по
чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Ревизионното производство е образувано и проведено,
съответно РД и РА са издадени от компетентни органи в рамките на определените
им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото
Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на
основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи,
компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за
възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците
на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено
работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и
Кърджали. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – И. К. К., с
оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП –
Пловдив/, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и
ЗИЗВР. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил
ревизията и ръководителя на същата. В конкретния случай автори на обжалваното
произнасяне са И. К. – възложител на ревизията и Т. К. – ръководител на
ревизията, с оглед на което посоченото нормативно изискване е спазено.
Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава
по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от
териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата,
посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати нарушения на административно-производствените правила в хода на
проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114,
ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът
по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. Задълженото лице е
уведомено и за установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено
уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. В хода на ревизията органите по
приходите са попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на
които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя
обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по
чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване
на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено
от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на
фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи
жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА издаден
по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят
основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на
императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи
при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да е
приложима презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на
които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект.
Основанията за
извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в
разпоредбата на чл. 122, ал.1, т.1-7 ДОПК. В конкретния случай, за да преминат
към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите приели, че за ревизирания период по отношение
на ревизираното лице са установени основания по 122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни
за укрити приходи. Като фактическо основание да се премине към облагане по
аналог са констатациите в хода на ревизията, че за ревизирания период
„НАСИ-КАПИТОЛИЯ“ ЕООД не е издало фактури и не е отчело извършените от него
счетоводни услуги в пълен размер.
Нито в
хода на ревизионното производство, нито в настоящото съдебно производство,
дружеството-жалбоподател оспорва, че през ревизирания период е извършвало
счетоводни услуги в обема, посочен в
съставения ревизионен доклад /счетоводно обслужване на фирми и физически лица
през 2016г., отразени в табличен вид на стр.5-12 от РД и счетоводно обслужване
на фирми и физически лица, описани в таблицата на стр.13-19 от РД/, като е
изготвяло и подавало ГФСО, ГДД, СД, както и декларации образец №1 и образец №6.
Спорът е относно приложимостта на процедурата по чл.
122-124 ДОПК, в частност наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК
и възмездността на счетоводните услуги, извършвани от ревизираното лице през ревизираните периоди, респ. определените допълнителни
задължения, доколкото се твърди че за неработещите дружества услугата е
извършвана безвъзмездно
/“при подаване на нулеви декларации“/, а така също не са били
издавани и фактури за некоректни фирми, които не са се „издължили или не може
да се установи контакт с тях“.
Съдът
приема, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства
установява наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – „данни за
укрити приходи“, като основание за провеждане на ревизионно производство по реда
на чл.122 - чл.124 от ДОПК.
В ДОПК няма легална дефиниция на понятието
"данни", нито има препращане към друг нормативен акт, в който е
уредено понятието; не съществува изискване данните да са достатъчни или те да
са достоверни. ДОПК в чл. 122, ал. 1, т. 2 не налага изискването за наличие на
доказателства за укрити приходи или доходи. Може да се приеме, че ще са налице
данни за укрити приходи или доходи, когато на орган по приходите преди или по
време на извършване на данъчна ревизия или проверка са станали достояние
сведения от такова естество, че да се направи въз основа само на тях обосновано
предположение, налагащо извод за наличие на укрит приход или доход на
проверявания или ревизиран субект. За целите на данъчното облагане един приход
или доход е укрит(скрит) тогава когато, същият не може да се види или намери
обективно, т. е. когато един приход или доход, подлежащ на облагане не е
намерил отражение в облагаемата маса на даден субект и не може да се проследи
по обективни данни и признаци същият да е бил обложен – прихода или дохода не е
бил обложен със съответния данък. Не е необходимо наличието на умисъл(цел)
прихода или дохода да бъде скрит(необложен). След като в хода на ревизионното
производство, въз основа на извършени справки в ИМ на НАП и ТР, е установено подаване на документи с
квалифициран електронен подпис от ревизираното лице от името на 68 фирми и ФЛ за 2016 г. и 74 фирми и ФЛ за 2017 г., описани поименно в
табличен вид на стр.3-12 и стр.13-19 на РД, пред НАП и Търговския регистър, изискващи
счетоводни познания и доказващи извършване на счетоводни услуги от ревизираното
лице, за която дейност не са осчетоводени приходи, то правилен е изводът на
органите по приходите за наличие на данни, предполагащи укрити приходи по
смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и провеждане на ревизията по особения
ред на чл. 122 и сл. ДОПК.
