Решение по дело №1504/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260473
Дата: 19 ноември 2020 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20201720101504
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 260473 / 19.11.2020г.

гр. Перник, 19.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд – гражданска колегия, 6 –ти състав, в публично съдебно заседание на 20 10 2020 година, в състав:

 

                                                                                               Районен съдия: Д МАТЕЕВА

                                                                                                

като разгледа гр. д. № 01504 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на

А.Й.С. ЕГН********** ***

И чрез адв.Д.Б. ***.Б.  ет. ап.

СРЕЩУ

И.Б.А. ЕГН ********** ***

С.Г.А. ЕГН ********** ***

Б.Г.А. ЕГН ********** ***

М.Г.А. ЕГН ********** ***

С пр.основание чл.74 ал.1 ЗС

 с която се иска осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца :

 сумата в размер 11 630 лева, представляваща стойността на направени от ищеца подобренията в чужд имот, с която стойност е увеличена пазарната стойност на процесния имот

както и законната лихва върху главницата считано от 31.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата , както и разноските по делото.

 

Ответниците се представляват от адв.В.П.Г. *** А адв.кантора

Същата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции.

Оспорва изцяло и в о.з. както и в депозираните писмени бележки по същество.

 

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

Страните по делото не спорят , че :

-ответниците са собственици на  недвижим имот нах. се с.К. общ.П. а именно

УПИ XVI-1217 в кв.70 с площ по скица 600кв.м. утвърден със Заповед № 365 от 02.08.1988 и изменен със Заповед № 1901 от 22.05.1991г. на Кмета на Община Перник,

при граници: запад-улица, север- парцел XI-815, изток- парцел VII-815 и парцел VIII-816 и юг-парцел Х-817

-имало е спор за собственост между страните, приключил с решение № 126 от 31.10.2019г. пог р.дело № 1184/ 2019 на ВКС Първо г.о. / с което отменят въззивно решение № 317 от 15.10.2018г. и потвърденото с него решение № 179 от 07.03.2017г. / и постановява : признава за установено по отношение на А.С. / ищец в наст.произв./ че ответниците в наст.произв. са собственици на описания имот.

Със същото решение е отменен НА за собственост върху недв.имот № 105 том 2 рег.№ 7415 дело 290 от 29.06.2017г. на нотариус Р.Манов ПРС, с който ищецът в наст.произв. е бил признат за собственик по давностно владение за период по-дълъг оп 10 години – в случая повече от 16 години.

Т.е. по безспорен начин се доказва, че за период повече от16 години настоящият ищец е владял и ползвал имота като собствен, полагал е грижи , правил е подобрения и е влагал сили и средства, най-вече финансови за поддържане и облагородяване, като свой.

 

В тази връзка са разпитани свидетелите И. Д. и П. Г. – които потвърждават гореописаните факти, а именно- че ищецът е имал имота за свой, и с грижата на добър стопанин е правил всички подобрения, с ясното съзнание, че ги прави за себе си, като е вложил не само финансови средства, но и естетически вкус / което е видно от приложените информативно снимки /

 

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно- технико – оценителна експертиза, която съдът е приел като компетентно дадена от в.л. инж. Ал.Ц. по делото.

От също се установява, че :

-подобренията, изброени в ИМ са действително извършени и то от ищеца, а те са:

-изравняване на терена с багер

-изградена 300кв.м.скрита поливна система / която ответниците са прекъснали с изграждане на ограда със съседния имот8

-изкопаване, кофраж, арматура и отливане на бетон за подпорна стена с дължина 17м.

-премахната самосрутваща се плевня през 2014г.

-на нейно място изграден зид 17 м.стена с фуга с височина 1.70м.

Отлят пояс, както и 5 броя колони / след полагане на кофраж, арматура и бетон/

-от ответниците не е оспорено, че ищецът е платил на трети лица за извършване на разрушаването на 06.06.2014г. на плевнята – с протокол и разписка за сумите

-заграждения с оградна мрежа дължина 30м. и 10 бр. метални колове и 8 броя бетонни колове

-облагородяване, изравняване, засаждане 3 бр. туи, 1 бр. вишня 2 бр. ябълки 1 бр. слива,

-засаждане поливане косене и поддържане на 300кв.м. райграс.

В.л. сочи стойност на труд 1351лв., стойност на материали 1978лв. или общо 2663лв. стойност на увеличението на имота .

Отделно за поливната система, която към момента е прекъсната / унищожена/-стойността й е 684лв.

За оградата : 1829лв. струват труд и материали за плътната част от едната страна,   и 1040лв. труд и материали  откъм баба Пенка/бетонните колове и мрежа/

При тези данни съдът приема, че общата  стойност на подобренията в имота възлиза на 7354лв. като с 6225лв.,  се е увеличила стойността на имота.

Следователно- искът се явява частично основателен, респ. доказан по размер – за сумата 7354лв. които ищецът е вложил като труд и материали  и именно тази сума представлява неоснователно разместване на блага.

