Решение по дело №2882/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1293
Дата: 11 декември 2023 г.
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20231720102882
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1293
гр. Перник, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Д.М.М.
при участието на секретаря И.К.И.
като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20231720102882
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Е. И. В. ЕГН **********
гр.Перник кв.****** ****** бл.** вх.* ет.* ап.** И чрез адв.А.Д. САК срещу
„КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК ********* гр.София бул.Витоша 146 сграда А ет.4 Бизнес
център България
с предявен иск по чл.55 ал.1 ЗЗД
за сумата 7 841.82лв.
като иска от съда да осъди ответната страна да й заплати сумата 7 841.82лв. на
основание чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на иска22.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и
разноските по делото
На основание чл.38 ал.1 ЗАдв. на адв.А. Д. да се присъдят разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявения иск за
неоснователен като оспорва твърдението на ищеца, че са сключвали договор за
потребителски кредит № 2557583 от 21.04.2022 за сумата 6000лв. както и че са
предоставили на ответницата същата тази сума, т.е. не са предоставили сумата като
кредит
Излага от правна страна липса на фактически състав на нормата на чл.55 ал.1
предл. първо ЗЗД, ако съдът приеме, че такъв договор е сключван, и че такава сума е
предоставена, а именно:
-договорът е с необходимото съдържание съгласно ЗПК
-оспорват, че за ищцата е било задължително сключването на договор за
поръчителство с АЙ ТРЪСТ – това е право, а не задължение
-оспорват твърдението, че вземанията на АЙ ТРЪСТ са включени в ГЛП и ГРП
съгласно чл.19 ЗПК
Твърдят, че договорът за предоставяне н поръчителство между ищцата и АЙ
1
ТРЪСТ е договор за поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД и уговореното по него
възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита
-дори да се приеме от съда, че договора за поръчителство е нищожен, то това
води единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на
поръчителя възнаграждение за услугата, но не и до недействителност на самия договор
за потребителски кредит, нито на сключения в тази връзка договор за поръчителство.В
този смисъл вземането на КРЕДИСИМО АД по договора за потребителски кредит се
явява действително и главният иск следва да бъде отхвърлен.
-ако се приеме, че договорът за потребителски креди те действителен, то
получените по него суми не подлежат на връщане по чл.55 ЗЗД и са дължими.
Съдът, като съобрази изложените твърдения и възражения и след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
От представените по делото доказателства се установява, че на
21.04.2022г. между „Кредисимо“ АД ии ищцата, е сключен договор за
потребителски кредит № 2557583, по силата на който „Кредисимо“ АД се
задължава да предостави потребителски кредит, в размер 6000 лв. и при
условия посочени в договора, след одобряване на подаденото от
кредитополучателя заявление.
В чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит е предвидено разглеждане
на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Посочено е
това да стане в срок от 24,00 часа след предоставяне на обезпечението. В чл.
4, ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят
следва да представи, в ал.2 на чл.4 санкция за потребителя ако не представи
обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението от
„Кредисимо“ АД и непораждане на действие на договора между „Кредисимо“
и кредитополучателя. В ал.3 на чл.4 е предвидено още, че когато
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е
14дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не
поражда действие.
Погасяване на задължението е съгласно Приложение № 1- Условия на
кредита, представляващо неразделна част от договора.
Съгласно приложения Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, данните от Приложение №1 съвпадат
с тези описани в СЕФ. Това се отнася до общия размер на кредита, срока на
договора, размер на месечната погасителна вноска, общата сума която следва
да се заплати, право на кредитополучателя да предостави обезпечение
банкова гаранция или поръчителство, ГЛП/годишен лихвен процент/ и ГПР.
На същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство между
„Ай Тръст“ ЕООД и„Кредисимо“ АД се задължава да предостави сумата по
договор за потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение на
задълженията на
потребителя под формата на поръчителство .
Съгласно договора, поръчителят се задължава да сключи договор за
2
поръчителство с „Кредисимо“ АД, за да отговаря пред дружеството
солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения /чл.1
ал.1/ по ДПК, както и за всички последици от неизпълнението му а именно -
връщане на предоставената сума по кредита, възнаградителна лихва, всички
дължими разноски по сключването и изпълнението на договора, задължение
за плащане на забава при просрочие на плащанията по договора.
Предвидено е, че за поемане на тези задължения потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер и при условия, съгласно Приложение
1, а именно 5753.26лв. общ размер
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се касае за
сключен договор за потребителски кредит.
Ищцата има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно-
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.
Потребителят разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена
в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се
преценяват при основателността на иска.
По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити,
приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.
Процесният договор за заем съдържа изискуемите от закона реквизити.
Кредиторът е предоставил преддоговорна информация, в която са посочени
основните параметри и условия по кредита, чрез изпращане по електронен
път на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, спазена е предвидената в закона писмена форма.
Посочен е общия размер на кредита и условията за процент , условията за
прилагането му, годишният процент на разходите по кредита .
В представеното Приложение № 1 е посочено също размера, броя и падежа
на задължението.
Ищцата е информирана за правото й да получи от заемодателя информация за
извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите суми
при предсрочно погасяване на главницата, за правото й да се откаже от
договора и срока, в който може да бъде упражнено /чл. 4 от Общите условия
по Договора за кредит/.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Установява се от представените по делото доказателства, че на 21.04.2022 г.
между ищцата и „Кредисимо“ АД е сключен договор за потребителски кредит
по силата на който „Кредисимо“ АД се задължава да предостави на ищцата
потребителски кредит, в размер на 6000 лв. и при условия посочени в
договора, след одобряване на подаденото от кредитополучателя заявление.
В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено приоритетно разглеждане на
заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита.
Посочено е това да стане в срок от 24,00 часа от предоставяне на
3
обезпечението.
В чл. 4, ал.1 са определени и вида на обезпеченията, които
кредитополучателят следва да представи, в ал. 2 на чл.4 санкция за
потребителя ако не представи обезпечение, която се изразява в неодобряване
на заявлението от „Кредисимо“ АД и непораждане на действие на договора
между „Кредисимо“ и кредитополучателя.
В ал. 3 на чл. 4 е предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не
бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие.
В чл. 6 е посочен начин на погасяване на задължението съгласно Приложение
№ 1 - Условия на кредита, представляващо неразделна част от договора. В
условията на кредита по Приложение № 1 е посочено, че се отпуска
потребителски кредит за срок от посочен брой месеца, лихвен процент по
кредита, посочен изрично в договора, ГПР посочен в Договора и общ размер
на плащанията . Установява се и от представените доказателства, че на
същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство между
ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД, в който е посочено, че „Кредисимо“ АД се
задължава да предостави сумата 6000лв.по договор за потребителски кредит,
след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под
формата на поръчителство. Според договора поръчителят се задължава да
сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, за да отговаря пред
дружеството солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови
задължения, както и за всички последици от неизпълнението му.
Предвидено е, че за поемане на тези задължения потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер и при условия, съгласно
Приложение 1, на месец за периода на действие на договора за кредит.
Съгласно чл. 8, ал. 5 от раздел IV –е предвидено „Кредисимо“АД да приема
вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане
на възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по
този договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е
недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към
„Кредисимо“АД и на задължението на потребителя към поръчителя по този
договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към
поръчителя.
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се касае за
сключен договор за потребителски кредит.
Ищцата има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно -
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност.
Съдът намира, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, където нормативно е предвиден
начинът на формиране на годишния процент на разходите по кредита, в него
следва да се включат разходите по сключения от ищцата с ответника „Ай
тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство
След като съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит
4
усвояването на сумата по кредита, е обусловено от предоставяне на
поръчителство от одобрено от „Кредисимо” ЕАД юридическо лице,
вследствие на което
между ищцата и „Ай Тръст” ЕООД е сключен договор за предоставяне на
поръчителство срещу уговорено възнаграждение, то договореното
възнаграждение е компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от
легално дадената дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, т.е. всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Несъмнено заплащането от ищцата на възнаграждение за поемане на
поръчителство от свързано с кредитора дружество представлява
допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е
задължително условие за усвояване на кредита.
Поради това съдът намира, че в случая посоченият размер на ГПР не отговаря
на действителния.
От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика, тъй
като в т. 9 от Приложение № 1 е посочена обща сума, дължима от
потребителя по кредита , без в същата да е включено възнаграждението, което
ищцата се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена
при изчисляване на посочения ГПР.
По този начин макар формално да се изпълнени изискванията на закона за
съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в
противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил
коректна информация относно общия размер на кредита на получателя, а
потребителят е бил лишен от възможността да разбере икономическите
последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи
договора при тези условия. Неоснователно се явява възражението на
ответника, че за „Кредисимо“ АД е било обективно невъзможно да узнае за
размера на договореното
възнаграждение и да го включи в ГПР.
Кредиторът е предоставил на ищцата процесната сума от 6000 лв.
Съгласно договора сключването на договора за потребителски кредит,
влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на
кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото заявление, а
предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение,
което в случая се счита учредено със сключване на договора за
поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, като не
може да се приеме, че кредиторът не е знаел за сключения договор за
предоставяне на поръчителство.
5
В чл.6 от договора за кредит, както и в чл.8, ал.4 от договора за
поръчителство, сключен с ищцата, е посочена една и съща банкова сметка за
погасяване на кредита и за заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с
чл. 5 от
договора за поръчителство, сключен между двете юридически лица,
„Кредисимо“ АД е овластено да получава плащане на възнаграждението по
него.
Поради изложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е било
известно задължението на ищцата да заплаща услугата по предоставеното
поръчителство.
Понеже в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички
действителни разходи, съдът намира, че е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът за
потребителски кредит №2557583 от 21.04.2022г. е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. Ищцата твърди недействителност и на договора за
предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и „Ай тръст“ ЕООД.
Основание за сключването му е поставеното от „Кредисимо“ АД условие за
приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор за
потребителски кредит.
При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен
от изискването на чл. 4 на договора за потребителски кредит в правото си да
избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само
одобрено от кредитора юридическо лице. Едностранно от кредитора като
възможни поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко
ограничава
правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по
начин, избран от самия него. Предварително наложената идентификация от
кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като
обезпечение, не отчита интереса на потребителя, а само този на кредитора,
което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните.
Правата на потребителя не са защитени, защото същият не разполага с
възможността да избере поръчител, чрез който успешно да обезпечи
задължението си към кредитора и да си учреди с него безвъзмездно
поръчителство,
доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство,
поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя „Ай Тръст“
ЕООД с възнаграждение, което е приблизително в размер на отпускания
кредит . От анализа на доказателствата и клаузите на сключените между
страните договори се налага извода, че потребителят не е имал право на избор
на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, което води до
значително неравновесие на правата на потребителя и търговеца и не отговаря
на изискването за добросъвестност. Въпреки „свободния избор“ на
потребителя да поиска или не поиска обезпечение, кредиторът поставя
приоритетното разглеждане на заявлението на кредитополучателя в
зависимост от предоставянето на обезпечението- в рамките на 24 часа от
предоставяне на
6
обезпечението, пред значително по-дълъг срок от 14 календарни дни в
случай, че такова не бъде представено.
По такъв начин, без сключването на договора за предоставяне на
поръчителство да бъде постановено като условие за сключването на договора
за кредит,
потребителят се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем в кратък
срок, което прави клаузата неравноправна.
Ето защо, съдът счита договора за поръчителство между ищцата и ответника
„Ай Тръст“ ЕООД за недействителен, поради противоречието му с добрите
нрави.
Оттук следва изводът, че е налице фактическият състав на чл.55 ал.1
предл. първо ЗЗД
Поради изложеното, клауза или договор, който предвижда, че се дължи
възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта
на закона. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. На практика вместо
да се облекчава длъжника в кредитирането, т.е. в получаването на кредита,
неговото положение се утежнява, защото чрез поръчителя той заплаща
значително по-висока стойност на кредита. Положението на поръчителя, от
друга страна, е изключително благоприятно, особено когато е свързано лице с
Кредитополучателя, както е в случая. Поръчителят веднъж получава
възнаграждение, почти равно на стойността на самия кредит, и второ, ако той
заплати дълга, ще му се дължи и заплатената част + неговото възнаграждение,
което означава, че поръчителят на практика се обогатява, поръчителствайки.
Отделно от горното, в случай като настоящия, когато на длъжника се вменява
задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му
нараства, се получава ефект на създаване на опасност от свръхзадлъжнялост
на длъжника, т.к. размерът на задълженията се увеличава.
Съдът има задължение да се придържа към съдебната практика на ЕС -
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да
тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела
С-106/89 Marledsng и 14/83 Von Colson).
Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да
изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във
вреда на потребителя, като по-слабата страна в гражданския и търговския
оборот, с което задължение той не би се съгласил, ако кредитодателят действа
добросъвестно.
В заключение доколкото договорът за поръчителство е акцесорен, то
недействителността на главния договор за потребителски кредит води до
недействителност и на договора за поръчителство, поради липса на правно
основание за неговото сключване
В този смисъл Решение N° 1231 от 20.03.2023 г. на PC - Пловдив по гр. д.
7
8494/2022 г.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Видно от писмените
доказателства -
Чистата стойност на кредита възлиза на 6000 лв. (главницата).
Ищцата е погасила към момента на предявяване на иска сумата от 13 841,82
лева ( главница+ лихва + възнаграждение за поръчителя).
Това означава, че при условие, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен, ищцата е надплатила 7 841,82 лв.
Съгласно чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД, който е получил нещо без
основание е длъжен да го върне.
В случая ответното дружество е получило недължимо сумата от 7 841,82 лв.
доколкото тя се явява дадено без правно основание по недействителен
договор за кредит.
Ответното дружество е пасивно легитимирано да отговаря по предявения
иск, доколкото ищцата е превеждала процесиите суми по негова банкова
сметка.
Поради всичко изложено в съвкупност, съдът приема, че искът е основателен
и следва да го уважи.
По разноските:
По претенцията за адвокатско възнаграждение:
Претендира се минимално адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 във вр.
с ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 1 040,32 лева без ДДС, респ. 1
248,38 лв. с ДДС.
Съдът следва да съобрази, че съгласно чл. 2, ал. 9 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9
ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ: процесуалното представителство, защитата и
съдействието са свързани с особена фактическа и правна сложност,
минималното възнаграждение по тази наредба е в двукратен размер както и
че съгласно § 2а от НАРЕДБА № I ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г, ЗА МИНИМАЛНИТЕ
РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ:
„За нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност
адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях
данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка
върху добавената стойност. "
Съгласно приложена интернет справка и видно от публичния регистър на
НАП за лицата, регистрирани по ДДС, адвокат А. Д. е регистриран по ДДС с
ДДС номер: BG180672406 при БУЛСТАТ: *********, съгласно което следва
при определянето на възнаграждението следва да се присъди сумата с ДДС
8
като цялостен размер на възнаграждението.
Съдът е освободил на основание чл. 83 ал.2 от ГПК, за което същата е
депозирала нарочна молба и в този смисъл е налице определение на съда.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК ********* гр.София
бул.Витоша 146 сграда А ет.4 Бизнес център България да заплати на Е. И. В.
ЕГН ********** гр.Перник кв.****** ****** бл.** вх.* ет.* ап.**
И чрез адв.А.Д. САК
сумата 7 841.82лв. на основание чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на иска
22.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК ********* гр.София
бул.Витоша 146 сграда А ет.4 Бизнес център България да заплати на Е. И. В.
ЕГН ********** гр.Перник кв.****** ****** бл.** вх.* ет.* ап.** ДА
ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА адв.А. Д. САК -на основание чл.38 ал.1 ЗАдв. в
размер 1 248,38 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК ********* гр.София
бул.Витоша 146 сграда А ет.4 Бизнес център България да заплати на Е. И. В.
ЕГН ********** гр.Перник кв.****** ****** бл.** вх.* ет.* ап.**
ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ в полза на Пернишки районен съд в размер
на 313.67лв.държавна такса

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9