Недоказано остана твърдението на жалбоподателя, че не е получавал възнаграждение от описаните
в жалбата лица /търговци и физически лица/, за счетоводното обслужване на които
органите по приходите са приели укрити приходи. При положение, че е извършвано безвъзмездно
предоставяне на счетоводни услуги, следваше за установяване на съответните
факти и обстоятелства да бъдат ангажирани доказателства, вкл. гласни. Каквото и
да било искане в тази насока обаче, не бе направено по делото от страна на оспорващия.
Освен
това от приложените към преписката договори за счетоводно-консултантски услуги,
които са еднотипни, се установява, че между „НАСИ-КАПИТОЛИЯ“ и някои от
сочените в жалбата лица /напр. НИКО 2СП ЕООД, Хеленита ООД, Ради Лес ЕООД/, са създадени правоотношения по договори за изработка –
счетоводна услуга, с които определени търговци предоставят на
дружеството-жалбоподател широк кръг от правомощия, свързани със счетоводното и
консултативно обслужване във връзка с дейността им. Както разпорежда уредената
в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция, възложената от търговците работа е
приета от тях. Следва в тази връзка да се посочи, че нито се твърди, нито се
установява по делото, че уговорената работа е извършена неточно в качествено,
количествено и темпорално отношение, следователно, за жалбоподателя е налице
право да получи възнаграждение(чл. 5 от договора), като няма данни за уговаряне
на безвъзмездна услуга.
Предвид гореизложеното, крайният
извод на съда е, че жалбоподателят не обори презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК по пътя на пълното насрещно доказване. Констатациите на приходната
администрация от своя страна почиват на надлежно събрани доказателства в хода
на редовно проведено ревизионно производство.
Предвид установеното при ревизията
несъответствие между реално обслужваните клиенти и счетоводно отразените
приходи от предоставените услуги, законосъобразно е приложен в случая особеният
ред за определяне на данъчната основа.
Органите по приходите максимално
обективно са установили в условията на облагане по аналог постъпленията в
дружеството по повод осъществени счетоводни услуги през ревизирания период, въз
основа на представения от РЛ ценоразпис на предлаганите услуги и съобразно
извършен анализ на извършваната дейност на обслужваното лице,
периодичността на услугата (ежемесечна или годишна), наличие на наети лица,
извършени операции– подадени СД, ГФО, ГДД, декларация обл.1,
декл.обр.6. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч, приходите и
разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на
тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на
паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети
за периода, за който се отнасят. По смисъла на т. 2 от СС 18
"Приходи", приход е брутният поток от икономически изгоди през
периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този
поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията,
свързани с вноските на собствениците. В т. 5. 1 от СС 18 са изчерпателно
регламентирани предпоставките, при настъпване на които приходът се признава.
Предвид тази
нормативна регламентация и
доколкото в хода на съдебното производство не бяха ангажирани доказателства, които да опровергаят
констатациите
на ревизиращите органи за реализацията
и неотчитането на приходите, съдът приема, че законосъобразно са определени нетни приходи от
продажби в размер на 26 530лв за 2016г. и в размер на 36 230лв. за
2017г.
Правилно е извършено увеличение на
декларирани от дружеството финансов резултат за 2016г, като същият е установен
в размер на 17 558лв. /разликата между приходи в размер на 26 530лв и разходи в размер
на 8 972лв/, въз основа който е определен КД в размер на 1 755.80лв.,
от които 1 553.30лв. – допълнително установен Корпоративен данък за 2016г.