Що се касае до посочената от в.л. сума 6225лв. като стойност с която се е увеличила стойността на имота, то съдът счита, че това е „плаваща“ величина според моментната пазарна конюнктура, и следва да се присъди действителната стойност на труд и материали, които реално са вложени към съответния момент а именно – 7354лв.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

 

В Тълкувателно решение № 85 от 2.12.1968 г. по гр. д.№ 149/68г. на Пленума на ВС, са дадени разяснения, че в случаите, когато се касае до подобрения в чужд имот, извършени от лице, което не е владелец, не е държател и не се намира в договорни отношения със собственика на имота, за извършването на тези подобрения, правата на това лице следва да се уредят съобразно разпоредбите на чл. 60 - 62 ЗЗД (в този смисъл е и определение № 411 от 22.04.2016 г. по гр. д. № 1455 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение). 

Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗЗД,  който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме. На основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.

Воденето на чужда работа без мандат (гестия) представлява извъндоговорно основание за възникване на облигационни отношения.

Фактическият състав на воденето на чужда работа без поръчка включва следните елементи:

-гесторът извършва фактически или правни действия – осъществява някаква работа;

- работата се извършва за едно друго лице, така че

-последиците от нея настъпват в чужда правна сфера;

-работата се извършва само в чужд, но не и в собствен интерес и

-гесторът знае, че извършва чужда работа и иска това.

 

Отговорността на заинтересования (лицето, в чиято полза е извършена работата) е да върне на гестора всички разноски, които е направил и да го обезщети за поетите лични задължения, се поражда само ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана.

 

В същото време, както се сочи в съд.практика на ВКС – в основанието на претенцията за присъждане на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд имот е забраната за неоснователно обогатяване, като общ принцип на облигационното право.

Този принцип е залегнал в чл.72 и 74 ЗС както и чл.60- 62  и чл.59 ЗЗД

Както сочи ВКС – въведените в ИМ твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот / владелец, гестор или държател/ или зададения в ИМ начин,по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане /, „ до размера на обедняването“, „ до размера на обогатяването“ / не ограничават съда да даде защита според действително осъщественото правно основание.

Решение на ВКС по чл.290 ГПК, по която практиката е еднозначна :

Решение № 129 / 13.07.2011 гр.дело № 72 / 2010 първо г.о.

Решение № 131 / 10.07.2013 гр.дело № 913 / 2012 първо г.о.

Решение № 159 / 14.06.2013 гр.дело № 1492 / 2013 второ г.о.

Решение № 180 / 25.04.2012 гр.дело № 198 / 2011 първо г.о.

       

Видно от доказателствата, ищецът е предприел съответните действия със съзнанието, че имотът е негов. Не е имало противопоставяне и пречки в момента , когато е поставял кофражи, огради, които е финансирал и организирал. Дори да има кач.недобросъвестен владелец, правата му са приравнени от закона на тези на добросъвестния владелец / чл.74 ал.2 ЗС /.Увеличената стойност на имота е именно доказаната стойност по експертизата.

Доказва се хипотезата на неоснователно разместването на блага.То е на стойност 7354лв. вложени труд и материали.

По възражението на ответниците за погасителна давност:

Ищецът е започнал строителните работи със съзнанието че е собственик по нотариален акт / който впоследствие е отменен с решението на ВКС /т.е. започнал е да строи за себе си, имал е очакванията, че построеното остава за него, с финансиране именно заради намеренията да владее като собственик имота и занапред.

В този смисъл подобренията са разлика между пазарната стойност на имота преди тях и след тях.погасителната давност тече от момента на прекъсване на владението, от момента на превръщането му в държане, или от момента когато то бъде смутено от собственика с предявяване на иск.

В случая не се доказва със сигурност от коя дата се брои, с оглед на това, че давност тече от 31.10.2019г. – решението на ВКС по казуса и именно от този момент ответниците са признати за собственици.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да получи разноски съответстващи на уважената част на исковата претенция.

Съгласно списък по чл.80 ГПК ответниците солидарно му дължат следните разноски: 294.16лв.д.такса  ,300лв. за вещо лице и 900лв.адв.възн. спрямо уважената част от исковете

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право да получат разноски съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.

Ищецът им дължи 440лв.адв.разноски за техния адв.пълн.- съобразно отхвърлената част на исковата претенция.

Водим от горното, Пернишкият районен съд,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И.Б.А. ЕГН ********** ***

С.Г.А. ЕГН ********** ***

Б.Г.А. ЕГН ********** ***

М.Г.А. ЕГН ********** ***

 да заплатят солидарно на ищеца

А.Й.С. ЕГН********** ***

И чрез адв.Д.Б. ***.Б.  ет. ап.

 сумата в размер 7534лв., представляваща стойността на труд и материали - направени от ищеца подобренията в чужд имот, с която стойност е увеличена пазарната стойност на процесния имот

/ като за разликата до пълния предявен размер 11 630лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан/ както и законната лихва върху главницата 7534 лв. считано от 31.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата ,

както и разноските по делото: 294.16лв.д.такса  ,300лв. за вещо лице и 900лв.адв.възн. спрямо уважената част от исковете

ОСЪЖДА А.Й.С. ЕГН********** ***

ДА ЗАПЛАТИ на И.Б.А. ЕГН ********** ***,С.Г.А. ЕГН ********** ***

Б.Г.А. ЕГН ********** ***

М.Г.А. ЕГН ********** ***

 сумата 440 лева – разноски по делото / общо на всички изброени/.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                    Районен съдия: