№ 208
гр. Оряхово, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четвърти
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100653
по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на П. Н. С., с ЕГН:********** с
адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
„Б”, ет.3, ап.18, чрез адв. Л. И. А. от САК, със съдебен адрес гр. София ул. „21
век” №9, вх. „Б”, партер, офис Б-7, с която е предявил против „СОФИЯ
КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Изгрев ж. к. „Дианабад” ул. „В.К.“ бл.58, офис №6,
представлявано от А. Д. С., кумулативно обективно съединени искове, както
следва:
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с
който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните
П. Н. С., с ЕГН:********** и „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК:
********* гр. София, че сключеният между тях Договор за потребителски
микрокредит от разстояние от 20.10.2022г. е нищожен, като противоречащ на
нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за
защита на потребителите и Закона за потребителския кредит;
- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор
за потребителски микрокредит от разстояние от 20.10.2022г. да бъде признато
за установено, че клаузата по пар.7 от Договора, предвиждаща заплащане на
неустойка е нищожна;
- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК: ********* гр. София да
заплати на ищеца П. Н. С., с ЕГН:********** сумата в размер на 190,99 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за
потребителски микрокредит от разстояние от 20.10.2022г., ведно със законната
1
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 29.08.2024г. до
окончателното пращане.
Претендира и направени в настоящия процес разноски.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски микрокредит
от разстояние от 20.10.2022г., сключен със „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ
ГРУП” АД, ЕИК: ********* гр. София, по силата на който се е задължил да
върне главница в размер на 2000 лева на 18 /осемнадесет/ месечни вноски в
срок до 20.04.2024г..
Сочи се, че общата платена сума по кредита е в размер на 2190,99 лева,
като се излагат доводи, че ищецът не е дължал заплащане на сумата в размер
на 190,99 лева, както и че не дължи посочените в договора суми: за лихва –
713,68 лева и за неустойка по пар.7 в размер на 2251,98 лева.
Релевира се, че е налице нищожност на клаузите за ГПР, ГЛП и
неустойка, което влече нищожност на целия Договор за потребителски
микрокредит от разстояние от 20.10.2022г..
Счита се, че отпуснатият кредит на ищеца като физическо лице,
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12 от
ДР на ЗЗП, поради което той има качеството потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 от ЗПК и по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите.
Твърди се, че като потребител ищецът се ползва със защита срещу
неравноправни клаузи по глава шеста от Закона за защита на потребителите.
Сочи се, че доколкото сключеният между страните договор е бланков,
той не е бил предмет на предварително договаряне между тях и се твърди, че
ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, респ. на
клаузата за неустойка в пар.7.
Излагат се доводи, че предвидената в договора неустойка по пар. 7 е
неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП, поради което е и нищожна,
включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Счита се, че уговорената
неустойка е уговорена във вреда на потребителя, като не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитодателя и потребителя.
Релевира се, че уговорената между страните неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като цели
неоснователно обогатяване на ответника, поради което клаузата на пар.7, вр.
пар.6 е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД. Това се обосновава от факта, че ищецът се е задължил да
предостави обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, в
противен случай дължи неустойка в размер на 2251,98 лева при размер на
кредита 2000 лева.
Счита се, че уговорената неустойка представлява скрита лихва, която не
е включена в годишния процент на разходите и не е надлежно посочена в
договора като лихва.
2
Твърди се, че с невключването на неустойката, която представлява
скрита лихва в ГПР е нарушен чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК. Предвид
това се сочи, че съгласно чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен и не поражда права и задължения за
страните по кредитното правоотношение, като съгласно чл.23 от ЗПК в тази
хипотеза потребителят дължи връщане само на реално получената сума, но не
дължи лихва и други разходи по кредита.
Излагат се доводи, че предвидената в договора неустойка представлява
възнаграждение и е следвало да бъде включена в годишния процент на
разходите, а включването й ще надвиши многократно законовото
ограничение, предвидено в чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно годишния процент на
разходите да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва.
Сочи се още, че грешното посочване на ГПР по смисъла на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, следва да се приравни на непосочването му, поради което целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Релевира се доводи, че посочените размери на ГПР – 49,89 ℅ и ГЛП –
41,16 ℅ не съответстват на действителните такива.
Счита се, че договорката в пар.7 от договора за заплащане на неустойка
е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие на правата и задълженията на потребителя и
кредитора, поради което същата представлява неравноправна клауза по
смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, а с оглед неспазването на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК и поради нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК,
целият договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22
от ЗПК.
Моли се, съда да постанови решение, с което:
- да признае за установено в отношенията между страните П. Н. С., с
ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхоно, обл. Враца, ул. „6-ти
септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18 и „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Изгрев ж. к. „Дианабад” ул. „В.К.“ бл.58, офис №6, представлявано от А. Д. С.,
че сключеният между тях Договор за потребителски микрокредит от
разстояние от 20.10.2022г. е нищожен, като противоречащ на нормативните
изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на
потребителите и Закона за потребителския кредит;
- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор за
потребителски микрокредит от разстояние от 20.10.2022г. да бъде признато за
установено, че клаузата по пар.7 от Договора, предвиждаща заплащане на
неустойка е нищожна;
- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „СОФИЯ
КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК: ********* да заплати на ищеца П. Н. С.,
с ЕГН:********** сумата в размер на 190,99 лева, представляваща
3
недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски микрокредит
от разстояние от 20.10.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 29.08.2024г. до окончателното
пращане.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените искове, като неоснователни, необоснован и
недоказан.
Ответникът твърди, че въпреки, че са били налице основания за
претендиране на предвидената в сключения между страните договор
неустойка, той не е разпределял платени суми за погасяване на неустойка,
като с платените от ищеца суми са погасени 1477,40 лева – главница и 713,59
лева – договорна лихва.
Оспорва изцяло, изложените в исковата молба твърдения за
недействителност на договора и в условията на евентуалност на клаузата за
неустойка.
Сочи се, че в случая, както Законът за потребителския кредит, уреждащ
материята на потребителското кредитиране, така и Закона за защита на
потребителите, въвеждащ специални хипотези за недействителност в случаите
на неравноправни клаузи, непредвиждат недействителност на договора в
случаите на неправилно изчисляване на размера на възнаградителната лихва,
каквито са твърденията на ищеца.
Твърди се, че в договора за заем е посочен фиксиран лихвен процент от
41,16 ℅, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК и доколкото е
фиксиран за целия период на договора, не е необходимо да се посочват
условията за прилагането му.
Релевира се, че несъстоятелни са твърденията, че не са спазени
разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК.
Излагат се доводи, че в сключения договор са посочени годишния
лихвен процент, годишния процент на разходите, както и размерът на общата
сума за погасяване по кредита, с което били спазени изискванията.
Сочи се, дори и хипотетично да се приеме, че фиксираният лихвен
процент и годишният процент на разходите са неправилно определени, това не
води до нищожност на договора за заем на основание чл.22 от ЗПК, както и че
не е налице нищожност на целия договор за кредит, в случай, че годишния
процент на разходите е определен в нарушение на нормата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, като в този случай се прилагат последиците на чл.19, ал.5 и ал.6 от ЗПК.
Твърди се, че неустойката, договорена между страните в §7,
представлява задължение за заплащане на обезщетение, възникнало поради
неизпълнение на договорно задължение, в случая на задължението за
осигуряване на някое от обезпеченията , изброени в §6 от договора, като по
аргумент от чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК е възможно договарянето на такъв тип
плащания.
4
Именно поради това се, сочи че не би могло да се приеме, че
договорената неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
представлява скрито оскъпяване, както и че същата не представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Освен това се, релевира, че ищецът в 14-дневен срок е могъл да се
откаже от договора, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва
причина, в случай, че същият не го е устройвал.
Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от
ищеца искове като неоснователни.
Претендират се и разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените
искова молба и отговор на същата.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от Договор за потребителски микрокредит от разстояние от
20.10.2022г., сключен между ответника „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП”
АД, ЕИК: ********* като „кредитор“ и ищеца П. Н. С. като „потребител“ е, че
последният е получил в заем сумата от 2000 лева, като е поел задължение да я
върне за срок от 18 /осемнадесет/ месеца в периода от 20.11.2022г. до
20.04.2024г..
От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в
размер на 41.16 % и ГПР 49,89 %, като дължимата лихва за целия период е в
размер на 713,68 лв. /седемстотин и тринадесет лева и 68 ст./.
Видно е от §6 от договора, че страните са постигнали споразумение, в
срок от 3 /три/ дни, след сключването на договора, потребителят да осигури на
кредитора едно от следните обезпечения:
а. Поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна
бележка от работодател, доказваща размер на трудовото възнаграждение в
размер надвишаващ 90 ℅ от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък
от 1.5 минимални работни заплати; или; б. Поръчителство на две физически
лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен
размер на трудовото възнаграждение с размер надвишаващ 50 ℅ от
стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1.5 минимални работни
заплати.
В §7 от договора за кредит е предвидено, че в случай, че независимо от
изразеното от Потребителя преди отпускане на кредита съгласие за
представяне на обезпечение, потребителят не представи в срок някое от
обезпеченията по §6 от договора и не упражни правото си на отказ от
договора, страните приемат, че потребителят заплаща на кредитора
обезщетителна неустойка в размер на 2251,98 лева, платима на 18 равни части
5
в размер на 125,11 лева, на падежите на §3 от договора заедно със съответната
погасителна вноска, като общият размер на месечните плащания на всеки
съответен падеж по договора е в размер на 275,87 лева.
Видно от погасителния план на договора е, че размерът на
погасителната месечна вноска е 150,76 лева, а в случай, че бъде начислена
неустойката по §6 е в размер на 275,87 лева.
От приети разписки №0300017739579655 от 24.01.2023г.;
№0300017517718004 от 29.12.2022г. и №0300017202903127 от 22.11.2022г. се
установяват извършени плащания по кредит от ищеца към ответното
дружество, но не става ясно по кой точно кредит са извършени плащанията.
По делото са представени, освен договора за кредит и приложимите
Общи условия, уреждащи отношенията между „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ
ГРУП” АД, ЕИК: ********* и неговите клиенти по повод предоставяните от
дружеството финансови услуги /кредити/ от разстояние, СЕФ и справка от
БНБ за кредитна задлъжнялост на ищеца П. Н. С..
Представена е Справка за получени плащания от „СОФИЯ КОМЕРС
КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК: ********* по Договор за потребителски
микрокредит от разстояние от 20.10.2022г. от П. Н. С. от която е видно, че по
посочения договор са внесени сумите, както следва: главница – 1477,40 лева и
лихва – 713,59 лева.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установи, че по Договор за потребителски
микрокредит от разстояние от 20.10.2022г. при определяне на Годишния
процент на разходите /ГПР/ са взети предвид единствено размерът на
главницата – 2000 лева и размерът на лихвата – 713,68 лева или общо сумата
от 2713,68 лева. При това положение ГПР е в размер на 49,89 ℅, без в него да
е включена и определената в §7 от договора неустойка в размер на 2251,98
лева. При включването на неустойката за непредставено обезпечение,
размерът на ГПР по договора ще стане 289,59 ℅.
Според вещото лице, общата сума, която ищецът е заплатил на
ответното дружество по Договор за потребителски микрокредит от разстояние
от 20.10.2022г. е в размер на 2191 лв. /две хиляди сто деветдесет и един лева/,
представляваща сбор от следните заплатени задължения по кредита: главница
– 1477,41 лева и лихва – 713,59 лева.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено.
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си, че сключеният със
„СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК: ********* гр. София Договор
за потребителски микрокредит от разстояние от 20.10.2022г. е нищожен,
респективно клаузата за „неустойка“ в случай на непредставяне на
6
обезпечение е нищожна на твърдените основания, както и че е заплатил на
ответника сумата в размер на 190,99 лв. /сто и деветдесет лева и 99 ст./.
В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно
облигационно правоотношение с ищеца П. Н. С., по силата на което има право
да задържи получената сума размер на 190,99 лв. /сто и деветдесет лева и 99
ст./.
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен
интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.
С доклада по делото, съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски
микрокредит от разстояние от 20.10.2022г., в който е предвидена клауза за
заплащане на неустойка.
Съдът приема, че процесният Договор за потребителски микрокредит
от разстояние от 20.10.2022г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК,
поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като
приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на
неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за потребителски
микрокредит от разстояние от 20.10.2022г..
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от
законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а и
чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
7
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителят за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
49,89 % е неточен и заблуждава заемополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвидената в Договор за потребителски
микрокредит от разстояние от 20.10.2022г. сума в размер на 2251,98 лева –
„неустойка“, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от
ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и
действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР
по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /49.89%/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е
позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Страните по делото не спорят и съдът приема, че предвидената в
договора неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на „неустойка“ в случай
на непредставяне на обезпечение не е включена в ГПР и е нищожна. С тази
8
сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се покриват разходи,
свързани с него и същите са били известни на кредитора.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Заплащането на посочената неустойка води до заобикаляне на нормата
на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по
потребителския кредит надвишава пет пъти размера на законната лихва.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата в
Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 20.10.2022г.,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2251,98 лева.
В случая, включването на клаузата за неустойка в Договор за
потребителски микрокредит от разстояние от 20.10.2022г. противоречи освен
на закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона,
каквато забрана предвижда чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Това от своя страна води до недействителност на целия Договор за
потребителски микрокредит от разстояние от 20.10.2022г., поради което и
предявеният главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.26, ал.1
от ЗЗД за установяване на нищожността на цитирания договор е основателен и
следва да бъде уважен.
Съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не и лихви и други разходи по кредита.
В случая, освен част от главницата по кредита в размер на 1477,41 лева,
ответникът е получил и сумата от 713,59 лева – договорна лихва, платени по
Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 20.10.2022г.. Поради
това плащането на всички суми освен главницата от 2000 лева подлежат на
връщане от ответното дружество, защото за него е липсвало основание да ги
получи.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който получи нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен
да го върне.
От изложеното по-горе става ясно, че ответното дружество е получило
сумата в размер на 713,59 лева – договорна лихва на отпаднало основание,
поради което и същата подлежи на връщане. В случая, тъй като ищецът не е
заплатил изцяло дължимата по договора главница, то част от сумата платена
като договорна лихва следва да бъде приспадната и отнесена до пълния
размер на главницата. Именно поради това, неоснователно внесената по
9
договора лихва ще стане в размер на 191 лева.
С оглед на това съдът, намира, че и предявеният главен иск с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 190,99 лева, представляваща недължимо платена сума по
Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 20.10.2022г. в
периода от 20.11.2022г. до 20.04.2024г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 29.08.2024г. до
окончателното изплащане, следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По отношение на предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД от П. Н. С. срещу
ответника „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК: *********, който да
бъде разгледан, в случай, че бъде отхвърлен предявеният главен иск за
нищожност на Договор за потребителски микрокредит от разстояние от
20.10.2022г., съдът намира, че същият не следва да бъде разглеждан. Това е
така, тъй като не се осъществи условието, което да наложи разглеждането на
предявения в условията на евентуалност иск, доколкото бе уважен
предявеният главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1
от ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
В случая на ищеца се дължи сумата в общ размер на 808,54 лв.,
включваща държавна такса в размер на 158.54 лева, депозит за съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 250.00 лева и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД, в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:**********
с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
„Б”, ет.3, ап.18 и „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев ж. к. „Дианабад”
ул. „В.К.“ бл.58, офис №6, представлявано от А. Д. С., че сключеният между
тях Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 20.10.2022г. е
нищожен.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, „СОФИЯ КОМЕРС
КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Изгрев ж. к. „Дианабад” ул. „В.К.“ бл.58, офис №6,
представлявано от А. Д. С. ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН:********** с
адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
10
„Б”, ет.3, ап.18 сумата в размер на 190,99 лева /сто и деветдесет лева и 99 ст./,
представляваща дадена без основание по нищожен Договор за потребителски
микрокредит от разстояние от 20.10.2022г. сума, ведно със законната лихва
върху нея, считано от подаване на исковата молба в съда - 29.08.2024г. до
окончателното изплащане.
Присъдената сума да бъде заплатена на посочената от ищеца
банкова сметка с IBAN: BG22IABG74941002005800 при „Интернешънъл
Асет Банк”, с титуляр П. Н. С..
ОСЪЖДА „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев ж. к. „Дианабад”
ул. „В.К.“ бл.58, офис №6 да заплати на П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес:
гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3,
ап.18, направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на сумата от 158,54 лв., представляваща държавна такса; сумата от
250.00 лв., определен депозит за вещо лице и сумата в размер на 400 лева,
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
11