В тази част РА е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
По отношение на установения
Корпоративен данък за 2017г, съдът съобрази следното:
При определянето, на основание
чл.122 от ДОПК, на данъчната основа за облагане по ЗКПО, декларираният финансов
резултат на жалбоподателя за 2017г. е увеличен освен с посочената по-горе сума
в размер на 36 230лв. – нетен приход от продажби, така също и със сумата
от 8 700лв. /3100лв. по фактура № 1000…40/21.06.17г за 3 100лв. - за поставяне на
ламинат и реставриране, лакиране и
претапициране на мека мебел и 5 600лв. по фактура № 1000…41/27.07.2017 г. за покупка на бюра, шкафчета, щори/, за която ревизиращите органи са приели, че неправомерно е
била отчетена като текущ разход по сч.сметка 601, вместо да се осчетоводи като
такава, свързана с придобИ.ето на
дълготрайни материални активи. Обосновава се, че въпросните активи /бюра,
паркет, щори/ са използвани за осъществяваната от ревизираното лице дейност,
поради което е следвало да се заведат като ДМА. Същите са амортизируеми по
смисъла на т.2 от СС4, поради което за тях е следвало да бъдат начислявани
амортизации. В тази връзка за придобитите ДМА на стойност 3 100,00 лв.,
амортизируеми от м. юли 2017 г., на дружеството са признати разходи за
амортизации в размер на 232,50 лв., а за придобитите активи на стойност
5 600,00 лв. от м. август 2017 г. на дружеството са признати разходи за
амортизации в размер на 352,80 лв. На
следващо място не е признат за данъчни цели и счетоводен разход в размер на
1 900лв., поради липсата на данни какво точно е закупено и дали е във
връзка с дейността на дружеството.
Съгласно чл.50, ал.1 от ЗКПО данъчни
дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на
изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно
Националните счетоводни стандарти, чиято стойност е равна или превишава
по-ниската стойност от: 1. стойностния праг на същественост за дълготрайния
материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото
лице; 2. седемстотин лева. В хода на ревизионното производство не е представена
от РЛ счетоводната политика на предприятието му за 2017г. с цел установяване на
стойностния праг на същественост за дълготрайните материални активи за
посочената година. При това положение и съгласно чл.50, ал.1, т.2 от ЗКПО само
част от осчетоводените от лицето разходи отговарят на изискванията за
амортизируеми дълготрайни активи - тези,
чиято стойност надвишава 700лв. Следователно единствено закупените бюра масивни
с 2бр. подвижни шкафчета – 4 броя х900лв., общо 3 600лв/фактура №
********** от 27.07.2017/ и ламинат тип RAUHMAN на стойност 1710лв., могат да
бъдат определени като ДМА. В този смисъл е и изготвеното по делото заключение
на съдебно-счетоводната експертиза. При определяне на годишните данъчни
амортизации, тези активи попадат в категория 7- „всички останали амортизируеми
активи“ /чл.55, ал.1 ЗКПО/. А съгласно чл.55, ал.2 ЗКПО годишната данъчна
амортизационна норма за тази категория е 15%. Полагащата се амортизация за
конкретните ДМА на обща стойност 5 310лв. е посочена в експертизата и
възлиза на 353.25лв.
Останалите активи, описани в
цитираните фактури /щори 5бр. х 400лв и претапициране на мека мебел – фотьойл
/4бр.х347лв/ са с единични стойности под прага на същественост, поради което
необосновано е прието от органите на приходната администрация, че същите
отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни активи. Не може да бъде
споделена тезата на ревизиращите органи, възприета безкритично от решаващия
орган по чл.152 ДОПК, че направените от РЛ разходи на обща стойност
3 390лв. /5х400лв + 4х347.50лв/ са за придобИ.е на ДМА по см. на т.3.1 от
СС 16. В т.3.1 от Счетоводен стандарт №
16 са регламентирани изискванията за да се признае даден актив като материален
дълготраен актив: 1. да отговаря на
определението за дълготраен материален актив;
2. стойността на актива може надеждно да се
изчисли 3. предприятието очаква да
получи икономически изгоди, свързани с актива. В случая тези условия не са
налице, тъй като стойността на конкретните активи е под законоустановената
минимална такава /арг. чл.50, ал.1, т.2 от ЗКПО/ и освен това не се твърди и
съотв.обосновава от органите по приходите, че извършените разходи ще се увеличи
икономическата изгода на ползвани дълготрайни материални активи. По тези
съображения съдът приема, че незаконосъобразно е бил преобразуван финансовия
резултат за 2017г. в посока увеличение, със сумата от 3 390лв.
По отношение
увеличението на ФР със сумата от 1 900лв., представляваща отчетени разходи
за дейността на офиса /сч.см.6013/, съдът приема, че правилно, на основание
чл.26, т.1 от ЗКПО, не са признати за
данъчни цели тези счетоводни разходи, поради липсата на надлежни доказателства,
че същите са свързани с дейността на дружеството.
Въз основа
на горното следва да се обобщи, че извършеното от ревизиращите органи
преобразуване на финансовия резултат на РЛ за 2017г в посока увеличение, се
явява законосъобразно относно сумата от 36 230лв. – недекларирани приходи,
установени при ревизията, сумата от 1 900лв.
– отчетени разходи, които не са свързани със дейността и сумата от
5 310 лв. – неправилно отчетени като текущи, разходи свързани с придобИ.е
на ДМА / съотв. в посока намаление с начислени амортизации в размера до
353,25/. Неправилно обаче от декларираните
разходи са били изключени тези на стойност 3 390 лв., поради недоказаност
на възприетото от ревизиращите органи основание за квалифицирането им като
такива, свързани с амортизируеми дълготрайни материални активи.
С оглед на
това, съдът счита, че основата за облагане с корпоративен данък за 2017г.
следва да се определи по следния начин: Приходи от дейността – 36 230лв; Разходи
във връзка с дейността – 10 727.83лв /17 584.35 – 1 900 – 5 310/
+ /3 390+353.25/; Счетоводен финансов резултат – 25 505.17лв – печалба.
Следващият
се Корпоративен данък за 2017г. е в размер на 2 550.51лв., от които
деклариран данък в размер на 103.60лв. и допълнително установен в размер на
2 446.91лв.
Въз основа на изложените
съображения съдът приема, че жалбата е частично основателна. Оспореният РА №
Р-16002419008061-091-001/ 25.06.2020г, в частта,
с която по отношение на „НАСИ-КАПИТОЛИЯ“ЕООД допълнително е установен
корпоративен данък за 2017г. в размер на 2 762.47лв., следва да бъде изменен,
като бъде намален размера на задължението на 2 446.91лв. Съответно следва
да бъде намален размера на акцесорното задължение за лихва за периода от
01.04.2018г. до 20.05.2020г. при определянето й чрез използването на
електронния лихвен калкулатор на НАП. В останалата обжалвана част –
относно допълнително установен
Корпоративен данък за 2016г. в размер на 1 557,30лв. и прилежащи
лихви в размер на 511,35лв., ревизионният акт е законосъобразен, поради което
жалбата в тази част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При прилагането на чл.161, ал.1 от ДОПК
исканията на страните за присъждане на направените по делото разноски следва да
бъдат уважени съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част на жалбата.
На жалбоподател се следва присъждане на разноски пропорционално на уважената
част от жалбата в размер на 52.75 лева /от общо направените такива в размер на
745 лева, съгласно представения по делото списък на разноските/. На ответника се следва присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.1 т.3 от Наредба
№1/ 2004г. във вр. с чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК, съразмерно на
отхвърлената част на жалбата - в размер на 558.32 лева.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на „НАСИ - КАПИТОЛИЯ“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.“Витоша“
бл.1, вх.Б, ет.5, ап.24, Ревизионен акт № Р-16002419008061-091-001/
25.06.2020г., издаден от И. К. К. на длъжност началник на сектор, възложил
ревизията и Т. П. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 383/ 12.08.2020г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в частта,
с която по отношение на „НАСИ-КАПИТОЛИЯ“ЕООД допълнително е установен
Корпоративен данък за 2017г. и лихви за просрочие към 20.05.2020г., като
НАМАЛЯВА размера на допълнително установения Корпоративен данък за 2017г. от
2 762.47 лева на 2 446.91лева и размера на прилежащите лихви от
599.35лева на 530.89 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „НАСИ - КАПИТОЛИЯ“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.“Витоша“
бл.1, вх.Б, ет.5, ап.24, Ревизионен акт № Р-16002419008061-091-001/
25.06.2020г., издаден от И. К. К. на длъжност началник на сектор, възложил
ревизията и Т. П. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 383/ 12.08.2020г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в частта,
с която по отношение на „НАСИ-КАПИТОЛИЯ“ЕООД допълнително е установен
Корпоративен данък за 2016г. в размер на 1 557.30 лева и лихви за просрочие
към 20.05.2020г. в размер на 502.15 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната агенция за
приходите, да заплати на НАСИ - КАПИТОЛИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.Казанлък, ул.“Витоша“ бл.1, вх.Б, ет.5, ап.24, сумата
от 52.75 /петдесет и два лева и седемдесет и пет ст./ лева, представляваща
направените от жалбоподателя по делото разноски, съразмерно на уважената част
от жалбата.
ОСЪЖДА „НАСИ
- КАПИТОЛИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Казанлък,
ул.“Витоша“ бл.1, вх.Б, ет.5, ап.24, да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 558.32 /петстотин
петдесет и осем лева и тридесет и две ст./ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: